Движение „22 септември” предложи да бъде приета поправка в Наказателния кодекс, с който да се премахне давността на престъпления, извършвани по време на комунистическия режим от 9 септември 1944 г.

В петък (31 януари 2014 г.) представители на движението, инициирано през есента на миналата година от Евгений Михайлов, Едвин Сугарев, Любомир Канов, Теодора Димова, Георги Липовански, Методи Андреев, Любомир Канов и др., внесоха предложението в Народното събрание.

Евгений Михайлов заяви, че законопроектът ще бъде внесен за разглеждане от името на парламентарната група на ГЕРБ. „Целта е да бъде потърсена отговорност на извършителите на престъпления не само срещу личността, но и за икономически престъпления, контрабанда и изнасяне на държавни капитали зад граница”, посочи Михайлов.

Той подчерта, че въпреки присъствието на много журналисти в парламента в петък при внасянето на законопроекта повечето големи медии не са отразили тази инициатива, което е показателно за цензурата, налагана в голяма част от средствата за масова информация.

Идеята на Движение „22 септември” е с премахването на давността за престъпления на комунистическия режим да бъде създадена нова глава в Наказателния кодекс „Престъпления на комунистическия режим”, който е обявен за престъпен с друг отделен закон, приет от Народното събрание през 2000 г., от който обаче не произтичат юридически последствия.

Според проекта  новата глава в НК предвижда да няма давност за следните престъпни деяния:

• умишлено причиняване на смърт,  разстройство на здравето или съзнанието, или лишаване от свобода по политически причини, считани за престъпления против личността;
• възпрепятстване на български граждани свободно да изповядват вярата си или да извършват религиозни обреди или служби, както и насилствена смяна на името, считани за престъпления против вероизповеданията;
• принудителното въдворяване, изселване или лишаване от гражданство по политически причини, считани за престъпления против правата на гражданите;
• прикриване на факти, свързани с екологични замърсявания, довели до увреждане на здравословното състояние на населението, считано за престъпление против народното здраве и против околната среда;
• предоставяне на финансови средства, както и специална продукция (оръжие, боеприпаси и техника)  на терористични режими и организации от държавните органи и специалните служби на Народна Република България, считани за престъпления против мира;
• контрабанда на специална продукция (оръжие, боеприпаси и техника) ценни метали и  наркотични вещества, считани за престъпления срещу обществото;
• присвояване на държавни и фирмени капитали или на държавна собственост, от лице или лица, заемали отговорно партийно и/или служебно положение, с цел набавяне на лична или за другиго облага, считано за престъпление по служба със значителни вредни последици и престъпление срещу обществото;
• унищожаване на партийни и държавни документи, документи на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА  с цел прикриване на изброените престъпни деяния, както и унищожаване на документи за агентурния състав, чрез който тези служби са осъществявали дейността си.

Опити за премахването на давността за престъпления при комунизма бяха инициирани от бившия депутат от СДС Лъчезар Тошев в предишни години. През лятото на 2013 г. той внесе в ПАСЕ предложение за приемане на препоръка за премахване на давността на престъпленията при комунистическия период.

Последното подобно предложение за отпадане на давността за престъпления при комунизма беше внесено от депутата от ДПС Четин Казак през пролетта на 2011 г., но тогава то не е подкрепено от ГЕРБ.

От многобройните дела в началото на 90-те години на миналия век до ефективни присъди се стигна само по три дела, по които бяха осъдени общо 4-ма висши функционери на БКП и един на ДС.

През 1993 г. бившият вицепремиер Григор Стоичков и Чавдар Шиндаров, бивш главен санитарен инспектор бяха осъдени на по две години лишаване от свобода за неспазване на нормите за радиационна защита, като с това са допуснали опасност за населението в България при аварията на съветската електроцентрала „Чернобил” през 1986 г.

През 1993 г. Върховният съд осъди на 14 месеца (след това намалена на 10 месеца) ефективно лишаване от свобода последният началник на Първо главно управление на ДС ген. Владимир Тодоров, признат за виновен за унищожаването на разработките срещу писателя Георги Марков, убит през 1978 г. в Лондон от ДС.

За неправомерно отпускане на 210 000 лв. на партийни активисти за дострояване на апартаментите им през 1993 г. Върховният съд осъди бившия премиер Георги Атанасов на 10 години и министъра на икономиката и планирането Стоян Овчаров на 9 години. Овчаров излежава част от присъдата, а Атанасов, е помилван от президента Желев по здравословни причини.

В момента едно от малкото останали дела от комунистическия период е за провеждането на „възродителния процес”, по което от всички обвиняеми висши комунистически функционери жив е само Георги Атанасов. Делото обаче от години се държи в прокуратурата без да се предава на съда.

През 2006 г. Върховният касационен съд прекрати делото за убийствата в лагера „Слънчев бряг” край Ловеч именно поради изтичане на давността на престъпленията.

Миналата година прокуратурата прекрати разследването за убийството на Георги Марков, също позовавайки се на наличието на давност.

Вижте какви опити бяха направени след 10 ноември 1989 г. за разследвания на престъпленията при комунизма – тук.