|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Нов скандал със скрито досие: Този път НРС премълчала агентурното минало на арабиста Киряк Цонев ПДФ Е-мейл
COMDOS - Решения
Написано от Христо Христов   
Вторник, 08 Юли 2014 14:48

alt
Известният български арабист Киряк Цонев е бил агент на Първо главно управление (ПГУ) на ДС в продължение на 26 години, но този факт е прикрит от Националната разузнавателна служба (НРС), правоприемник на външно-политическото разузнаване при комунизма. По това време директор на НРС е ген. Кирчо Киров, който изкара 9 години на този пост по време на мандата на президента Георги Първанов, известен също с агентурното си минало.

Това стана известно днес от доклад на Комисията по досиетата по случая (решение №2-369 от 8 юли 2014 г.). Киряк Цонев е проверяван за принадлежност още през 2009 г. – веднъж като кандидат за евродепутат, издигнат от Съюз на патриотичните сили „Защита” и втори път същата година като кандидат за народен представител в 41-то Народно събрание, отново издигнат от „Защита”, чийто лидер е бившият щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА Йордан Величков. Политическата партия влезе в парламента през 2005 г. като част от коалиция „Атака”.

На евроизборите избори през 2009 г. обаче тя получи едва близо 12 000 гласа или 0,4 процента, а на парламентарните избори същата година – малко над 6000 гласа или 0,1 процент.


Скрит на евроизборите през 2009 г. и за 41-то Народно събрание

Комисията по досиетата уточнява, че и при двете проверки в качеството му на кандидат за депутат в Европейския и в българския парламент през 2009 г. принадлежността на Киряк Цонев не е установена, тъй като НРС е отговорила, че не разполага с данни за него.

Агентурното му минало обаче е установено от Комисията наскоро след предаване на архива на ПГУ от страна на НРС и систематизирането на документите в Централизирания архив на независимия държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби и съхраняването на документите им.


Сътрудник „КОСТОВ” и „ДОБРОТИЦА”

От изнесените от Комисията данни се установява, че Киряк Цонев (1938) е вербуван от Първо управление на ДС (външнополитическото разузнаване) през 1964 г. като секретен сътрудник, когато е 26-годишен и е останал такъв до 1990 г., когато е снет от оперативния отчет.

Работил е под псевдонимите „КОСТОВ” и „ДОБРОТИЦА”. Интересното в случая е, че личното му и работно досие, възлизащо на 6 тома е запазено, въпреки, че през 1990 г. е направено предложение за унищожаването му.

В досието са открити  собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получено възнаграждение, разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители, документи от ръководили го щатни служители.


Кариерата на арабиста

Киряк Цонев е завършил Московския държавен институт за международни отношения със специалност „Отношения с арабския свят”. През 1965 г., година след като е вербуван, постъпва на работа в Министерството на външните работи. Известен е като първият арабист в съвременната българска дипломация. Работил е в посолствата на НРБ в Дамаск и Кайро, бил е посланик в Алжир и Мавритания. Очевидно агентурната си дейност е извършвал под дипломатическо прикритие.

След пенсионирането си през 1990 г. оглавява отдел „Азия, Африка и Латинска Америка” в Консулското управление на МВнР. Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски" и Югозападния университет „Неофит Рилски”. Преподавал е също във Варненския свободен университет и Бургаския свободен университет.

Той е преводач от арабски на български език на книгата с приказки „1001 нощ”. Автор е на редица художествени и научноизследователски книги, активен журналист. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България.

Търсен е закоментари и анализи от медиите по случая с ареста на българските медицински сестри в Либия, за терористичния атентат на летището в Бургас през 2012 г., както и за положението в Сирия.


Коментарът на Киряк Цонев

„Всички дипломати под една или друга форма са били в разузнаването. Никога не съм писал срещу някого”, заяви пред desebg.com Киряк Цонев, потърсен за коментар. По думите му той е бил кандидат за депутат само в българския парламент, но не и кандидат за депутат в Европейския парламент. Справка на сайта на ЦИК обаче показва, че той е регистриран като кандидат на „Защита” за евроизборите през 2009 г. под №6 в листата на партията.

Това е вторият случай, при който Комисията по досиетата се натъква на скрити материали за лице, което тя е проверила веднъж по силата на закона, но за което институции, съхраняващи архиви на ДС, са отговаряли отрицателно.


Първият прецедент на скрито досие – случаят с Божан Стоянов

Първият подобен случай беше през 2013 г. при скандала с досието на Божан Стоянов, зам.-министъра на икономиката в служебния кабинет на Марин Райков. Комисията засече неговата принадлежност, но Стоянов се оправда, че през 2007 г. е поискал сам проверка, но тогава Комисията му е отговорила отрицателно.

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов обясни, че първоначалният отрицателен отговор се е получил от МВР, където през 2007 г. са се съхранявали документите за Божан Стоянов (по това време управлява кабинетът Станишев, бел. ред.). Впоследствие, когато през 2010 г. архивът на ДС е предаден от МВР на Комисията тези документи вече не са могли да бъдат скрити.

Случаят обаче даде повод на служебния премиер Марин Райков, който пропусна да провери предварително за принадлежност назначените от него зам.-министри, включително и Божан Стоянов, да обвини независимия държавен орган, че излиза с противоречиви решения. Впоследствие Райков дори се опита да неглижира темата, заявявайки, че „досиетата са чалгата на прехода”.

„Не са коректни действията на Националната разузнавателна служба, която през 2009 г. ни е отговорила, че за посоченото от нас лице [Киряк Цонев] не разполага с документи”, коментира Евтим Костадинов пред desebg.com новия случай със скритото досие на арабиста.

Този казус още веднъж показва колко важно е пълното предаване на архивите на тоталитарните комунистически служби под контрола на Комисията по досиетата. В момента НРС и служба „Военна информация” са двете държавни институции, които все още не са изпълнили закона за досиетата по задължението да прехвърлят всички документи на предшестващите ги структури до 1991 г. на Комисията.

Упоритото противопоставяне на закона от двете специални служби доведе до специална среща с ръководителите им при президента Росен Плевнелиев през април 2013 г. Въпреки обещанието си, дадено тогава, те все още продължават да „стискат” важни архиви от времето на комунистическия режим.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов