|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Досието на Алексей Петров – пътя на щурмовака ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Спецслужби
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 14 Април 2011 18:25

В рубриката „Who is who” сайтът Държавна сигурност.com представя личното кадрово дело на Алексей Петров като младши офицер в една от силовите структури на МВР – Специализирания милиционерския батальон, известен като поделението на червените барети.

През 1987 г.  неговите кадрови служители, включително и Петров, преминават към щата на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия и други противодържавни прояви, където по това време се сформира ново направление „Т” (терор).

Основателят на „Аполо и Болкан”, едната от силовите застрахователни компании през 90-те години, се превърна в една от най-обсъжданите фигури след арестуването му през февруари 2010 г. при операция „Октопод”.

Неговото кадрово досие в архивите на Държавна сигурност показва пътя му в системата на МВР в периода 1977-1992 г. Бившият съветник на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) Петко Сертов беше обявен за сътрудник на ДС с решение №78 от 14 октомври 2009 г. на комисията по досиетата.

Това стана при проверката на Националния осигурителен институт, където той е бил член на Управителния съвет.

 

Съдържание на досието

Досието на Алексей Петров се състои от три  раздела и съдържа общо 139 листа. Първият раздел се отнася за кандидатстването му и престоя му в средното милиционерско училище в Пазарджик.

Вторият – за службата му в Специализирания оперативен милиционерски батальон, поделението на червените барети. 

 

Третият раздел съдържа различни документи за назначаването, преназначаването и с напускането на Петров на системата на вътрешното министерство. .

 

Масленозелената папка под №63507, съхранила част от миналото на о. р. старши лейтенант Алексей Илиев Петров, хвърля светлина не само върху кариерното развитие на бившата барета в структурите на МВР в периода 1977-1992 г., но и върху негови основни черти от характера му характеристики, мотивировка и профил, които без съмнение са дали отражение върху реализирането и дейността му след напускане на системата на вътрешното министерство в началото на прехода.


Семейството

„Има уравновесен, твърд, волеви характер. В екстремални ситуации проявява изключително хладнокръвие, съобразителност, бърза реакция, умение за вземане на правилни решения, за което е използван многократно при изпълнение на специални задачи.”

Това е характеристиката, която е дадена на Алексей Петров през 1990 г., когато му е присъдено офицерско звание.

Интересна подробност е, че тринадесет години по-рано, през 1977 г. когато той е кандидатствал за приемане в средното милиционерско училище (СМУ) „Ф. Е. Дзержински” в Пазарджик той собственоръчно е записал в секретния личен формуляр на управление „Кадри” в МВР следния отговор на въпроса „Кой ви е ориентирал да кандидатствате за работа в МВР?”: „Аз съм се ориентирал сам”. Алексей Петров избира вътрешното министерство едва 15 годишен.

След още 15 години, през 1992 г., вече на 30 години, отново собственоръчно ще подаде рапорт до министъра на вътрешните работи за доброволно напускане на системата, в която той се е утвърдил като един от най-перспективните служители в Специализирания отряд за борба с тероризма.

Алексей Петров е роден на 23 април 1962 г. в тетевенското село Градешница, тогава Ловешки окръг (днес селото се изписва Градежница). Както е посочено в множеството документи от досието той произхожда от бедно селско семейство.
В секретна справката, екземпляр единствен, на Окръжно управление (ОУ) МВР – Ловеч от 1977 г. относно: „Изучаването на лицето АЛЕКСЕЙ ИЛИЕВ ПЕТРОВ, кандидат за курсант в СМУ – Пазарджик”, е посочено, че баща му Илия Василев (1942) работил като извозвач на дървен материал в ТКЗС в Тетевен.

Той е се е проявил като един от най-добрите секачи в България на организираните социалистически съревнования. Впоследствие работи като секач в СССР – Коми. „Безпартиен, но с положително отношение към мероприятията на народната власт”, е записано в секретната справка.

Майката на Алексей Петров – Диляна Веселинова (1943) произхожда от бедно селско семейство. Тя е работила е като гледачка на волове (пастирка на добитък в друга справка на ОУ на МВР – Ловеч, б.а.) в държавното земеделско стопанство в с. Гложене, Тетевенско. Тя също е безпартийна. И двамата родители са определени като трудолюбиви.

Алексей Петров е първородното им дете. Той има брат Огнян Илиев Петров (1964) и сестра Теменужка Илиева Петрова (1968), които тогава са ученици.


Кандидат и курсант в милиционерското училище в Пазарджик

Кандидатът на милиционерското училище е член на ДКМС и не женен. Завършва основното си образование с отличен (5.60) и примерно поведение в основното училище „Христо Ботев” в тетевенското с. Глогово.

„Учебните занятия посещава редовно. Активно се е включвал в трудовите инициативи и съзнателно е изпълнявал поставените му поръчения. В продължение на три години е бил член на дружествения съвет, а през последната година секретар на ДКМС в училището.
По характер е тих, скромен и общителен. За добра комсомолска работа е награждаван многократно. Здравословното му състояние е добро. Отговаря на основните изисквания за курсант в СМУ. Няма близки и роднини, засегнати от мероприятията на народната власт и такива зад граница в капиталистическите страни”, се казва в справката на ОУ на МВР – Ловеч.

Изяснено е още, че при проведения с 15-годишния младеж разговор той е изразил желание да учи в СМУ – Пазарджик. Така началникът на отдел „Кадри” и началникът на ОУ на МВР в Ловеч предлагат Петров да бъде приет за курсант.

Следват собственоръчно написани от кандидата с четлив почерк молба и автобиография. В секретния личен формуляр на МВР „Кадри” Алексей Петров е попълнил, че е от български произход и не е сменял името си.

Като социален произход е посочил – „селски”. Записал е, че е член на ДКМС от 25 ноември 1976 г. комсомолски секретар в основното училище с. Глогово, Ловешки окръг. Не притежава шофьорска книжка, не владее чужди езици, не е посещавал чужбина, а срещу графата „Спортни занимания” е записал футбол.

На въпрос „Къде, как и с кого прекарвате свободното си време?” е отговорил следното: „През свободното си време изпълнявам поръченията на ДКМС и помагам в домакинството”.

Въпросникът за проучване е изискал да се посочат и лицата, с които кандидатът дружи. Петров е изброил трима души – единият е дружиннния председател, а другите двама са ръководители на ДКМС. В друга графа е посочил, че е бил е в кръжок „Млад приятел на МВР”.

В подкрепа на кандидатурата в досието са приложени два документа от негови пълномощници. Първият е характеристика на Алексей Петров от зам.-председателя на общинския народен съвет в с. Гложене, а вторият – характеристика от ДКМС с. Глогово. В нея за Петров се посочва:

 

„Акуратно изпълнява възложените му комсомолски поръчения. Не притежава лоши пороци и наклонности към алкохол и тютюнопушене.” Препоръката на общинския комитет на ДКМС в с. Глогово е „другарят Алексей Петров да продължи образованието си, за да покаже скритите си резерви от знания и комсомолски жар.”


В педагогическата характеристика от директора на основно училище „Христо Ботев” в с. Глогово е подчертано, че „вниманието на ученика е съсредоточено и устойчиво. Има логичност и трайност на запомнянето. По характер е тих и скромен.”

При приемането в СМУ в Пазарджик Алексей Петров е подписал декларация, която го задължава след завършване на милиционерското училище да служи в органите на МВР най-малко 10 години.

 

В батальона на баретите

През 1981 г. той завършва СМУ в Пазарджик с общ успех  отличен 5,71 и през август същата година е назначен в поделение №72620 – Мотомилиционерския батальон край резиденция „Врана”, който по това време се води към Софийско градско управление (СГУ) на МВР. Заповедта за назначаването като старшина от Народната милиция носи датата 13 август 1981 г. Няколко месеца по-късно през ноември 1981 г. Петров изразява желание да се яви на изпит по чужди езици – английски.

През март 1983 г. той подава рапорт до началника на СГУ с молба да кандидатства в Висшия икономически институт (ВИИ) „Крал Маркс” (днес УНСС, б.а.) Желанието му е да продължи образованието си задочно обучение в търговския факултет на ВИИ, специалност икономика и организация на вътрешната търговия.

В служебната му характеристика от този период е отбелязано, че „като характерна черта следва да се посочи професионалното му отношение към подготовката и особено активността в занятията му при провеждане на учебния процес, а също така и при носене на службата.” Неколкократно му е присъждано званието „Образцов служител”.

В документ със заглавие „Преценка за комсомолската работа на Петров” е отбелязано, че той се „проявява и утвърждава като изпълнителен, принципен и настоятелен комсомолец и служител”. Отговорник е по спортно-масовата дейност в комсомолската организация на баретите.

Постепенно той се очертава като един от най-перспективните кадри в специализирания батальон и един от служителите с изявени лидерски качества. В предложение относно: „Повишаване в длъжност на служител от под. 72620 СГУ на МВР”, подписано от командира на поделението Е. Лазарков, за Алексей Петров се казва:

 

Показва стабилни и високи резултати в периодично провежданите изпити и особено по бойно приложните дисциплини. Има изграден правилен марксистко-ленински мироглед, разбира и работи за изпълнение на партийните решения.

Многократно е определян за „Образцов служител” в ротата, където служи. Умее да организира служителите около себе си, подпомага командира на ротата и взводния командир в провеждането на занятията от учебния процес. В момента е един от най-добре подготвените служители в страната по джудо и карате. Има завоювано звание „инструктор”, а на състезания, организирани от районния комитет на ДКМС при МВР зае първо място. През 1982 г. е избран за комсомолски групов отговорник. Има завоюван авторитет между колегите си в поделението.”

През 1983 г. Петров подава рапорт до началника на СГУ – МВР да му бъде разрешено да сключи граждански брак с Мариана Миланова (1964) от София. Тя произхожда от работническо семейство. Завършила е техникум по търговия и след разпределението работи в ЦУМ като продавачка на дамски обувки.

След подробно проучване на момичето, определено в документите като „скромна и трудолюбива девойка” и на родителите й, началниците на старшина Петров му разрешават да се ожени.

 

Щурмовак, лидер и най-добър каратист

Документите от кадровото дело на Алексей Петров разкриват, че в средата на 80-те години Алексей Петров вече се откроява от останалите барети и се налага като лидер и човек със специални умения във военно-приложни дисциплини и най-вече в джудото и каратето. В една справка за служебната дейност на Алексей Петров от този период е посочено:

 

„Политически е много добре ориентиран. От 1 януари 1984 г. е назначен за командир на отделение. Със задълженията се правя добре. Физически е отлично развит. Има наклонности към карате и военно-приложни дисциплини. На състезание по карете е първенец на София. Председател е на секцията по карате. Винаги получава отлични оценки по стрелба. Награждаван е от министъра на вътрешните работи, от началника на СГУ и ръководството на поделението.”

 

В друга характеристика на старшина Алексей Петров – командир на отделение, обобщава периода 1981-1986 г. (документът е от август 1986 г., б.а.), може да се прочете следното:

 

„С хората работи умело, като ги увлича за изпълнение на служебните задачи. Обществено-политическата активност е на високо равнище. Заемал е изборни длъжности в комсомолския актив. В момента е зам.-секретар на комсомолското дружество.

В началото на службата си в поделението е профилиран в състава на щурмовите групи. Специалността си усвоява с любов и полага допълнителни усилия за повишаване на професионалната си подготовка. В учебния процес постига отлични резултати по физическа, огнева и политическа подготовка.

В занятията по оперативно карате се изявява като един от служителите с най-висока степен на подготвеност.  От специална комисия специалисти е награден с черен колан за оперативно карате. Успешно е завършил курс и притежава инструкторска правоспособност по оперативно-бойните дисциплини.

