|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Момчил Методиев: Убеден съм, че новият патриарх няма да загърби темата за комунистическото минало на Църквата ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Религия
Написано от Христо Христов   
Сряда, 06 Март 2013 18:51

alt
Какво се случи на Патриаршеския събор на 24 февруари 2013 г., който избра Русенският митрополит Неофит за нов патриарх? Как да разчитаме този избор и какво може да се очаква от новия глава на БПЦ? Ще бъде ли забравена темата за досиетата в църква и комунистическото минало? Отговор на тези и други въпроси дава пред сайта desebg.com историкът Момчил Методиев. Той е един от специалистите с най-добри познания за процесите в БПЦ и е автор на задълбоченото изследване за църквата през периода на комунизма в България – „Между вярата и компромиса”, а също така и на книгата за Държавна сигурност при управлението на БКП "Машина за легитимност".


Г-н Методиев, как оценявате избора на митрополит Неофит за патриарх на БПЦ?

- Това беше първият свободен, прозрачен и лишен от външни влияния избор на Български патриарх в модерната история на Българската патриаршия. В този смисъл легитимността на патриарх Неофит е безспорна, а кредитът на доверие, с който той започва своето служение, е много голям.

По време на избора бяха избегнати почти всички подводни камъни, от които се опасявахме най-силно. Основните страхове бяха свързани с влиянието на нерегламентирани светски сили (най-вече политици), на външни бизнес фактори (условно можем да ги определим като „архонти”) и опасността разногласията сред висшата йерархия да прераснат в открити конфликти. Всяко едно от тези опасения си има своите добре известни исторически причини. С радост мога да отбележа, че всички тези опасности бяха избегнати.

В историческа перспектива бях впечатлен най-силно от това как прилагането на уставните правила на Църквата гарантират провеждането на свободен и безспорен избор. В този избор пролича мъдростта на една институция, която въпреки сътресенията през последните десетилетия е успяла да запази известна автономия и защитни сили. Простият пример, който ми хрумва, е сравнението с избора на главен прокурор, който беше сходен по структура. Като обикновен наблюдател на тези избори ми направиха впечатление постоянните промени в правилата, с надеждата самата процедура да изглежда безспорна. Докато в случая с избора на патриарх просто бяха приложени правила, съществуващи от десетилетия.

Разбира се, не трябва да забравяме, че процедурата разкри и някои от старите язви на църковния организъм. Отново си пролича твърде голямата власт, концентрирана от митрополитите, намерила израз в начина на определяне на делегатите за Събора. И докато в София беше осуетен опитът на наместник-председателя на Синода да „назначи” тези делегати, на много места в провинцията делегатите бяха излъчени по стария начин.


Какво означава според вас този избор? Очаквате ли новият патриарх да се опита да промени политиката на предшественика си и ако да, по какъв начин и в каква посока в контекста на истинските предизвикателства пред църквата?

- На пръв поглед отговорът е отрицателен като се има предвид близостта на патриарх Неофит до покойния патриарх Максим, публичният му образ и акцентът върху съхранението на единството. Но тази оценка е по-скоро повърхностна. Първата промяна, видима дори и само седмица след избора на патриарх Неофит, е, че вече се знае кой говори, когато говори Църквата. Както по причини на разкола, така и по причини на възрастта му, покойният патриарх Максим нямаше възможност да излъчва силни централни послания. Докато веднага след избора на патриарх Неофит вече е ясно кой говори от името на Църквата и кой изказва лични мнения. Преди се говореше за „часовниците и автомобилите на владиците”, а миналата седмица вече се говореше директно за „ролекса на митрополит Николай”. Преди грешките в поведението или изказа на един митрополит автоматично бяха прехвърляни върху цялата Църква, сега вече те си оставят за негова сметка. Това само по себе си е значителна промяна с дългосрочни последици, която съществено променя динамиката в църковния живот.  

Ако някой обаче очаква патриарх Неофит да управлява с твърда ръка, да бъде деспот или нещо подобно, ще се излъже. Със сигурност патриарх Неофит ще продължи политиката на своя предшественик за търсене на максимално съгласие в Синода – както за добро, така и за лошо. Както историческата традиция, така и уставът на БПЦ гарантират, че върховенство във взимане на решенията има колективното тяло – Синодът, а не патриархът. Поради което всеки един патриарх трябва внимателно да търси баланса между силния централен авторитет и мнението на митрополитите. Според мен това умение е и най-голямата сила на патриарх Неофит и една от основните причини той да спечели избора.

 

alt


Да се върнем на самия избор и претендентите в него. Какъв е вашият анализ?

- За мен няколко неща се откроиха като особено важни. На първо място разликата между църковните и светските избори. Докато в светските избори предимство се дава на шумните политици и въобще на тези, които „създават” новини, в църковните избори техният шанс е минимален. По една проста причина – патриархът не се сменя на четири години и съответно той трябва да бъде човек, който събира максимално широко одобрение, както сред духовенството, така и сред миряните, а и в обществото. Патриархът трябва да бъде убедителен посредник между висшата йерархия и обществото. Искам да кажа, че колкото и да подозираме нашите митрополити във всякакви неблагообразия, личният им интерес е насочен към това да предлагат максимално приемливи кандидатури. Така се стигна до номинацията на две наистина силни и достойни кандидатури. Третата – на Старозагорския митрополит Галактион, беше точно на принципа „да се запълни бройката”, поради което и неговата кандидатура беше излъчена най-лесно.

Другите двама кандидати – Неофит и Гавриил, според мен бяха най-достойните възможни кандидати, като лично аз причислявам към тях и Американският митрополит Йосиф, направил си отвод преди гласуването. И Неофит, и Гавриил имаха своите предимства. Ако става дума за лични симпатии, моите сякаш бяха повече в полза на Гавриил – не само зарази липсата му на досие, а най-вече заради нестандартния му път към вярата, монашеството и висшата йерархия. Аз съм човек, отраснал в атеистична среда и затова този път ми се струва по-близък, тъй като митрополит Гавриил решава да стане монах след като живее дълги години в чужбина и след като завършва светско висше образование.

Силата на патриарх Неофит пък е, че той олицетворява приемствеността във висшата църковна йерархия. Формално погледнато биографията му е сходна с тази на почти всички останали митрополити, но без скандалите, в които са били забъркани мнозина от тях. Насочва се към пътя на свещенството още от дете, той познава Църквата още от 60-те и 70-те години. Веднага след завършването на висшето си образование, Неофит се налага като един от най-добрите и перспективни духовници, близък на патриарх Максим, както в годините на комунизма, така и в годините на разкола. В този смисъл Неофит е олицетворение на приемствеността, а в църковните среди приемствеността, спокойствието и предвидимостта се ценят високо.

Описван е като благ и кротък човек, но аз го помня и от ранните години на разкола, когато това бяха последните характеристики, с които той можеше да бъде описан. Накратко, предимството на Неофит е, че както биографията, така и поведението му са приемливи за много широк кръг от хора, без това да го прави безличен. Доказателство за това е и начинът, по който този избор беше приет от обществото.  

 

alt


Очевидно проблемът за агентурната принадлежност към бившата Държавна сигурност не повлия нито в морален, нито в какъвто и да е друг аспект на по-голямата част от участниците в Патриаршеския събор, тъй като още на първия тур митрополит Неофит спечели с голяма преднина. Как вие преценявате това?

- Не е така – темата за досиетата беше един от основните въпроси, макар и не е единствен, които присъстваха в целия период на избора на патриарха. Основните въпроси бяха тези за досиетата (т. е. темата за нерегламентирани външни влияния), темата за архонтите (и свързаните с нея бизнес влияния), въпросът за разкола и за наследството на патриарх Максим. От всички тези теми според мен въпросът за досиетата стоеше на първо място. Самият факт, че единственият потенциален кандидат без досие достигна до втори тур на избора е показателен. Ако досиетата не бяха отворени, много е вероятно на преден план да бяха излезли съвсем различни кандидатури и сега да имахме друг патриарх. Сещам се веднага за двама-трима такива митрополити и особено за един от тях, доскоро считан за изключително силен кандидат и чието досие, поне за мен, беше най-неприятната изненада.     

С което достигаме до агентурната принадлежност на настоящия патриарх. Добре известно е, че досието е изключително кратко (само 16 страници) и че не съдържа нищо компрометиращо, а предимно негативни от гледна точка на Държавна сигурност сведения, събирани срещу Неофит. Но все пак е досие. Този въпрос има две нива. Първото ниво е канонично – ако даден духовник е направил кариерата си и е получил епископско ръкоположение с подкрепата на Държавна сигурност, това създава тежък каноничен прецедент, който хвърля сянка върху всички негови действия след това. От тази гледна точка миналото на патриарх Неофит е чисто – нито досието, нито някакъв друг документ не съдържат намек, че той дължи изкачването си по духовната йерархия на Държавна сигурност или друг държавен орган. Т. е. канонически няма проблем той да заема поста, който заема.

Остава моралният проблем, на който ще се спра малко по-подробно, като обърна внимание на няколко детайли, които са ми направили впечатление. Малкото монаси през комунизма са причина практически никой от тях да не може да се скрие от Държавна сигурност. Ако в цяла България тогава (а и сега) има около 100 монаси, срещу тях са работили два отдела в Държавна сигурност – Трети отдел на Шесто управление и Културно-историческото разузнаване (14-ти  отдел в Първо главно управление). Или казано просто, общо около 20 – 25 души от ДС контролират около 100 монаси, сред които има и такива на възраст, която автоматично ги декласира от интереса на ДС.

За разлика от много други професии, където дали ще попаднеш под прожекторите на ДС е било въпрос на избор, по отношение на монасите това не е така. Като един от отличаващите се млади духовници по време на образованието си, Неофит не е могъл да остане незабелязан за Държавна сигурност, без обаче развитието му да е било подпомагано от ДС. Същото не може да се каже за мнозина от настоящите митрополити, от чийто досиета ясно си личи как търсят подкрепата на ДС за развитието си в йерархията.

Другият детайл е по-скоро технически и е свързан със самото досие. От досието на Неофит става ясно, че той е познавал офицера, който го регистрира като сътрудник. За мен най-впечатляващото в това досие е, че когато предлага регистрацията на Неофит като сътрудник, офицерът прави „предложение за оформяне на архимандрит Неофит – Симеон Николов Димитров” за сътрудник. Това е много нетипичен начин на регистрация – всички други предложения предвиждат провеждането на вербовъчна беседа, псевдоним, начин на връзка и т. н.

При закриването на досието му се казва, че единствената информация, която е давал, е при пътувания в чужбина. От прегледаните архиви мога да кажа, че при пътувания в чужбина духовниците е трябвало да готвят писмени доклади, като много често официалните доклади до патриарха след това са оформяни като агентурни сведения. Прави впечатления също, че досието е запазено, а не унищожено – ако той беше оценяван като изключително важен или перспективен агент от гледна точка на ДС, това едва ли щеше да бъде така. Самият Неофит също не отрича тези контакти, но уточнява, че те са били извършвани при негови пътувания извън страната.

С казаното не се опитвам да го оневинявам, още по-малко пък бих искал да създавам прецедент, зад който да се крият всички останали сътрудници на ДС. Но нито историческите ми познания за отношението на комунистическата държава към Църквата, нито християнската ми съвест ми позволяват да бъда свръхкритичен към досието, което виждам.


Очаквате ли църквата при новия патриарх Неофит да се върне към темата за досиетата на висшите духовници, или случаят е приключил? Реалистично ли е да се очаква да чуем на първо място, извинение пред обществото и разграничаване от това минало по пътя на оценка за комунистическия режим и изваждането на преден план на фактите за съпротивата на онези църковни служители, които са се съпротивлявали срещу него в името на вярата и църквата?

- Не само очаквам, според мен това е задължително. Не мога да съм сигурен дали ще се стигне до ново отваряне на темата за досиетата в Синода, но съм убеден, че новият патриарх не може да загърби темата за комунистическото минало на Църквата. Дори и само заради паметта на неговите предшественици като патриарси в модерната Българска патриаршия. И особено заради паметта на митрополитите от 40-те и 50-те години, написали сега действащия устав в най-тежките години на сталинизма. И заради паметта на всички духовници, репресирани от комунистическата власт.

 

alt

 

Днес често говорим за т. нар. феодализация на епархиите, причина за липсата на единство сред висшата йерархия. Разделение обаче има и между историческите епохи на Българската църква, тъй като никой от самите църковни среди не иска да говори за периода на комунизма. Този период отсъства. А Църквата ни се нуждае от единство не само в хоризонтален аспект, чрез преодоляване на тази феодализация, а и във вертикален – чрез обединяването на нейната история. Най-малкото, което ми се струва задължително, но и неизбежно, е канонизацията на мъчениците на комунистическия режим, което имплицитно ще включва и осъждането на целия режим.

 

Как ще коментирате факта, че все пак патриарх Максим нямаше досие, а новия патриарх има? Преди определянето на тримата кандидати за патриарх, доста се изписа за агентурното минало на Варненския митрополит Кирил, който беше избран и за наместник-председател на БПЦ. Наблюдавате ли промяна в нагласите и оценките по отношение на обявената принадлежност към ДС на митрополитите, включително и към вече избрания за патриарх Неофит?

- Не мисля, че изборът на Неофит за патриарх променя по някакъв начин мнението и настроенията по отношение на агентурното минало на висшето духовенство. Примерът, който давате с Варненския митрополит Кирил, е много характерен, тъй като агентурното му минало и позицията на тотално отрицание от негова страна беше една от причините той въобще да не попадне в тройката на номинираните. Сещам се поне за още двама или трима сериозни претенденти, чието име почти не беше споменавано в настоящите избори, именно заради твърде тесните им контакти с Държавна сигурност.


Направи ми впечатление, че Пловдивският митрополит Николай просто сияеше от радост на фона на сериозните лица на останалите митрополити по време на процесията на новия патриарх към патриаршеския храм. Зад избора на Неофит за глава на БПЦ не се ли крие някакъв друг сценарий с по-далечна цел за хора от ръководството на църквата, които на практика не можеха да вземат участие в сегашния избор?

- И аз съм чувал тези спекулации, но ако някои си е правил такива сметки, мога да кажа, че според мен те ще излязат криви. На първо място, защото в тези избори се видя нещо много важно. Лидерите на „партии” в Синода нямат шанс да стигнат до патриаршеския трон. Това не е толерирано нито от историческата традицията, нито от Устава на църквата. В това е смисълът на изискуемото мнозинство от 2/3, както и на другите уставните изисквания.

 

 

Митрополити,  които често попадат в новините, никога не могат да постигнат това мнозинство от 2/3 от гласовете. Точно това показва неуспехът на митр. Кирил да влезе в тройката на номинираните. Такава би била съдбата на всеки архиерей, който повече разделя, отколкото обединява.

Другата спекулация – че патриархът е мек човек, зад чийто гръб всички ще си правят каквото си искат, също ми се струва малко вероятна. Просто защото когато има силни и ясни централни послания, периферните послания започват да изглеждат маргинални. И още нещо много важно – отминалият избор показа, че общественото мнение, както и зараждащото се православно обществено мнение, имат значение. И това обществено мнение ще бъде все по-активен коректив на действията на митрополитите. Ако доскоро църковната политика и избори можеха да се провеждат на тъмно, днес това е вече невъзможно.

 

Изборът на нов патриарх съвпадна и протече паралелно с демонстрации на недоволни от политическата система граждани. Изолирана ли е БПЦ от българското общество и младите хора, които днес излизат на улицата да протестират и ще се опита ли да намери път към тях?

- Няма спор, че БПЦ и особено нейната йерархия е изолирана от обществото. Но тази изолация не може да се излекува чрез слизането на патриарха при протестиращите. Това може да го превърне в обществен авторитет за месец-два, но след това към него ще завалят искания да бъде на всеки митинг и на всеки площад. Присъствието в злободневието изхабява един авторитет много по-бързо от всичко оставало. Според мен изолацията не трябва да се лекува чрез бляскави ходове от областта на политическата реклама, а чрез реални действия. Основно място сред които заема подобряване на положението на свещениците, които са хората, които реално присъстват при хората. Това изисква институционално строителство, а не зрелищни ходове.

 

Коментари 

 
0 #2 svetlan 2013-03-09 18:36
"Това беше първият свободен, прозрачен и лишен от външни влияния избор на Български патриарх в модерната история на Българската патриаршия. "-М.Методиев


Твърдението на Г-н Момчилов е пресилено и целенасочено подвеждащо.

1. Не е възможно този избор да не е подпомаган и насърчаван от други фактори,просто не е възможно.
2.За кои външни влияния говори Г-н Момчилов,които вече са прекратили своето "влияние".
3.Коя е тази "модерна история" на Българската патриаршия? Откога е започнала тази "модерна история"? И с акакво.А дотогава какв ае била историята на Българската патриаршия?


"По време на избора бяха избегнати почти всички подводни камъни, от които се опасявахме най-силно."-М.Методиев

1. Кои са тези "подводни камъни" и "нерегламентиран и политически сли".А кои са "регламентиранит е политически сили"?

2. Кои сте вие,които сте "...се опасявали най-силно".Вие духовно лице ли сте и какво отношение имате към този "независим" избор,в който сте се "опасявали най-силно".И опасностите са преминали.
3. Кои са тези "добре известни исторически причини".Нима историята може да бъде причина за съвременния живот?

"В историческа перспектива бях впечатлен най-силно от това как прилагането на уставните правила на Църквата гарантират провеждането на свободен и безспорен избор. В този избор пролича мъдростта на една институция, която въпреки сътресенията през последните десетилетия е успяла да запази известна автономия и защитни сили. "-М.Момчилов



Опа-а-а,ама чакайте Г-н Момчилов какво е пък това "историческа перспектива".Не може една перспектива да бъде историческа,защ ото никой не може да гарантира какво ще се случи в бъдеще. Както няма "футурологична история". Явно сред някои среди се използва странен,нетради ционен език.Откъде вие имате сили и възможности да определяте едно неясно бъдеще,че ще стане история.


О ясно, Вие сте били просто "обикновен наблюдател".

А като твърдите,че за пръв път избора на Патриарх ебил прозрачен и вън от влияния,как съвместявате тази теза със следната Ваша мисъл:" Докато в случая с избора на патриарх просто бяха приложени правила, съществуващи от десетилетия."

Ами тези правила,съществ уващи от десетилетия са точно правилата,когат о БКП дирижираше всичков БПЦ.
БПЦ просто служеше на комунистическия режим. Точно поради тази причина,през месец май 1963г. Патриарх Кирил е награден с орден "народна Република България"- първа степен.На 10-ти май 1963г.,комунистически я дикататор Тодор Живков изпраща официална поздарвителна телеграма до Патриарх Кирил.Какъв е извода-щом като Държавния глава на НРБ и Председател на БКП е довоен от Патриарх Кирил,значи държаванта власт(която е комунистическа) и самта Партия са дволни от Българския патриарх. А щом като комунистите са доволни от него,значи той е изпълнявал техни поръчки и е работил под техен диктат. За тези ли десетилетия говорите Вие,Г-н Момчилов.


"Ако някой обаче очаква патриарх Неофит да управлява с твърда ръка, да бъде деспот или нещо подобно, ще се излъже. Със сигурност патриарх Неофит ще продължи политиката на своя предшественик за търсене на максимално съгласие в Синода -М. Момчилов

А Вие откъде знаете с каква ръка ще управлява новия Патриарх на БПЦ. И пак си противоречите,т ой щял да продължи политиката на предишния Патриарх.Ами точно тези тардиции на предишния Патриарх бяха непрозрачни и повлияни "от външни фактори".

"Добре известно е, че досието е изключително кратко (само 16 страници) и че не съдържа нищо компрометиращо, "-М. Момчилов

А кой сте Вие Г-н Момчилов,че опрееляте едно досие като "кратко" и "некомпроментира що".
Всеки,който е сърудничил на комунистическат а сган е допринасял за репресиите на властта срещу нормалните хора.
И съвсем не се надявайте сътрудниците на ДС от средите на БПЦ да се вайкат и разобличат комунистическия режим. Те са служили съвсем умишлено на комунистите,пдч инили са своята "вяра" на репресивната власт и не са се опъчлили по никакъв начин срещу издевателствата на комунистическия режим.

Общо казано,интервюи рания дава много нелогични интерпретации на въпросите на Г-н Христов,който пък не изразява своя позоция,което парви двамата "тандем".
 
 
+1 #1 svetlan 2013-03-07 15:32
Материалът е подготевен с цел да се убедят хората и миряните,които имат инетерс към българската православна църква,че всичко е много добре в момента и избора на Патриарх е успешен.
И второ,да се убедят интересуващите се,че сътрудничествот о на мнозинството от духовните лица за ДС и респективно за комунистическия режим е нещо,което не е кой знае какво.
Трето,че новия Патрирх,въпреки ,че е служил за интересите на комунистите,не е направил нищо лошо-той бил писал отчети само при пътувания в чужбина,което от самосебе си не би трябвало да се счита за нещо неморално.Самия Патрирх твърди,че не е "предател",но и никой не го нарича предател.Той е бил сътрудник на ДС е е прдавал нужната на ДС информация.За да го държи ДС до момента,когато сам той с еотказва от сътрудничествот о,значи служителите на ДС са били много довокни от него.Ако са били недоволни,те с ащали сами да го дисквалифицират като техен сътрудник.

Каква е истината обаче-всяка област на живота по време на комунистическия режим беше обхваната от ДС. Освен основните държавни институции,ДС проникна и в най-съкровените области на живота,стигна дори и до интимния живот на хората,стига да се надява,че ще залови някой "враг" ,или "шпионин".
БПЦ беше отначло обявена като враг на комунизма,бяха избити след Девети свещеници,обикн овени вярваши и Църквата беше подоложена на ирония и забвение. Антирелигиознат а активност на комунистическит е зверове не се прикриваше дълги години след преврата. Впоследствие обаче ДС се изхитри и под маската на атеизма,официал но пропагандиран в комунистическат а преса и документи,орган ите на ДС започна да ползва БПЦ за своите цели по две направления-вътре в страната и в чужбина,осоебно сред българските емигранти. Точно по доненсения на агентите на ДС от БПЦ бяха определяни основните две групи политически емигранти. Емиграцията беше разделена на "вражеска",де факто,антикомун истическа и "невражеска"-икономическа,гр убо казано.
Агентите(сърудн иците) на ДС от средите на БПЦ нанеосха големи вреди на емиграцията,коя то беше религиозна. Самите емигранти не подозираха,че под расото на свешеници и владики се крият хора на комунистическия режим. Под формата на "служебен",църковен инетрес,наивнит е български емигранти сид аваха адресите ,телефоните,мес торабитата и данни за семейния статус.Цялата информация се обработваше от агентите на ДС и с епрдоставяше в София.Изклщчително по данни на агентурата на ДС под прикритие на БПЦ се подготви специален справочник на българската емиграция,който се разпрати по линия на ДС,следствието и пр., до всички ОУ и РУ на МВР.

Самия Патриарй Максим също беше служител на ДС,казваме служител,а не сътрудник.Външно,официалн о той беше под юрисдикцията на 5-то Упр. на ДС към МВР и беше под 24-часова вътрешна и външна охрана с телохранители,с лужебна (на ДС) кола "Мерцедес-240",черен на цвят.
Въпреки няколкократното припомняне на тази обективна информация,Уваж емия Г-н Христв не реагира и продължава да твърди,че Максим не е имал нищо общо с ДС и комунистическия режим. Само защото не е имал публикувано досие.Което е напълно погрешно. Може ли една диктаторска,ком унистческа държава да не обръща никакво внимание на Патриарха,все едно той е незначителна личност и на неотговоен пост. Да,но не така се смятало,след като са се харчили милиони лева за дългогодишното обслужване на Максим по линия на ДС.ДС е ангажирана и отговорна само за хора от нейния ресор. Може ли ДС да ангажира техника,коли,ох рана,свръзка,пе рсонал,финансии и пр. за хора,които нямат никаква връзка с ДС и комунистическия режим.Наивно е да се смята това. И един ден "младите поколения" ще се превиват от смях на подобна теза-ДС се грижи за някого,който няма никаква връзка с ДС. Хайде да предоставим малко място и да се посмеем задружно на тази "постановка".

Косвен факт за приналдежността на Максим към комунистическия режим е официланата и гърмяща религиозност на българските комунисти и постоянните публикации по религиозни теми в комунистическия печат. БСП се напъва да изглежда възможно най-религиозната партия в Бългаия. Всеки ден се публикуват материали от Парвославния календар.И е налице такава привързаност и ппреклонение към православната елигия,че направо става смешно. Комунистите и Господ-Бог заедно....
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов