Народните представители на ГЕРБ и „Атака” не приеха предложената от депутата от ДПС Четин Казак поправка в Наказателния кодекс (НК), предвиждаща отмяна на давността за убийства, изтезания и насилие, извършени по политически, етнически или религиозни причини, в периода от 9 септември 1944 г. до 31 декември 1989 г.

Вносителят се мотивира, че целта на поправката е жертвите на комунистическия режим да получат възмездие. Той посочи, че престъпления като насилствено депортиране, вкарването в лагер и преследването на етнически и религиозни групи са останали ненаказани 20 години след падането на комунистическия режим.

В НК от 1968 г., главата за престъпления против човечеството е останала непълна, като в нея понятието „престъпление против човечеството” съдържа само термините „апартейд и геноцид”. В международното наказателно право тази дефиниция е много по-широка и тя е ратифицирана от българския парламент през 2002 г..

Според Четин Казак всички съдебни дела срещу участници във „възродителния процес” са прекратени по давност заради многократното им връщане на прокуратурата.

Интересното е, че представители на ДПС не са инициирали подобни промени по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, което подкрепяха, нито по време на тройната коалиция, която управляваше с техен мандат.

Подобна практика е характерна за СДС, който и в момента предлага лустрационни текстове, но не е проявявал необходимата политическа воля да разреши важни въпроси от комунистическото минало когато е бил на власт.

Че политическите партии действат некоординирано по този въпрос говори и факта, че предложение за отмяна на давността върху престъпленията при комунизма се опита да прокара още миналата година и депутата от СДС Лъчезар Тошев. Подобни текстове се обсъждат и от Министерския съвет, но параметрите на тяхното приложението са далеч по-тесни от инициативата на депутата Тошев.

Национално социологическо проучване на НЦИОМ от декември 2010 г.  установи, че 54,3 процента от българите са на мнение, че давността за тежки престъпления при комунизма следва да отпадне, 23,3 са против, а 22,4 процента не могат да преценят.

Най-значимото дело за престъпления против комунизма, което беше прекратено през 2006 г. от Върховния касационен съд поради наличието на изтекла давност, е делото за убийствата в последните лагери на комунизма край Ловеч и Скравена. По него още през 1991 г. тогавашният главен прокурор Мартин Гунев прави безуспешни опити да сезира за проблема с давността, както Общото събрание на Върховния съд, така и 7-то Велико народно събрание.  Тогава Върховният съд излиза със становище, че не може да се произнесе, тъй като няма противоречива практика, а парламентът остава безмълвен на предложните от главния прокурор поправки за отмяна на давността.
По време на дясното управление на СДС през 1992 г. и 1997-2001 г. този казус не е разглеждан.

С отказа днес ГЕРБ се присъедини към СДС, който не издържа теста за провеждането на последователна политика към проблемите на комунистическото минало.През януари тази година правителството на Борисов гласува 1 февруари официално да се чества като ден на жертвите на комунизма по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. Предишният парламент подкрепи през септември 2008 г. Пражката декларация за международно осъждане на комунизма.

През май 2000 г. тогавашното мнозинство на Обединените демократични сили прокара в Народното събрание Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който е действащ, но от него не произтичат правни последици.