Сайтът Държавна сигурност.com публикува докладната записка рег. №ІV-68, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на тайното прочистване на досиетата в МВР.

Върху документа е поставен най-високия гриф за секретност – „Строго секретно от особена важност”.

Докладната записка има пряко отношение по въпроса за това как са създадени т. нар. картотекирани сътрудници и агентите с прочистени дела в архивите на ДС.

През 1997 г. Конституционният съд (КС), в чийто състав участват трима бивши сътрудници на ДС, скри от обществото имената точно на тези агенти. Това стана, след като КС обяви за противоконституционен текст от тогавашния закон за досиетата, по който те трябваше да бъдат публично огласени.

В мотивите си мнозинството от конституционните съдии заемат тезата, че наличието на картон с име на съответно лице не е достатъчно доказателство за агентурна принадлежност.

По този начин се прокарва твърдението, че в системата на ДС е било възможно фабрикуването на досиетата.

Умишлено или не обаче КС изобщо не е разгледал документалните свидетелства, разкриващи по каква причина и по какъв път част от агентите на ДС са станали „картотекирани сътрудници”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверителна заповед №4027-П на министъра на вътрешните работи от 3 март 1951 г. относно „Правилната организация на агентурно-оперативната работа в органите на Държавна сигурност и за внасяне пълна яснота в правата и задълженията на ръководните лица при МВР”.

Документът е от ранния период на обособяване на ДС като самостоятелен институт в системата на МВР в началото на 50-те години на миналия век.

Министър на вътрешните работи по това време е ген. Георги Цанков, а в страната се вихри чистката срещу враговете с "партиен билет", оглавена от лидера на БКП Вълко Червенков.

Секретната заповед хвърля светлина върху правомощията във висшия ръководен състав на МВР по отношение на образуването и контрола върху ключови агунтурни разработки.

Документът е публикуван в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува един от първите устройствени документи за структурата в ДС, която отговоря за обслужването и охраната на висшата партийна каста по време на управлението на БКП.

Става въпрос за отдел VІІІ в дирекция „Държавна сигурност” (ДДС) на МВР в начало на 50-те години. Отдел VІІІ е предшественикът на обособеното през 1963 г. Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО).

Публикуваният документ е препис от протокол на ЦК на БКП от 1951 г., с който се уреждат новите задължения на отдел VІІІ, обслужващ висшата комунистическа номенклатура.

Строго поверителният гриф върху протокола на ЦК, с който са одобрени новите функции и задачи на отдела, е показателен за тайния механизъм, създаден от върхушката на БКП, за задоволяване всички потребности и нужди на комунистическата върхушка. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува устройствения документ, по който Трето управление на ДС – военното контраразузнаване (ВКР) се е ръководило от началото на 60-те години до края на 80-те години на миналия век.

Секретният документ е утвърден през 1963 г. от един от висшите партийни органи – Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван по това време от лидера на БКП Тодор Живков.

Това е направено с т. нар. секретно „Б” решение на Секретариата. С подобни секретни решения висшето партийно ръководство е утвърждавало ръководните документи на Държавна сигурност и различните нейни управления.

След 9 септември 1944 г. контраразузнавателният орган в армията е структура, която първоначално е в системата на Министерството на войната (1944-1947), а след това в преименуваното Министерство на народната отбрана (1947-1949).

Съветският КГБ е спуснал главните направления и обекти за разузнаване на Държавна сигурност още при първия контакт между двете тоталитарни комунистически служби по линия на общата им дейност по линия на външното разузнаване.

Това става ясно от документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява лично строго поверителен доклад относно: Преговорите между нашата и съветската делегация за установяване на контакт между външнополитическото разузнаване на НРБ и съветското външнополитическо разузнаване.

Още в началото на 70-те години на ХХ век Министерството на Държавна сигурност на Германската демократична република (ГДР), известно като ЩАЗИ се е опасявало, че независимо от смяната на лидерите на развитите западни страни, Западът ще подрони единството между режимите в страните от съветския лагер.

Това разкрива документ от архива на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка от ген. Димитър Кьосев – началник на Първо главно управление на ДС до министъра на вътрешните работи от 1972 г.

В нея се докладва за проведената визита в ГДР на делегация на българското комунистическо разузнаване, състояла се през месец юни 1972 г.

Там членовете ѝ са се срещнали с началника за източногерманското разузнаване Маркус Волф.

Комунистическият тоталитарен режим е криел от обществото истинското положение в Българската народна армия (БНА), като в същото време много добре знаел за реалното ѝ състояние.

Това разкрива документ от архивите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване), който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна Резолюция на Втората общоармейска партийна конференция, състояла се на 27, 28 и 29 март 1952 г.

В документа се подчертава, че „под непосредственото ръководство и грижи на ЦК на БКП, народното правителство, лично на другаря [Вълко] Червенков, с братската помощ на Съветския съюз и другаря Сталин, нашата млада Народна армия възмъжа и укрепна още повече, стана още по-боеготова и боеспособна“.

Военното ръководство обаче признава, че в армията все още съществуват „недопустимо голям брой чрезвичайни произшествия и дисциплинарни нарушения“.

„В процеса на изграждане на развито социалистическо общество непрекъснато нараства значението на художествено-творческата интелигенция и средствата за масова информация… Спокойната и творческа обстановка, която съществува в тези среди, се дължи на правилната партийна политика и системните грижи на др. Тодор Живков към творците на културата“.

Това е само малка част от „умозаключенията“, правени от Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия по отношение на процесите в интелигенцията във втората половина на 70-те години на ХХ в. в един от своите документи, които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен доклад относно: Състоянието на агентурно оперативната работа на органите на ДС сред художествено-творческата интелигенция и работещите в средствата за масова информация от 1976 г.

През 60-те години на ХХ век Държавна сигурност е имала универсална формула, по която е сверявала своите подозрения срещу чужденци, които е подозирала в шпионска дейност.

Това разкрива архивен документ на Второ управление на ДС (контраразузнаването) от 1964 г., който desebg.com публикува онлайн.

Според ДС всеки, който посещава България многократно има вероятност да е свързан със западните специални служби.

Подозренията за чужди агенти падат и върху туристи, които се прибират късно в хотелите си, не се явяват на храна или въобще отказват участие в туристическа обиколка.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи ген. Георги Цанков относно мерките за подобряване на работата на Управление безопасност и охрана от 1952 г.

Заповедта съдържа указания към ръководния състав на управлението за промяна на заниженото отношение към агентурния апарат и отстраняване на допусканите към началото на 50-те години на ХХ век слабости в охранителната му дейност на висшето партийно ръководство.

Не е пропуснатата и порцията от идеологическа закалка на кадрите на ДС, възпитавани в "безгранична" преданост към БКП, лично към партийния лидер Червенков, както и към СССР и "великия" Сталин.

Документът е публикуван в документалния сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г.