Държавна сигурност си е поставила непосилната задача, надхвърляща далеч нейните възможности, да компрометира американския президент Роналд Рейгън.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен отчет относно: Работата на направление „САЩ – НАТО“ през 1986 г. на Първо главно управление на ДС (разузнаването).

Бившият актьор и губернатор на Калифорния печели президентските избори в САЩ през 1980 г., както и втори мандат през 1984 г., а с редица инициативни във външната политика се превръща в гробокопача на съветския лагер и довежда до разпада на тоталитарната комунистическа система в Източния блок.

Още по време на първия си мандат Рейгън се превръща в прицелна точка на съветския КГБ, който не предвижда избора му и е неподготвен пред съветското партийно ръководство за отговор на неговата политика срещу СССР.

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 4.3 описва финала от разработката на Първо главно управление на ДС, опитало се да проведе „остро мероприятие“ (убийство) на политическия емигрант в Израел Петър Семерджиев, бивш кандидат-член на ЦК на БКП, а след неуспеха провеждането на операция „ИНФЕКЦИЯ“, с която разузнаването на компартията е целяло да го компрометира като агент на Гестапо. Повод за поредицата „Добрата ДС“ е позицията на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, изразена неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

С това наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

В средата на 70-те години на ХХ век Министерството на Държавна сигурност на ГДР, известно като ЩАЗИ, е поискало от комунистическата ДС да сключат договор за взаимна помощ при разследването на лица от ГДР, заловени на българска територия.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка относно: Сътрудничеството с Министерството за държавна сигурност на ГДР през 1975 г.

В него е посочено, че през 1974 г. МВР-ДС е подписало ново споразумение за сътрудничество с ЩАЗИ, което „даде нов тласък на съвместната работа и сътрудничество между двете министерства“.

За една година са проведени общо 18 срещи между различни структури на ДС и ЩАЗИ от предвидените 22 срещи.

Десетилетия наред офицерите от Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия (военното разузнаване по време на комунистическия режим, б.а.) се кълнят в идеологическа вярност на своите по-големи „братя“ от съветското ГРУ, които ги напътстват и ръководят как да работят срещу „враговете“ на светлите комунистически идеи.

Затова не е никак учудващо, че онези, които са действали срещу НАТО до 1989 г. след това, че и до наши дни не продължават да работят срещу съюзниците на демократична България в алианса.

Последният шпионски скандал само потвърди някои тъжни закономерности. Без истинска кадрова реформа в специалните служби и в сектор сигурност България е обречена да бъде опитно поле на режима в Москва.

Шесто управление на Държавна сигурност за борба срещу идеологическата диверсия е следяло как западните радиостанции са влияели върху различни представители на интелигенцията.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна информация относно: Въздействието на чуждата радиопропаганда върху лица из средите на интелигенцията, младежта и народностните групи.

Документът е от края на 1978 г. и хвърля светлина върху следените от идеологическото управление на ДС представители на интелигенцията, младите хора и малцинствените групи, които редовно са слушали различни чуждестранни радиостанции, които комунистическият режим е определил като „вражески“.

Излъчваното по тях, дори и като информация с факти или изразени мнения, е определяно като „вражеска пропаганда“.

По време на принудителното изселване на българските граждани от турски произход от България в Турция през лятото на 1989 г. тоталитарният комунистически режим им е давал два часа да си съберат багажа преди да напуснат родните си къщи в посока ГКПП Капитан Андреево.

Това са разбрали западни дипломати по време на т. нар. Голяма екскурзия, принудила около 360 000 мюсюлмани да напуснат родината си в резултат на реакцията на Живковото управление след масовите мирни протести на турците през май 1989 г. срещу „възродителния процес”.

Информацията, с която са разполагали различни западни дипломати в НРБ за наказателната акция на комунистическия режим, достига до нас от архивите на ДС.

Репресивният апарат на БКП е следял и подслушвал чуждестранните дипломатически служители, включително и казаното или научено от тях за „възродителния процес”.

Информаторът спада към категориите секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. тази категория е определена така:

„Информаторът е секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който изпълнява техните задачи за разкриване на враждебни и подозрителни лица, наблюдаване на вражески елементи, проучване и издирване на държавни престъпници, обслужване на стопански обекти и предприятия, държавни учреждения, научни институти, ТКЗС и т.н. и в отделни случаи разработката на конкретен обект. Информатори се вербуват по правило от средата на предани и лоялни към народната власт патриотично настроени граждани.”

През втората половина на 50-те години обаче в следващите ръководни документи за агентурния апарат указанията на министъра на вътрешните работи са за прехвърляне на категорията информатор към категорията агент.

В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 1955 г. за утвърждаване на „Инструкция по организиране и провеждане на негласно проучване в органите на ДС” е прибавена нова категория, отнасяща се до негласното проучване на набелязани от Държавна сигурност лица – информационна мрежа. В нея също се използват термините за два вида сътрудници – информатор и доверено лице:

В Британска радиоразпръсквателна корпорация (Би Би Си, компания за обществено радио и телевизия във Великобритания) са били наясно, че тоталитарният комунистически режим в НРБ се опитва да заглушава предаванията ѝ на български език.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно писмо на Първо главно управление на ДС (разузнаването) до началника на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия с копие до Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) от 1972 г.

С него Шесто управление и ВГУ са информирани, че ръководителят на българската секция на Би Би Си Питър Юдел е изразил възмущение от факта, че комунистическият режим в София заглушавал предаванията на български език.

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 4.2 продължава историята за опита за убийство на политическия емигрант в Израел Петър Семерджиев, бивш кандидат-член на ЦК на БКП, от страна на Първо главно управление на ДС, там където са работили бащата и майка на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев. Повод за поредицата е позицията на Терзиев за репресивния апарат на БКП, изречена публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

С това наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

В началото на 80-те години на ХХ век Държавна сигурност и нейния аналог в Източна Германия, известен като ЩАЗИ, са се договорили на най-високо равнище да се разшири сътрудничеството между тях по линия на научно-техническото разузнаване и по-специално за обмяна на информация за обектите на агентурно проникване в областта на електрониката, роботиката, атомната физика и химията.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

 Той представлява секретна информация относно: Разговорите на министър на вътрешните работи на НРБ Димитър Стоянов с министъра на Държавна сигурност на ГДР Ерих Милке и с министъра на вътрешните работи на ГДР Фридрих Дикел.