Лично министърът на Държавна сигурност в ГДР ген. Ерик Милке е оправил благодарност към комунистическия режим в България за това, че е взел присърце молбата на източногерманската диктатура за възпиране, преследване, задържане и предаване на източногермански граждани, които са се опитвали да достигнат до свободата, преминавайки нелегално границата на НРБ.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно лично писмо на Ерик Милке до министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Ангел Цанев от 1972 г.

В него Милке подчертава значението на политеческото и оперативното сътрудничество между страните от Източния блок по разкриването на бегълците от ГДР.

„Както е известно болшинството от художествената ни интелигенция стои на здрави позиции и последователно провежда партийната и държавна политика в областта на изкуството… но по ориентировъчни данни броят на лицата от вражеския контингент в обезпечаваните обекти е 600-800 души.

Това е посочила Държавна сигурност в строго секретен доклад на отделение II на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия от 1971 г., който desebg.com публикува онлайн.

Въпросното отделение отговаря за редица институти, сред които Съюза на българските журналисти, Съюза на композиторите, Съюза на драматичните артисти, Съюза на българските художници и др.

Десетилетия наред офицерите от Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия (военното разузнаване по време на комунистическия режим, б.а.) се кълнят в идеологическа вярност на своите по-големи „братя“ от съветското ГРУ, които ги напътстват и ръководят как да работят срещу „враговете“ на светлите комунистически идеи.

Затова не е никак учудващо, че онези, които са действали срещу НАТО до 1989 г. след това, че и до наши дни не продължават да работят срещу съюзниците на демократична България в алианса.

Последният шпионски скандал само потвърди някои тъжни закономерности. Без истинска кадрова реформа в специалните служби и в сектор сигурност България е обречена да бъде опитно поле на режима в Москва.

Създаването на независимия полски профсъюз „Солидарност” в Полша през 1980 г. и последвалите стачки и протести са имали отражение и в комунистическа България където различни трудови колективи с различни средства са изразявали своето недоволство от тоталитарното управление на БКП.

А комунистическата власт в София е имала сериозни опасения от организирането на стачки и организирани действия в НРБ.

Това разкриват архивни документи на Държавна сигурност от началото на 1981 г., един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна информация относно: Получени сигнали във Второ главно управление на ДС (ВГУ) за подривна дейност, инспирирана от събитията в Полша или свързани с тях.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува докладната записка рег. №ІV-68, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на тайното прочистване на досиетата в МВР.

Върху документа е поставен най-високия гриф за секретност – „Строго секретно от особена важност”.

Докладната записка има пряко отношение по въпроса за това как са създадени т. нар. картотекирани сътрудници и агентите с прочистени дела в архивите на ДС.

През 1997 г. Конституционният съд (КС), в чийто състав участват трима бивши сътрудници на ДС, скри от обществото имената точно на тези агенти. Това стана, след като КС обяви за противоконституционен текст от тогавашния закон за досиетата, по който те трябваше да бъдат публично огласени.

В мотивите си мнозинството от конституционните съдии заемат тезата, че наличието на картон с име на съответно лице не е достатъчно доказателство за агентурна принадлежност.

По този начин се прокарва твърдението, че в системата на ДС е било възможно фабрикуването на досиетата.

Умишлено или не обаче КС изобщо не е разгледал документалните свидетелства, разкриващи по каква причина и по какъв път част от агентите на ДС са станали „картотекирани сътрудници”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна докладна записка на началника на отдел „Инспекторат” в МВР до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за резултатите от проведено изследване за състоянието на агентурния апарат на ДС в териториалните поделения (основната докладна се предхожда от друга докладна с гриф "Секретно").

Документът е от декември 1988 г. и е едно от ценните документални свидетелства от края на съществуването на ДС за състоянието на агентурата й в България.

Изследването е проведено в следните поделения на МВР: Софийско градско управление на МВР и окръжните управления в Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора и Шумен.

Целта на изследването е да се получи „качествено нов растеж на оперативния и ръководния състав по вербуването, ръководството, възпитанието, проверката на действащите и изключени агенти и резиденти, отразени в личните и работни дела”.

Изложен е целия положителен и отрицателен опит на ДС в работата с агентурния апарат, както и субективния фактор при процесите, свързани с вербуването и контролирането й.

Изследването е базирано на проучването на 1200 действащи агенти, от които 120 са представени като „най-добри”, а 625 водени от ръководния състав в 10-те окръжни поделения.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверителна Инструкция за работата в Управление безопасност и охрана (УБО, Пето управление на ДС) от 1952 г.

Документът дава представа по какъв начин управлението в Държавна сигурност, което е натоварено с охраната и грижите за партийния елит е трябвало да изпълнява своите задължения в ранния период от съществуването си.

Инструкцията урежда механизма за изграждане на агентурен апарат на УБО, изискванията към физическата охрана на комунистическата върхушка, процедурите за извършване на химико-бактериологически мероприятия на хранителните продукти и напитките, предназначени за партийния елит, както и транспортирането им.

Поверителните указания съдържат и изисквания към шофьорите и техническата изправност на автомобилите, които висшето партийно ръководство ползва, както и мерките при предвижване с друг транспорт – влак, самолет, морски превоз.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува устройствения документ, по който Трето управление на ДС – военното контраразузнаване (ВКР) се е ръководило от началото на 60-те години до края на 80-те години на миналия век.

Секретният документ е утвърден през 1963 г. от един от висшите партийни органи – Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван по това време от лидера на БКП Тодор Живков.

Това е направено с т. нар. секретно „Б” решение на Секретариата. С подобни секретни решения висшето партийно ръководство е утвърждавало ръководните документи на Държавна сигурност и различните нейни управления.

След 9 септември 1944 г. контраразузнавателният орган в армията е структура, която първоначално е в системата на Министерството на войната (1944-1947), а след това в преименуваното Министерство на народната отбрана (1947-1949).

Комунистическата върхушка е натоварила Първо главно управление на ДС (разузнаването) с кражбата на западни технологии, които да бъдат внедрени в плановата социкономика, ограничена от технологичната изостаналост на тоталитарния режим и целия съветски лагер.

Това разкриват документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно предложение за подобряване работата на ПГУ-ДС по обслужване на икономиката.

Държавна сигурност е искала от Министерството на Държавна сигурност на Източна Германия, известно като ЩАЗИ, разработки и провеждане на разобличителни акции срещу западните радиостанции на територията на ФРГ „Свободна Европа и „Дойче веле“.

Това разкрива документ от архивите на българската Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка на Първо управление на ДС (разузнаването) относно: Въпросите, които бихме желали да се обсъдят при евентуални срещи с германските другари.

Документът е от началото на 1969 г. и съдържа информация за основните направления, по които ДС е искала да получава оперативни данни от ЩАЗИ.

От средата на 60-те години между двете репресивни служби започва активно сътрудничество, което отстъпва само на контактите на ДС със съветския КГБ.

Специално за разработването и провеждането на „разобличителни акции“ срещу „Свободна Европа“ и „Дойче веле“ ДС е търсила опита на ЩАЗИ, защото двете западни радиостанции са смятани за източник на идеологическа диверсия.