Прокуратурата се изгаври с хиляди жертви на „възродителния процес“, след като представител на държавното обвинение зае тезата, че засегнатите от насилствената асимилация на тоталитарния комунистически режим начело с Тодор Живков не могат да водят дела срещу прокуратурата заради над 30-годишното ѝ бездействие да потърси отговорност за виновните за това престъпление на БКП.

Шокиращата позиция на държавното обвинение бе изложена в четвъртък (9 юни 2022 г.) пред състав на Върховния касационен съд, разглеждащ на втора инстанция делото на Сафие Юрдакул срещу прокуратурата на Република България за неоснователното забавяне на разследването по т. нар. възродителен процес, заведено във вече далечната 1991 г.

Г-жа Юрдакул е дъщеря на едно от 517-те български граждани от турски произход, които комунистическият режим въдворява без съд и присъда в концлагера „Белене“ на остров Персин на Дунав през 1985 г. по време на акцията за насилствената смяна на имената.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Румяна Арнаудова, която е известна като говорител на бившия главния прокурор Сотир Цацаров, поиска от съда да отхвърли изцяло иска на Сафие Юрдакул, тъй като не била жертва.

Интересно е, че по делото за „възродителния процес“ държавното обвинение е приело, че жертви на престъплението са само незаконно въдворените в лагера „Белене“ малко над 500 мъже.

Подобна позиция е абсурдна и пълна подигравка с онези близо 1 млн. български граждани от турската малцинство, преживели ада на „възродителния процес“.

Нещо повече според казаното от прокурор Арнаудова излиза, че преките наследници на лагеристите от „Белене“ в периода 1985-1987 г. не могат да представляват правата на вече починали свои родители, които не могат да търсят справедливост за претърпяното от тях по време на „възродителния процес“.

Адвокатът на Сафие Юрдакул, категорично заяви пред съда, че нейния доверител е пряка жертва на „възродителния процес.

Младата жена, която е родена в Разград, е била 9-годишна по време на извършването на насилствената смяна на имена през 1985 г., а съдебно-медицинска експертиза още на първа инстанция е удостоверила шока и ужаса, преживени от нея, след изчезването на баща ѝ и изолацията на семейството ѝ, което остава без средства и прехрана, тъй като майка ѝ се поболява.

През 1989 г. 5-членното ѝ семейство е принудително изселено в Турция, където започва да гради своето бъдеще от нулата.

По делото Сафие Юрдокул е предоставила изключително важни доказателства, уличаваща прокуратурата в престъпно бездействие по делото за „възродителния процес“.

Едно от тях е становище на десетки бивши лагеристи от лагера „Белене“ от турски произход, сред които и баща ѝ, изпратено по дипломатически път до българската прокуратурата през 1996 г. с посочване на адресите им в Турция и с деклариране на желание да бъдат разпитани по делото, което по това време започва да буксува.

Те обаче нито получават отговор, нито са разпитани. Бащата на Сафие почива през 1998 г.

Именно твърдението на държавното обвинение, че не е успяло да разпита тези 517 лагеристи от „Белене“ е сочено десетилетия наред като „проблем“ разследването да бъде вкарано в съда.

Тази седмица стана известно, че в края на месец май 2022 г. прокуратурата е прекратила следствието след смъртта на последния обвиняем по него Георги Атанасов, бивш министър-председател (1986-1990), който почина през месец март тази година.

На това основание бездушната и безотговорна прокуратура е отказала среща, поискана от голяма група бивши лагеристи от „Белене“, пристигнали в София, за да са в подкрепа на Сафие Юрдакул по делото ѝ за бездействието на държавното обвинение.

„За съжаление прокуратурата показа, че през годините се грижеше повече за виновните за „възродителния процес“ отколкото за жертвите“, заяви Сафие Юрдакул пред камерата на БНТ, която снима документален филм за нейната съдба и битката ѝ за справедливост.