Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 2 е посветена на създаването на разузнаването на Държавна сигурност (Първо главно управление на ДС), там където са работили бащата и майка на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев. Повод за поредицата е неговото обяснение за репресивния апарат на БКП, изречено публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Буренди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

В началото на 80-те години на ХХ век Държавна сигурност и нейния аналог в Източна Германия, известен като ЩАЗИ, са се договорили на най-високо равнище да се разшири сътрудничеството между тях по линия на научно-техническото разузнаване и по-специално за обмяна на информация за обектите на агентурно проникване в областта на електрониката, роботиката, атомната физика и химията.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

 Той представлява секретна информация относно: Разговорите на министър на вътрешните работи на НРБ Димитър Стоянов с министъра на Държавна сигурност на ГДР Ерих Милке и с министъра на вътрешните работи на ГДР Фридрих Дикел.

Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (РУ-ГЩ, военното разузнаване при комунистическия режим, б.а.) е създало в края на 70-те години на ХХ век тайна спомагателна картотека, която символично е могла да бъде кръстена картотека „Запознанства“, тъй като в нея са картотекирани данните за всички лица, с които военните разузнавачи, работещи под дипломатическото  прикритие,  както и сътрудниците на РУ-ГЩ са се запознавали независимо от повода за запознанството.

Това става ясно от документ на военното разузнаване, съхранен в Централизирания архив на Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на секретни Указания на зам.-началника на Генералния щаб на БНА и началник на Разузнавателното управление на ГЩ ген. Васил Зикулов относно: Завеждане на отчет на гражданите от капиталистическите и развиващите се страни, с които оперативните работници и сътрудниците от РУ-ГЩ установяват лични запознанства.

От началото до края на комунистическия режим в репресивния му апарат – Държавна сигурност – е съществувала структура, която е следяла и преследвала онези млади хора в България, които с мисъл, творчество, вкус, възгледи или мечти са се отклонявали от партийната линия.

Сайтът desebg.com публикува едно от архивните свидетелства за страховете на ДС от българската младеж.

То представлява строго секретна справка относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустройство в дейността на ДС.

Документът е на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от началото на 1989 г. и е подписан от началника му ген. Антон Мусаков.

В него идеологическото управление на Държавна сигурност е представило данни за младите хора в България на възраст между 14 и 30 години.

Отчетени са 374 000 младежи в средните училища и 100 000 студенти.

Като най-голяма заплаха ДС определя идеологическата диверсия. Младежите са представени като „обект на подривно-разложителната дейност на противника”.

Целта била „идейно и нравствено преориентиране на младото поколение на антисоциалистическа основа” и „противопоставянето му на партията”.

ДС признава, че негативно влияние върху мисленето на младите хора играят „някои негативни явления и деформации в обществото, както и възникналите трудности в социално-икономическото развитие”.

В началото на 70-те години на ХХ век софийската топлофикация вече е изпитвала сериозни затруднения да достави необходимите на столичани отопление топла вода през зимния период.

Този проблем обаче не е подозиран от жителите на София, защото с него е била наясно само Държавна сигурност, която от своя страна е информирала Градския комитет на БКП.

Това става ясно от архивни документи на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно донесение относно: Нерешени въпроси по топлоснабдяването на столицата от ТЕЦ „София” и ТЕЦ „Трайчо Костов”.

Резидентът е друга основна категория секретен сътрудник на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. той е определен така:

„Резидентът е квалифициран и надежден секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който по задачи, възложени му от оперативните работници ръководи, възпитава, инструктира прикрепените към него информатори от 5 до 15 души. Резидентът е най-близък помощник на оперативния работник. Поради това, както той, така и оперативният работник трябва да бъде безпределно предан на комунистическата партия и народната власт, да притежава нужните лични и разузнавателни качества.

Резидентите като правило се вербуват сред надеждните особено проверени членове на БКП, а също така и на ДНСМ (Димитровска народна социалистическа младеж). В изключителни случаи се разрешава използването като резиденти и на безпартийни граждани сред преданите на народната власт и добре проявилите се в практическа работа с наши органи информатори." .

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Буренди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

В края на комунистическия режим Научно-техническото разузнаване (НТР) на Държавна сигурност е разполагало с резидентури в 25 страни по света, плюс още една в Западен Берлин.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни съображения по състоянието и проблемите на Управление Научно-техническо разузнаване (УНТР) към Първо главно управление на ДС (ПГУ-ДС).

Документът е от 1987 г., когато в СССР тече перестройка, а в НРБ започва поредната реорганизация, приети от комунистическата върхушка начело с Тодор Живков, за въвеждането на т. нар. фирмена организация.

С активното мероприятие „ЧЕРНА РЪКА“ Държавна сигурност и сродната ѝ тайна служба в ГДР – ЩАЗИ са се опитвали през 1972 г. да създават „нетърпима обстановка към американците“ в страните, които е САЩ са имали военно присъствие.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна от подп. Атанас Гинев, зам.-началник на 08 отдел (Активни мероприятия, б.а.) в Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването, б.а.), до началника на ПГУ полк. Стоян Савов.

Въпреки своята тотална зависимост от съветското военно разузнаване (ГРУ) Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунистическия режим) не само не е бил равноправен партньор с колегите си в СССР, но и понякога е поставяно в унизително и пренебрежително отношение.

Това разкрива документ от архивите на РУ-ГЩ на БНА, съхранен в Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка  относно двустранното сътрудничество между Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА и Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР в информационната област за 1981 г.

В нея се посочва (справката е на руски език), че сътрудничеството между двете разузнавания  в информационната област е продължило да се разширява и задълбочава.

Това изглежда обаче е характерно за времето си клише, защото по-нататък в документа се признава смущаващия факт, че „ние [военното разузнаване на НРБ] не сме получили оценка на нито един от нашите материали, както и мнението на ГРУ за тези материали, което за нас се явява много важно при формирането на окончателните оценки за съответните материали“.