Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 4.1 е посветена на опита за убийство, а след това и компрометирането чрез специална дезинформационна операция на политическия емигрант в Израел Петър Семерджиев, бивш кандидат-член на ЦК на БКП, от страна на Първо главно управление на ДС, там където са работили бащата и майка на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев. Повод за поредицата е позицията на Терзиев за репресивния апарат на БКП, изречена публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

С активното мероприятие „ЧЕРНА РЪКА“ Държавна сигурност и сродната ѝ тайна служба в ГДР – ЩАЗИ са се опитвали през 1972 г. да създават „нетърпима обстановка към американците“ в страните, които е САЩ са имали военно присъствие.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна от подп. Атанас Гинев, зам.-началник на 08 отдел (Активни мероприятия, б.а.) в Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването, б.а.), до началника на ПГУ полк. Стоян Савов.

И Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунистическия режим) е извършвало контрол на кореспонденцията на хора в НРБ, от които се е интересувало.

Тайният контрол на кореспонденцията по време на тоталитарното управление на БКП се е извършвало предимно от Държавна сигурност и е било закодирано като „Мероприятие №9“.

Под същото той се е прилагал и от военното разузнаване, разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на строго секретни указания относно: Подобряване на работата при организиране на провеждането на Мероприятие 9.

Указанията са на зам.-началника на Генералния щаб и началник на военното разузнаване ген. Васил Зикулов от 1973 г.

Един от големите проблеми на комунистическия режим е бил как да не позволява на хората да напуснат затворения лагер, който е представлявала страната до 1989 г.

Диктатурата на БКП е била особено чувствителна към представителите на интелигенцията, избрали свободата на Запад.

За предотвратяването на бягствата на хора от творческата и научно-техническата интелигенция се е „грижил” цял отдел в Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия, придобило печална слаба като политическата полиция на компартията.

Сайтът desebg.com публикува онлайн един документ на Шесто управление на ДС, който се отнася за бягствата на представители на интелигенцията в края на 60-те и началото на 70-те години.

Той представлява строго секретна справка относно:  Изменилите на родината през 1969-1971 г. по линия на научната и художествено-творческата интелигенция.

Липса на анализ, слаба агентура за наблюдение на българските и чуждестранни туристи, незавеждане на сигнали за отрицателни прояви на служители в туристическата система са само част от констатираните слабости в работата на Държавна сигурност по линия на туризма.

Това разкрива строго секретна докладна записка от началника на Второ главно управление на ДС ген. Георги Аначков до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов от 1974 г., която desebg.com публикува онлайн.

С документа се информира за проведени срещи с ръководствата на Окръжните управления на МВР-ДС във Варна, Бургас и Толбухин (Добрич) с разглеждането на състоянието на контраразузнавателната работа по туризма.

Съдържателят на явочна квартира е следваща основна категория секретен сътрудник в агентурната мрежа на Държавна сигурност. Пред 1950 г. в строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. за него е отбелязано:

„Съдържател на явочна квартира се явява също така секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който предоставя на разположение на същите своята квартира на срещи на оперативни работници с агентурата. Съдържатели на явочни квартири се вербуват из средата на предани и патриотично настроени към народната власт граждани, предимно из средите на БКП. Тяхната вербовка се разрешава и оформя по същия начин, както на информаторите. Агентурата, работеща по една разработка не се приема в една и съща явочна квартира.” .

Формираната през 1966 г. в рамките на Първо управление на ДС (от 1969 г. управлението е издигнато в главно) структура на научно-техническо разузнаване (НТР) за кражба на ембаргови западни технологии, които да подпомагат технически изостаналата планова икономика на тоталитарния комунистически режим, се е развивала под специалните грижи на ръководството на компартията и нейното правителство.

Това признава самото НТР в строго секретна информация относно: Работата на ПГУ-ДС по линия на научно-техническото разузнаване.

Документът е от 1974 г. и desebg.com го публикува онлайн.

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 3 е посветена на мокрите поръчки, които Политбюро на ЦК на БКП възлага за изпълнение на Първо главно управление на ДС, там където са работили бащата и майка на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев. Повод за поредицата е позицията на Терзиев за репресивния апарат на БКП, изречена публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Буренди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

Бягствата на източногермански граждани през България са се превърнали в хроничен проблем за българската Държавна сигурност и Министерството на Държавна сигурност на ГДР, известно още като ЩАЗИ.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка относно: Координацията между ГКПП на НРБ и ГДР за предотвратяване опитите за бягства на граждани от социалистическите страни.

Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (РУ-ГЩ, военното разузнаване при комунистическия режим, б.а.) е създало в края на 70-те години на ХХ век тайна спомагателна картотека, която символично е могла да бъде кръстена картотека „Запознанства“, тъй като в нея са картотекирани данните за всички лица, с които военните разузнавачи, работещи под дипломатическото  прикритие,  както и сътрудниците на РУ-ГЩ са се запознавали независимо от повода за запознанството.

Това става ясно от документ на военното разузнаване, съхранен в Централизирания архив на Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на секретни Указания на зам.-началника на Генералния щаб на БНА и началник на Разузнавателното управление на ГЩ ген. Васил Зикулов относно: Завеждане на отчет на гражданите от капиталистическите и развиващите се страни, с които оперативните работници и сътрудниците от РУ-ГЩ установяват лични запознанства.