Върховният касационен съд (ВКС) замрази до месец ноември делото за присвояване на 5 млн. лв. от бюджета на разузнаването срещу бившия директор на Националната разузнавателна служба (НРС) о. р. ген. Кирчо Киров и кадър на ДС, по което той бе осъден през януари 2018 г. на 15 години лишаване от свобода, стана известно днес.

Причината е здравословното състояние на подсъдимия. ВКС три пъти се е опитал да даде ход на делото като последна инстанция, но Киров, който настоявал да се яви в съдебната залата, макар това да не е задължително, не го е направил с мотива, че здравословното състояние не му позволява това.

Преди няколко месеца той е получил микроинсулт и се оплаквал и от други заболявания. Съдът е назначил медицинска експертиза, която посочила, че подсъдимият е в състояние да се яви по делото.

Наесен, през месец ноември, ВКС ще назначи нова медицинска експертиза, след която съдът ще се произнесе какво ще прави с делото което е в последна съдебна фаза срещу 68-годишният Киров.

Той бе признат за виновен на първите две съдебни инстанции по обвинение за присвояване на 5 млн. лв. от бюджета на Националната разузнавателна служба, която оглавяваше.

Прокуратурата е установила, че шефът на българското разузнаване е съставил над 1000 официални финансови документа за фалшиви служебни.

Срещу Киров се води още две дела – първото за присвояване на още 10 млн. лв. и второто за разгласяване на секретна информация, по които също е осъден.

Офицер от ПГУ с две школи в КГБ

Кирчо Киров (1950) е кадрови служител на Първо главно управление (ПГУ) на ДС от 1974 г. Бивш член на БКП с две в школи на КГБ. Работил е под дипломатическо прикритие в Тирана и Белград. През 1996 г. ръководи отдел „Териториално разузнаване” в НРС.

Като директор на НРС от 2003 г. ген. Кирчо Киров продължи да пази ревностно документите на ПГУ в нарушение на Закона за защита на класифицираната информация. Според закона, приет през 2002 г. държавните органи, сред които и НРС, трябваше да разсекретят архивното наследство на ДС и да го предадат в Държавния архив. До 2007 г., когато заработи Комисията по досиетата обаче НРС не разсекрети нито един документ.

През 2007 г. година ген. Кирчо Киров беше осъден от Върховния касационен съд за мълчалив отказ да предостави най-важните документи от архив на ПГУ за убийството на писателя Георги Марков. Делото срещу него беше заведено от разследващия журналист Христо Христов и в резултат на съдебния процес бяха разсекретени над 100 тома, след които бяха открити много доказателства за съвместната операция срещу Марков на ПГУ и КГБ.

Журналистът публикува тези разкрития в документалната си книга „Двойният живот на агент „Пикадили”, а предадените след съдебното решение архиви от НРС в комисията по досиетата станаха първите отворени архиви на комунистическото разузнаване от промените през 1989 г.

Безобразията в НРС по времето на Киров и Първанов

През 2006 г., малко преди да бъде приет закона за досиетата, в НРС беше намерен прострелян в главата началника на архива на службата Божидар Дойчев. НРС и директорът ѝ Киров мълчаха 40 часа за инцидента, за когото първи съобщи базираният в Лондон сайт „Кафене.net”. Въпреки изводите на прокуратурата, че Дойчев се е самоубил, съмненията около случая остават и до днес.

В разкрити от Wikileaks през 2011 г. секретни доклади на американското посолство в София  от 2007 г. ген. Кирчо Киров е определен като „подлизурко”, а управлението му като „отчайващо”.

След изтичане на втория президентски мандат на Георги Първанов през януари 2012 г. ген. Киров беше сменен от президента Росен Плевнелиев. Тогава името му се лансира за евентуално дипломатическо назначение, но министърът на външните работи по това време Николай Младенов отхвърли такава възможност.

След това Киров беше назначен за съветник по сигурността на тогавашния премиер Бойко Борисов, но на този пост остана само три месеца. Той беше освободен от тази длъжност, след като новото ръководство на НРС установи разхищенията в разузнавателна служба и докладва за тях, а прокуратурата образува следствие.

Други дела срещу шефове на разузнаването

Ген. Кирчо Киров е вторият ръководител на българското разузнаване, който получава осъдителни присъди. През 1992 г. последният началник на ПГУ (1986-1990) ген. Владимир Тодоров беше осъден на 10 месеца затвор за унищожаване на разработките срещу писателя Георги Марков, убит от ПГУ с помощта на КГБ през 1978 г. в Лондон.

През 2000 г. прокуратурата разследва и още един директор на НРС, бивш кадрови служител на ПГУ – ген. Бриго Аспарухов за незаконното унищожаване на досието „РУМЯНЦЕВ” на банкера, негов личен приятел и близък до царя Атанас Тилев, но въпреки че делото беше внесено в съда впоследствие прокуратурата го прекрати по скандален начин в нарушение на НПК, когато то вече е в съдебна фаза, а Аспарухов стана депутат от БСП.