|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Кой кой е в Светия Синод ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Религия
Написано от Христо Христов   
Вторник, 17 Януари 2012 17:56

Сайтът Държавна сигурност.com представя данни за разкритото агентурно минало на митрополитите от Светия Синод, които бяха обявени с решение на комисията по досиетата по-рано днес.

Седмина от тях са били свързани с Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, а четирима с Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване). Една част от агентите са работили и за двете управления. Някои от днешните митрополити са били вербувани за сътрудници на ДС в различни Окръжни управление на ДС в страната.

Един от 11-те агенти е работил и като оперативен работник на ДС, тоест бил е и щатен сътрудник на репресивния апарат на БКП. Това е Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон. Той е и най-ранно вербувания агент от днешните митрополити – привлечен е към сътрудничество през 1964 г. Русенски митрополит Неофит пък е най-късно привлечения агент – от 1983 г.

От разкритите 11 агенти само един митрополит Галактион е обявен преди това – през 2007 г. в качеството си на бивш народен представител от СДС.

Агентите в Светия Синод имат най-масираното присъствие в проверен от комисията орган или институция. То представлява 73,3 процента от всички членове на синода. До момента първенството по този показател се държеше от Министерството на външните работи. През декември 2010 г. комисията по досиетата установи принадлежност към ДС на 218 посланици и генерални консули, което представлява 60,8 процента от всички проверени 462 висши дипломати.

.

 


Димитър Вълчев Топузлиев (1932) - Видински митрополит Дометианагент „Добрев” на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от 1972 г. Запазени са собственоръчни написани агентурни сведения и други данни от работното му дело.

Митрополит Дометиан със светско име Димитър Попвасилев Топузлиев е роден на 11 ноември 1932 г. в с. Хасовица, Смолянско. След завършване на основното си образование, през есента на 1947 г. е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, обединена от есента на 1950 г. със Софийската и преместена при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1952 г. Завършва Духовната академия "Св. Климент Охридски" през 1956 г.

На 14 януари 1959 г. в мъглижкия манастир "Св. Николай" Димитър Топузлиев е постриган в монашество с името Дометиан от Старозагорския митрополит Климент под духовото старчество на архимандрит Панкратий (по-късно Старозагорски митрополит). През март същата година в старозагорския катедрален храм "Св. Димитър" е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит Климент и е назначен за епархийски дякон, проповедник и певец при храма "Св. Богородица" в гр. Стара Загора.

От началото на м. септември 1959 г. до 1962 г. йеродякон Дометиан е на богословска специализация в Московската духовна академия. Там през 1962 г., в академичния храм, с благословението на Св. Синод на БПЦ е ръкоположен в йеромонашески чин от руския патриарх Алексий (по време на съслужението му с българския патриарх Кирил).

Завръща се в България през 1963 г. и е назначен за протосингел на Великотърновската митрополия, която длъжност изпълнява до края на февруари 1967 г.

През 1967 г. архимандрит Дометиан заминава на научна специализация в Монашеския център в Тезе, Франция, а оттам в Икуменическия институт при ССЦ в Босей, Швейцария. През 1968 г. слуша лекции в Богословския факултет в Лозана, а от август 1968 г. до август 1969 г. е на стаж и езикова специализация в Лондон и Оксфорд.

Назначен е за протосингел на Софийската митрополия (1969-1970), а от ноември 1970 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод, какъвто остава до март 1979 г.

Той е вербуван от Шесто управление през 1972 г., което означава, че тогава е бил главен секретар на Св. Синод.

От март 1979 г. епископ Дометиан е управляващ българската Акронска епархия в САЩ, който пост заема до март 1983 г. След завръщането си в България, е викарий на Софийския митрополит до лятото на 1987 г..

На 26 юли 1987 г. е избран, а на 2 август същата година е и канонично утвърден за Видински митрополит.

 

 

Иван Радионов Димов (1938) - Плевенски митрополит Игнатий – агент „Пенев” на ОУ на МВР-ДС в Стара Загора от 1980 г. и агент „Германски” на Първо главно управление на ДС от 1982 г., в последствие агент и на Шесто управление. Досието му е запазено.

Митрополит Игнатий носи светското име Иван Радионов Димов. Роден е на 10 май 1938 г. в с. Кирилово (сега с. Георги Добрево), Свиленградско. През есента на 1956 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария, курсът на която завършва през 1961 г. От септември 1963 г. е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1967 г. Известно време работи като домакин и певец при храм-паметника "Рождество Христово" в с. Шипка, а от 1971 г. до 1976 г. е на служба в Старозагорската митрополия.

По време на това негово служение, от 1974 г. до 1976 г., той е изпратен на богословска специализация в Московската духовна академия. След завръщането си в България, на 14 септември 1976 г. в Мъглижкия манастир "Св. Николай" е постриган в монашество с името Игнатий от Старозагорския митрополит Панкратий, който на 29 септември същата година го ръкополага в йеродяконски, а на 1 ноември 1976 г. – в йеромонашески чин.

От 1977 г. е назначен за протосингел на Старозагорската митрополия, която длъжност изпълнява до август 1980 г. От лятото на 1980 г. до пролетта на 1981 г. архимандрит Игнатий е на езикова и богословска специализация в Източноцърковния институт в гр. Регенсбург, Германия.
По това време е вербуван от ОУ на МВР-ДС в Стара Загора. В качеството си на протосингел на Акронската българска епархия (1981-1985) той продължава агентурната си дейност, но вече за Шесто управление на ДС. От 1985 г. до 1986 г. е протосингел и на Ню-Йоркската българска епархия.

След завръщането си в България, от декември 1986 г. до февруари 1988 г. е протосингел на Пловдивската митрополия, а след това до юни 1988 г. е игумен на Троянската св. обител. От юли 1988 г. до юни 1990 г. и от март 1994 г. до юни същата година епископ (във втория период митрополит) Игнатий е ректор на Софийската духовна семинария. От юли 1990 г. до декември 1991 г. той е викарий на Врачанския митрополит Калиник, а от декември 1991 г. до март 1994 г. е викарий на Пловдивския митрополит Арсений. Епископ Игнатий става митрополит на 29 май 1994 г. От октомври 1998 г. по решение на Всеправославния събор се титулува Плевенски митрополит, управляващ новооткритата Плевенска епархия.

 

 

Йоаникий Георгиев Неделчев (1939) - Сливенски митрополит Йоаникий – агент „Кирилиевич” на ОУ на МВР-ДС в Сливен от 1977 г. и на Шесто управление на ДС от 1986 г. Досието му е унищожено, запазени са данни в картотеката.

Митрополит Йоаникий носи светско име Иван Георгиев Неделчев. Роден е на 2 март 1939 г. в с. Пет могили, Старозагорска област. Завършил е Софийската духовна семинария през 1958 г. и Висшата духовна академия през 1964 г.

Подстриган е за монах на 1 април 1961 г. от Старозагорския Митрополит Климент в Мъглишкия манастир. Ръкоположен за иеродякон през август 1961 г. от Главиницкия епископ Стефан (по-късно Великотърновски Митрополит) в храм "Св.Богородица" гр. Пазарджик. Ръкоположен за йеромонах през март 1963 г. от Макариополски епископ Николай в параклиса на Духовната академия “Св. Климент Охридски”, София. Стипендиант е на Московската духовна академия (1964-1966), която завършва с научната степен „Кандидат за богословието”.

От август 1966 г. е назначен за протосингел на Сливенска епархия и служи като такъв до октомври 1968 г. От октомври 1968 г. е протосингел на Старозагорска Митрополия и служи там до март 1972 г. През 1970 г. е изпратен на икуменически стаж в Старокатолическия богословски факултет в  гр.Берн, Швейцария, където престоява до края на 1971г.

От март 1972 г отново е протосингел на Сливенска Митрополия. На 25 април 1975 г. е ръкоположен за епископ на БПЦ с титлата Велички и е назначен за бикарен епископ на Сливенския Митрополит. Когато заема тази длъжност е вербуван от ОУ на МВР-ДС в Сливен (1977).

На 23 март 1980 г. е избран от клира за Сливенски митрополит. На 13 април 1980 г. е канонизиран от Св. Синод за Сливенски митрополит.

 

 

Йорго Иванов Стефанов (1950) - Великотърновски митрополит Григорий – агент „Ваньо” на ОУ на МВР-ДС във Велико Търново от 1975 г. Впоследствие агент на ОУ на МВР-ДС в Стара Загора, както и на Шесто управление . Досието му е унищожено.

Митрополит Григорий е със светското име Йорго Иванов Стефанов. Роден е на 10 октомври 1950 г. в с. Козаревец, Великотърновско. Основно образование получава в родното си село, след което учи в Техникума по машиностроене в гр. Горна Оряховица.

След завършване на средното си образование, през 1968 г. постъпва като послушник в Преображенската св. обител. Там в началото на февруари 1974 г. е постриган в монашество с името Григорий от Великотърновския митрополит Стефан, който го ръкополага и в йеродяконски чин.

