В рубриката „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя структурното развитие на репресивния апарат на БКП в периода 1944-1989 г.

Използвани са материали, голяма част от които са публикувани за първи път в документалния сборник „Държавна сигурност – структура и основни документи” на комисията по досиетата, DVD разширена версия, 2011 г.

Превратът на 9-ти септември 1944 г. заварва царската "Държавна сигурност" като отдел в съществуващата по това време дирекция на полицията.

Той е създаден през 1925 г. към дирекция на полицията на мястото на отделение "Обществена безопасност" в резултат на терористичната дейност на БКП, забранена след приетия през 1924 г. Закон за защита на държавата и последвало решение на Върховния касационен съд.

Сред извършените терористични актове от БКП е и взривяването на църквата "Св. Неделя" през 1925 г., при който загиват 213 души, а ранените са над 500.

В началото в отдел "Държавна сигурност" са създадени две отделения – вътрешна сигурност и външна сигурност.

Със Закона за държавната полиция през 1937 г. отделенията стават четири, а в началото на 1944 г. – пет.

На отделение „А” е възложена борбата срещу нелегалните политически организации. Отделение „Б” е външното контраразузнаване, отделение „В” отговаря за некомунистическите политически организации. Отделение „Г” осъществява връзките с германското разузнаване, а отделение „Д” е създадено за контрол на печата и легалните сдружения. .

Отдел "Държавна сигурност" на подчинение на Народната милиция

Още на 10 септември 1944 г. по предложение на новия министър на вътрешните работи в правителството на Отечествения фронт Антон Югов с постановление №1 на Министерския съвет е създадена щатна милиция. Разпуснати са всички областни дирекции и околийски управления на МВР, уволнени са всички полицейски началници и 30 000 служители в полицията. На тяхно място в милицията са назначавани само верни кадри на БКП. Със създаването на униформената милиция съществуващия отдел "Държавна сигурност" попада под нейно ръководство. ДС става отдел към Дирекцията на народната милиция.

След отказа да участват в изборите за обикновено Народно събрание през лятото на 1945 г. и бойкотирането на изборите на 18 ноември същата година се стига до разцепление в ОФ. Демократичните партии го напускат и се превръщат в опозиция на комунистическата партия. На среща в Москва през декември 1945 г. външните министри на САЩ и Великобритания се опитват да договорят в българското правителство да участват и представители на опозицията, а контролът върху МВР да бъде отнет от комунистическата партия, но Сталин проваля договореното решение.

В началото на януари 1946 г. на среща с българската правителствена делегация, съветският ръководител заявява, че "нашата задача в отношението ни с тая опозиция в Румъния и в България е да съдействаме за нейното разложение…" След отказа на Никола Петков и Коста Лулчев да изпълнят ултиматума на пратеника на Сталин в София Андрей Вишински незабавно да се споразумеят с комунистите Москва предопределя съдбата на българската политическа опозиция.

В началото на юни 1946 г. Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов се срещат със Сталин в съветската столица, където се решава опозицията да бъде обезглавена. Започват първите политически процеси срещу Кръстьо Пастухов - БРСДП(о) и задочно срещу д-р Г. М. Димитров. През май 1946 г. е разбит легионерският център начело с Илия Минев.

Ролята на ДС в обезглавяването на опозицията

В тези процеси отдел "Държавна сигурност" играе важна роля. Той е преструктуриран така че да изпълнява новите задачи, поставени от комунистическото ръководство. На отделение „А” е възложено вътрешното политическо разузнаване. На отделение „Б” е поверено контраразузнаването, а на отделение „В” – контрола върху печата и дружествата. В отделение „Г” се обединява информацията и статистиката, а отделение „Д” води следенето и проучването.

Към отдела ДС са създадени самостоятелни служби като следствието и арестите, служба за контрол на транспорта, служба за вътрешно милиционерско разузнаване и службата за задгранично разузнаване. От един доклад за организацията и дейността на отдела в периода септември 1945 г. – септември 1946 г., изготвен от неговия началник до директора на народната милиция, става ясно какви са репресивните функции, възложени на ДС. В отчетния доклад се посочва:

"Създалата се след отлагане на парламентарните избори обстановка даде възможност да се организират наново фашистките остатъци. Разните опозиционери и гемевисти, окуражавани от чуждата разведка също се опитваха да създадат в страната, чрез въоръжени провокации и нападения над органи на властта, обстановка, която да предизвика чужда намеса. Задачата беше да се разузнаят и унищожат нелегалните вражески гнезда. Да се разузнаят плановете и ходовете на опозицията и връзките им с чуждото разузнаване...

