По време на тоталитарния режим на БКП Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е слухтяло за антисъветски прояви в обществото и е предприемало различни репресивни мерки, за да ограничи разпространението им.

За това свидетелстват документи от архива на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Антисъветски прояви на отделни български граждани през периода 1979-1981 г.

Идеологическото управление на ДС посочва, че за посочения период антисъветските прояви варират от 2.05% до 5.85% от общия брой на „вражеските” прояви по различните направления, които то е преследва.

По-ниският ръст за 1981 г. е обяснен с „допълнителните оперативни, профилактични и наказателни мерки”, които то е предприело във връзка с двата конгреса на КПСС и БКП, както и със събитията в Полша.

Подобно на режима в СССР, така и в НРБ комунистическата диктатура се е развивала не на собствени важни технически и икономически открития и решения, а е разчитала на кражби на напредналите технологии на Запада.

За това свидетелстват редица документи на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна инструкция за регистриране на придобитата по линия на Научно-техническото разузнаване (НТР) научно-техническа и икономическа информация.

Тя е от 1977 г. и е на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването), като е утвърдена от началника на разузнаването ген. Васил Коцев.

Именно ПГУ е структурата в Държавна сигурност, на която е поверено да краде от развитите страни технологии, които да внедрява (до колкото това е възможно) и в плановото социалистическо стопанство.

Съветското военното разузнаване, известно още като ГРУ (Главно разузнавателно управление), е разполагало със специална техника, която е използвало на територията на НРБ.

Това разкрива документ от архива на Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той е на руски език и представлява споразумение между Министерството на отбраната на СССР и Министерството на народната отбрана на НРБ за временно поставяне на специална техника на ГРУ на територията на България.

 То е от 1975 г. и е подписано от началника на Щаба на въоръжените сили на Съветския съюз армейски генерал Виктор Куликов и началника на Гениалния щаб на БНА ген. Атанас Семерджиев.

На днешната дата 29 януари през 1990 г. точно преди 30 години комунистическият режим започва паническо прочистване на архивите на своя репресивен апарат – Държавна сигурност.

Целта е тайно от обществото и от оформящата се политическа опозиция в страната тоталитарното управление на БКП да прочисти архивите от компрометиращи партията материали за различни нейни престъпления, и не по-маловажно е да постави в зависимост по време на прехода към демокрация агентурния апарат, с който си е служила дотогава.

И двете цели са изпълнени успешно въпреки огромните страхове и опасения, които тогава тресат МВР-ДС.

Бягствата от армията по времето на комунистическия режим са имали масов характер и са били основен проблем на военното контраразузнаване, определено като „политическия орган” на БКП в БНА (през различните години по се води Пето или Трето управление на ДС, б.а.).

Това сочи документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго поверителен доклад за проявите на врага в Народната армия. Докладът е от 1952 г. и е подписан от началника на Пето управление на ДС (военното контраразузнаване).

В него е посочено, че „най-разпространената и открита форма [на проявите на „врага”] са бягствата и дезертьорствата в Народната армия”.

През 1951 г. са извършени общо 139 бягства, от които 54,7% са от пехотните части.

Държавна сигурност е използвала опита на съветския КГБ при работата си по линия на туризма.

За това свидетелства документ на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго докладна записка относно: Беседите със съветските другари по организацията на агентурно-оперативната работа по туризма.

Документът е на Второ главно управление на ДС от 1969 г. Той отразява посещението на българска делегация на ВГУ в СССР същата година и беседите с началника на съветското ВГУ и други високопоставени кадри на КГБ, с които са имали срещи.

КГБ е споделило своя опит, а офицерите от ДС са го описали в строго секретната докладна.

 В документа са изброени най-съществените моменти от работа на КГБ по линия на туризма, сред които броя на агентите, които води всеки оперативен работник, както и средата, от която са вербовани.

С принудителното изселване на около 360 000 български граждани от турски произход през лятото на 1989 г. в Турция, за което основна роля има генералният секретар на БКП Тодор Живков, икономическата криза в страната по това време се е усложнила още повече.

Това разкрива строго секретен документ на Четвърто (икономическо) управление на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Създаденото през 1986 г. управление в Държавна сигурност, специално натоварено с обезпечаване на икономиката, признава за силно влошаване на оперативната обстановка в България.

„С особена острота това се почувства в областта на народното стопанство, където възникнаха сериозни трудности в резултат на масовото напускане на страната на голям брой ислямизирани българи”, се посочва в строго секретния документ, озаглавен „Мероприятия на Четвърто управление на ДС по проблемите на възродителния процес във връзка със становището на Политбюро на ЦК на БКП от 4 септември 1989”.

След като неотдавна президентът Росен Плевнелиев допусна прецедент и награди с най-високо държавно отличие агент на Държавна сигурност в лицето на патриарх Неофит (въпрос на принципи) от президенството поднесе нова изненада.

Този път под светлината на прожекторите се озова  вицепрезидентът Маргарита Попова.  Тя е избрана за Рицар на 2015 г. от Ордена Тамплиерите на Йерусалим, съобщи в. „Стандарт”.

Удостоена е с отличието от великия приор Румен Ралчев по време на коледен благотворителен бал на рицарите в хотел „Маринела” (бивш „Кемпенски-Зографски”) в присъствието на близо 300 дами и рицари.

Изборът на вицепрезидента Маргарита Попова е станал с тайно гласуване, а отличието е статуетка, сертификат и медал на ордена. Според условието на Ордена наградата се присъжда на човек, които най-пълно и точно олицетворява идеала за честност, родолюбие и благородство.

Великият приор Румен Ралчев е известен като собственик на една от най-големите охранителни фирми в България „Балкан секюрити груп”. В битието си преди 10 ноември 1989 г. той е щатен служител на Пето управление на ДС (Управление за безопасност и охрана, УБО) от 1974 г., издигнал се до лична охрана на тогавашния лидер на БКП Тодор Живков. След това той е охрана и на Петър Младенов и президента Желю Желев.

Сайтът desebg.com публикува строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи за изпълнение на „Инструкцията по следствената работа” и мерки за усилване следствието в органите на МВР.

Документът е от септември 1952 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков. В строго поверителната заповед се подчертава голямото значение, което БКП, правителството и лично партийния и държавен ръководител Вълко Червенков отдават на следствието на Държавна сигурност.

То е призвано да води борба против враговете на „народната власт”. В същото време следствието е сериозно критикувано за това, че не приключва делата в срок и му „липсва необходимата целеустременост и настойчивост при разобличаването на враговете”.

Това е времето, в което следствието е подчинено пряко на съветските съветници, изпратени от Сталин в България за провеждането на редица монтирани политически процеси срещу противници на съветската политика в страната сред висшия партиен апарат.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна информация относно: Съществуването на някои слабости в работата с агентурата при Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

Документът е от 1972 г. и е подписан от зам.-началника на управлението полк. Владимир Тодоров, впоследствие генерал, началник на ПГУ от 1986 г. до февруари 1990 г.

В строго секретната информация са дадени редица примери за провали с конкретни агенти, изведени зад граница. Направен е опит за анализ на работата с агентите при проучването на възможностите им и вербуването им.

От документа става ясно, че в ДС се следват названията на агентурния апарат от „братските органи” и най-вече на тези от КГБ в Съветския съюз. Така например последната промяна е осъществена със заповед на министъра на вътрешните работи през 1972 г., когато названието секретен сътрудник е заменено с агент.  

Също така в периода 1969-1972 г. от сътрудническият апарат на ДС е бил изключен сериозен брой агенти – общо 684. Според ПГУ това говори, че оперативния състав е загубил ценно време и „налице е сериозно замърсяване на агентурния апарат”.