„В процеса на изграждане на развито социалистическо общество непрекъснато нараства значението на художествено-творческата интелигенция и средствата за масова информация… Спокойната и творческа обстановка, която съществува в тези среди, се дължи на правилната партийна политика и системните грижи на др. Тодор Живков към творците на културата“.

Това е само малка част от „умозаключенията“, правени от Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия по отношение на процесите в интелигенцията във втората половина на 70-те години на ХХ в. в един от своите документи, които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен доклад относно: Състоянието на агентурно оперативната работа на органите на ДС сред художествено-творческата интелигенция и работещите в средствата за масова информация от 1976 г.

От края на 60-те години на ХХ век Държавна сигурност е споделяла с репресивния режим на кубинския лидер Фидел Кастро своя опит в разузнаването срещу западния свят.

Това става ясно от документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява докладна записка относно: Пребиваването на делегацията на МВР – Куба от началника на Първо главно управление на ДС ген. Димитър Кьосев до министъра на вътрешните работи ген. Ангел Солаков.

Документът е от 1969 г. и хвърля светлина върху връзките между кубинското и комунистическото разузнаване на НРБ.

Двете разузнавания са обменили информация по различни въпроси, като българското е споделило на първо място организацията и задачите, провеждани от партийния комитет при МВР-ДС и партийния комитет при първичната партийно организация в Първо главно управление на ДС.

Преди да прочисти до основи армията от военните, получили офицерски звания преди 9 септември 1944 г., военното разузнаване е изразило недоволство за това, че режимът не е предприел по-крути мерки срещу офицерския корпус.

Това разкрива документ на Разузнавателното отделение към Щаба на войската от 1946 г., подписан от тогавашния му ръководител ген. Петър Вранчев – известен комунистически функционер, участник в нелегалното комунистическо движение преди Деветосептемврийския преврат и в самия преврат. Сайтът desebg.com публикува онлайн доклада за положението сред войската към 1 юни 1946 г.

„Положението сред офицерския корпус е неблагополучно“, констатира военното разузнаване, поставено, както ДС и милицията, под комунистически контрол.

Посочено е, че властта не е казала „Б“, след като е казала „А“, за да довърши политизацията на армията и уволнението на т. нар. царски офицери.

Военното разузнаване има предвид известната реч на Георги Димитров във Военното училище, когато той в качеството си на председател на парламентарната група на БРП(к) си позволява безпрецедентно да заяви, че за да завърши превръщането на армията в „народна”, тя трябва да се откаже от старите национални идеали, които са „параван за осъществяването на чужди на нашия народ завоевателни цели”.

На днешната дата 29 януари през 1990 г. точно преди 30 години комунистическият режим започва паническо прочистване на архивите на своя репресивен апарат – Държавна сигурност.

Целта е тайно от обществото и от оформящата се политическа опозиция в страната тоталитарното управление на БКП да прочисти архивите от компрометиращи партията материали за различни нейни престъпления, и не по-маловажно е да постави в зависимост по време на прехода към демокрация агентурния апарат, с който си е служила дотогава.

И двете цели са изпълнени успешно въпреки огромните страхове и опасения, които тогава тресат МВР-ДС.

Бягствата от армията по времето на комунистическия режим са имали масов характер и са били основен проблем на военното контраразузнаване, определено като „политическия орган” на БКП в БНА (през различните години по се води Пето или Трето управление на ДС, б.а.).

Това сочи документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго поверителен доклад за проявите на врага в Народната армия. Докладът е от 1952 г. и е подписан от началника на Пето управление на ДС (военното контраразузнаване).

В него е посочено, че „най-разпространената и открита форма [на проявите на „врага”] са бягствата и дезертьорствата в Народната армия”.

През 1951 г. са извършени общо 139 бягства, от които 54,7% са от пехотните части.

Държавна сигурност е използвала опита на съветския КГБ при работата си по линия на туризма.

За това свидетелства документ на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго докладна записка относно: Беседите със съветските другари по организацията на агентурно-оперативната работа по туризма.

Документът е на Второ главно управление на ДС от 1969 г. Той отразява посещението на българска делегация на ВГУ в СССР същата година и беседите с началника на съветското ВГУ и други високопоставени кадри на КГБ, с които са имали срещи.

КГБ е споделило своя опит, а офицерите от ДС са го описали в строго секретната докладна.

 В документа са изброени най-съществените моменти от работа на КГБ по линия на туризма, сред които броя на агентите, които води всеки оперативен работник, както и средата, от която са вербовани.

С принудителното изселване на около 360 000 български граждани от турски произход през лятото на 1989 г. в Турция, за което основна роля има генералният секретар на БКП Тодор Живков, икономическата криза в страната по това време се е усложнила още повече.

Това разкрива строго секретен документ на Четвърто (икономическо) управление на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Създаденото през 1986 г. управление в Държавна сигурност, специално натоварено с обезпечаване на икономиката, признава за силно влошаване на оперативната обстановка в България.

„С особена острота това се почувства в областта на народното стопанство, където възникнаха сериозни трудности в резултат на масовото напускане на страната на голям брой ислямизирани българи”, се посочва в строго секретния документ, озаглавен „Мероприятия на Четвърто управление на ДС по проблемите на възродителния процес във връзка със становището на Политбюро на ЦК на БКП от 4 септември 1989”.

След като неотдавна президентът Росен Плевнелиев допусна прецедент и награди с най-високо държавно отличие агент на Държавна сигурност в лицето на патриарх Неофит (въпрос на принципи) от президенството поднесе нова изненада.

Този път под светлината на прожекторите се озова  вицепрезидентът Маргарита Попова.  Тя е избрана за Рицар на 2015 г. от Ордена Тамплиерите на Йерусалим, съобщи в. „Стандарт”.

Удостоена е с отличието от великия приор Румен Ралчев по време на коледен благотворителен бал на рицарите в хотел „Маринела” (бивш „Кемпенски-Зографски”) в присъствието на близо 300 дами и рицари.

Изборът на вицепрезидента Маргарита Попова е станал с тайно гласуване, а отличието е статуетка, сертификат и медал на ордена. Според условието на Ордена наградата се присъжда на човек, които най-пълно и точно олицетворява идеала за честност, родолюбие и благородство.

Великият приор Румен Ралчев е известен като собственик на една от най-големите охранителни фирми в България „Балкан секюрити груп”. В битието си преди 10 ноември 1989 г. той е щатен служител на Пето управление на ДС (Управление за безопасност и охрана, УБО) от 1974 г., издигнал се до лична охрана на тогавашния лидер на БКП Тодор Живков. След това той е охрана и на Петър Младенов и президента Желю Желев.

Сайтът desebg.com публикува строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи за изпълнение на „Инструкцията по следствената работа” и мерки за усилване следствието в органите на МВР.

Документът е от септември 1952 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков. В строго поверителната заповед се подчертава голямото значение, което БКП, правителството и лично партийния и държавен ръководител Вълко Червенков отдават на следствието на Държавна сигурност.

То е призвано да води борба против враговете на „народната власт”. В същото време следствието е сериозно критикувано за това, че не приключва делата в срок и му „липсва необходимата целеустременост и настойчивост при разобличаването на враговете”.

Това е времето, в което следствието е подчинено пряко на съветските съветници, изпратени от Сталин в България за провеждането на редица монтирани политически процеси срещу противници на съветската политика в страната сред висшия партиен апарат.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна информация относно: Съществуването на някои слабости в работата с агентурата при Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

Документът е от 1972 г. и е подписан от зам.-началника на управлението полк. Владимир Тодоров, впоследствие генерал, началник на ПГУ от 1986 г. до февруари 1990 г.

В строго секретната информация са дадени редица примери за провали с конкретни агенти, изведени зад граница. Направен е опит за анализ на работата с агентите при проучването на възможностите им и вербуването им.

От документа става ясно, че в ДС се следват названията на агентурния апарат от „братските органи” и най-вече на тези от КГБ в Съветския съюз. Така например последната промяна е осъществена със заповед на министъра на вътрешните работи през 1972 г., когато названието секретен сътрудник е заменено с агент.  

Също така в периода 1969-1972 г. от сътрудническият апарат на ДС е бил изключен сериозен брой агенти – общо 684. Според ПГУ това говори, че оперативния състав е загубил ценно време и „налице е сериозно замърсяване на агентурния апарат”.