Трябваше ДС да проникне дълбоко в редовете на врага със свои агенти, да създаде агентура вътре във вражеските организации… ДС разполага с широка агентурна мрежа във всички почти свои обекти, както в София така и по цялата страна. Разбира се тая нова за нас метода на работа се прилага с големи недостатъци, дължащи се на неподготвеността и необиграността на нашия кадър…

Но може да кажем, че едно ново силно оръжие е завладяно вече, сега остава то само да бъде по-нататък усъвършенствано. Ясна представа каква огромна работа е извършена в това направление ни дава факта, че само в София ние разполагаме с 1313 информатори и 246 сътрудници."

От документа се разбира още, че благодарение на създаването на собствен агентурен апарат ДС успява в този период да реализира разработките си срещу легионерите на Иван Дочев, да нанесе удар срещу ВМРО на Иван Михайлов, като по този начин не позволява да се създаде въоръжено съпротивително движение. Като успех е отбелязано осуетяването на организирания от хората на Г. М. Димитров "опит да се подрие авторитета на властта и вярата на народа в здравината и стабилността на ОФ властта". Посочено е, че разработките срещу троцкистите и анархистите са доведени до такова ниво, че ДС е в състояние да нанесе удар по тях "във всеки момент, когато се сметне за политически целесъобразно".

Началникът на отдел "Държавна сигурност" докладва:

"По линия на опозиционните партии и вражеската дейност сред ОФ партиите нашето разузнаване има сериозни успехи. Завербувани са вътре в самите управителни тела наши сътрудници, които ни дават възможност да знаем за главните намерения, цели, замисли на тези партии. Това ни открива и възможността да влияем активно на политиката на тези партии, която възможност трябва да разширим и използваме".

По линия на контраразузнаването е отчетено, че е започнало проучване на целия персонал на всички дипломатически мисии.

"Нашите служби по контрол върху печата бележат също завоевания. В настоящия момент са обхванати от нашия контрол 143 списания, 126 ежедневници и периодически вестници, 100 книгоиздателства, 130 печатници и 400 вестнико продавци", се посочва в един от първите отчетни доклади на ДС.

Обособената едва в началото на 1946 г. следствена служба в Държавна сигурност се превръща в едно от най-активните оперативни звена. За по-малко от година тя е провела 1022 цялостни следствия с резултат 112 предадени на прокурор и 585 изпратени в трудово-възпитателни общежития (лагери, б. а.). Проведени са 504 ареста в София.

Кадрите на ДС – авантюристи и неспособни хора

В същото време ръководството на Държавна сигурност признава проблем с кадровото си обезпечаване. "Една от причините за трудното набиране на кадър на ДС е тая, че на хората, които работят при нас и на цялото ДС в наши близки среди се гледа като дело не народно, а по-скоро на като на свърталище на хора пропаднали, авантюристи, неспособни и прочие – отношение както към старата полиция. ДС още не се е наложила в нашия обществен живот като един авторитете орган", пише в един документ от септември 1946 г. ръководството на отдел „Държавна сигурност”.

Мнението на началника му е, че "за правилното разгръщане на ДС е необходимо да се прекрати съществуващото положение, при което ДС е орган на милицията наравно с другите нейни органи. ДС трябва да се издигне в самостоятелен орган за вътрешно и външно политическо разузнаване, защитник на политическите интереси на държавата и да бъде освободен от всякакви административни функции."

Изграждането на агентурна мрежа сред опозиционния БЗНС и масовите репресии води до това, че преди изборите за VІ Велико Народно събрание през октомври 1946 г. са убити около 40 дейци на БЗНС. БКП участва със самостоятелна листа и печели абсолютно мнозинство от 270 мандата, а обединената опозиция около БЗНС начело с Никола Петков - 90 мандата.

Издигането на ДС в системата на МВР

Макар и да не става веднага самостоятелен орган на управляващата комунистическа партия още през следващата 1947 г. отделът "Държавна сигурност" е издигнат в Дирекция "Държавна сигурност" към Главна дирекция на милицията в МВР. Особено важна структура в ДС става следствената служба. Тя е пряко подчинена на съветските съветници, изпратени в България от Берия, под чиято диктовка се провеждат всички скалъпени следствия срещу политическата опозиция.

Главна цел на ДС е политическата опозиция. Основният удар е насочен срещу лидера й Никола Петков. В началото на юни 1947 г. той е арестуван по време на заседание на Народното събрание заедно с други 24 депутати. Депутатският му имунитет е отнет и е обвинен във "въоръжен заговор". Осъден е на смърт и обесен на 23 септември 1947 г. Ръководеният от него БЗНС е обявен извън закона. До края на 1947 г. е преустановена и дейността на останалите опозиционни партии.

След като БКП взима еднолично властта структурата в дирекция "Държавна сигурност", която пряко е натоварена с разгромяването на опозицията, е І-ви отдел, получил показателното заглавие отдел "за борба с контрареволюцията". ІІ-ри отдел е за контраразузнаване ІІІ-ти отдел за разузнаване, ІV-ти отдел – следствие и V-ти – охрана. През 1949 г. към дирекция "Държавна сигурност" се създават отдел "Икономически", "Технически", "Картотека и архив" и "Радиослужба".

Структура по съветски образец

През 1950 г., когато начело на БКП застава Вълко Червенков, Държавна сигурност е оформена като самостоятелен институт в системата на МВР, от който новият партиен лидер иска да е "очите и ушите" на партията. В този период в структурното развитие ДС започва да следва неизменно съветския модел на тайните служби. Оформени са основните управления на ДС, както и нейните самостоятелни отдели. І-во управление е външното разузнаване, ІІ-ро управление е контраразузнаването.

Структурата, която много преди бъдещото Шесто управление на ДС да бъде припознато като политическа полиция, в началото на 50-те години има същите функции ІІІ-то управление на ДС "за борба с контрареволюцията". То наследява като структура отделение „А” в предишния отдел „Държавна сигурност”. ІІІ-то управление в този период се среща под наименованието „секретно политическо управление” и следи и разработва лицата, свързани с предишната власт, определени в архивите на ДС като "бивши хора", а също така и оцелели представители на разбитата опозиция. Не на последно място обекти на ІІІ-то управление на ДС са представителите на българската интелигенция и духовенство. На същото управление е възложена и борбата срещу горяните, организирали въоръжената съпротива против комунистическия режим до 1954 г.

Обособеното в началото на 50-те години ІV управление на ДС отговаря за разработките по линия на промишлеността и селското стопанство. Тогавашното V-то управление на ДС е военното контраразузнаване. VІ-то управление на ДС отговаря за транспорта, а VІІ-мо управление на ДС е управлението за безопасност и охрана. По това време в структурата на ДС влизат 10 самостоятелни отдели.

Тази структура се променя през следващите няколко години. Началото на 50-те години е характерен с нови репресии, жертви на които са не само са бивши офицери и духовници, но и членове на партията. В редица доклади пред Политбюро на ЦК на БКП в този период тогавашният министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков изтъква като особена заслуга на ДС справянето с "врага" с партиен билет, разправата с Трайчо Костов и останалите партийни дейци, съдени по делата на Държавна сигурност след него.

В едно описание на структурата на МВР от декември 1953 г., върху което е поставен гриф "Строго поверително. Да се съхранява като шифър", се дават подробни данни за Държавна сигурност в системата на МВР. В строго поверителния документ е описана не само общата структура на ДС, но детайлно е посочена дейността на всяко едно от управленията й и на самостоятелните й отдели към края на 1953 г.

В архивния документ са посочени и щатове (оперативни и технически) за всяка една описана структура, както за ДС като цяло (общо 8266 души, от които 6244 оперативен състав и 2022 технически), така също и за милицията (8702 души), и за МВР, възлизащо заедно с войските и другите подразделения към него на общо 16 419 души.

Структурни промени при Тодор Живков

Държавна сигурност продължава да бъде самостоятелен институт в системата на МВР и след 1956 г., когато за първи секретар на БКП е утвърден Тодор Живков. След като обаче през 1962 г. той отстранява своя последен конкурент в Политбюро на ЦК на БКП Антон Югов, който по това време е министър-председател, и оглавява и правителството Живков приема първия по рода си устройствен документ за МВР и ДС, носещ заглавието "Основни положения за работата, правата и задълженията на МВР и неговите органи по места".

Показателено за стремежа към овладяване и контрол върху ДС от страна на Живков е фактът, че първият по рода си устройствен документ е одобрен още в деня, в който първият секретар на БКП Тодор Живков поема правителството, след като си е разчистил сметките с отстранения от него Антон Югов. "Основните положения" са одобрени със секретен протокол от Политбюро на ЦК на БКП на 20 ноември 1962 г. Решението на Живков е незабавно след смяната на най-сериозния му по това време партиен противник, като се има предвид, че докладната на министър Дико Диков, с която е предложен устройствения документ за МВР и ДС, е внесена за разглеждане в Политбюро 4 месеца по-рано, през юли 1962 г.

След приемането на този документ следват и сериозни структурни промени на ДС, които се изразяват в редуциране на управленията на ДС. Те са сведени до пет, като с изключение на едно от тях – ІV-то техническото всички запазват номерацията си до рухването на комунизма в България през 1989 г. І-во управление е външното разузнаване, ІІ-ро управление е контраразузнаването, ІІІ-то управление е военното контраразузнаване, ІV-то управление е техническото, а V-то е УБО – Управление за безопасност и охрана, което през всичките години на Живковото управление остава под негово пряко разпореждане.

Създаване на Комитет за Държавна сигурност

Доста скоро след тези структурни промени Живков предприема радикална промяна, свързана с контрола върху тайните комунистически служби, като изважда Държавна сигурност от системата на МВР и я обособява в Комитет за Държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет, в който заема поста министър-председател. Това става през лятото на 1965 г. с протокол на Политбюро на ЦК на БКП от 6 юли 1965 г. В решението си Политбюро мотивира промяната с намерението, "за да се укрепи още повече Държавна сигурност и се подобри по-нататък работата на всички нейни поделения".

Истинската причина за отделянето на ДС към правителството обаче е разкритият по сигнал три месеца по-рано заговор за военен преврат срещу Тодор Живков от групата на Иван Тодоров – Горуня. Това е най-сериозният опит за свалянето на Живков от власт през цялото му управление и той като министър-председател вижда в създаването на КДС възможност за още по-пряк контрол на Държавна сигурност.

За ръководител на КДС Живков поставя Ангел Солаков, а първи негов заместник прави ген. Мирчо Спасов. И двамата водят разработката срещу групата на Горуня, като по този начин Живков им се отблагодарява за лоялността и верността. Експериментът с КДС обаче не се оказва удачен и през 1968 г. ДС отново е прехвърлена към МВР.

Нови органи за политическо преследване

Преди това обаче в рамките на КДС през 1967 г. е създадено ново VІ-то управление на ДС "за борба срещу идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистическите и други противодържавни прояви в страната", което се превръща в новата политическа полиция, както ІІІ-то управление на ДС за борба с контрареволюцията на при Вълко Червенков през 50-те години. Новото управление е създадено с решение на Секретариата на ЦК на БКП от 18 ноември 1967 г.

Чрез VІ-то управление Живков цели да следи и да предотвратява в зародиш недоволството не само сред интелигенцията, но и да парира критики сред редовите комунисти и сред ръководния партиен елит.

През 1969 г. по примера на КГБ Живков променя статута на І-во и ІІ-ро управления, като ги издига в главни управления. Основната структура на ДС в следващите 19 години остава същата само с една промяна. Със секретно решение "Б" №1 на Секретариата на ЦК на БКП от 16 януари 1986 г. е създадено самостоятелно управление на ДС за контраразузнавателно обслужване на икономиката.

Новото управление е извадено от структурата на ІІ-ро главно управление на ДС, където е обособено през 1982 г. В структурата на ДС то става ІV-то управление (икономическо) на мястото на техническото, което остава в системата на ДС под названието Оперативно-техническо управление (ОТУ).

Указ за Държавна сигурност

През 1974 г., когато Живков вече е председател на Държавния съвет, Политбюро на ЦК приема нов устройствен документ за ДС, по който Държавна сигурност работи до трансформирането й в нови специални служби през 1990 г. Устройственият документ е озаглавен "Основни положения на указ за Държавна сигурност". В него е узаконена пряката подчиненост на ДС на Тодор Живков с формулировката, че "Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП".

В строго секретната докладна записка от завеждащия отдел "Военен" на ЦК на БКП ген. Велко Палин до Политбюро, с която се подкрепя предложението на министъра на вътрешните работи за одобряване на Указ за Държавна сигурност, се подчертава, че в документа "широко е приложен опитът на Комитета за държавна сигурност при Министерския съвет на СССР".