Доверителните връзки и доверените лица са други категории, които се срещат в агентурния апарат на Държавна сигурност. Те обаче не спадат към класическите категории секретни сътрудници на ДС. В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния апарат на ДС от 1956 г. са дадени следното определение за доверителна връзка:

„Доверителни връзки
В отделни случаи, когато вербуването на агентура е нецелесъобразно и са изчерпани всички други възможности, разрешава се за изпълнението на някои задача на органите на ДС да се установяват доверителни връзки с лица из средите и членовете на БКП, активисти на ДНСМ и други проверени и патриотично настроени граждани, умеещи да пазят тайна и годни да изпълняват възложените им оперативни задачи.

Доверителните връзки следва да се използват за наблюдение на роднините на издирвани държавни престъпници за навременно сигнализиране при поява на подозрителни лица в граничната ивица, при изпълнение на задачи при проучването, при разследването на извънредни произшествия, а също така при проверки и изясняване на други въпроси, интересуващи органите на ДС. Разрешение за установяване на доверителни връзки дават лицата, имащи право да санкционират вербуването на агентура по мотивиран рапорт.” .

Наред с репресиите срещу българите Държавна сигурност се е занимавала и със събиране на доноси кой какво е говорил за партийните функционери, включително и разказването на вицове за тях.

Това става ясно от стотици архивни документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн. Той представлява строго секретна докладна записка относно: Лидия Тановска, хористка от Музикалния театър.

От него става ясно, че през 1977 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е слухтяло около словоохотливата хористка, която имала неблагоразумието да приказва за дъщерята на генералния секретар на БКП Людмила Живкова, както и за нейния баща – Тодор Живков. В случая за Тановска донасяла нейна колежка, която е водена в Шесто като доверено лице (ДЛ) под псевдонима "ЦОНЕВА".

През 80-те години на ХХ век комунистическата Държавна сигурност е разигравала под контрола на съветския КГБ цяла серия от активни мероприятия, насочени срещу САЩ и тогавашния президент Роналд Рейгън.

Това разкриват документи от архива на ДС, един от който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка на Първо главно управление на ДС относно: Сътрудничеството със съветските другари за 1982-1983 г. по направление САЩ и НАТО.

В него са описани по-значимите операции срещу САЩ за посочения период, назовани с техните кодови имена.

 Повечето от тях са провеждани в страни в Западна Европа и по същество представляват публикации или издаването на книги с антиамериканска насоченост.

На много места в НРБ работниците са се надигнали и са предприели различни форми на протест след достигането на информация в България за създадения през 1980 г. независима синдикална организация „Солидарност” в Полската народна република, а Държавна сигурност е имала сериозни опасения от стачки и вълна в страната.

Това разкриват документи на ДС от този период, един от които desebg.com публикува онлайн.

Цензурата на комунистическия режим и опитите за тотален контрол на репресивния му апарат не са позволили на обществото да научава за недоволството на различни групи от него срещу тоталитарното управление на БКП.

Особено показателно е, че със сигналите за работническите протести и демонстрации срещу управлението се е занимавало Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), което показва политическия характер на дейността му срещу общественото недоволство, насочена към обезпечаване на сигурността на комунистическата върхушка.

През 60-те години Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА (военното разузнаване при комунизма) не е разполагало с куриер в САЩ и поради тази причина оперативните работници са предавали придобитата информация на съветското военно аташе в щатите.

Това разкрива секретен доклад на РУ-ГЩ за проведена консултация в ГРУ (Главно разузнавателно управление) на Съветската армия (съветското военно разузнаване), който desebg.com публикува онлайн. Архивният документ е от 1963 г. е отчет на зам.-началника на РУ-ГЩ за едноседмичното му посещение в Москва за съгласуване на задачите за 1964 г. със съветското разузнаване.

Между  180-те хиляди сътрудници на източногерманското министерство на Държавна сигурност, известно като ЩАЗИ, е имало и група от непълнолетни лица, установи Федералната служба за архивите на източногерманската тайна полиция.

Поради липсата на достатъчно данни в статистиките на ЩАЗИ, точният им брой е трудно да бъде установен, но към края на комунистическата диктатура в ГДР те най-вероятно са били около 500 души.

Използването на деца като сътрудници на ЩАЗИ е било пренебрежимо малко в сравнение с общия брой на нещатните сътрудници. От тайната полиция са се възползвали от деца, само когато се налагало да се събере специфична информация като например за регулярните повиквателни на младежите в редиците на източногерманската народна армия.

Информаторът спада към категориите секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. тази категория е определена така:

„Информаторът е секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който изпълнява техните задачи за разкриване на враждебни и подозрителни лица, наблюдаване на вражески елементи, проучване и издирване на държавни престъпници, обслужване на стопански обекти и предприятия, държавни учреждения, научни институти, ТКЗС и т.н. и в отделни случаи разработката на конкретен обект. Информатори се вербуват по правило от средата на предани и лоялни към народната власт патриотично настроени граждани.”

През втората половина на 50-те години обаче в следващите ръководни документи за агентурния апарат указанията на министъра на вътрешните работи са за прехвърляне на категорията информатор към категорията агент.

В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 1955 г. за утвърждаване на „Инструкция по организиране и провеждане на негласно проучване в органите на ДС” е прибавена нова категория, отнасяща се до негласното проучване на набелязани от Държавна сигурност лица – информационна мрежа. В нея също се използват термините за два вида сътрудници – информатор и доверено лице:

Точно преди 30 години, през декември 1987 г., Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия се е занимавало със слухтене около положението на изключени от БКП преподаватели в Софийския университет „Климент Охридски”.

Архивните документи на ДС разкриват интересни подробности от дейността на идеологическото управление на репресивния апарат на комунистическата партия, известно още и като политическата полиция, защото основната му работа е да следи кой какво говори (неофициално) за партията, нейните ръководители и тези на Съветския съюз сред интелигенцията.

През 1981 г. КГБ и ГРУ (съветското военно разузнаване) стартират операция „РЯН” (акроним на ракетно-ядрено нападение), което става постоянна задача.

Тя е спусната и на всички разузнавателни структури в сателитите от съветския лагер, включително и тези в НРБ. Операцията (на някои места се среща и като ВРЯН - внезапно ракетно-ядрено нападение) влиза в ход, след като Роналд Рейгън е избран за 40-ти президент на САЩ и встъпва в длъжност на 20 януари 1981 г. Неговата външна политика приема антисъветски курс и той обявява СССР за „империя на злото”. Увеличава значително разходите за въоръжение и отбрана и поставя началото на идеята за Инициатива за стратегическа отбрана (ИСО), известна още като „Междузвездни войни”.

Държавното стопанско предприятие „Балкантурист”, създадено през втората половина на 40-те години по време на тоталитарното управление на БКП, за организиране на туризма в НРБ и извън нея, е имало ниско качество на услугите за сметка на нарастващите им цени.

Това е констатирала самата Държавна сигурност в един от документите си, който desebg.com публикува онлайн.

Строго секретна информация относно: Спадане престижа на „Балкантурист” в чужбина” на Второ главно управление на ДС от 1977 г. разкрива, че по това време ръководителят на източногерманското Управление на туризма е изразил пред български официален представител в Берлин позиция, че ГДР не е доволна от увеличението на цените и от предлагането качество на услугите от българска страна.

Поради тези причини е направена прогнозата, че ГДР ще намали с 8-10 процента своите туристи в НРБ през 1978-1980 г. за сметка на руските и румънски туристи.