На провежданите състезания от Спартакиади на МВР и организирани прегледи от районния комитет на ДКМС се е класирал на призови места, за което е отличаван с медали, грамота и награждаван по служебна линия. Благодарение на придобитите качества му е възлагано да провежда занятия по карате на служители от поделението.

Добрата теоретична подготовка и познаването на нормативните документи му позволяват отлично да носи службата. Успешно е участвал в изпълнението на специални задачи, за което е награждаван многократно с морални, предметни и материални награди.

Отличава се със смелост и мъжество в преодоляване на трудностите. Сред колегите си се ползва с отлично обаяние и авторитет.”

 

Провинение след употреба на алкохол

Въпреки, че е определен като дисциплиниран служител, в кадровото му дело не е пропуснато и едно негово провинение, регистрирано през 1985 г. Тогава след употреба на алкохол той участва в скандал, който за малко не прераства във физическа разправа. Секретна справка за инцидент между служители от Народната милиция и шофьори от стопанско предприятие „Таксиметрови превози” описва случилото се.

На 25 ноември 1985 г. старшина Георги Георгиев, колега на Алексей Петров, го поканил на гости да празнуват рождения си ден. Черпили се с водка, играли шах и слушали музика. След това цивилно облечени излезли и на трамвайната спирка „Бъкстон” и се качили в такси, което било без шофьор.

Шофьорът, който пиел кафе със свой колега, настоял да излязат от колата. При възникналия спор баретите и двамата шофьори започнали да се заплашват взаимно и да се блъскат. Само дошлите милиционери от близкото Шесто РПУ предотвратили по-нататъшното разрастване на спречкването.

В доклада на началника на Шесто РПУ обаче е записано, че двете барети са били употребили алкохол. При оценката на инцидента ръководството на специализирания батальон е преценило, че баретите не са предприели истински действия, тъй като специалните им умения позволявали много бързо да се справят с двамата шофьори, макар и единия да е успял да се „въоръжи” с крик.

Въпреки това Алексей Петров е наказан с „Предупреждение за непълно служебно съответствие”. Впоследствие то е било отменено, тъй като според началниците на баретата то е изиграло възпитателна роля.


На щат в Шесто управление на ДС

Бомбените атентати, извършени в България през 1984-1985 г., предизвикани от наредената от Тодор Живков и Политбюро на ЦК на БКП политика за насилствено преименуване на българските турци, налага преструктуриране на Шесто управление на ДС. В него е създадено направление „Терор”, към чиято структура е присъединен и Специализирания милиционерски батальон на баретите. От началото на 1987 г. всички негови служители за преназначени на щат в Шесто управление на ДС.

Със заповед от 3 януари 1987 г. Алексей Петров е назначен за командир на отделение, а с последвала заповед от 5 януари същата година е назначен за помощник инструктор към Шесто управление. Рапортите на Петров от този период за адресирани чрез началника на батальона до началника на направление „Терор” в Шесто управление на ДС.

В една от секретните заповеди на началника на Шесто управление на ДС ген. Антон Мусаков от октомври 1987 г. фигурира преназначаването на Алексей Петров за помощник инструктор със заплата от 165 лв. плюс 25 лв.

Макар в кадровото дело на баретата няма описания на операциите, в които той е участвал, батальонът като цяло е използван по време на „възродителния процес”. През 1987 г. Петров е награден със значка „Отличник на МВР” и както многократно е отбелязано в документите заради професионалните му качества многократно е бил използван при специални операции.


В редовете на БКП

През 1988 г. Алексей Петров е приет за член на БКП. В една „Оценка за политическите, личностни и делови качества на Алексей Петров, комунист – помощник инструктор” се казва, че „като комунист активно участва в обществено-политическия живот на поделението, проявява критичност и самокритичност в дейността на партийната организация.”

