Само за това, че някои хора са си позволявали да говорят против БКП или Съветския съюз и веднага са попадали под ударите на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Профилактирани от 01 отдел на Шесто управление на ДС лица през първото тримесечие на 1981 г.

Това е времето, когато България е все още далеч от дисидентски прояви и от усещането, че тоталитарният режим се клати.

Идеологическото управление на ДС не прибягва до директни репресии, а е изградила система от мерки, чрез които да предотвратява развитието на негативни за режима прояви, които да се разпрострат върху по-голям кръг от хора.

Държавната сигурност е имала тайно присъствие в Европейския парламент още през 1983 г., стремейки се чрез активни мероприятия да инициира събития в него, които да устройват политиката на комунистическия режим и на Москва.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Сътрудничеството със съветските другари за 1982-1983 г. по направление САЩ и НАТО.

Той е на отдела „Активни мероприятия” (АМ) в Първо главно управление на ДС и е от есента на 1983 г. Ползвайки съветския опит ДС е осъществявала различни активни мероприятия в страните от Западна Европа, с които е целяла да всее разединяване и недоверие между отделните страни на тогавашната Европейска икономическа общност, както и между членовете на НАТО и отделно между САЩ и европейските западни страни. Нещо, което е сегашната политика на Путинова Русия.

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов и президентът Румен Радев са удостоили с отличия  български разузнавачи от запаса в нарушение на закона, съобщи сайта Faktor.bg.  Негови източници от Министерство на отбраната, запознати с процедурата по награждаване, са потвърдили това.

Събитието е било по  повод 110 години от създаването на българското военно разузнаване и се е провело на 16 януари тази година в Централния военен куб в столицата. Още тогава Faktor.bg алармира, че в морален план награждаването е скандално, защото са отличени все стари номенклатури  на тоталитарния режим, креатури на БКП и БСП агенти на РУМНО, работили години наред срещу настоящите ни партньори от ЕС и НАТО.

 Днес обаче става ясно, че наградите са раздадени и в крещящо нарушение на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и правилника за прилагането му. Вероятно като аргументи са надделели политически и задкулисни съображения, в които се преплитат интереси на президент и военен министър.

През 60-те години на миналия век английските туристи в НРБ стават постоянен обект на Държавна сигурност, като за тяхното наблюдение и следене отговаря отдел във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването).

Туристите от Острова привличат вниманието на ДС през 1963 г., когато е първият бум в по-масово посещение на комунистическа България, сочат архивни документи, един от които desebg.com публикува онлайн.

Тогава НРБ е посетена от малко над 3300 британски туристи, а предходната 1962 г. те са били едва 852 души (за сравнение за 2016 г. посещенията на граждани на обединеното кралство в България са малко на 280 000 по данни на НСИ, б.а.).

В строго секретен отчетен доклад за контраразузнавателната работа, провеждана по английските туристи през 1963 г. е отбелязано, че британските граждани, които посещават НРБ с туристическа цел, предпочитат черноморските курортни комплекси „Слънчев бряг”, „Златни пясъци” и „Дружба”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна докладна записка на началника на отдел „Инспекторат” в МВР до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за резултатите от проведено изследване за състоянието на агентурния апарат на ДС в териториалните поделения (основната докладна се предхожда от друга докладна с гриф "Секретно").

Документът е от декември 1988 г. и е едно от ценните документални свидетелства от края на съществуването на ДС за състоянието на агентурата й в България.

Изследването е проведено в следните поделения на МВР: Софийско градско управление на МВР и окръжните управления в Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора и Шумен.

Целта на изследването е да се получи „качествено нов растеж на оперативния и ръководния състав по вербуването, ръководството, възпитанието, проверката на действащите и изключени агенти и резиденти, отразени в личните и работни дела”.

Изложен е целия положителен и отрицателен опит на ДС в работата с агентурния апарат, както и субективния фактор при процесите, свързани с вербуването и контролирането й.

Изследването е базирано на проучването на 1200 действащи агенти, от които 120 са представени като „най-добри”, а 625 водени от ръководния състав в 10-те окръжни поделения.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува един от първите устройствени документи за структурата в ДС, която отговоря за обслужването и охраната на висшата партийна каста по време на управлението на БКП.

Става въпрос за отдел VІІІ в дирекция „Държавна сигурност” (ДДС) на МВР в начало на 50-те години. Отдел VІІІ е предшественикът на обособеното през 1963 г. Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО).

Публикуваният документ е препис от протокол на ЦК на БКП от 1951 г., с който се уреждат новите задължения на отдел VІІІ, обслужващ висшата комунистическа номенклатура.

