Липса на анализ, слаба агентура за наблюдение на българските и чуждестранни туристи, незавеждане на сигнали за отрицателни прояви на служители в туристическата система са само част от констатираните слабости в работата на Държавна сигурност по линия на туризма.

Това разкрива строго секретна докладна записка от началника на Второ главно управление на ДС ген. Георги Аначков до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов от 1974 г., която desebg.com публикува онлайн.

С документа се информира за проведени срещи с ръководствата на Окръжните управления на МВР-ДС във Варна, Бургас и Толбухин (Добрич) с разглеждането на състоянието на контраразузнавателната работа по туризма.

Служба „Военна информация” (СВИ) официално призна, че във военното разузнаване са унищожавани досиета след 10 ноември 1989 г., катопрочистването е извършвано по време на двете правителства на Луканов (1990 г., БКП/БСП), кабинета Попов (1991 г., БСП, СДС и БЗНС), служебният кабинет на Ренета Инджова (1994) и кабинета Костов (1999), когато управлява коалицията Обединени демократични сили (СДС и Народен съюз).

Това стана ясно от писмо на директора на СВИ бригаден генерал Светослав Даскалов в отговор на заявление за достъп до обществена информация, подадено от основателя на desebg.com разследващият журналист Христо Христов.

До този момент официално се знаеше само за тайното прочистване на досиетата на бившата Държавна сигурност през 1990 г. (виж статистика – ТУК) по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев (БКП), разкрит по-късно като агент на ДС (виж досието му – ТУК).

Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) е искало помощ от източногерманското разузнаване на ЩАЗИ за документални образци на документи и информация за западногерманското законодателство за получаване на гражданство с цел да внедрява нелегали на Запад. Две от страните, към които Държавна сигурност е проявила интерес е Германската федерална република (ГФР) и Австрия.

Това става ясно от архивни документи на Държавна сигурност, един от които сайтът desebg.com публикува онлайн.

Строго секретна справка относно: Проведените разговори с немските другари от 12 до 16 юни 1972 г. за работа по линия „Н” разкрива интересни подробности по сътрудничеството на българската ДС с второто по сила след съветското разузнаване в съветския блок – това на Германската демократична република (ГДР).

През 1972 делегация на ПГУ, водена от нейния началник ген. Димитър Кьосев, е посетила Източен Берлин и централата на източногерманското Министерство на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ.

Сайтът Държавна сигурност.com представа строго поверителна Инструкция за отчитане сумите, отпускани за агентурно-оперативни цели от януари 1949 г. По това време Държавна сигурност е дирекция към Главна дирекция на народната милиция.

Инструкцията осветява механизма на финансиране и отчитане на средствата, изразходване за поддържане на агентурния апарат на ДС и е един от най-ранните документи по този въпрос.

Инструкцията е подписана от тогавашния помощник министър Руси Христозов, който няколко месеца по-късно през август 1949 г. оглавява МВР.

Документът е включен в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г. .

Малко след 10 ноември 1989 г. Държавна сигурност е предвиждала прочутото със своите репресии върху интелигенцията Шесто управление на Държавна сигурност не да бъде закривано, а да бъде трансформирано в ново управление, чиято основна функция е да защитава социалистическия стой.

Това разкрива документ от архивите на МВР-ДС, който desebg.com публикува онлайн, показвайки, че БКП изобщо не е предвиждала да изпуска властта и да създава многопартийна политическа система.

Докуметът представлява строго секретно от особена важност предложение относно: създаване на Управление за защита на социалистическия конституционен строй и разформироване на Шесто управление ДС на МВР от 4 декември 1989 г.

При управлението на БКП начело с Тодор Живков МВР-ДС е подписало специален документ за сътрудничество с Иракското главно управление за разузнаване по времето на Саддам Хюсеин.

Строго секретният протокол за сътрудничество по линия на разузнаването между двата режима е подписан през 1981 г. в резултат на договореностите от срещата между Живков и Саддам, проведена година по-рано.

Документът е подписан от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов и от Барзан ал Тикрити, ръководител на иракското разузнаване и природен брат на Саддам, негов съветник, един от най-търсените по време на войната между САЩ и Ирак през 2003 г., който по-късно е заловен жив, осъден на смърт и обесен през 2007 г.

Строго секретния протокол за сътрудничество между МВР-ДС и иракското разузнаване, който desebg.com публикува онлайн, е договорен по време на посещение на делегация, ръководена от Барзан ал Тикрити, който освен на иракското разузнаване е ръководител и на Мухабарат, тайната иракска полиция, чрез която режимът на Саддам Хюсеин извършва стотици убийства на негови противници, включително в редовете на армията.

Не само Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия е автор на редица доноси срещу представители на българската естрада, но Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването) също е събирало такива за български певци и музиканти.

Това показват документи от архивна на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Доносът на ВГУ е съставен от агент жена, действала под псевдонима „СВЕТЛА” през втората половина на 70-те години.

Нейното донесение е срещу българската рок-група „Танга” само две години след създаването ѝ през 1976 г., а също така и срещу певицата Богдана Карадочева.

Архивните материали в Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА (военното разузнаване), включително и делата на сътрудниците, е трябвало да бъдат микрофилмирани преди да се пристъпи към тяхното унищожаване.

Това постановява секретна Инструкция относно: Работата по делата в секретните секции (деловодства) и архивите на РУ-ГЩ, която desebg.com публикува онлайн.

Документът, по който РУ-ГЩ се е ръководило в края на комунистическия режим е от март 1989 г., осем месеца преди падането на Берлинската стена и рухването на комунизма, и е утвърден от началника на военното разузнаване ген. Васил Зикулов.

Въпросът с архивното наследство на военното разузнаване при комунистическия режим е особено актуално, след като наскоро стана официално ясно, че почти половината от досиетата в РУ-ГЩ са унищожени след промените, въпреки забраната за унищожаване на архивни документи, наложена с разпореждане от Министерския съвет през 1991 г. (виж повече - ТУК).

Лех Валенса е бил платен сътрудник на комунистическите служби няколко години преди да се превърне в лидер на „Солидарност” – първият независим синдикат в Източния блок. Това стана ясно от изявление на директора на Институт за национална памет в Полша Лукаш Камински.

Антикомунистическият ореол на Валенса му донесе Нобелова награда за мир през 1983 г., а след падането на Берлинската стена беше избран и за президент на Полша (1990-1995).

Новите разкрития стават факт, след като Институтът за национална памет конфискува от вдовицата на последния комунистически външен министър Чеслав Кишчак документи доказват, че Валенса е бил агент под псевдонима „БОЛЕК” между 1970 г. и 1976 г.

„В личното му досие има плик с написано на ръка съгласие за сътрудничество, носещо подпис Лех Валенса,”БОЛЕК”. Сред документите от това досие има и ръкописни разписки за получени суми”, заяви пред журналисти шефът на Институт за национална памет Лукаш Камински.

През целия период на своето съществуване при комунизма Държавна сигурност винаги е поставяла агентурния си апарат на първо място сред механизмите за постигане на поставяните й от Българската комунистическа партия задачи.

Още през 1947 г., когато Държавна сигурност се води дирекция към Главна дирекция на народна милиция в МВР са приети специфични изисквания за вербуването на агенти. Определен е начина за проучване на набелязаните лица и вътрешния ред, по който се докладва и разрешава вербуването.

Агентурният апарат – най-важното средство на ДС

Още в първите години след 9 септември 1944 г. при изграждането на агентурната мрежа на комунистическата власт в Държавна сигурност е разрешено ценните агенти да получават парични възнаграждения.

Задължително условие е в досието на агента да бъде записвано характера на възнаграждението (пари или друго материално възнаграждение и защото то е давано – за ценно донесение, усърдна работа и др).

Специфичните изисквания за работа са агентите са определяни с инструкции и заповеди на министъра на вътрешните работи. В един от първите документи от този род – „Инструкция по придобиването, възпитанието и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от края на 40-те години – се посочва, че "агентурата е основно и решаващо средство на органите на ДС в безпощадната им борба с подривната дейност на разузнаванията на капиталистическите страни, вражеската подмолна дейност и другите антинародни елементи в нашата страна". .