Невиждано „чудо“ се случи в българската прокуратура, която след 30 години бездействие по делото за т. нар. възродителен процес, изведнъж се задейства да търси виновни за насилствената смяна на българските граждани от турски произход (1984-1985), а начална скорост ѝ е дал не кой да е, а съпредседателят на разцепилото се Движение за права и свободи Делян Пеевски.

На 26 септември 2024 г. той внесе сигнал в държавното обвинение, подписано и от депутатите от неговото крило в ДПС Йордан Цонев, Халил Летифов и Хамид Хамид, с което те поискаха Софийската военно-окръжна прокуратура да възобнови делото срещу виновните за „възродителния процес“.

За пришпорването на прокуратурата най-напред в сряда (2 октомври 2024 г.) съобщи сайтът 24rodopi.com, който публикува извадки от прокурорското постановление от 30 септември същата година на Военно-окръжна прокуратура – София, при която се води делото за „възродителния процес“, известно като делото, което държавното обвинение държи от най-продължително време на „трупчета“ – вече 33 години.

Прокурорското постановление е подписано от майор Кирил Пейчинов, чието име нашумя в аферата „Осемте джуджета“, в която като специален прокурор е издал серия постановления, с които златото и парите на семейство Златанови са предоставени на лица, изпратени от бившия следовател Петьо Петров, известен като Петьо Еврото, който е в неизвестност и е обявен за издирван по обвинение в документна измама и присвояване.

„Ново начало“ за делото за „възродителния процес“

Интересно е, че прокурорското постановление осветлява съдържанието на сигнала на групата депутати от крилото на Пеевски в ДПС, начело с него.

В него, пише Военно-окръжна прокуратура – София, „се излагат данни, че лица от агентурата на Държавна сигурност (без същите да са поименно посочени), са били инфилтрирани сред българските мюсюлмани и с действията си са били съпричастни към извършените престъпления при осъществяването на т. нар. възродителен процес“.

Още по-любопитно е, че прокуратурата, която е абсолютно наясно с всичко по този правен казус, приема безрезервно посоченото в сигнала, и се разпорежда военни следователи при Военно-окръжна прокуратура – София да установят „лицата/агентите, работили за Държавна сигурност по линия на т. нар. възродителен процес, по региони; да се разпитат същите в качеството на свидетели какви задачи са им поставяни от водещите офицери и тяхното изпълнение“.

Прокуратурата слуша Пеевски, но е глуха за преките жертви на асимилацията

Постановлението на Военно-окръжна прокуратура – София разкрива (вероятно неволно) и факта, че веднага се впуска в изпълнение на сигнала на Пеевски и групата негови верни депутати от ДПС, но в същото време е пренебрегнала сигнала на преките жертвите на насилствената асимилация, които от години се опитват да принудят прокуратурата да си свърши работата по това дело.

В новото прокурорско постановление е посочено, че подобни сигнали като този на Пеевски и депутатите от неговото крило в разцепилото се ДПС, са подавали в прокуратурата от „адвокат Метин Ибрямов в качеството му на процесуален представител на пострадали лица по делото и от Сафие Юрдакул – председател на гражданската организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“.

Организацията обединява бившите лагеристи в „Белене“ от времето на насилствената смяна на имена, както и техните близки.

Прокуратурата обаче не уточнява, че техните сигнали са подадени преди около две години, тоест по тях прокуратурата досега е бездействала.

Исканията на адвоката и на гражданската организация обаче се различава от това на Пеевски и депутатите му.

Жертвите и техните наследници настояват прокуратурата да разследва изпълнителите на насилствената асимилация – офицерите от Държавна сигурност, както и висшите партийни кадри по места.

В техните сигнали акцентът не е поставен върху агентите на ДС, както е при Пеевски.

Още през юни 2022 г. над 30 представители на гражданската организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите дадоха публична пресконференция в БТА, в която настояха държавното обвинение, което по това време вече бе прекратило делото след смъртта на последния обвиняем – висш партиен функционер, комунистическия премиер Георги Атанасов – да разследва не само вдъхновителите на насилствената асимилация от върхушката на БКП, но и изпълнителите ѝ.

Дори представиха секретния Указ 1313 от 1986 г. на Държавния съвет, с който генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков награждава над 100 висши ръководни кадри от Държавна сигурност и милицията за заслуги за провеждането на „възродителния процес“.

Прокуратурата, която по това време се оглавяваше от Иван Гешев, обаче остана напълно глуха за искането на жертвите.

Прокуратурата „пада“ от луната за досиетата на ДС

В новото прокурорско постановление по делото за „възродителния процес“ проличава ярката некомпетентност на държавното обвинение по широко известни от години факти, свързани с досиетата на бившата Държавна сигурност.

Прокурорът Пейчинов е дал указание „да се установи къде се съхраняват агентурните дела на агентите на Държавна сигурност, работили по линия на т. нар. „възродителния процес“; да се изискат и приложат оперативните дела“.

Всеизвестен факт е, че от 2006 г. в България действа закон за достъп до документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА и за разкриване на сътрудниците им, а всички документи на тоталитарните комунистически служби, включително и делата на агентите на ДС, се съхраняват в Централизирания архив, създаден от Комисията по досиетата, избрана от парламента през 2007 г.

Нещо повече, тези архивни материали са общодостъпни са обект на изследвания и многобройни публикации. Самата Комисията по досиетата издаде още през 2013 г. двутомен документален сборник от поредицата „Из архивите на Държавна сигурност“, в който са обобщени архивни материали на ДС, свързани с насилствената асимилация, проведена през 1984-1985 срещу българските граждани от турски произход и принудителното изселване на около 360 000 от тях след мирните майски протести през 1989 г.

Сагата с делото за „възродителния процес“

Делото за „възродителния процес“ бе образувано от прокуратурата през далечната 1991 г. срещу бившия генерален секретар на БКП Тодор Живков, бившия комунистически премиер Георги Атанасов, бившия министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов, бившия министър на външните работи Петър Младенов и срещу бившия член на Политбюро на ЦК на БКП Пенчо Кубадински.

През 1993 г. прокуратурата внесе обвинителен акт, но Върховният съд върна делото за доразследване с конкретни указания, едно от които е да бъдат издирени и разпитани жертвите – незаконно въдворените в лагера „Белене“ малко над 500 български граждани от турски произход, изолирани на дунавския остров Персин в периода 1984-1987 г.

През 1997 г. прокуратурата повторно внася в съда обвинителен акт, но съдът връща отново дело за доразследване, като основен проблем е разпита на около 100 жертви от лагера „Белене“, изселили се в Турция.

За три десетилетия прокуратурата не си направи труда да довърши събирането на свидетелски показания на общо 517-те души, които са били въдворени без съд и присъда от режима в концлагера „Белене“ на остров Персин на Дунав.

Прокуратурата не е успяла да открие около 100 бивши лагеристи, които трайно са се установили в Турция след изселването им там от комунистическия режим.

Обвиненията срещу висшите комунистически функционери бяха прекратявани от прокуратурата след тяхната смърт – на Кубадински през 1995 г., на Живков през 1998 г., на Стоянов през 1999 г. и на Младенов през 2000 г.

През месец март 2022 г. почина и последният обвиняем по делото – бившият комунистически премиер Георги Атанасов.

Софийската военно-окръжна прокуратурата (СВОП), която формално води делото, удобно изчакваше да почине и последният обвиняем, за да прекрати делото.

Нагледното бездействие на прокуратурата по това престъпление от времето на комунистическия режим предизвика реакция на Гражданската организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите, чиито членове организираха мирен протест пред Съдебната палата през месец юни 2022 г.

Впоследствие тогавашният главен прокурор Иван Гешев прие техни представители и дори си пусна снимка с тях за пиар, но прокуратурата не предприе нищо по техните искания за разследване на изпълнителите на „възродителния процес“.

От неправителствената организация обжалваха пред съда постановлението на СВОП за прекратяване на делото и Софийският апелативен съд го отмени през декември 2022 г., като задължи прокуратурата да установи дали други длъжностни лица са извършвали престъпления по време на „възродителния процес“ и едва тогава да се произнася за хода на делото.

Държавното обвинение бе задължено и да даде възможност на жертвите да се запознаят с материалите по следствието, което СВОП прави тогава и предявяването на материалите се провежда и в момента.