Прокуратурата е прекратила делото срещу виновните длъжностни лица от върхушката на Българската комунистическа партия, отговорни за извършването на т. нар. възродителен процес в средата на 80-те години на ХХ век, научи desebg.com от информирани източници.

На 31 май 2022 г. Военно-окръжната прокуратура е издала постановление за прекратяване на наказателното производство (desebg.com публикува факсимилета от първата и последната страница от него).

От него се разбира, че основание за прекратяването е смъртта на бившия комунистически премиер (1986-1990) Георги Атанасов през март тази година.

Атанасов беше последният жив обвиняем под това дело, заведено от прокуратурата в началото на 1991 г.

Освен него по това разследване като обвиняеми бяха привлечени след краха на комунистическия тоталитарен режим бившият генерален секретар на БКП Тодор Живков, Петър Младенов – министър на външните работи, ген. Димитър Стоянов – министър на вътрешните работи и Пенчо Кубадински – член на Политбюро на БКП. Всичките имат пряка отговорност към налагането и провеждането на „възродителния процес“.

Обвиненията срещу тях бяха прекратявани след тяхната смърт – на Кубадински през 1995 г., на Живков през 1998 г., на Стоянов през 1999 г. и на Младенов през 2000 г.

Така 30 години след началото на следствието държавното обвинение слага кръст на делото и то отива в списъка на престъпленията на комунистическия режим, за които съдебната власт не намери сили и воля да въздаде правосъдие и справедливост към жертвите.

ЗА три десетилетия прокуратурата така не успя да извърши разпити за събиране на свидетелски показания на близо 450 жертви, които са били въдворени без съд и присъда от режима в концлагера „Белене“ на остров Персин на Дунав.

В началото на 90-те прокуратурата внесе веднъж делото в съда, но то беше върнато оттам с указания да се извършат свидетелски разпити на българските граждани от турски произход, преминали през „Белене“.

От прокурорското постановление става ясно, че държавното обвинение не е успяло да открие около 100 бивши лагеристи, които трайно са се установили в Турция.

Правени са и няколко съдебни поръчки до Турция, но те не са дали резултат.

Така прокуратурата удобно изчака смъртта на Георги Атанасов, за да прекрати делото на това основание, а не например – изтичане на давността, както това стана с дела за други престъпления на тоталитарното управление на БКП.