До краха на тоталитарния комунистически режим през есента на 1989 г. специален отдел в Първо главно управление на ДС (разузнаването) се е занимавал с „производството” на фалшиви новини, насочени срещу единството между членовете на НАТО. „Учител” и помощник на ДС в тази дейност, наричана на оперативен език активни мероприятия, е по-големия ѝ „брат” – КГБ.

Това разкриват документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретно писмо до Москва от 6 януари 1989 г., подписано от тогавашния началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС ген. Владимир Тодоров (подписа вдясно на втората страница, б.а.).

Държавна сигурност се е грижила да не попадат в населението оставени в различни транспортни средства – влаковете, корабите, самолетите и други – инкриминирани от БКП материали и литература.

Това става ясно от архивни документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен план на мероприятията, които ще провежда отдел 07 в борбата против идеологическата диверсия на противника от 1970 г.

Въпросната структура е към Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) и е натоварена с контрола на транспорта.

През 70-те години на ХХ век нощният труд в Корейската народно демократична република (КНДР) е масово явление.

Тогава трудовата надпревара в Северна Корея се е превърнала в масово средство за проверка на верността и предаността към комунистическия вожд Ким Ир Сен.

Това става ясно от секретен документ на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна сводка от военното аташе на НРБ в Пхенян от март 1972 г.

Военният аташе полк. Н. Боев докладва, че въпреки оскъдната информация е станало ясно, че резултатите от масовия нощен труд са „надминали всички очаквания”.

Още през 60-те години КГБ започва да събира оперативна информация за лица, свързани с международен тероризъм, а през 70-те години Комитетът за Държавна сигурност към правителството на СССР вече изгражда система, по която превантивно да се засичат терористи.

Това показват архивни документи на КГБ, споделени навремето с българската Държавна сигурност и останали в архивите ѝ, един от които (на руски език) desebg.com публикува онлайн.

Той представлява справка за служебно ползване относно: Признаци и особености на терористите. Документът е приет от отдел „Секретариат” на МВР-ДС по обмена на информация с КГБ през 1974 г.

В него са описани характерни предвижвания, маршрути, външност и поведение на терористите, както и характерните особености и белези на използваните от тях документи.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна докладна записка на началника на отдел „Инспекторат” в МВР до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за резултатите от проведено изследване за състоянието на агентурния апарат на ДС в териториалните поделения (основната докладна се предхожда от друга докладна с гриф "Секретно").

Документът е от декември 1988 г. и е едно от ценните документални свидетелства от края на съществуването на ДС за състоянието на агентурата й в България.

Изследването е проведено в следните поделения на МВР: Софийско градско управление на МВР и окръжните управления в Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора и Шумен.

Целта на изследването е да се получи „качествено нов растеж на оперативния и ръководния състав по вербуването, ръководството, възпитанието, проверката на действащите и изключени агенти и резиденти, отразени в личните и работни дела”.

Изложен е целия положителен и отрицателен опит на ДС в работата с агентурния апарат, както и субективния фактор при процесите, свързани с вербуването и контролирането й.

Изследването е базирано на проучването на 1200 действащи агенти, от които 120 са представени като „най-добри”, а 625 водени от ръководния състав в 10-те окръжни поделения.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува един от първите устройствени документи за структурата в ДС, която отговоря за обслужването и охраната на висшата партийна каста по време на управлението на БКП.

Става въпрос за отдел VІІІ в дирекция „Държавна сигурност” (ДДС) на МВР в начало на 50-те години. Отдел VІІІ е предшественикът на обособеното през 1963 г. Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО).

Публикуваният документ е препис от протокол на ЦК на БКП от 1951 г., с който се уреждат новите задължения на отдел VІІІ, обслужващ висшата комунистическа номенклатура.

Строго поверителният гриф върху протокола на ЦК, с който са одобрени новите функции и задачи на отдела, е показателен за тайния механизъм, създаден от върхушката на БКП, за задоволяване всички потребности и нужди на комунистическата върхушка. .

Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия е имало за задача да изгради ефективна агентура мрежа в Комитета за телевизия и радио към Министерския съвет, който по времето на тоталитарното управление на БКП е натоварен с контрола в средствата за масово осведомяване.

Това разкрива строго секретен план за работата на отделение 1, отдел 01 на Шесто управление на ДС за 1975 г., който desebg.com публикува онлайн.

Въпросната структура в идеологическото управление на ДС отговаря пряко за следенето на дейността в медиите.

Документът разкрива, че първостепенната задача на Шесто управление е да засили вербовъчната дейност в Комитета за телевизия и радио, като придобие нови 23 агенти в различни медии или институции, свързани с тях.

Комитетът за държавна безопасност (КГБ) на Съветският съюз е предлагал да продължи сътрудничеството си с МВР в България и след края на тоталитарния комунистически режим у нас, включително и да продължи да има свое представителство в нашата страна към пролетта на 1991 г.

Това разкрива архивен документ на Националната разузнавателна служба (НРС), приемник на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от март 1991 г., който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява докладна записка до президента Желю Желев от ген. Румен Тошков, директор на НРС относно: Проведена среща с представители на КГБ-СССР.

Срещата е проведена на 22 март 1991 г. и е по искане на съветската страна. На нея присъства ръководителят на представителството на КГБ в България по това време ген. Л. Костромин и представителят на Първо главно управление на КГБ (разузнаването) полк. Г. Казанкин.

По време на принудителното изселване на българските граждани от турски произход от България в Турция през лятото на 1989 г. тоталитарният комунистически режим им е давал два часа да си съберат багажа преди да напуснат родните си къщи в посока ГКПП Капитан Андреево.

Това са разбрали западни дипломати по време на т. нар. Голяма екскурзия, принудила около 360 000 мюсюлмани да напуснат родината си в резултат на реакцията на Живковото управление след масовите мирни протести на турците през май 1989 г. срещу „възродителния процес”.

Информацията, с която са разполагали различни западни дипломати в НРБ за наказателната акция на комунистическия режим, достига до нас от архивите на ДС.

Репресивният апарат на БКП е следял и подслушвал чуждестранните дипломатически служители, включително и казаното или научено от тях за „възродителния процес”.

Целият севернокорейски народ е впрегнат в продължение на 10 години за отбелязване на 60-годишнина на своя вожд Ким Ир Сен, а рождения му ден е събитието през 1972 г.

Това разкрива документ на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, който desebg.com публикува онлайн (документът е запазен на микрофилм и качеството му е повлияно от този факт, б.а.).

Той представлява секретна обобщена сводка за април 1972 г. от българското военно аташе в Пхенян, Корейската народно демократична република.