Продължава образованието си в Софийска духовна семинария. Още докято учи е вербуван от ДС през 1975 г.  Следва и в Духовна академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1979 г. По време на своето следване там йеродякон Григорий служи като митрополитски дякон на Великотърновския митрополит Стефан, който в началото на 1980 г. го ръкополага и за йеромонах. От края на 1980 г. йеромонах Григорий е назначен за протосингел на Старозагорска митрополия, която длъжност изпълнява до декември 1985 г.

От есента на 1982 г. архимандрит Григорий е на богословска специализация в университета в швейцарския град Ньошател, а по-късно и в институтите в Босей и Женева, Швейцария. Специализира в градовете Лондон, Бирмингам, Кентърбъри и Оксфорд, Англия.

След завръщането си в България, от лятото на 1985 г., заедно със задълженията си на протосингел на Старозагорската митрополия, архимандрит Григорий е и сътрудник в отдела за Междуцърковни отношения при Светия Синод. През декември 1985 г. е назначен за викарий на Старозагорския митрополит Панкратий, какъвто остава до 1987 г. От края на 1987 г. до април 1990 г. е викарий на Великотърновския митрополит Стефан.

От април 1990 г. до юни 1990 г. епископ Григорий е ректор на възстановената Пловдивска духовна семинария. От юли 1990 г. е назначен за ректор на Софийска духовна семинария, който пост заема до началото на 1994 г. На 27 февруари 1994 г. е избран, а на 6 март 1994 г. е и канонически утвърден за Великотърновски митрополит

 

 

Йосиф Благоев Босаков (1942) - На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф – агент „Николов” на Шесто управление на ДС от 1980 г. и секретен сътрудник „Зографов” на ПГУ от 1983 г. Снет е от оперативен отчет през 1988 г. Досието му е запазено.

Митрополит Йосиф е със светско име Иван Босаков, роден на 6 декември 1942 г. в село Славовица, Пазарджишко. Завършва семинарията и Духовната академия през 1970 г. Митрополит Максим го постригва за монах в Троянски манастир, а после го ръкополага за йеромонах и го взема при себе си като протосингел в Ловеч.

Когато митрополит Максим става патриарх, го взема като протосингел и в София. Йосиф специализира в Москва, където руският патриарх Пимен го прави архимандрит. Епископска хиротония получава през 1980 г. През същата година е вербуван като агент на Шесто управление на ДС. За кратко е игумен в Троян, а после – софийски викарий.

През 1983 г. е управляващ Акронската епархия в САЩ. Тогава е превербуван от Първо главно управление на ДС (разузнаването). През 1989 г. е избран за митрополит на възстановената Американско-австралийска епархия.

През юни 2008 г. митрополит Йосиф публикува свое обръщение към българския народ, в което поиска прошка за всички, на които е навредил при контактите си с органите на Държавна сигурност преди 1989 г. С това той стана първият български духовник, който публично призна за връзките си с тайните служби от онова време и обяви, че е готов да си подаде оставката и да се оттегли в манастир.

 

 

Калиник Райчев Александров (1931) - Врачански митрополит Калиник – агент „Рилски” и „Велко” на ОУ на МВР-ДС в Русе и в Сливен, впоследствие агент и на  Шесто управление. Вербуван е през 1968 г. Работното му дело е запазено.

Митрополит Калиник е роден 1931 г. в село Мъглиж, Казанлъшко под светското име Димитър Райчев Александров. Завършва основно образование през 1947 г. и е приет в Пловдивската духовна семинария. През 1956 г. завършва Духовната академия "Свети Климент Охридски" в София.

Замонашва се на 6 юни 1960 г. под името Калиник. На 10 юли същата година е ръкоположен за йеродякон. От 1960 до 1962 г. специализира в Московската духовна академия. Ръкоположен за йеромонах на 7 юни 1962 г.

От 1962 до 1970 г. е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия. На този пост през 1968 г. е вербуван от ДС.

През 1970 г. е игумен на Рилския манастир. На 6 декември 1971 г. е хиротонисан в епископски сан. От 10 ноември 1974 г. е утвърден за Врачански митрополит. Член е на Ротари клуб – Враца, и е почетен гражданин на града от 2004 г.

 

 

Кирил Петров Ковачев (1954) - Варненски и Великопреславски митрополит Кирилсекретен сътрудник „Ковачев” на ПГУ от 1976 г. и агент „Владислав” на Шесто управление на ДС. Досието му е запазено.

