|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Досието на Варненския митрополит Кирил. Част 3: Изгонен от „Св. Георги Зограф” и Гърция ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Религия
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 04 Октомври 2012 08:50

Сайтът desebg.com продължава представянето на досието на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. През януари 2012 г. той се оказа един от 11-те митрополити в Светия Синод на Българската православна църква, свързани с бившата Държавна сигурност. Комисията по досиета го обяви като секретен сътрудник (СС) „Ковачев” на Първо главно управление на ДС.

В част 3 (последна) се публикуват подробностите около изгонването на Кирил – СС „Ковачев” през 1979 г. от българския манастир на Света гора „Св. Георги Зограф” и впоследствие от Гърция, където той следва в Богословския университет в Атина още преди да е завършил.

В част 1 от досието на Варненския митрополит Кирил се разказва за момента, в който той влиза в полезрението на ДС и направлението, по което да бъде използван като секретен сътрудник.

В част 2 от поредицата се представя специалната подготовка, на която е подложен монах Кирил през 1976 г. Той е обучен във фотодело. Целта на неговия водещ офицер Христо Маринчев, зам.-началник на отдел 14 в ПГУ – културно-историческо разузнаване (КИР), е секретният сътрудник да преснима посочените му от разузнаването документи в българския манастир „Зограф” в Света гора.


Дотук на desebg.com са публикувани досиетата на следните митрополити:

Русенски митрополит Неофит – агент „Симеонов” на Шесто управление на ДС от 1983 г.
Неврокопски митрополит Натанаил – секретен сътрудник „Благоев” на ПГУ.

 

Самонастаняване в Света гора

На 18 май 1979 г. със строго секретна от особена важност бърза грама от резидентурата на Първо главно управление (ПГУ) на ДС в Атина докладват на Центъра в София следното:

.

„Вчера местният МИД (Министерства инностраних дел, разузнаването използва руското съкращение за названието на Министерството на външните работи в съответната страна, б. а.) ни уведомиха, че отказват продължаване престоя в Гърция на българския студент в атинския богословски факултет Кирил Петров Христов. Причината за това е петмесечният му престой в Света гора, след като е имал разрешение за 4 дни. Освен това, се е държал грубо с гръцките власти и изразил пред тях становище, че щял да стане монах в Света гора без да има предварително съгласие за това. В момента се намирал в полицията за чужденци в Солун и ще бъде препратен по етапен ред в Атина. Уведомихме и нашия МИД.”

На резидентурата е съобщено да съдействат за освобождаването на лицето. На 23 май 1979 г. тя отново информира Центъра, че „днес местният МИД категорично заяви, че Кирил Петров Христов трябва да напусне Гърция. Уведомихме нашия МИД и чакаме ваучер, за да го изпратим”.

От изпратена бърза секретно от особена важност шифрограма за българското МВнР от посолството в Атина информират, че секретарят на посолството Румен Чолаков е бил повикан в дирекцията по религиозните въпроси на гръцкото външно министерство. Там му заявили, че българският студент Кирил Христов, получил разрешение за Света гора за 4 дни, но останал 5 месеца и не желаел да си тръгне. На многократните предупреждения  на властите да напусне манастира, той отговарял грубо и предизвикателно. Освен това нарушавал системно установения от векове ред в Света гора. Властите нямали друг избор и със сила го откарали в полицията за чужденци в Солун. Посолството е помолено да посъветва Христов да напусне доброволно. Категорично е заявено, че той е нежелан в Гърция.


Опити за спасяване на СС „Ковачев”

Водещият офицер на Секретен сътрудник „Ковачев” полк. Христо Маринчев, зам.-началник на отдел 14 в ПГУ-ДС за културно-историческо разузнаване, прави всичко възможно да разбере какво точно се е случило в „Зограф”. Той разговоря със служителя на Ефория „Зограф” – Драган Драганов, посетил последен Света гора от 19 април до 3 май 1979 г. и който се е срещал с монах „Кирил” – СС „Ковачев. Драганов разкрива, че когато Кирил е отишъл в Зографския манастир монах Порфирий е направил опит да го привлече в борбите, които монасите водят помежду си. Той освен, че отказал, го разобличил пред другите, за което Порфирий се озлобил и предприел действия да го злепостави пред гръцките власти. По-късно Порфирий донесъл, че Кирил пребивава в Света гора без разрешение, на основание на което гръцките власти предприели принудителни мерки за изгонването му.

Маринчев се застъпва пред ръководството на отдела за Кирил, изтъквайки тезата, че няма достатъчно основание СС „Ковачев” да бъде изгонен от Гърция. Той предлагам да се направи опит чрез резидентура и чрез българското МВнР същия да остане и продължи образованието си.


Страх от превербуване

От една шифрограма обаче се разбира, че в ПГУ нарастват опасенията гръцките власти да използват ареста на Кирил и да го превербуват срещу обещание да го оставят в страната.

От резидентурата в Атина информират, че на 26 май 1979 г. Кирил Христов е извикан в Синода и му казали да не бърза със завръщането си в България, а да изчака, тъй като по всяка вероятност ще му се разреши да продължи следването. „Оставаме с впечатлението, че гръцките власти се опитват да използват създавалата се обстановка около Кирил, упражняват психологически натиск и не е изключено да подходят към него, преди да са му разрешили да остане”, пише резидентурата.

За да не се случи това един от разузнавачите на дипломатическо прикритие, работещ в генералното консулство в Солун се среща с Кирил и колегата му отец Натанаил – СС „Благоев”, на която разяснил как Кирил да се държи и да не се съгласява на никакви обвързващи условия. Отделно посъветвал Натанаил да бъде неотлъчно до Кирил. Резидентурата посочва, че „не изключваме да има разногласие по случая между МИД и Светия синов на гръцката църква.”

На 31 май 1979 г. резидентурата информира, че от гръцкото МВнР  са заявили, че в интерес на добрите отношения напускането на Христов следва да стане без шум, със съдействие от българска страна, а не насилствено.


Какво се е случва с Кирил  в „Зограф”

В подробна справка ПГУ е информирано какво точно се е случило по време на престоя на Кирил в „Зограф”. Те извличат информация на три поредни срещи с Кирил, който им разказва подробности. Резидентурата пише:

След заминаването си за Света гора през февруари т. г. (1979, б. а.) от манастира са започнали да го агитират (Кирил, б. а.) да стане член на манастирското братство, като това няма да му попречи на следването. Той действително направил такива постъпки през март и чакал решението на Кинотиса. В началото на май дядо Партений го предупредил да не излиза от манастира, тъй като имало опасност гръцките власти да го изгонят. Той първоначално имал разрешение за 4 дни, след което то било удължено с още 15 дни за престой в Света гора. На 8 май получили официално предупреждение той и другият студен Натанаил, който е бил за великденските празници, да напуснат манастира и да се приберат в Атина. Отец Натанаил напуснал още на другия ден – 9 май. Кирил започнал да се крие и не излизал от манастира, тъй като вече се считал за член на братството и само Кинотисът може да го предупреди да напусне манастира.

На 11 май началникът и секретарят на полицията за чужденци „Алодапон” в Карея съвсем твърдо заявили, че трябва да напусне. Междувременно той бил викан няколко пъти в Кареа по различни поводи, но Кирил не ходил.

На 16 май в манастира дошъл началникът на полицията в Карея и го помоли да напусне. След като Кирил отказал, двамата полицаи, които са били с началника му извили ръцете и го извели от манастира, като не го оставили да си вземе багажа, който бил изпратен на следващия ден в Солун. Партений се опитал да защити Кирил и това, че полицията нямала право да върши такива неща в манастира, но началникът бил много разярен и го блъснал и започнал да псува Партений и на го нарича с обидни думи като „дърт глупак” и „изкуфяла маймуна”. Началникът на полицията блъснал няколко пъти главата на Кирил в земята, след като му извили ръцете и го съборили на земята, тъй като в началото оказвал съпротива. Още на 16 май го откарали с корабчето за Уранополис и там в полицията в Солун.

Началникът на полицията за чужденци в Солун се държал много внимателно с него. Задавал му въпроси предимно около реда в манастира и му доказал, че така, както е постъпил, е нередно. Попитал го какво е неговото желание. Кирил отговорил, че иска отново до се върне в манастира. Началникът се усмихнал и му казал, че вече в манастира няма да може да се върне.

Бил настанен в хотел и на 17 го пуснали да се движи свободно, като го задължили в 18 ч. да се яви, което той направил. На 17 май пристигнал багажът му. На 18 май дал 1200 драхми за самолетен билет и бил заведен от полицаите на аерогарата. Те го оставили сам и му дали указания как да се качи на самолета за Атина. На летището в Атина го чакал финансистът-домакин на общежитието и го завел с такси там.”


В търсене на прошка

От досието на Кирил става ясно, че той е правил опит да се извини за поведението си пред Светия синод на гръцката църква. Оттам обаче му заявили, че от тях нищо не зависи, а трябва да отиде в МВнР при началника на църковния отдел. Там да иска прошка и да се моли да го оставят. Посъветвали го да направи писмено извинение и да се съглася на всички условия, които му предложат.

По това време от гръцкото МВнР известяват българското посолство, че ще бъде добре Кирил да отиде при тях да му съобщят и на него твърдото си решение да напусне Гърция. Резидентурата дава напътствия на Кирил как да се държи и да не се съгласява на никакви условия и да не подписва каквато и да е декларация или друга хартия, а само да се държи много възпитано, да се извини и да обясни на какво се дължи това негово продължително престояване в манастира. В министерството обаче не го оставили да дава обяснения, не му поставили никакви условия, а само му заявили, че както решението на Светия синод, така и решението на МВнР е да напусне Гърция и това той трябвало да направи в срок от 2-3 дни и доброволно без шум.

За случая е информиран лично началникът на ПГУ ген. Васил Коцев от зам.-началника на отдел 14 полк. Христо Маринчев. Водещият офицер на СС „Ковачев” предлага „да се връчи чрез гръцката секция на МВнР паметна бележка за случая на Гръцкото посолство в София с цел да се защити нашия престиж в Зограф и да се предотвратят бъдещи инциденти от подобен характер”.

До това не се стига. Кирил  се завръща в България през юли 1979 г. по настояване на гръцкото МВнР.

Маринчев обаче продължава да се бори за сътрудника си. През август на служител в Синода на БПЦ указва да подготви документите на Кирил и Натанаил и да поиска визи от гръцкото посолство. На 13 септември  в Синода са получени паспортите на двамата с входни визи. Кирил заминава още веднъж за Гърция, но там престоява само няколко дни, за да си вземе изпитите. Гръцките власти не удължават престоя му и след изтичане на няколкодневната му виза той се завръща окончателно в България на 3 октомври 1979 г.

„Въпреки направените постъпки за удължаване на срока на престоя му гръцките власти не са уважили молбата му, като са му казали, че може да пребивава само 10 дни, както са му дали от гръцкото посолство. Такава била заповедта. Междувременно той успял да си вземе изпитите и да приключи годината”, се посочва в една строго секретна докладна записка до началника на отдел 14 ПГУ относно: Завръщането на СС „Ковачев” в страната.


Последният опит – патриарх Максим

От главния секретар на Синода на гръцката църква Кирил е информиран, че само екзарх Серафим може да уреди неговия въпрос, като за това към него се обърне и българския патриарх Максим.

Полк. Маринчев, който работи под прикритие като зам.-началник на Комитета по църковните въпроси в МВнР разговаря с патриарх Максим. „Поисках той да направи необходимото за уреждане на този въпрос. Той прие и е наредил да се изготви писмо до екзарх Серафим, което да му бъде връчено от митрополит Калиник, който ще посети Гърция за участие в конференция по линия на църквите в остров Крит”, пише водещият офицер Маринчев. В крайна сметка и тази намеса на най-високо ниво от страна на БПЦ не помага за промяна на положението.

От досието става ясно още, че след изгонването от Гърция и завръщането си в България Маринчев провежда многократни и продължителни срещи със секретния си сътрудник. От доклада му се разбира, че основната цел е била разузнаването да се убеди, че Кирил не е превербуван:

„В продължение на един месец на няколко срещи „Ковачев” ми разказа подробно как са възникнали разправиите около него и службите, през които е минал за „разследване”. По време на разговорите в МВнР някои служители, а преди това и духовни лица са му подсказали, че ако направи писмени обещания работите му ще се уредят. Въпреки това той никъде нищо не е подписвал.”


Брониране на Кирил преди да потегли за Москва

На 12 септември 1981 г. зам.-началникът на ПГУ ген. Владимир Тодоров утвърждава строго секретно предложение относно: Закриване на лична разработка „Ковачев. В нея се посочва, че личната разработка, заведена на архимандрит Кирил Христов е открита на 18 юли 1976 г. с цел внедряването му в Зографския манастир.

За успешното изпълнение на поставените задачи на СС „Ковачев” е проведена оперативна подготовка и обучен във фотодело. След това чрез Светия синод на БПЦ е изпратен да учи богословие в Атина.

В Атина учи три години, след което на базата на клеветнически данни гръцките органи са го принудили принудително да напусне страната. Завръщайки се в България, архимандрит Кирил продължава образованието си в Духовната академия задочно и е назначен за протосигел на Сливенската митрополия при митрополит Йоникий. През юни 1981 г. Кирил завършва висшето си образование.

По решение на Светия синод на БПЦ от 1 октомври 1981 г. той е да следва аспирантура за две години в Москва.

„Поради това, че през време на аспирантурата „Ковачев” няма да изпълнява наши задачи предлагам: Делото, заведено на същия да бъде закрито и предадено в архив, като при проверка по отчета да се отговаря, че лицето е заето”, предлага полк. Маринчев. На езика на службите подобен ход се определя като „брониране” на сътрудника, с цел да го предпази от следваща вербовка без реално той да е активен сътрудник.

По този начин полк. Христо Маринчев прави още един жест към проваления си сътрудник – запазва бъдещия Варненски и Великопреславски митрополит Кирил от интерес на други управления на ДС. Едва през 1989 г. Шесто управление на ДС обръща опиративно внимание към Кирил и търси информация от ПГУ за него, след като в картотеката на ДС установяват, че е "зает" от разузнаването.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов