Президентът Росен Плевнелиев наруши своeто принципно отношение към лица с принадлежност към Държавна сигурност, след като в четвъртък (5 ноември 2015 г.) връчи орден „Стара планина“ първа степен на Негово Светейшество Неофит – Патриарх Български и митрополит Софийски за изключителните му заслуги към Република България на официална церемония в президентството.

Предложението беше направено от правителството във връзка със 70-годишнина на патриарха, която той навърши неотдавна.

„Това отличие е скромен израз за огромната ни признателност, Ваше Светейшество, за дългогодишното ви и безкористно служене на българския народ. Това отличие е знак за благодарност от българската държавност за вашето мъдро ръководство на Българската православна църква. Патриарх Неофит винаги достойно е утвърждавал единството на църквата, като се е водил от мисълта за благото на миряните", каза в словото си при награждаването президентът Плевнелиев.

Патриарх Неофхит обаче е разкрит през 2012 г.  в качеството му на Русенски митрополит като един от 11 от всички 15 членове на Светия синод на Българската православна църква, които се оказаха с досиета. Тогава Комисия по досиетата установи, че той е вербуван от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1983 г. като агент под псевдонима „СИМЕОНОВ”.

По това време той е архимандрит в Софийската митрополия, а в досието му е посочено, че „демонстрира безпределна вярност и любов към Съветския съюз, съветския народ, към работата и линията, която провежда Руската православна църква. Архимандрит Неофит е интелигентен, с много добра обща и богословска подготовка. Очертава се като перспективен духовник”.

Свален е от оперативен отчет в ДС чак през март 1990 г., когато отказва да се явява на срещите с водещия си офицер (виж досието на патриарх Неофит – ТУК).

След разгласяване на агентурното му минало Неофит излезе с официална позиция, в която посочи, че „не се чувствам виновен към никого или че съм предавал някого”, но същевременно призна, че е писал доклади за ДС след завръщанията си от пътувания в чужбина преди 10 ноември 1989 г.

При встъпването си в длъжност през 2012 г. президентът Росен Плевнелиев обяви, че няма да се обвързва с назначаването на лица на държавни постове, свързани с комунистическите служби. Той извърши предварителна проверка на служители на ръководни постове в администрацията му, отказа да назначава посланици с досиета при опитите от страна на кабинета Орешарски и провери за агентурно минало министрите в служебните кабинети на Марин Райков и Георги Близнашки.

Награждаването на патриарх Неофит е едно от редките изключения, което президентът Плевнелиев допуска от възприетия от него принцип.

В случая обаче прилагането на двоен стандарт към лица, свързани с Държавна сигурност, е още по-неприятен, тъй като държавният глава веднъж вече е отказвал да връчи държавна отличие на друга публична фигура именно заради разкриването на принадлежността му към ДС.

Става въпрос за отклоняването на предложението да бъде награден с орден „За граждански заслуги” бившият лагерист и политически затворник и писател Петко Огойски. Това стана през ноември 2014 г., когато Плевнелиев награди група граждани по повод 25-годишнина от началото на демократичните промени в България.

Тогава при предварителната проверка на Огойски, Комисията по досиетата установи, че той е регистриран като агент от ДС и обяви принадлежността му в качеството му на депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание”.

От архивните документи обаче става ясно, че ДС е регистрирала Огойски като агент без той да подписва декларация през 1958 г., след неговия престой в затворите и лагерите, но още на следващата година го е изключила от агентурния апарат с мотива, че той „въобще не иска да сътрудничи. Когато е бил в ТВО му е предлагано сътрудничество, но той най-категорично е отказал и сега няма да стане такъв”.

Петко Огойски, който е преминал през багера „Белене” два пъти и е лежал в затворите в във Видин, Лом, Плевен и Шумен, Стара Загора и София, е автор на трилогията „Записки по българските страдания”, едни от най-ценните мемоари за комунистическите престъпления (виж документален филм за него – ТУК).

За разлика от неговата просветителска дейност след промените патриарх Неофит не само зарови надълбоко темата за досиетата сред висшия клир все едно, че нищо не е било, но БПЦ продължава гузно да мълчи и да страни от всички инициативи за почитане на жертвите на комунистическия режим, а също така продължава да бойкотира закона за досиетата като отказва информация на Комисията за проверката на агентите на ръководни постове в епархиите и църковните настоятелства в страната.