Строго поверителният гриф върху протокола на ЦК, с който са одобрени новите функции и задачи на отдела, е показателен за тайния механизъм, създаден от върхушката на БКП, за задоволяване всички потребности и нужди на комунистическата върхушка. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува устройствения документ, по който Трето управление на ДС – военното контраразузнаване (ВКР) се е ръководило от началото на 60-те години до края на 80-те години на миналия век.

Секретният документ е утвърден през 1963 г. от един от висшите партийни органи – Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван по това време от лидера на БКП Тодор Живков.

Това е направено с т. нар. секретно „Б” решение на Секретариата. С подобни секретни решения висшето партийно ръководство е утвърждавало ръководните документи на Държавна сигурност и различните нейни управления.

След 9 септември 1944 г. контраразузнавателният орган в армията е структура, която първоначално е в системата на Министерството на войната (1944-1947), а след това в преименуваното Министерство на народната отбрана (1947-1949).

В документалния сборник "Държавна сигурност – структура и основни документи", издаден от комисията по досиетата през 2010 г. и в разширения му DVD вариант от 2011 г., за първи път се публикуват архивни материали, проследяващи развитието в строго секретната вътрешна системата на ДС.

В терминологията на Държавна сигурност тя е определяна като оперативен отчет.  По него всички структури на ДС (изключение прави само разузнаването, което има самостоятелен оперативен отчет и архив) са организирали и осъществявали цялата дейност, както по отношение на обектите, така и за систематизиране на данните за агентите си, а също така и сведенията от агентурната мрежа.

Сайтът Държавна сигурност.com ви представя подробности от тази строго секретна вътрешна система, като по този начин се дава възможност да се придобие по-ясна представа за вътрешните механизми, по които е организирана дейността на Големия брат, ако бъде използвана метафората на Джордж Оруел от романа му „1984” и тяхната еволюцията през годините.

Документите за оперативния отчет на Държавна сигурност дават най-точна представа за всеобхватната дейност на "щита и меча" на БКП и репресивния характер на тайните служби при епохата на комунизма.

С термина оперативен отчет на практика се е обозначавал онзи специфичен и пазен в дълбока тайна вътрешен механизъм в ДС, по който е организирана работата на системата.  В последната строго секретна инструкция за оперативния отчет от 1978 г., по която ДС функционира до преструктурирането й през 1990 г., е дадено следното определение за оперативния отчет на ДС:

"Съсредоточаване, регистриране, систематизиране и класифициране в определени териториални предели и по строго установени единни правила, осигуряващи секретност и най-пълно и бързо използване в оперативната работа на сведения и материали за разузнавателните и контраразузнавателните органи на противника, за неговите кадрови разузнавачи и агенти, за задграничните антинародни организации и техните членове, за враждебните елементи вътре в страната, за лицата, които са извършили, извършват или са заподозрени в извършване на вражеска дейност, а също така и за агентурата на органите на Държавна сигурност." .

Архивите на Държавна сигурност краят много информация за това по какъв начин репресивният апарат на БКП е създавал и реализирал специални операции, които да прототипите на днешните фалшиви новини.

Става въпрос за т. нар. активни мероприятия, чиято цел е да дезинформира определена институция, група, кръгове или държавно ръководство.

В Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) е съществувал специален отдел „Активни мероприятия”, който е натоварен с „производството” на фалшиви новини, които разузнаването е пласирало в западните страни или в съседните.

Целта на тези „фалшиви новини” или активни мероприятия е да всява недоверие между една или повече страни, да въвежда в заблуждение, да подвежда или да дава погрешна представа за даден процес или събитие.

Държавна сигурност не е била единствената специална служба, която се е занимавала със създаването и пласирането на „фалшиви новини”.

Тя се ползвала опита на своя „първоучител” – съветския КГБ. По-важните активни мероприятия са планирани и реализирани с помощта на по-големия „брат”.

Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия е една от структурите на репресивния апарат на БКП, която е работило по направление Ватикана.

Сайтът desebg.com публикува онлайн един документ на идеологическото управление на ДС, от който става ясно кого е следяло то по линия на Светия престол.

Той представлява строго секретна справка относно: Състоянието на оперативното стопанство по линия Ватикана от 1984 г.

От него се разбира, че Шесто е водило две дела за оперативна разработка на католици в чужбина.

Първото е срещу монсеньор Георги Елдъров. Той е роден през 1926 г. в с. Топузларе, сега Зорница, Ямболска област в семейство на християни католици от източен обряд.