Митрополит Кирил със светско име Богомил Петров Ковачев е роден на 8 юни 1954 г. През 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски". След завършването й през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската св. Обител, след което отбива редовната си военна служба и е изпратен да следва в Богословския факултет на Атинския университет. Монашество приема на 21 юли 1972 г., като духовен старец му става Браницкият епископ Герасим, ректор на Софийската духовна семинария , за йеродиакон ръкоположен на 17 декември 1972 г., а за йеромонах – на 14 ноември 1976 г. През същата година е вербуван от ПГУ.

В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в сан архимандрит. През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия, където получава научната степен „кандидат на богословските науки”.

До 1 септември 1986 г. е представител на Българската православна църква при Московската и Всерусийска патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянската св. Обител. От декември 1987 г. е назначен за главен секретар на Светия синод.

За Варненски и Великопреславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. От 1992 г. е член на Намаления състав на Св. Синод, а в периода 1994-2001 г. е Представител на Върховния църковен съвет.Доктор по богословие.

Твърди се, че митрополит Кирил е изгонен от Атинския университет по обвинение в шпионаж в полза на България. Самият архиерей отрича да е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност и се определя като жертва на хитро скроен заговор от завистливи монаси.

Някой твърдят, че Кирил е назначен за митрополит благодарение на своя чичо Христо Маринчев, който ръководи Комитета по въпросите на Българската православна църква.

 

 

Натанаил Иванов Калайджиев (1952) - Неврокопски митрополит Натанаил – секретен сътрудник „Благоев” на ПГУ от 1980 г. Досието му е запазено.

Митрополит Натанаил е роден е на 16 ноември 1952 г. в с. Копривлен, Гоцеделчевско със светското име Илия Иванов Калайджиев. Постъпва като послушник в Троянския манастир в началото на 1968 г. На 3 март 1974 г., навръх е подстриган за монах и приема името Натанаил.

На 10 октомври 1980 г. става архимандрит. Завършва Софийската духовна семинария през 1975 г. Учи в Духовната академия в София, а след това завършва Богословския факултет на Атинския университет. В този период е вербуван от ПГУ (1980).

На 25 март 1989 г. е ръкоположен за епископ с титлата Крупнишки. От 24 април 1994 г. е Неврокопски митрополит.

Митрополит Натанаил е избран за Неврокопски митрополит при все още жив наместник в епархията – изпадналия в разкол Пимен. След Всеправославния събор 1998 г. Пимен се титулува Бивший Неврокопски митрополит, а Натанаил запазва своята длъжност.

 

 

Симеон Димитров Костадинов (1926) – Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон – агент „Христов” на Второ управление на ДС от 1964 г. и секретен сътрудник „Торис” на Първо управление от 1966 г. При него е интересен фактът, че през ноември 1967 г. е назначен за оперативен работник от секретния щат на разузнаването. По този начин той е единственият от агентите в Светия синод, който е бил и щатен служител на ДС. Досието му е запазено.

Митрополит Симеон със светско име Симеон Димитров Костадинов е роден е на 17септември 1926 г. във Варна. Основно и средно образование получава в родния си град.

През 1945-1946 г. е начален учител в с. Драндар, Варненско, след което в продължение на четири години е прогимназиален учител в с. Суворово. Продължава образованието си в Института за усъвършенстване на учители педагози. След завършването му няколко години е на педагогическа работа в София, а заедно с това през 1952 г. завършва като частен ученик и курса на Софийската духовна семинария. От есента на 1953 г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски" в София.

По време на своето следване там, по решение на Св. Синод е приет като послушник в Преображенската св. обител. На 7 декември  1954 г. в параклиса на Духовната академия „Св. Климент Охридски" е постриган в монашество с името Симеон от Ловчанския митрополит Филарет под духовното старчество на Левкийския епископ Партений – викарий на Софийския митрополит. През януари 1955 г. в същия параклис е ръкоположен в йеродяконски чин от тогавашния ректор Макариополски епископ Николай, като от същата година е причислен към братството на Рилската св. обител.

От края на 1957 г. до лятото на 1959 г. йерод. Симеон е на богословска специализация в Московската духовна академия. Там на 8 октомври 1958 г. с благословението на Св. Синод на БПЦ в Троице-Сергиевата лавра е ръкоположен за йеромонах от Руския патриарх Алексий.

След завръщането си в България, от септември 1959 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария, какъвто остава до края на 1965 г. Като такъв е вербуван от ДС (1964).

От 22 януари 1966 г. архим. Симеон е назначен за протосингел на Българската епархия в САЩ, Канада и Австралия със седалище в гр. Ню Йорк, която длъжност изпълнява до януари 1973 г.