Политическите промени в България през 1989 г. не повлияват на възходящата кариера на Петров от отряда на баретите. Със заповед от 2 ноември 1990 г. той получава офицерско звание – старши лейтенант, направление ДС.

Преди това той е подложен на психологическо изследване в Центъра за научно-приложна и учебна дейност по психология в МВР. Ето какви са резултатите от изследването, проведено на 10 октомври 1990 г.:

 

„Личност с устойчива нагласа за личностно самоутвърждаване в рискова, отговорна и обществено значима дейност. Склонен е да отстоява справедливи каузи, хармониращи с неговата ценностна система. Преживял е значими идейни колизии в процеса на професионалното и образователното си развитие. Активна, динамична личност, той не избягва сблъсъците при открито отстояване на собствените си разбирания и убеденост.

Добри интелектуални възможности и сравнително уравновесеният му характер позволяват да прояви необходимото хладнокръвие и премереност в поведението при възникване на конфликтни зваимоотношения. Общителен, контактен човек, проявяващ афинитет към работата с хора, с много добре развити комуникативни способности.
Културен, задълбочен събеседник, склонен да проявява съпричастност и ангажираност към социално-начими проблеми.

Към предложената дейност се насочва с известни колебания, породени от неувереността му в наличието на обективни възможности за усъвършенстване и творческо преобразуване на някои елементи от дейността с оглед повишаване на нейната ефективност и надеждност. Има изразена потребност от постигане на успех в начинанията и намеренията си.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Данните са благоприятни за работа като офицер І група в под. 72620-МВР.”

 

В „Оценка за професионалните и лични качества на Алексей Петров – помощник инструктор в под. 72620”, подписана от командира на отряда Н. Николаев на 25 юли 1990 г., е изтъкнато следното:

 

„В учебния процес постига отлични резултати по всички дисциплини. Изключително добре овладява бойно-приложните техники на оперативно джудо-карате, методите и тактическите способи за предотвратяване и обезвреждане на терористични действия. Притежава и отлична теоретична подготовка, изразяваща се в познаване на нормативната база и правилни тактически действия при изпълнение на поставените му задачи, което го откроява от останалия състав.
Отличен спортист – многократен републикански шампион по карате. Да му бъде присвоено офицерско звание „Лейтенант”.

 

През юли 1990 г. Алексей Петров завършва ВИИ „Карл Макс”. Същата година името на батальона е сменено на Специализираното поделение за борба с тероризма, (впоследствие отряд, б.а.). В секретно „предложение относно: преназначаване на служител от МВР от сержантска на офицерска длъжност” от 10 октомври 1990 г. до управление „Кадри” на МВР за Алексей Петров се посочва:

 

„Като младши командир има изградени много добри командно-организаторски качества. Има уравновесен, твърд, волеви характер. В екстремални ситуации проявява изключително хладнокръвие, съобразителност, бърза реакция, умение за вземане на правилни решения, за което е използван многократно при изпълнение на специални задачи”.

 

Дадено му е звание старши лейтенант и заплата от 325 лева и 25 лева за изпълнение на важни и отговорни задачи.


Разочарование от системата и деполитизация

През ноември 1990 г., когато общественото доверието към МВР и към Държавна сигурност е изключително ниско на Алексей Петров е предложено да оглави един от отрядите в антитерористичното поделение. По това време в поделението вече съществува известно напрежение и несигурност в служителите, породена от променената политическа обстановка в страна и от необходимостта от преформулиране на задачите на отряда. Алексей Петров пише до началника на рапорт да се проведе конкурс за длъжността. В него посочва:

 

„Разбирам обречеността на системата на МВР на принципите на единоначалието и специфичността им на приложение при нас, но от позиция на личната си оценка за конкретната обществено-политическа ситуация в страна и социално-психологическия климат в поделението, намирам подобен подход в този преломен за държавата ни момент за нормален, още повече когато лично ме касае.”

 

На 3 декември 1990 г. на проведена среща с ІІІ отряд личният състав категорично приема Алексей Петров да им бъде командир като отхвърля наличието на други кандидатури.

Деполитизацията на силовите ведомства, приета със споразумението между опозицията и БКП на Кръглата маса, налага хиляди служители в системата на МВР, които дотогава са се кълнели във вярност към БКП, да положат клетва за служба на демократичното общество. Алексей Павлов също я полага през октомври 1991 г.:

 

„Аз гражданинът на Република България, като постъпвам на служба в МВР се заклевам:
-    да спазвам конституцията и законите на страната;
-    да бъда лоялен към институциите на политическата система и да не предприемам действия, с които са нарушавам политическия си неутралитет;
-    да опазвам живота и здравето, правата и свободите на гражданите и да уважавам човешкото им достойнство при изпълнение на служебните си задължения;
-    във всичките си действия да се ръководя от интересите на обществото и република България.
Заклех се. Алексей Петров.”

 

По това време като началник отделение месечната му заплата е възлизала на 1725 лв.


Нов инцидент и напускане на МВР

През есента на 1991 г. в дните около парламентарните избори, които СДС печели с минимална преднина пред БСП, на 18 октомври 1991 г. е регистриран нов инцидент с Алексей Петров. Констатирано е, че при него той отново е употребил алкохол. Обект на буйството му се оказва пазачката на прелеза на ул. „Я. Сандански” (днес „Вардар”, б.а.) и бул. „Стамболийски”. Той тропал на по прозорците на будката на жената и разбил външната врата в желанието си да й прави компания. Инцидентът е регистриран в Трето РПУ.

Това е районът, в който Алексей Петров по това време е живеел във ведомствен апартамент, намиращ се на ул. „Яне Сандански”. През септември 1990 г. той е сключил договор с управление „Тил” на МВР за закупуване на ведомствения апартамент като се е задължил да работи в системата на МВР най-малко още една година. Това и прави.

Сам избрал МВР Алексей Петров сам го и напуска. Той подава рапорт за напускане на системата по собствено желание като началник група 03 в сектор „Специални операции” при Специализирания отряд за борба с тероризма. Със заповед на министър Йордан Соколов от 5 май 1992 г. Алексей Петров е освободен от МВР считано от 1 май 1992 г.

 

Източник на публикуваните документи: Комисия по досиетата.

 

Коментари 

 
+12 #7 Диана 2011-04-17 07:29
"Другарко" Титова,имаше държава и добре помним как скриха от нас Чернобилската авария,виждаме сега ,как реагира Япония при подобна ситуация-медицински изследвания,обе щетения за пострадалото население и т.н.Само сравнете реакциите на двете"държави".Имаше "държава" за тези,които и в най смелите си сънища не са мечтали,че ще се разхождат с мерцедеси, по жълтите павета на София.Пенчо Славейков каза:"От фасул и армея(зелева чорба)не изниква фея",ако разбирате ,какво искам да ви кажа?
 
 
+5 #6 Светлин 2011-04-15 22:45
Торос,не си прав,това е нормалната възраст на записване в такива училища,които подготвят сержантския състав в МВР и МНО. Да,повечето курсанти не са могли да осъзнаят какъв е характера на бъдещата им дейност,нито пък,че един ден ще бъдат произведени в офицерско звание,нито пък че ще сменят характера на службата си и ще се првхвърлят в ДС. Нещата не са били толкоз прости. Имало е много сержанти и офицери от различните поделения на МВР и ДС,които не са се занимавали с дейност,която би ги опорочила. но по принцип има няколко звена от ДС,които водеха големите гадости и престъпления против хората. Пострадали са и стотици комунисти,дори високопоставени комунистически функционери. Беше дивотия до шия.
 
 
+11 #5 toross 2011-04-15 21:34
Ах, Титова ... ами и аз съм момче от социализма, но "на 15 г. мечтата му била да стане част от МВР", ами трбява да ви кажа, че на 15 г. никой, ами никой не мечтае това, после на 16 г. " в свободното си време изпълнявам поръченията на ДКМС" - ами този е формен идиот, без извинение...
 
 
+12 #4 luba6a2011 2011-04-15 19:20
а на девойката Титова ще кажа това- имаше "Народен съд",който изби интелигенцията в Чалгария-затова сте на това дередже днес...все още,имаше лагери на смъртта,които даже някои червени свини са се втрещили от ужасите,извършв ани там,имаше забрана за интерес към западното изкуство,имаше ограничения за пътуване зад граница,имаше убити човеци,които се опитаха да избягат от социалистически я лагер...ех ,Титова...сучка Вы оказались
 
 
-5 #3 luba6a2011 2011-04-15 19:09
А го плюеха,че бил помак...ей това е кариера на момче от низините-единственият начин да станеш нещо,беше този,и той много добре се е ориентирал и справил!А че сега бил 'мутра'- че какво друго да бъдеш,пък и да оцелееш, в мутренската Чалгария.
 
 
-6 #2 Светлин 2011-04-15 02:55
Г-н Христов ,в законодателство то и държавните структури никога не е имало т.нар. "силови структури". Една структура може да бъде само структура,нито мирна,нито силова,нито слаба. Същото важи и за МВР и неговите органи. Никъде в нормативните документи на МВР не съществува такова понятие. Да,понякога ,в дадена ситуация,опреде лена от Закона за МВР и уставите,служит ели може да ползват специални средства и оръжие,но това съвсем не означава че самото МВР и неговите органи имат "силова" структура. Същото важеше и за МНО,сега МО. Министерството на отбраната,разли чните видове и родове войски,както и обслужващите поддрзделения,к акто и службите за сигурност тогава -ВКР(Трето у-ние на ДС към МВР) и Военна милиция,сега са с други названия ,също не са "силови структури(орган и). Използването на оръжие(сила) ,също става в определни от Закон за протичане на военната служба в НРБ ,Конституцията и ДС(Държавния Съвет).Както и от различните военни устави-устав за вътрешния ред,караулната служба и др. И тези неща съвсем не правят структурата на МНО( и нейните подразделения) "силова". Давате документи на един от служителите на МВР до 1992,който е уволнен със заповед на Мин-ра на ВРаботи. Но кой определя този офицер като "щурмовак". Къде е записано в досието,заповед ите,характерист икете му и др. такова прозвище. Кой си позволява да нарича бивши служители с такива странни квалификации. Давате развитието на сержанта и офицера Петров,но никъде нито един негов началник,нито самия той се определя за "щурмовак". Най-учтиво Ви помолих да не ползвате комунистическо-жаргонния "новоезик",но Вие се придържате към езика на улицата. Както никой няма право и вас да нарича 'щурмовак',или с други квалификации. Документалиста-изследовател борави само с документи и литературния,оф ициалния език на страната. Не мое един историк(нямам предвид Вас) -изследовател да ползва в своите трудове такива абстрактни и нереални квалификации,до ри тук е налице и подигравателен тон,ако не се лъжа. Не познавам лично този бивш офицер от МВР,но представените от Вас архивни документи(служе бо досие),не дават основание да се нарича с каквито и да е прозвища. А сегашната дейност на лицето е нещо съвсем различно от статуса му на служител от МВР до уволнението му. Може някой да го определи като "щурмовак" на основание на сегашната му работа и действия,но на основание на по-горните документи,в никакъв случай. Така правеше комунистическат а сган-покаже някой документ на офицер от МВР ,или МВ(войната) и кажат-този е царски офицер и фашист. И точка,човека е заклеймен завинаги. Дори и да имате съвсем точни основания,за да наречете г-н Петров "щурмовак",това бихте могъл да го направите не по повод на служебното му досие,представе но тук. В историята,докум енталистиката и публицистиката обиди и квалификации са недопустими.
 
 
-39 #1 Т. Титова 2011-04-14 21:04
Имаше живот. Имаше държава.Имаше млади хора. Имаше организаторска дейност. Имаше всичко. Браво на момчето през социализъма!
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов