Без държавна сигурност не може. Неписано правило е, че в почти всички големи публични скандали в България след 1989 г. са замесени лица, свързани с тоталитарните комунистически служби и нейния агентурен апарат.

Последният скандал с ареста на директора на Агенция „Митници“ Петя Банкова потвърди това.

Сред арестуваните е бизнесменът от Хасково Марин Димитров, сочен от прокуратурата като връзка с главния секретар на МВР Живко Коцев и бившия министър на вътрешните работи Бойко Рашков, а също така и с настоящия Калин Стоянов.

Според държавното обвинение той и синът му Стефан Димитров имат участие в контрабандните канали на съгражданина им Никола Николов – Паскал и използват влиянието си да кадруват в митниците.

Марин Димитров е бивш агент на Държавна сигурност, както и неин щатен служител, показва при проверка информационната система на Комисията по досиета, факт, който повечето медии случайно или не пропускат.

Принадлежността на Димитров е установена и разкрита от Комисията по досиетата през 2010 г., когато независимият държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на комунистическите служби, извършва глобалната проверка на държавните агенции.

При проверката на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури Марин Димитров е проверен в качеството му на директор дирекция „Финансово-стопански дейности и правно- административно обслужване“ от 15.11.2004 г. до 12.08.2005 г., заместник-изпълнителен директор на ИАРА от 30.06.2008 г. до 12.01.2009 г., изпълнителен директор на ИАРА от 13.01.2009 г. до 13.08.2009 г.

Комисията по досиетата установява, че през 1982 г. той е вербуван от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, б.а.) като агент под псевдонима „ХРИСТОВ“. През 1985 г. е снет от оперативния отчет.

Досието му не е запазено. Принадлежността му е установена въз основа на регистрационен картон и регистрационен дневник.

В регистрационния картон е записано, че е бил член на БКП, работил е в поделение на БНА и е бил инженер с чин лейтенант.

Вербуван е на идейно-политическа основа и е използван по линия на опазването на държавната тайна.

След като е бил снет от оперативния отчет като агент, през септември 1985 г. е назначен като щатен служител в Трето управление на ДС на длъжност разузнавач.

През април 1989 г. е преназначен за старши разузнавач в същото управление на ДС, считано за политическия орган на БКП в армията.

В решението на Комисията прави впечатление, че не е посочено да е запазено неговото лично кадрово дело като щатен служител на ДС.

Както desebg.com неведнъж е писал контрабандните канали и корупцията, свързана с тях е тежко наследство от тоталитарното управление на БКП, при което контрабандата се е извършвала от различни стопански организации и неявни фирми, регистрирани зад граница, но винаги под контрола на Държавна сигурност.

След 1989 г. при разпадането на комунистическия режим българското контраразузнаване констатира, че т. нар. скрит транзит (евфемизъм, използван от компартията за назоваване на партийно-държавна контрабанда, б.а.) е приватизиран от отделни участници в него - бивши членове на БКП, както и от щатни и нещатни сътрудници на ДС, в който се включват и международни играчи.