Обвитото в митове след 10 ноември 1989 г. Научно техническо разузнаване (НТР) в Първо главно управление (ПГУ) на ДС се оказва, че не е могло първоначално да внедри свои хора в няколко български министерства, които да започнат да изграждат резидентури там.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка до министъра на вътрешните работи от началника на ПГУ-ДС ген. Васил Коцев.

Документът е от 1975 г. и разкрива провалените планове на външнополитическото разузнаване да внедри свои резиденти в Министерството на машиностроенето и металургията, в Министерството на електрониката и електротехниката и в Министерството на химическата промишленост.

Първоначално от НТР се договорили с един от зам.-министрите на Министерството на машиностроенето и металургията за негов помощник да бъде назначен оперативен служител на разузнаването, който да положи основите на бъдещата резидентура на НТР-ПГУ там.

След като обаче въпросният зам.-министър преминал на друга работа от министерството преместили оперативният служител на НТР на неподходящо за него място – в отдела за социалистически страни.

Започнали ходатайства за отмяна на това решение, но дори намесата на всесилния зам.-министър на вътрешните работи ген. Стоян Савов, отговарящ за разузнаването, не дали резултат. Накрая офицерът разузнавач се върнал в ПГУ.

След като НТР-ПГУ ударило там на камък направило опит за изграждане на резидентура в Министерството на електрониката и електротехниката.

Още през 60-те години на ХХ век Държавна сигурност и нейният източногермански аналог – ЩАЗИ са постигнали договорка за сътрудничеството, което е насочено изцяло срещу САЩ и страните от НАТО.

За това свидетелства документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни въпроси по разузнавателната и контраразузнавателната работа за обсъждане с делегацията на органите на сигурността на ГДР.

Документът е от 1966 г. , когато комунистическата Държавна сигурност за няколко години е изведена от МВР и е структурирана в самостоятелен Комитет за Държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет (с премиер партийният ръководител Тодор Живков, б.а.).

ДС и източногерманския репресивен орган ДАЗИ са имали сериозни амбиции в борбата си срещу САЩ и страните от НАТО, на която цел се основава голяма част от тяхното сътрудничество, което изграждат през годините до падането на Берлинската стена и краха на съветския лагер през 1989 г.

Въпреки че са се смятали за сериозни разузнавателни структури военните разузнавания на страните от Варшавския договор начело със съветското ГРУ те са споделяли погрешни изводи в оценката, която са давали на различни политически събития по време на Студената война.

За това свидетелстват документи от архивите на разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА), които достигат днес благодарение на съхранението им в Централизирания архив на Комисията по досиетата.

Desebg.com публикува един от тези документи – секретен доклад от зам.-началника на Генералния щаб на БНА и началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб ген. Васил Зикулов относно: Съвещанието на представителите на военните разузнавания на страните от Варшавския договор, проведено в Москва.

Документът е адресиран до първия зам.-министър на народната отбрана и началник на Генералния щаб на БНА ген. Атанас Семерджиев и е от 1969 г.

От началото до края на комунистическия режим в репресивния му апарат – Държавна сигурност – е съществувала структура, която е следяла и преследвала онези млади хора в България, които с мисъл, творчество, вкус, възгледи или мечти са се отклонявали от партийната линия.

Сайтът desebg.com публикува едно от архивните свидетелства за страховете на ДС от българската младеж.

То представлява строго секретна справка относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустройство в дейността на ДС.

Документът е на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от началото на 1989 г. и е подписан от началника му ген. Антон Мусаков.

В него идеологическото управление на Държавна сигурност е представило данни за младите хора в България на възраст между 14 и 30 години.

Отчетени са 374 000 младежи в средните училища и 100 000 студенти.

Като най-голяма заплаха ДС определя идеологическата диверсия. Младежите са представени като „обект на подривно-разложителната дейност на противника”.

Целта била „идейно и нравствено преориентиране на младото поколение на антисоциалистическа основа” и „противопоставянето му на партията”.

ДС признава, че негативно влияние върху мисленето на младите хора играят „някои негативни явления и деформации в обществото, както и възникналите трудности в социално-икономическото развитие”.

Липса на анализ, слаба агентура за наблюдение на българските и чуждестранни туристи, незавеждане на сигнали за отрицателни прояви на служители в туристическата система са само част от констатираните слабости в работата на Държавна сигурност по линия на туризма.

Това разкрива строго секретна докладна записка от началника на Второ главно управление на ДС ген. Георги Аначков до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов от 1974 г., която desebg.com публикува онлайн.

С документа се информира за проведени срещи с ръководствата на Окръжните управления на МВР-ДС във Варна, Бургас и Толбухин (Добрич) с разглеждането на състоянието на контраразузнавателната работа по туризма.

Сайтът Държавна сигурност.com представа строго поверителна Инструкция за отчитане сумите, отпускани за агентурно-оперативни цели от януари 1949 г. По това време Държавна сигурност е дирекция към Главна дирекция на народната милиция.

Инструкцията осветява механизма на финансиране и отчитане на средствата, изразходване за поддържане на агентурния апарат на ДС и е един от най-ранните документи по този въпрос.

Инструкцията е подписана от тогавашния помощник министър Руси Христозов, който няколко месеца по-късно през август 1949 г. оглавява МВР.

Документът е включен в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г. .

В КГБ винаги са гледали на САЩ като на главен противник, срещу който трябва да работят, включително и чрез т. нар. активни мероприятия.

Това става ясно от документ на КГБ, предоставен в края на 70-те години на ХХ век на по-малкия „брат“ – комунистическата Държавна сигурност.

Документът представлява Насоки в работата на служба „А“, както и някои конкретни мероприятия по отделни страни и райони от 1979 г., който desebg.com публикува онлайн.

Служба „А“ в КГБ отговаря за подготовката и извършването на активни мероприятия, които на езика на чекистите означава дезинформации, компромати, пропаганда, опити за влияние по нелегален път, фалшификации под различна форма.

Приоритетите на КГБ по линия на активните мероприятия са споделени с ДС в София през 1979 г. от съветския полк. Иванов (малкото му име не се споменава).

„САЩ си остават и в бъдеще главния противник“, категоричен е кадровият офицер от КГБ.

Източногерманското Министерство на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ, е разчитало изключително много в работата си на кучетата.

Това става ясно от документ в архивите на българската Държавна сигурност, част от документалното наследство, разкриващо взаимодействието между двете тоталитарни тайни служби на ГДР и НРБ.

Той представлява строго секретна докладна записка до министъра на вътрешните работи относно: Резултатите от срещата ни с Шести главен отдел при Министерството на Държавна сигурност на ГДР, който desebg.com публикува онлайн.

Документът е от месец март 1986 г. и е подписан от зам.-министъра и началник на Второ главно управление на ДС ген. Георги Аначков.

По време на тоталитарния режим на БКП Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е слухтяло за антисъветски прояви в обществото и е предприемало различни репресивни мерки, за да ограничи разпространението им.

За това свидетелстват документи от архива на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Антисъветски прояви на отделни български граждани през периода 1979-1981 г.

Идеологическото управление на ДС посочва, че за посочения период антисъветските прояви варират от 2.05% до 5.85% от общия брой на „вражеските” прояви по различните направления, които то е преследва.

По-ниският ръст за 1981 г. е обяснен с „допълнителните оперативни, профилактични и наказателни мерки”, които то е предприело във връзка с двата конгреса на КПСС и БКП, както и със събитията в Полша.