Сайтът desebg.com продължава поредицата с разследването за тайната продажба на българския златен резерв от Тодор Живков на СССР.

Този малко известен факт предшества и обосновава предложението на ЦК на БКП за сливане на НРБ и Съветския съюз, известен в историята като опита страната да стане 16-та република на СССР през 1963 г.

Живков е принуден да продаде златото, за да върне част от дълговете към основния кредитор на комунистическото управление тогава – Москва.

Светлина върху тези събития хвърля разследващият журналист Христо Христов. През 2007 г. той получава безпрецедентен достъп до най-голямото разследване в историята на прокуратурата в България – секретно дело №4 от 1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП, обхванало периода 1958-1989 г. В над 1200 томове той открива пълната история за продажбата на златния резерв при първия от трите фалити на Живковото управление.

Разследването на продажбата на златния резерв е пазено в пълна тайна. Главна прокуратура засекретява материалите по него под кодовото име: направление „Делта – М”. Истината за нея излиза за първи път в книгата на Христов „Тайните фалити на комунизма” (2007).

Част 1 разкрива как през 1960 г. Тодор Живков посяга на златото при първия фалит до който докарва НРБ в началото на своето 33-годишно управление.

В част 2 се описва как златният резерв от 20 тона е изнесен на „съхранение” в Москва през февруари 1959 г..

През 2012 г. по време на своето посещение в Чикаго при среща с българската общност президентът Росен Плевнелиев заяви, че най-голямото предателство в българската история е опитът на комунистическата власт, начело с Тодор Живков, България да стане 16-та република на СССР през 1963 г.

Малко известно е обаче, че предложението за „сливане” със Съветския съюз, взето на закрит пленум от ЦК на БКП, е предшествано от две много важни събития, останали десетилетия наред тайни за обществото. Първото събитие е, че през 1960 г. в резултат на 4-годишно управление на утвърдения на Априлския пленум през 1956 г. първи секретар на партията Тодор Живков страната е докарана до неплатежоспособност.

Вторият факт е, че за да спаси поста си Живков тайно подарява българския златен резерв на Москва. Това става, след като съветският лидер Хрушчов отказва да отпуска повече кредити на фалиралото управление на Живков. По това време СССР е най-големият кредитор на комунистическия режим в София.

Сделката със златния резерв спасява Живков, който разбира, че без изгодите на съветската икономическа помощ той не би могъл да управлява и да се задържи на власт. Това до голяма степен мотивира и предложението му през 1963 г. НРБ да „се слее” със СССР.

Светлина върху тези събития хвърля разследващият журналист Христо Христов. През 2007 г. той получава безпрецедентен достъп до най-голямото разследване в историята на прокуратурата в България – секретно дело №4 от 1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП, обхванало периода 1958-1989 г. В над 1200 томове той открива пълната история за продажбата на златния резерв при първия от трите фалити на Живковото управление. Разследването на този случай е пазен в пълна тайна, Главна прокуратура засекретява материалите по него под кодовото име: направление „Делта – М”. Истината за нея излиза за първи път в книгата на Христов „Тайните фалити на комунизма” (2007).

В част 1 на разследването, което сайтът desebg.com публикува, се изяснява как управлението на Тодор Живков стига до неплатежоспособност и как първия секретар на ЦК на БКП е принуден да моли съветския лидер Хрушчов за помощ.

През април 1962 г. Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков тихомълком взима решение да закрие едно своето тайно, уродливо творение, което създава през 1959 г. - лагера край Ловеч и неговото женско подразделение край с. Скравена. Причината е, че в партийната върхушка гръмва скандал за убийствата в лагерите и това застрашава властта на Живков.

Сайтът desebg.com припомня в поредица, малко известни или забравени факти за последните лагери на комунизма. Материалите са част от документалната книга на журналиста Христо Христов „Секретното дело за лагерите” (1999).

През април 1962 г. Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков тихомълком взима решение да закрие едно своето тайно, уродливо творение, което създава през 1959 г. - лагера край Ловеч и неговото женско подразделение край с. Скравена. Причината е, че в партийната върхушка гръмва скандал за убийствата в лагерите и това застрашава властта на Живков.

Сайтът desebg.com припомня в поредица, малко известни или забравени факти за последните лагери на комунизма. Материалите са част от документалната книга на журналиста Христо Христов „Секретното дело за лагерите” (1999).

В част 1 от поредицата беше представена политиката на комунистическото управление след 9 септември 1944 г. за създаване на концлагери в страната и въдворяването на „политически опасни лица” в тях, както и на хора, оценявани от ДС като потенциални врагове на „народната власт”.

Част 2 е посветена на началото на лагера край Ловеч през 1959 г. В нея се осветляват разпорежданията на близкия на Тодор Живков зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов за създаването на изключително тежък и жесток режим.

В част 3 са описани едни от най-зловещите убийства, извършени в лагера – тези на известния музикант Александър Николов – Сашо Сладура, на бащата на певицата Богдана Карадочева – търговеца Иван Карадочев и на бившия депутат от БЗНС „Никола Петков” Любен Боянов.

В част 4 се разказва за прикриването на следите от убийствата в лагера край Ловеч, като труповете на жертвите не са връщани на роднините, а са заравяни на остров Предела край Белене.

Част 5 е посветена на знаковата фигура в историята на последните лагери на комунизма край Ловеч и Скравена – ген. Мирчо Спасов.

В част 6 става ясно как се стига до разкритията за убийствата в лагера, как ЦК на БКП е информиран за тях, кой предупреждава Тодор Живков и какво предприема той заедно с Мирчо Спасов.

Част 7 описва събитията, разиграли се на заседанието на Политбюро, посветено на лагерите в Ловеч и Скравена.

.