През януари 1973 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан и е назначен за викарий на Ню-Иоркския митрополит Йосиф и администриращ българската епархия в гр. Акрон, Охайо. На този пост епископ Симеон остава до декември 1978 г., когато е повикан в София. През май 1979 г. той се завръща в Ню Йорк, САЩ.

От декември 1979 г. епископ Симеон е назначен за патриаршески викарий, управляващ българските църковни общини в Западна Европа.

През април 1986 г. е избран за пръв митрополит на новоучредената Българска Западноевропейска епархия със седалище в гр. Будапеща, Унгария. По решение на Св. Синод от май 1994 г. той се титулува Западно- и Средноевропейски митрополит със седалище в гр. Берлин, Германия.

 

 

Симеон Николов Димитров (1945) - Русенски митрополит Неофит – агент „Симеонов” на Шесто управление на ДС от 1983 г. Досието му е запазено.

Митрополит Неофит със светско име Симеон Николов Димитров е роден е в София на 15 октомври 1945 г. Образованието си получава в София и Москва.

През 1975 г. е постриган за монах в Троянски манастир. Лично патриарх Максим го ръкополага за йеромонах през 1976 г.

Бил е ректор на Духовната академия (след това декан на Богословския факултет при Софийския университет), главен секретар на Светия синод. От 1994 г. е Доростолски и Червенски митрополит, а след разделянето на епархията става Русенски митрополит.

 

 

 

Галактион Любенов Табаков (1949) - Старозагорски митрополит Галактион – агент „Мишо” на ОУ на МВР-ДС във Враца от 1981 г. и впоследствие на Шесто управление на ДС. Галактион е единствнеият агент от Светия синод, който е обявен като такъв още през 2007 г. в качеството си народен представител от СДС в 36-то Народно събрание. Досието му е унищожено, запазени са само картоните му на агент.

Митрополит Галактион със светско име Георги Любенов Табаков е роден на 26 февруари 1949 г. в с. Ветрен, Пазарджишко След завършване на основното си образование в родното му село през есента на 1963 г. постъпил в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" – гара Черепиш, Врачанско.

На 12 юли 1969 г. приема монашеско пострижение в Мъглижкия манастир "Св. Николай", извършено от Старозагорския митрополит Панкратий. С негово благословение бил изпратен на едномесечно послушание в Бачковската света обител, където на 27 юли 1969 г. е ръкоположен в йеродяконски чин. Изпратен е за едногодишно монашеско попълнение и послушание в Рилския манастир ( август 1969 г. – септември 1970 г.)

На 28 септември 1970 г. е ръкоположен в йеромонашески сан в Бачковската света обител от Браницки епископ Герасим, игумен на манастира. Митрополит Панкратий го назначава за ефимерий в Мъглижкия манастир "Св. Николай" (1 ноември 1970 г. – 30 юни 1976 г.). През този период той завършил Софийската духовна академия "Св. Климент Охридски".

След завършването на висшето си богословско образование бил назначен за протосингел на Врачанската митрополия (1 юли 1976 г. – 30 септември 1978 г.). Специализирал в Московската духовна академия "Св. преп. Сергей Родонежски" – Сергиев Посад.

След това отново продължил да служи като протосингел на Врачанска митрополия (1 юли 1981 - 30 септември 1981 г.). Тогава е вербуван за агент на ДС. По решение на Св. Синод е изпратен на едногодишна богословска специализация в Източния църковен институт в гр. Регенсбург, Германия.

След завръщането му от Германия е назначен за игумен на Рилската света обител (1 декември 1982 г. – 30 юни 1985 г.). От 1 юли 1985 г. до 16 юли 1986 г. е игумен на Бачковската света обител.

От 17 юли 1986 г. до 5 юни 1987 г. е викарен епископ на Видинския митрополит Филарет, след чиято кончина става викарий на Врачанския митрополит Калиник за периода от 16 юни до 30 декември 1987 г. С благословение и искане на Старозагорски митрополит Панкратий става негов викарий от 1 януари 1988 г. до 1993 г. През 1993 г. и 1994 г. е народен представител от 27-и Старозагорски избирателен район от квотата на СДС.

От 1 юли 1995 г. по решение на Св. Синод е назначен за председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" – София. Тази длъжност и това синодално послушание изпълнявал до избора му за Старозагорски митрополит през март 2000 г.

 

Коментари 

 
+2 #1 svetlan 2012-01-20 01:59
Тези мизерници,които са учили ,или служили в Москва,задължит елно са били вербувани от руснаците,прост о няма начин ,болшевиките да не използват "братски" деятели в лоното на Христа.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов