„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Буренди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

Думите са на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Спаси София“ Васил Терзиев, изречени публично случайно или не точно на 10 септември 2023 г. – денят, който през време на тоталитарния комунистическия режим е празник на Държавна сигурност и народната милиция. С това наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за репресивния апарат на БКП е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

По този повод сайтът desebg.com стартира от днес документалната поредица „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев), в която ще представи структурата на Държавна сигурност, нейните методи и роля по време на комунистическия режим (1944-1990). За да може читателите да се запознаят с документалните факти и сами да преценят дали България тогава е била като нормалните държави „от Бангладеш до Бурунди и най-развитите“, както е убеден Васил Терзиев и дали тогавашните „специални служби“ са се грижили „за интереса на държавата“, както той твърди.

Поредицата е адресирана и до лидерите на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“, които премълчаха признанието на Васил Терзиев, очевидно съгласявайки се с него. Те вече показаха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични ценности, за които българското общество се бори сред рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на БКП. В част 1 от поредицата е представена синтезирана история на „добрата“ Държавна сигурност (по Васил Терзиев).

Щитът и мечът, „очите и ушите“ на БКП

През цялото си съществуване от 9 септември 1944 г. до края на правителството на преименувалата се от БКП на БСП начело с Андрей Луканов до ноември 1990 г. Държавна сигурност е подчинена единствено на Българската комунистическа партия.

Още през 1919 г. Българска комунистическа партия (тесни социалисти), приема основните принципи, идеология и символи на Руска комунистическа партия (болшевики), оглавявана от Ленин. Със създаването на Коминтерна същата година до края на съществуването му през 1943 г. БКП се води негова секция в България и изпълнява задачите и политиката, които Кремъл изисква. Компартията е проводникът на съветската политика за съветизацията на България след окупацията ѝ през 1944 г. и превръщането ѝ в тоталитарна държава от съветски тип и сателит на Москва.

Ползвайки опита на съветските чекисти БКП превръща Държавна сигурност в свои „очи и уши“ (по Вълко Червенков) и през целия период репресивният апарат на компартията играе ролята на „щит и меч“, която васалите на Кремъл му отреждат.

В своето 45-годишно развитие Държавна сигурност е напълно идеологически, кадрово, оперативно и технически зависима от съветския НКВД, впоследствие КГБ. През всичките тези години ДС подлага на репресии, преследване и тормоз онази част от българския народ, който по един или друг начин изразява несъгласие с просъветската политиката на българската компартия.

Отдел „Държавна сигурност” на подчинение на Народната милиция

На 10 септември 1944 г. по предложение на новия министър на вътрешните работи в правителството на Отечествения фронт Антон Югов (БКП) с постановление №1 на Министерския съвет е създадена щатна милиция. Разпуснати са всички областни дирекции и околийски управления на МВР, уволнени са всички полицейски началници и 30 000 служители в полицията. На тяхно място в милицията са назначавани само верни кадри на БКП. Със създаването на униформената милиция съществуващия отдел „Държавна сигурност” попада под нейно ръководство. ДС става отдел към Дирекцията на Народната милиция.

Една от първите задачи, с която Държавна сигурност е натоварена, е издирването и предаването на т. нар. Народен съд на лица, свързани с предишното управление на страната, които са засегнати от съдебната разправа, организирана от новата власт с участието на БКП.

Ролята на ДС в обезглавяването на политическата опозиция

След отказа да участват в изборите за обикновено Народно събрание през лятото на 1945 г. и бойкотирането на изборите на 18 ноември същата година се стига до разцепление в Отечествения фронт (ОФ). В началото на юни 1946 г. ръководните функционери на БКП Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов се срещат със Сталин в Москва, където се решава опозицията да бъде обезглавена. Започват първите политически процеси срещу Кръстьо Пастухов – БРСДП(о) и задочно срещу д-р Г. М. Димитров. През май 1946 г. е разбит легионерският център начело с Илия Минев.

В тези процеси отдел „Държавна сигурност” играе важна роля. Той е преструктуриран така че да изпълнява новите задачи, поставени от комунистическото ръководство. От един доклад за организацията и дейността на ДС в периода септември 1945 г. – септември 1946 г., изготвен от неговия началник до директора на народната милиция, става ясно какви са репресивните функции, възложени на ДС. В отчетния доклад се посочва:

„Създалата се след отлагане на парламентарните избори обстановка даде възможност да се организират наново фашистките остатъци. Разните опозиционери и гемевисти, окуражавани от чуждата разведка също се опитваха да създадат в страната, чрез въоръжени провокации и нападения над органи на властта, обстановка, която да предизвика чужда намеса. Задачата беше да се разузнаят и унищожат нелегалните вражески гнезда. Да се разузнаят плановете и ходовете на опозицията и връзките им с чуждото разузнаване...

Трябваше ДС да проникне дълбоко в редовете на врага със свои агенти, да създаде агентура вътре във вражеските организации… ДС разполага с широка агентурна мрежа във всички почти свои обекти, както в София така и по цялата страна. Разбира се тая нова за нас метода на работа се прилага с големи недостатъци, дължащи се на неподготвеността и необиграността на нашия кадър…

Но може да кажем, че едно ново силно оръжие е завладяно вече, сега остава то само да бъде по-нататък усъвършенствано. Ясна представа каква огромна работа е извършена в това направление ни дава факта, че само в София ние разполагаме с 1313 информатори и 246 сътрудници.”

От документа се разбира още, че благодарение на създаването на собствен агентурен апарат в този период ДС успява да реализира разработките си срещу легионерите на Иван Дочев, да нанесе удар срещу ВМРО на Иван Михайлов, като по този начин не позволява да се създаде въоръжено съпротивително движение. Посочено е, че разработките срещу троцкистите и анархистите са доведени до такова ниво, че ДС е в състояние да нанесе удар по тях „във всеки момент, когато се сметне за политически целесъобразно”.

Началникът на отдел „Държавна сигурност” Димо Дичев докладва:

„По линия на опозиционните партии и вражеската дейност сред ОФ партиите нашето разузнаване има сериозни успехи. Завербувани са вътре в самите управителни тела наши сътрудници, които ни дават възможност да знаем за главните намерения, цели, замисли на тези партии. Това ни открива и възможността да влияем активно на политиката на тези партии, която възможност трябва да разширим и използваме.”

„Нашите служби по контрол върху печата бележат също завоевания. В настоящия момент са обхванати от нашия контрол 143 списания, 126 ежедневници и периодически вестници, 100 книгоиздателства, 130 печатници и 400 вестнико продавци”, се посочва в един от първите отчетни доклади на ДС.

През 1947 г. отделът „Държавна сигурност” е издигнат в Дирекция „Държавна сигурност” към Главна дирекция на милицията в МВР.

Следствието на ДС под контрола на Москва

„Народният съд” е само началото на съдебната разправа с опозицията. В периода 1946-1953 г. в България се провеждат серия от политически процеси, чрез които комунистическият режим унищожава политическите си противници и извършва чистки в армията, църквата и интелигенцията. Те се режисират и изпълняват по съветски образец, като показания са изтръгвани от следствието насилствено след жестоки и нечовешки изтезания.

Дейността на следствените органи е организирана и поставена под ръководството на съветските съветници, подчинени пряко на ръководителя на съветските тайни служби Лаврентий Берия. Главното оръжие на БКП за разгрома на опозиционните сили е Държавна сигурност, а тактиката и указанията за изпълнението се получават от Москва.

През 1947 г. основният удар на ДС е насочен срещу лидера на опозицията Никола Петков. В началото на юни 1947 г. той е арестуван по време на заседание на Народното събрание заедно с други 24 депутати. Депутатският му имунитет е отнет и е обвинен във „въоръжен заговор”. Осъден е на смърт и обесен на 23 септември 1947 г. Ръководеният от него БЗНС е обявен извън закона. До края на 1947 г. е преустановена и дейността на останалите опозиционни партии.

Следва инспирирания от Кремъл политически процес срещу вицепремиера Трайчо Костов (БКП), също режисиран от съветски съветници в България. Политическият емигрант Петър Семерджиев посочва:

„Съдебните политически процеси бяха важно звено в осъществяваната съветизация на България. Клеветническият съдебен процес срещу Трайчо Костов пък бе последният етап по нейното завършване.”

В периода 1951-1953 г. органите на ДС разработват над 1500 членове на БКП, а 150 са арестувани. За заздравяването на репресивния апарат на ДС ръководството на БКП полага специални грижи. През 1950 г. Политбюро разглежда дейността на следствените органи в ДС и приема, че „те проведоха сериозна работа по разгрома на най-злите врагове на НР България – трайчокостовската банда, която се опита да откъсне България от СССР, да разруши единството в нашата партия, да притъпи бдителността на отделни другари и по подобие на Титова Югославия отново да върне страната ни по пътя на капитализма, превързвайки я към колесницата на американския империализъм”.

Лагери и изселване

Държавна сигурност отговаря за въдворяването на политически противници и лица, заподозрени като „врагове на народа” в създадените от 1945 г. насетне лагери в страната. В ДС е създадена служба „Въдворяване и затвори”, която по-късно става „Въдворяване и затвори”.

В периода 1945-1962 г. общият брой на лагерите, които официално от властта са определени като трудово-възпитателни общежития (ТВО) възлиза на над 45. През април 1949 г. правителството създава на островите на река Дунав до гр. Белене ТВО, което се превръща в основен лагер за политически лица, оцелели при терора след 9 септември и „народния съд”. Броят на въдворените през 1949 г. надхвърля 4500 души. През 1952 г. в него се намират над 2300 лица. От тях само 144 са криминално проявени.

Само в периода 1949 -1956 г. през арестите минават над 22 000 души. Изселените след 9 септември 1944 г. семейства са 7025, чиито членове наброяват близо 25 000 души.

През 1959 г. лагерът в Белене е закрит и оформен само като затвор. Същата година обаче на каменна кариера край гр. Ловеч със знанието на Политбюро на ЦК на БКП е създаден нов секретен лагер, чийто садистичен режим и нечовешки условия са определени от тогавашния зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, дясна ръка на комунистическия лидер Тодор Живков в Държавна сигурност. Лагерът край Ловеч и женският му филиал край село Скравена, Ботевградско, просъществуват до пролетта на 1962 г., когато са закрити, след като убийствата в тях стават достояние в ръководството на БКП.

През 1985 г. Белене отново е превърнат в лагер, в който са изолирани български граждани с мюсюлманско изповедание, които оказват съпротива срещу проведения от комунистическия режим „възродителен процес”.

Разгромът на Горянското съпротивително движение

В Държавна сигурност е създадена специална структура (отдел 12), който през втората половина на 40-те години и началото на 50-те години има за задача да разгроми най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическа власт в страните от източния блок – тази на горянското движение в България до 1954 г. Отделът издирва, разкрива и ликвидира горяни, които по това време са определяни от комунистическата власт като „бандити”.

През 1952 г. тази самостоятелна структура в Държавна сигурност е включена в новосъздаденото Трето секретно-политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията.

Силите на ДС се оказват недостатъчни за ликвидиране на горянското съпротивително движение, което е разбито окончателно през 1954-1956 г. с акции, в които участва редовна армия и сили на Народната милиция.

Разлагане на „вражеската” емиграция

Една от задачите на Държавна сигурност по време на тоталитарното управлението на БКП е да прониква в центровете на българската емиграция на Запада, която е определена като „вражеска” и да я разлага и компрометира, за да не допусне обединяването й.

Чрез различни свои структури Държавна сигурност се опитва да ограничи влиянието на политическата емиграция и нейните лидери върху българското общество в страната. Особено внимание се обръща на най-изявените политически емигранти. Срещу тях ДС планира и провежда на територията на западните страни „остри” мероприятия, в които са включени отвличане и убийство.

В архивите на ДС са запазени документални свидетелства за опита за убийство през 1974 г. от Дания на политическия емигрант Борис Арсов, председател на организацията Български революционен комитет „Левски”, който същата година е отвлече от ДС, осъден на 15 години затвор и убит в Пазарджишкия затвор.

През 1975 г. Държавна сигурност планира ликвидирането на политическият емигрант Петър Семерджиев от Ерусалим, но не успява.

През 1978 г. в Лондон е убит един от най-изявените критици на режима писателят Георги Марков, при която операция е получена техническа помощ от КГБ.

Преди това в Париж е направен неуспешен опит за убийството на изменилия на ДС неин офицер Владимир Костов.

През 70-те години от Австрия е направен опит за отвличането на писателя Димитър Инкьов, работещ в българската секция на радиостанцията „Свободна Европа” и др.

Участие във „възродителния процес”

Държавна сигурност има пряко участие в провеждането на насилствената смяна на имената на българските граждани мюсюлмани в страната. Всички нейни основни структури разполагат с добре изграден агентурен апарат след българските турци.

Чрез него ДС поставя под контрол дейността на онези мюсюлмани, които се съпротивляват срещу отнемането им на основни човешки права.

За успешното провеждане на „възродителния процес” Тодор Живков издава специален поверителен указ, с който награждава редица ръководни кадри от Държавна сигурност за приноса им в осъществяването на насилственото преименуване.

През 1989 г., когато в резултат на политиката на Живков от страната принудително са изселени 360 000 мюсюлмани, ДС отново е пряко ангажирана с осъществяването и обезпечаването на тази акция, останала известна в историята като „Голямата екскурзия”.

През втората половина на 80-те години на ХХ век Държавна сигурност има за задача да не допуска влизането на български турци в появилите се по това време първи граждански сдружения, определени от върхушката на БКП като „неформални”. След 10 ноември 1989 г. ръководството на МВР спуска друга оперативна задача на ДС – да не допуска мюсюлмани да пътуват към столицата и големите градове за участие в митингите и шествията на гражданските сдружения и малко по-късно на появилата се политическа опозиция.

Структура по съветски образец

През 1950 г., когато начело на БКП застава Вълко Червенков, Държавна сигурност е оформена като самостоятелен институт в системата на МВР, от който новият партиен лидер иска да е „очите и ушите” на партията. В този период в структурното развитие ДС започва да следва неизменно съветския модел на тайните служби. Оформени са основните управления на ДС, както и нейните самостоятелни отдели.

Всички последващи устройствени документи за дейността на ДС или отделни нейни структури са изготвени със съдействието на КГБ и са консултирани с Комитета за Държавна сигурност на Съветския съюз преди да бъдат приети от висшето ръководство на БКП.

Създаване на Комитет за Държавна сигурност

В периода 1965-1968 г. ДС претърпява структурно изменение, като е извадена от МВР и е обособена като самостоятелен комитет (Комитет за Държавна сигурност, КДС) към Министерския съвет без ранг на министерство.

В решението си от юли 1965 г. Политбюро на ЦК на БКП извършва промяната с мотива, „за да се укрепи още повече Държавна сигурност и се подобри по-нататък работата на всички нейни поделения”.

Истинската причина за отделянето на ДС към правителството обаче е разкритият по сигнал три месеца по-рано заговор за военен преврат срещу Тодор Живков от групата на Иван Тодоров – Горуня. Това е най-сериозният опит за свалянето на Живков от власт през цялото му управление и той като министър-председател вижда в създаването на КДС възможност за още по-пряк контрол на Държавна сигурност.

За ръководител на КДС Живков поставя Ангел Солаков, а първи негов заместник прави ген. Мирчо Спасов. И двамата водят разработката срещу групата на Горуня, като по този начин Живков им се отблагодарява за лоялността и верността. Експериментът с КДС обаче не се оказва удачен и в през 1968 г. ДС отново е прехвърлена към МВР.

В края на 1969 г. структурата на ДС е променена, като Първо и Второ управления са издигнати в главни управления. Тази структура се запазва до началото на 1990 г., като през 1986 г. претърпява една по-сериозна промяна. От Второ главно управление на ДС е извадено управление „Икономическо” и е обособено в самостоятелно Четвърто управление. Дотогавашното Четвърто управление става Оперативно-техническо управление в ДС.

Шесто управление – нова политическа полиция

През 1967 г. в рамките на КДС е създадено ново, Шесто управление на ДС „за борба срещу идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистическите и други противодържавни прояви в страната”. То се превръща в новата политическа полиция и получава идентични правомощия на закритото през 1961 г. Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията.

Шесто управление на ДС има задача да следи и да предотвратява в зародиш недоволството не само сред художествената и научно-техническата интелигенция, но и да парира прояви и опити за критики сред редовите комунисти и ръководния партиен елит.

Филиалът на КГБ

Обучението на кадрите на Държавна сигурност също става в КГБ. То започва в началото на 50-те години на ХХ век, като приоритет е даден на офицерите от разузнавателното Първо управление на ДС. Школуването на оперативните работници на ДС в СССР продължава през следващите четири десетилетия чак до края на 1990 г.

От 60-те години, когато Тодор Живков вече се е утвърдил като пръв партиен и държавен ръководител, той поставя задачата пред състава на Държавна сигурност тя да работи така, че да има привилегията да се нарича „филиал на КГБ”. Тази постановка е неизменна и е повтаряно от всеки министър на вътрешните работи, при първото си посещение в Москва.

От 60-те години до средата на 80-те години на ХХ век сътрудничеството между КГБ и по-малкия му „брат” Държавна сигурност е утвърждавано със серия строго секретни споразумения между двете страни. С тях КГБ предава своя оперативен опит и техническа база на ДС и се регламентира съвместната агентурно-оперативна дейност.

КГБ изгражда свое официално представителство в София и филиал във Варна. Официални съветски съветници са прикрепени към всяка една от основните структури и управления на ДС. От своя страна МВР-ДС получава правото да изпрати оперативна група офицери за свръзка в Москва.

Председателят на КДС ген. Ангел Солаков посочва:

„Съветските тайни служби установиха голяма резидентура в България, начело със заместника на Берия в България генерал Филатов. Но това просъществува до Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. След Априлския пленум отпадна необходимостта от такава резидентура. Защо? Защото фактически се установиха нови отношения между КГБ и Държавна сигурност на България. Българската държавна сигурност предостави на КГБ секретите от своята работа. Защо й беше необходима агентура на КГБ в България, след като Българската държавна сигурност нямаше тайни и осигуряваше пълна информация за своята работа? Откритостта в работата се засили особено много при Семичастни и Андропов.”

Бившият служител на разузнаването Владимир Костов описва присъствието и влиянието на КГБ в България през 60-те и 70-те години с думите:

„От своето създаване... ДС възприема структурата и функциите на КГБ. Решенията, инструкциите, директивите, също законите, отнасящи се до дейността на ДС, се оформят по съветски модел. Често пъти тези български документи са само обикновен превод от съветските...

Освен това в ДС работят десетки съветски съветници. В периоди на напрежение или на особено трудни операции се изпращат веднага подкрепления – от Москва или от съветското посолство в София. Тези съветници следят дейността на ДС на всички нива. Съветски съветник следи непосредствено работата на всеки началник на управление в ДС. По този начин КГБ познава в детайли всички досиета на ДС...

Чрез своите съветници КГБ може да предаде една информация или директива на което и да е управление на ДС, без да преминава непременно през ръководството на последната. Според същия принцип съветските съветници имат право да „контактуват” и използват който и да е служител на ДС, без да информират ръководството ѝ.”

Последният началник на Шесто управление ген. Антон Мусаков описва взаимодействието със съветските тайни служби така:

„Отношенията ни с КГБ бяха точно копие на всестранните отношения между двете страни. Дори имаше и постановка, че двете министерства трябва да действат като единна кръвоносна система. Смяташе се, че ако в други области може да има различия, породени от национални и друго особености, в работата на органите на сигурността такива прегради не съществуват. Наистина връзките и отношенията с КГБ бяха възможно най-близки, най-тесни. Осъществяваха се на всички равнища и по всички направления. Затова особено помагаха представителството на КГБ у нас и нашата оперативна група в Съветския съюз.”

Подчинение на ДС на тоталитарната власт

и лично на първия секретар на БКП

Тоталитарният и характер на Държавна сигурност се изразява в пряката й подчиненост на бившето ръководство на БКП, което от своя страна е одобрявано и назначавано от Москва.

В устройствените документи за дейността на ДС на първо място винаги е поставяна „безпределната вярност” на нейните щатни служители на партията и едва след това идва спазването на законите в страната.

Нейните репресивни функции също са в резултат на политиката на БКП ръководната й върхушка. За това свидетелства факта, че Държавна сигурност никога не е подлежала на контрол от страна на законодателната и изпълнителната власт в България в периода 1944-1990 г. В архивите на ДС не фигурират отчети на ДС пред Народното събрание или Министерския съвет, включително и на министрите на вътрешните работи. Центърът на тоталитарната власт е Политбюро на ЦК на БКП и първия/генералния секретар на партията.

През 1951 г. по време на съвещание с ръководителите на МВР-ДС генералния секретар на БКП Вълко Червенков се обръща към офицерите с думите:

„Вашият ръководител е ЦК и Политбюро. Вие сте органи на Политбюро, наш инструмент, наши очи, уши и маши. Вие не може да мислите иначе освен това, което мисли Политбюро, не може да действате иначе, освен както ви заповяда Политбюро.”

През 1953 г. висшето партийно ръководство приема следната красноречива постановка в секретно решение за дейността на ДС:

„Призванието на органите на Държавна сигурност е да бъдат безпределно верни на партията и правителството, да нямат за себе си други интереси и други заповеди, освен интересите и заповедите на ЦК на БКП и народното правителство”.

Тази директива е развита при Тодор Живков, така че ДС да е пряко подчинена на Политбюро на ЦК на БКП и на генералния секретар. Пряката зависимост и подчиненост на ДС на първия партиен ръководител е „узаконена” в Основните положения за Указ на Държавна сигурност – устройственият документ, по който функционира ДС в периода 1974-1990 г.

В него отново е подпечатана пряката подчиненост на ДС на Тодор Живков с формулировката, че „Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП”.

В същия Указ е посочено, че „дейността на Държавна сигурност се основава на партийност, социалистическа законност, революционна бдителност, секретност, единоначалие и поддържане на близки връзки с трудещите се”.

Трансформацията на ДС

Веднага, след като на 9 ноември 1989 г. Тодор Живков е принуден от Москва да си подаде оставката като пръв партиен и държавен ръководител новото партийно ръководство в лицето на Петър Младенов предприема редица ходове за овладяването на репресивния апарат в МВР и ДС, чийто ръководни кадри са назначавани и развивали в кариерата изключително по времето на Живков.

Няколко секретни стенограми от архива на МВР от периода ноември 1989 г. – февруари 1990 г. ясно показват тактиката на новото ръководство на БКП след оттеглянето на Живков от властта за трескавото трансформиране на Държавна сигурност в нови специални служби по начин, по който партията да запази своя монопол върху тях.

На 25 ноември 1989 г., само две седмици след оставката на Живков, новият генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов провежда тайна, неогласена публично и спестена по обясними причини на обществото среща с висшето ръководство на МВР и ДС, но на която присъства официалният представител на КГБ в България ген. Владилен Фьодоров. На тази среща Петър Младенов разяснява следните опорни точки:

• политическите мотиви за смяната на Тодор Живков в 12 без 1 минута (антисъветски настроения на върха);
• новият курс на преустройството (привлекателен социализъм под контрола на партията);
• действителното положение на икономиката („картината е тежка, много тежка, от 1984 г. всяка следваща година е по-лоша”);
• натрупаните задължения по външния дълг;
• подкрепата за МВР за действията срещу неформалните организации (това са органите на нашата революция и нямам какво да ви виним, правили са това, което им е било казано);
• причините за нравствената криза и недоверие към БКП;
• новата роля на органите на МВР (да укрепва защитните функции на социализма);
• необходимостта от подкрепата на СССР (без нея не може да вървим напред).

В края на декември 1989 г. новото партийно ръководство сменя министъра на вътрешните работи ген. Георги Танев и дългогодишния зам.-министър на отбраната и началник на Генералния щаб на БНА ген. Атанас Семерджиев. Като негов първи заместник е назначен кадровия служител на Първо главно управление на ДС полк. Любен Гоцев, който малко по-късно е повишен в чин генерал.

Новото ръководство на МВР подготвя и провежда най-драстично съкращаване на щата на вътрешното министерство и на структурите на Държавна сигурност в историята. Съкращенията са завоалирани под заглавието „Съображения за подготовката и провеждането на неотложни мероприятия на МВР в съответствие с изискванията за обновление на обществото и за връзките на МВР с Народното събрание и обществеността”.

Документът на новото ръководство на министерството начело с ген. Атанас Семерджиев и среща съпротивата на назначените по времето на Живков генерали от ДС. Фигурата, която има решаваща намеса в убеждаването на генералите, е първият заместник на Семерджиев Любен Гоцев. На едно от заседанията на Колегиума на МВР той определя стратегическите три цели, на които се обосновава дейността на МВР:

• да не създадат условия за разцепване на партията.
• да се спечелят предстоящи избори от БКП с 50+1 процента.
• след половин година на власт отново да е БКП (преименувана през април 1990 г. в БКП, б. а.).

Прогнозите на Любен Гоцев се оказват абсолютно точни. Партията не се разцепва на отделни крила, на първите демократични избори на 10 юни 1990 г. БСП получава 51 процента и остава на власт.

Преструктурирането на Държавна сигурност

В началото на февруари 1990 г. съкращенията стават факт, като те се изразяват в една трета от личния състав в ДС или около 3500 щатни служители само в системата на Държавна сигурност.

По това време по-голямата част от генералите, назначени по времето на Живков, са принудени да подадат оставки.

В структурно отношение названията на основните управления на ДС сменят имената си, а някои от тях са извадени от системата на МВР и прехвърлени към други държавни институции. Цялата трансформация, кадрови и структурни промени се извършват от БКП без знанието на тогавашната политическа опозиция в тясна координация с представителството на КГБ в България. Някои от названията на „новите” служби буквално са заимствани от трансформираните управления на КГБ в СССР.

Първо главно управление на ДС е променено в Национална разузнавателна служба, която с указ на председателя на Държавния съвет и същевременно генерален секретар на БКП Петър Младенов преминава на негово подчинение.

Второ главно управление на ДС е преименувано в Национална служба за защита на конституцията (впоследствие Национална служба „Сигурност”) и остава към МВР.

Трето управление на ДС – военното контраразузнаване – е извадено от МВР и прехвърлено към МНО, впоследствие Министерство на отбраната, като ВКР е преименувано в служба „Военна полиция”.

Четвърто (икономическо) управление на ДС е закрито като част от кадрите му са прехвърлени в Национална служба за защита на конституцията.

Пето управление на ДС – УБО е преименувано в Национална служба за охрана, която остава на подчинение на Председателя на Държавния съвет, впоследствие президент.

Шесто управление на ДС е закрито, като част от служителите му са прехвърлени към Национална служба за защита на конституцията, а друга към новосформираната в МВР Централна служба за борба с организираната престъпност.

Главно следствено управление на МВР е преименувано в Национална следствена служба и е извадено от системата на МВР.

Във всички „нови” специални служби кадровият състав се състои отново от служители, назначавани на партиен принцип и подбор, тясно обвързан с БКП. Деполитизацията на МВР става факт едва през есента на 1990 г., но до голяма степен тя има формален характер и голяма част от кадрите в специалните служби остават верни на преименуваната в БСП БКП.

След получаването на новите имена на новите служби през февруари 1990 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев обявява публично на Кръглата маса, на която преговарят БКП и политическата опозиция, че Държавна сигурност вече не съществува. Указът за дейността на ДС, по който тя се ръководи, обаче не е отменен. Това става на 16 юли 1991 г. с приемането на ново законодателство за МВР от Народното събрание.

При „новите“ служби, сменили само названията си, продължава процесът на незаконно прочистване на досиетата, започнато на 25 януари 1990 г. по разпореждане на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.