Само за периода 1987-1988 г. над 100 000 български младежи са посетили библиотеката и видеотеката в посолството на САЩ в София.

За големия интерес на младите хора към дипломатическата мисия на САЩ в НРБ алармира Държавна сигурност през пролетта на 1989 г., броени месеци преди да започне да рухва комунистическия тоталитарен режим в страните от съветския блок, включително и в България

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустройство в дейността на ДС.

Справката е на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия и е подписана от неговия началник ген. Антон Мусаков.

При създаването на Управление „Научно-техническо разузнаване“ (НТР) към Първо главно управление на Държавна сигурност през 1979 г. то не е разполагало с агентура за проникване във важни обекти в страни като Англия, Канада и Япония.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен отчет относно: Работата на I направление за периода януари – декември 1980 г. на УНТР.

На НТР комунистическият режим е възложил "придобиването" или кражбата на модерни технологии от Запада и теснически напреднали страни като Япония.

В документа е признато, че научно-техническото разузнаване „не разполага с агентура за в обектите за проникване“.

Също така няма дела за оперативни разработки или дела за оперативни проверки на лица, работещи в обектите, набелязани за проникване.

Преди да прочисти до основи армията от военните, получили офицерски звания преди 9 септември 1944 г., военното разузнаване е изразило недоволство за това, че режимът не е предприел по-крути мерки срещу офицерския корпус.

Това разкрива документ на Разузнавателното отделение към Щаба на войската от 1946 г., подписан от тогавашния му ръководител ген. Петър Вранчев – известен комунистически функционер, участник в нелегалното комунистическо движение преди Деветосептемврийския преврат и в самия преврат. Сайтът desebg.com публикува онлайн доклада за положението сред войската към 1 юни 1946 г.

„Положението сред офицерския корпус е неблагополучно“, констатира военното разузнаване, поставено, както ДС и милицията, под комунистически контрол.

Посочено е, че властта не е казала „Б“, след като е казала „А“, за да довърши политизацията на армията и уволнението на т. нар. царски офицери.

Военното разузнаване има предвид известната реч на Георги Димитров във Военното училище, когато той в качеството си на председател на парламентарната група на БРП(к) си позволява безпрецедентно да заяви, че за да завърши превръщането на армията в „народна”, тя трябва да се откаже от старите национални идеали, които са „параван за осъществяването на чужди на нашия народ завоевателни цели”.

През 60-те години на миналия век английските туристи в НРБ стават постоянен обект на Държавна сигурност, като за тяхното наблюдение и следене отговаря отдел във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването).

Туристите от Острова привличат вниманието на ДС през 1963 г., когато е първият бум в по-масово посещение на комунистическа България, сочат архивни документи, един от които desebg.com публикува онлайн.

Тогава НРБ е посетена от малко над 3300 британски туристи, а предходната 1962 г. те са били едва 852 души (за сравнение за 2016 г. посещенията на граждани на обединеното кралство в България са малко на 280 000 по данни на НСИ, б.а.).

В строго секретен отчетен доклад за контраразузнавателната работа, провеждана по английските туристи през 1963 г. е отбелязано, че британските граждани, които посещават НРБ с туристическа цел, предпочитат черноморските курортни комплекси „Слънчев бряг”, „Златни пясъци” и „Дружба”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува докладната записка рег. №ІV-68, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на тайното прочистване на досиетата в МВР.

Върху документа е поставен най-високия гриф за секретност – „Строго секретно от особена важност”.

Докладната записка има пряко отношение по въпроса за това как са създадени т. нар. картотекирани сътрудници и агентите с прочистени дела в архивите на ДС.

През 1997 г. Конституционният съд (КС), в чийто състав участват трима бивши сътрудници на ДС, скри от обществото имената точно на тези агенти. Това стана, след като КС обяви за противоконституционен текст от тогавашния закон за досиетата, по който те трябваше да бъдат публично огласени.

В мотивите си мнозинството от конституционните съдии заемат тезата, че наличието на картон с име на съответно лице не е достатъчно доказателство за агентурна принадлежност.

По този начин се прокарва твърдението, че в системата на ДС е било възможно фабрикуването на досиетата.

Умишлено или не обаче КС изобщо не е разгледал документалните свидетелства, разкриващи по каква причина и по какъв път част от агентите на ДС са станали „картотекирани сътрудници”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна докладна записка на началника на отдел „Инспекторат” в МВР до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за резултатите от проведено изследване за състоянието на агентурния апарат на ДС в териториалните поделения (основната докладна се предхожда от друга докладна с гриф "Секретно").

Документът е от декември 1988 г. и е едно от ценните документални свидетелства от края на съществуването на ДС за състоянието на агентурата й в България.

Изследването е проведено в следните поделения на МВР: Софийско градско управление на МВР и окръжните управления в Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора и Шумен.

Целта на изследването е да се получи „качествено нов растеж на оперативния и ръководния състав по вербуването, ръководството, възпитанието, проверката на действащите и изключени агенти и резиденти, отразени в личните и работни дела”.

Изложен е целия положителен и отрицателен опит на ДС в работата с агентурния апарат, както и субективния фактор при процесите, свързани с вербуването и контролирането й.

Изследването е базирано на проучването на 1200 действащи агенти, от които 120 са представени като „най-добри”, а 625 водени от ръководния състав в 10-те окръжни поделения.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверителна Инструкция за работата в Управление безопасност и охрана (УБО, Пето управление на ДС) от 1952 г.

Документът дава представа по какъв начин управлението в Държавна сигурност, което е натоварено с охраната и грижите за партийния елит е трябвало да изпълнява своите задължения в ранния период от съществуването си.

Инструкцията урежда механизма за изграждане на агентурен апарат на УБО, изискванията към физическата охрана на комунистическата върхушка, процедурите за извършване на химико-бактериологически мероприятия на хранителните продукти и напитките, предназначени за партийния елит, както и транспортирането им.

Поверителните указания съдържат и изисквания към шофьорите и техническата изправност на автомобилите, които висшето партийно ръководство ползва, както и мерките при предвижване с друг транспорт – влак, самолет, морски превоз.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува устройствения документ, по който Трето управление на ДС – военното контраразузнаване (ВКР) се е ръководило от началото на 60-те години до края на 80-те години на миналия век.

Секретният документ е утвърден през 1963 г. от един от висшите партийни органи – Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван по това време от лидера на БКП Тодор Живков.

Това е направено с т. нар. секретно „Б” решение на Секретариата. С подобни секретни решения висшето партийно ръководство е утвърждавало ръководните документи на Държавна сигурност и различните нейни управления.

След 9 септември 1944 г. контраразузнавателният орган в армията е структура, която първоначално е в системата на Министерството на войната (1944-1947), а след това в преименуваното Министерство на народната отбрана (1947-1949).

Как да се подобри ефективността от проверката на огромния поток от писма, които източногерманците от ГДР са изпращали през летния сезон от НРБ до свои близки в западни страни е бил един от основните проблеми, по които през 1980 г. двамата са говорили по време на лична среща в Източен Берлин.

Това става ясно от документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна информация относно: Разговор на министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов с министъра на Държавна сигурност на ГДР Ерик Милке от февруари 1980 г.

В началото на 70-те години на ХХ век в Комитетът за Държавна сигурност на СССР вече сериозно се е замислял за необходимостта от изграждане на единна електронна система, чрез която да получава оперативна информация от репресивните органи на останалите страни от Източния блок.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна от особена важност докладна записка от ген. Димитър Кьосев, началник на Първо главно управление на ДС, до министъра на вътрешните работи ген. Ангел Солаков.

Докладната, обозначена с най-високия гриф за секретност по време на комунистическия режим, е от 1970 г. и съдържа подробна информация за проведеното същата година през месец декември в Будапеща, Унгария, съвещание на ръководителите на разузнаванията на социалистическите страни – членки на Варшавския договор.