От началото до края на комунистическия режим в репресивния му апарат – Държавна сигурност – е съществувала структура, която е следяла и преследвала онези млади хора в България, които с мисъл, творчество, вкус, възгледи или мечти са се отклонявали от партийната линия.

Сайтът desebg.com публикува едно от архивните свидетелства за страховете на ДС от българската младеж.

То представлява строго секретна справка относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустройство в дейността на ДС.

Документът е на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от началото на 1989 г. и е подписан от началника му ген. Антон Мусаков.

В него идеологическото управление на Държавна сигурност е представило данни за младите хора в България на възраст между 14 и 30 години.

Отчетени са 374 000 младежи в средните училища и 100 000 студенти.

Като най-голяма заплаха ДС определя идеологическата диверсия. Младежите са представени като „обект на подривно-разложителната дейност на противника”.

Целта била „идейно и нравствено преориентиране на младото поколение на антисоциалистическа основа” и „противопоставянето му на партията”.

ДС признава, че негативно влияние върху мисленето на младите хора играят „някои негативни явления и деформации в обществото, както и възникналите трудности в социално-икономическото развитие”.

Съветското военното разузнаване, известно още като ГРУ (Главно разузнавателно управление), е разполагало със специална техника, която е използвало на територията на НРБ.

Това разкрива документ от архива на Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той е на руски език и представлява споразумение между Министерството на отбраната на СССР и Министерството на народната отбрана на НРБ за временно поставяне на специална техника на ГРУ на територията на България.

 То е от 1975 г. и е подписано от началника на Щаба на въоръжените сили на Съветския съюз армейски генерал Виктор Куликов и началника на Гениалния щаб на БНА ген. Атанас Семерджиев.

Липса на анализ, слаба агентура за наблюдение на българските и чуждестранни туристи, незавеждане на сигнали за отрицателни прояви на служители в туристическата система са само част от констатираните слабости в работата на Държавна сигурност по линия на туризма.

Това разкрива строго секретна докладна записка от началника на Второ главно управление на ДС ген. Георги Аначков до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов от 1974 г., която desebg.com публикува онлайн.

С документа се информира за проведени срещи с ръководствата на Окръжните управления на МВР-ДС във Варна, Бургас и Толбухин (Добрич) с разглеждането на състоянието на контраразузнавателната работа по туризма.

Доверителните връзки и доверените лица са други категории, които се срещат в агентурния апарат на Държавна сигурност. Те обаче не спадат към класическите категории секретни сътрудници на ДС. В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния апарат на ДС от 1956 г. са дадени следното определение за доверителна връзка:

„Доверителни връзки
В отделни случаи, когато вербуването на агентура е нецелесъобразно и са изчерпани всички други възможности, разрешава се за изпълнението на някои задача на органите на ДС да се установяват доверителни връзки с лица из средите и членовете на БКП, активисти на ДНСМ и други проверени и патриотично настроени граждани, умеещи да пазят тайна и годни да изпълняват възложените им оперативни задачи.

Доверителните връзки следва да се използват за наблюдение на роднините на издирвани държавни престъпници за навременно сигнализиране при поява на подозрителни лица в граничната ивица, при изпълнение на задачи при проучването, при разследването на извънредни произшествия, а също така при проверки и изясняване на други въпроси, интересуващи органите на ДС. Разрешение за установяване на доверителни връзки дават лицата, имащи право да санкционират вербуването на агентура по мотивиран рапорт.” .

В началото на 70-те години на ХХ век в Комитетът за Държавна сигурност на СССР вече сериозно се е замислял за необходимостта от изграждане на единна електронна система, чрез която да получава оперативна информация от репресивните органи на останалите страни от Източния блок.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна от особена важност докладна записка от ген. Димитър Кьосев, началник на Първо главно управление на ДС, до министъра на вътрешните работи ген. Ангел Солаков.

Докладната, обозначена с най-високия гриф за секретност по време на комунистическия режим, е от 1970 г. и съдържа подробна информация за проведеното същата година през месец декември в Будапеща, Унгария, съвещание на ръководителите на разузнаванията на социалистическите страни – членки на Варшавския договор.

Източногерманското Министерство на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ, е разчитало изключително много в работата си на кучетата.

Това става ясно от документ в архивите на българската Държавна сигурност, част от документалното наследство, разкриващо взаимодействието между двете тоталитарни тайни служби на ГДР и НРБ.

Той представлява строго секретна докладна записка до министъра на вътрешните работи относно: Резултатите от срещата ни с Шести главен отдел при Министерството на Държавна сигурност на ГДР, който desebg.com публикува онлайн.

Документът е от месец март 1986 г. и е подписан от зам.-министъра и началник на Второ главно управление на ДС ген. Георги Аначков.

По време на тоталитарния режим на БКП Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е слухтяло за антисъветски прояви в обществото и е предприемало различни репресивни мерки, за да ограничи разпространението им.

За това свидетелстват документи от архива на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Антисъветски прояви на отделни български граждани през периода 1979-1981 г.

Идеологическото управление на ДС посочва, че за посочения период антисъветските прояви варират от 2.05% до 5.85% от общия брой на „вражеските” прояви по различните направления, които то е преследва.

По-ниският ръст за 1981 г. е обяснен с „допълнителните оперативни, профилактични и наказателни мерки”, които то е предприело във връзка с двата конгреса на КПСС и БКП, както и със събитията в Полша.

През 1980 г. началникът на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване по време на комунистическия режим) ген. Васил Зикулов е поискал от ръководството на съветското Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР (съветското военно разузнаване) да бъде запазена длъжността Постоянен представител на ГРУ в Народна република България.

Ген. Зиколов, който е най-дългогодишният началник на военното разузнаване по време на тоталитарния комунистически режим, се е мотивирал в писмо до зам.-началника на ГРУ ген. Ивашутин.

Сайтът desebg.com публикува отлайн секретното писмо, което е написано на руски език.

В него Зикулов изтъква, че благодарение на тази длъжност (съветски съветник във военното разузнаване на НРБ, б.а.) е позволило да се извършат повече оперативни форми на обучение между двете разузнавания.

В резултат на съветският съветник сътрудничеството между нашите управления значително се разшири, практически са обхванати всички области на разузнавателната работа”, пише ген. Зикулов.

Не само Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия е автор на редица доноси срещу представители на българската естрада, но Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването) също е събирало такива за български певци и музиканти.

Това показват документи от архивна на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Доносът на ВГУ е съставен от агент жена, действала под псевдонима „СВЕТЛА” през втората половина на 70-те години.

Нейното донесение е срещу българската рок-група „Танга” само две години след създаването ѝ през 1976 г., а също така и срещу певицата Богдана Карадочева.

Информаторът спада към категориите секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. тази категория е определена така:

„Информаторът е секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който изпълнява техните задачи за разкриване на враждебни и подозрителни лица, наблюдаване на вражески елементи, проучване и издирване на държавни престъпници, обслужване на стопански обекти и предприятия, държавни учреждения, научни институти, ТКЗС и т.н. и в отделни случаи разработката на конкретен обект. Информатори се вербуват по правило от средата на предани и лоялни към народната власт патриотично настроени граждани.”

През втората половина на 50-те години обаче в следващите ръководни документи за агентурния апарат указанията на министъра на вътрешните работи са за прехвърляне на категорията информатор към категорията агент.

В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 1955 г. за утвърждаване на „Инструкция по организиране и провеждане на негласно проучване в органите на ДС” е прибавена нова категория, отнасяща се до негласното проучване на набелязани от Държавна сигурност лица – информационна мрежа. В нея също се използват термините за два вида сътрудници – информатор и доверено лице: