|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
„Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 2: Първо главно управление – разузнаване по съветски образец ПДФ Е-мейл
СИСТЕМАТА ДС - Структура на ДС
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 28 Септември 2023 11:47

alt

 

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 2 е посветена на създаването на разузнаването на Държавна сигурност (Първо главно управление на ДС), там където са работили бащата и майка на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев. Повод за поредицата е неговото обяснение за репресивния апарат на БКП, изречено публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Буренди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

С обяснението наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

 

alt

 

Чрез поредицата читателите могат да се запознаят с документалните факти и сами да преценят дали България тогава е била като нормалните държави „от Бангладеш до Бурунди и най-развитите“, както е убеден Васил Терзиев и дали тогавашните „специални служби“ са се грижили „за интереса на държавата“, както той твърди.

Поредицата е адресирана и до лидерите на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“, които премълчаха признанието на Васил Терзиев, очевидно съгласявайки се с него. Те вече показаха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични ценности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на БКП.


Разузнаване под опеката на Политбюро на БКП

Външнополитическото разузнаване при комунизма е продукт на редица секретни решения на Политбюро на ЦК на БКП. В развитието си то неотлъчно следва съветския модел на организация и структура. Преди 9 септември 1944 г. структурата, която се занимава със събиране на разузнавателна информация зад граница, е отделение в системата на царската Държавна сигурност. През 1947 г. в структурата на дирекция „Държавна сигурност” към главната дирекция на народната милиция е обособен ІІІ отдел, на който са възложени разузнавателни функции.

По-сериозното развитие на разузнаването започва в началото на 50-те години. Тогава Политбюро започва да изпитва остра нужда от важна и изпреварваща секретна информация от политическо значение. Това става особено належащо след 1951 г., когато Гърция и Турция са приети за членове на НАТО.

На тях се гледа като на пряка заплаха за НРБ и социалистическия лагер в югоизточния фланг на северноатлантическия пакт. Възприето е положението, че двете южни съседки се използват като бази от разузнавателни служби на основните западноевропейски държави и САЩ. Югославия също е приоритет за разузнаването след разрива между Сталин и Тито.


Критики на Вълко Червенков към разузнаването

През 1950 г. Политбюро на ЦК на БКП под ръководството на първия секретар на компартията Вълко Червенков обсъжда критичен доклад за дейността на ІІІ отдел (разузнавателен) в дирекция „Държавна сигурност”. Посочени са редица слабости – липса на ръководни и оперативни кадри, слаба организационна структура в разузнаването.

Със строго поверително постановление висшето партийно ръководство приема, че международната обстановка налага максимално активизиране на външнополитическото разузнаване. Главната му задача е да насочи всички усилия за разкриване намеренията на Турция, Гърция и Югославия спрямо НРБ.

Политбюро утвърждава променя статута на ІІІ отдел и го нарича „Отдел за външнополитическо разузнаване”. Взети са и редица мерки, които да подобрят ниската ефективност на разузнавателната дейност. Решено е оперативните работници от разузнаването да преминат задължителна политическа и специална подготовка, а новите назначения в отдела да са строго обвързани с партийната принадлежност на кандидатите.


Специални финансови стимули за разузнаването

Политбюро гласува и редица финансови стимули за кадрите в разузнаването. Приета е и специална инструкция за взаимодействие между външното разузнаване и учрежденията, служещи за прикритие. В нея е уредено разделението на военното и политическото разузнаване и подчинеността им съответно на Министерството на народната отбрана и МВР. В инструкцията е посочено:

„На външнополитическото разузнаване на МВР се възлага да води политическо, научно-техническо разузнаване, да разработва и разузнава централите на реакционната емиграция и вражеските разузнавателни централи и да обслужва оперативно българските официални учреждения и организации в чужбина.”


Политбюро на ЦК на БКП моли Москва за помощ

Политбюро на ЦК на БКП търси помощ в изграждането на външнополитическото разузнаване от Москва. На тази основа през юни 1950 г. съветското и българското правителство договарят строго поверителен ред за установяване на контакт между външнополитическото разузнаване на СССР и това на НРБ.

По това време Министерският съвет се ръководи от Вълко Червенков, за когото след промените Тодор Живков признава, че се е знаело, че той е бил съветски агент на НКВД под псевдонима „Спартак”. Целта е двустранен обмен на разузнавателна информация, оказване на помощ в разузнавателната работа срещу капиталистическите страни и съвместно осъществяване на разузнавателни операции.

Договорено е връзката между двете разузнавания се осъществява от представителя на съветското разузнаване в НРБ чрез контакта му с зам.-директора на дирекция „Държавна сигурност” (ДДС) и лично с началника на ІІІ отдел (разузнаването) на ДДС.

„С цел да се запази в тайна контакта между органите на външнополитическото разузнаване на СССР и външнополитическото разузнаване на НРБ от двете страни се вземат необходимите мерки за строго ограничаване на броя на лицата, които имат отношение към тази работа, а също така и за прикриване на дейността на представителите на съветското разузнаване и неговия апарат”, е записано в секретния документ.

От запазената в архивите на ДС кореспонденция между генералния съветски представител ген. Степан Филатов в периода 1949-1951 г. с министъра на вътрешните работи и ръководител на Държавна сигурност Руси Христозов, става ясно, че още през 1949 г. по молба на българската страна в МВР е пристигнала първата група съветски съветници офицери в МВР.


Съветски агент на чело на разузнаването

В периода 1950-1952 г., когато започва същинското изграждане на разузнаването при комунистическия тоталитарен режим, за началник на разузнавателния отдел е назначен Христо Боев. Той е считан за бащата на външнополитическото разузнаване. Партията прилага изцяло съветския образец при формирането на разузнаването, а Боев използва богатия си опит като агент на съветското военно разузнаване, какъвто е още от 1921 г.

Христо Боев е роден на 7 януари 1896 г. в с. Одърне, Плевенско, учи в Априловата гимназия в Габрово, владее шест езика. Завършва Школата за запасни офицери и с чин поручик. Боев е един от водачите на Войнишкото въстание през 1918 г. След разгрома му край Владая минава в нелегалност. Софийският военно-полеви съд му издава доживотна присъда. Бяга в Румъния, където попада в затвора.

През април 1920 г. Боев осигурява пътуването с лодка до СССР на първия български представител в Коминтерна Иван Недялков – Шаблин. Същата година организира пътуването на делегацията на БКП за Втория конгрес на Коминтерна. Лодката, в която Боев пътува с Георги Димитров и Васил Коларов, обаче е спряна от румънските власти, и тримата са арестувани и престояват месец във военен румънски затвор.

През 1921 г. Боев започва да работи под ръководството на Ян Карлович Берзин – тогавашен зам.-началник на Регистрационното управление на Червената армия и началник на военното разузнаване от 1924 до 1937 г. Берзин е офицерът, който ръководи в Япония разузнавателната дейност на Рихард Зорге.

На Боев е възложено да създаде нелегална разузнавателна организация в България под прикритието на фиктивното дружество за мореплаване и търговия „Матеев, Кремаков и сие” в Бургас. Той действа като нелегал под името Фьодор Русев.

Финансиран от съветското военното разузнаване, купува в Истанбул бързоходен кораб „Иван Вазов”, който служи за осъществяване на връзка с Коминтерна и за пътувания до Одеса и Севастопол, за пренасяне на информация, хора, оръжие, литература. Изградената от него нелегална резидентура е определена като най-ефикасната от всички съществуващи по това време в страните на Балканите.


Нелегал в Европа и Азия

През 1926 г. Боев заема длъжността вицеконсул в съветската мисия в Прага под името Христофор Иванович Димов, откъдето е изгонен, след като полицията разкрива дейността на ръководената от него нелегална група. Боев действа като нелегал в Австрия, Турция, Берлин, Париж. Под легендата на австрийски търговец предприема пътуване със съпругата си до Китай. Там разузнава движението на войските в Китай след манджурския конфликт.

В този период успява да завърши военна академия за механизация и моторизация на Съветската армия с диплома на инженер и звание полковник. При Сталинските чистки през 1938 г. неговият водещ офицер Берзин е арестуван и разстрелян, а Боев е освободен от разузнаването.

В България се завръща през 1945 г. и започва работа в следствения апарат на ДС. Заедно с вътрешния министър Руси Христозов е един от хората, които са обвинени от Политбюро за извращенията в следствието в края на 40-те години. Боев отговаря на обвиненията с открито писмо до ЦК на БКП, в което протестира срещу намесата на съветските съветници в работата на следствието:

„В средата на ноември 1949 г. доложих на Коларов [Васил Коларов, министър-председател, б.а.], че извращенията в следствието стават главно поради това, че съветските съветници дават нареждания на нашите следствени работници, без да ги съгласуват предварително с мен... На мен ми беше казано да видя някак си да се оправят работите. Това указание по най-очебиен начин показва безсилието на нашето партийно и държавно ръководство пред съветските съветници...”

Впоследствие Боев е изпратен на дипломатическа служба в Англия, откъдето е обявен за персона нон грата. През 1956 г. и 1962 г. е наказан със снемане от партийна и държавна работа и пенсиониран. Нелегалната му дейност е призната от Кремъл, чак през 1967 г., когато в Москва посмъртно е награден с орден „Ленин”.

 

Издигане на статута на разузнаването при Червенков

През 1952 г. външнополитическото разузнаване е издигнато в Първо управление на ДС, но обемът и качеството на информацията, постъпваща от него, продължава да бъде слаба. Това принуждава Политбюро, начело с Вълко Червенков, да предприеме нови мерки по укрепването му.

Със секретно решение от 21 ноември 1953 г. то „задължава ръководството на МВР да вземе решителни мерки и преодолее слабостите по външно-политическото разузнаване, което незадоволително решава задачите по разкриване плановете и намеренията на управляващите кръгове в капиталистическите страни против НРБ”.

 

alt

 

За началник на разузнаването е назначен ген. Господин Гочев (1952-1964). Партийното ръководство дава указания на Центъра и всички резидентури да се вербуват ценни секретни сътрудници за създаване на солидна агентурна мрежа преди всичко в Югославия, Гърция, Турция, както и в Англия и САЩ. За тази цел е наредено през 1954 г. в чужбина да се изпратят „най-добрите в оперативно отношение работници, политически добре подготвени, с достатъчно обща култура и знаещи чужди езици като преминат известен стаж в МВнР и Министерството на външната търговия”.


Обучение в школата на КГБ

Правителството на СССР е помолено да разреши през 1954 г. да бъдат изпратени допълнително 25 служители от ДС за едногодишно обучение по линия на разузнаването. Указано е от випуск 1953/54 на висшите учебни заведения в страната да бъдат назначени на работа в МВР надеждни висшисти с чужди езици, от които 35 членове на БКП или социалистическата младеж да попълнят щата на разузнаването.

След по-малко от две години, през март 1955 г., министърът на вътрешните работи Георги Цанков предлага на Политбюро ново преустройство на разузнаването. За главни направления в работата на разузнавателните органи на ДС се определят Турция и Гърция. Според доклада на министъра двете съседни държави са „плацдарм против НРБ и държавите от социалистическия лагер.”


„Вражеската“ емиграция става прицел на разузнаването

Освен своевременна информация за плановете на Вашингтон и Лондон за използването на Турция и Гърция при евентуален удар срещу България, пред разузнаването е формулирана нова задача. Тя е пряко свързана с дейността на българската емиграция:

„Проникване във вражеските емигрантски организации и центрове за разкриване и проваляне плановете на американското, английското, турското, гръцкото и други капиталистически разузнавания да използват емигрантите против нашата страна. Да се води активна работа за разлагане на емигрантските организации, за разобличаване и компрометиране на техните ръководители, за склоняване към завръщане в родината и отричане от противодържавната им дейност в служба на американските и английски империалисти.”


По-малкият „брат” на КГБ

Политбюро насърчава взаимодействието на ДС, в това число и разузнаването, с органите на Държавна сигурност на Съветския съюз и страните от социалистическия лагер. Разпоредено е те да обменят информация, да провеждат съвместни мероприятия „за проваляне на плановете и замислите на капиталистическите държави, насочени против Източния блок; за нанасяне на съвместни удари на вражеските центрове и организации; за обмяна на агентурни и други оперативни възможности”.

Указано е да се засили обучението на кадри в СССР и да се създаде постоянна телефонна и радиовръзка с органите на сигурността в Съветския съюз и други социалистически страни.

 

alt

 

Развитието на разузнаването става приоритетно след идването на Тодор Живков на власт. През 1963 г. Секретариатът на ЦК на БКП приема първия устройствен документ, по който разузнаването се ръководи – „Основни положения за работата на разузнавателното управление”. Върху документа е поставен гриф с най-висока степен на секретност в държавата „Строго секретно от особена важност”.

Партийната постановка за подчинеността на разузнаването гласи, че „в своята работа то се ръководи от решенията и указанията на ЦК на БКП, правителството на НРБ и заповедите, инструкциите, директивите и указанията на ръководството на МВР и КДС”. Основните усилия на разузнавателното управление са насочени против „главния враг на социалистическия лагер – САЩ и техните съюзници и на първо място Турция и Гърция, които империалистите непосредствено използват като база против НРБ и Съветския съюз”.

В устройствения документ за първи път се дават конкретни задачи на новосъздадения контраразузнавателен отдел (КРО). Този 04 (отдел) КРО е въведен в структурата на ПГУ с решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1963 г. Задачите му са да разкрива плановете на противникови организации и разузнавания за подривна дейност, да провежда активни мероприятия зад граница и осъществява защитата на българските представителства и лица в чужбина от вражеска дейност.

Едно от основните направления обаче е работата му против „вражеската” емиграция, за която в отдела съществува специално отделение. На негов отчет се водят делата срещу емигрантите, разработвани от ПГУ.

Структурата в резидентурите зад граница предвижда най-малко един от оперативните работници да работи по линия на 04 КРО. Аналог на 04 КРО в КГБ е управление „К” (контраразузнаване) в съветското ПГУ, където обемът и размахът на дейността са несравнимо по-големи.

За първи път се посочват категориите за вербуването на чужденци в страната – дипломати, търговци, туристи, както и сътрудници по линия на българската емиграция – „членове на ръководствата на вражеските емигрантски организации и други лица, които могат да разкриват връзките на реакционната емиграция с капиталистическите разузнавания, а така също и други подходящи лица за компрометиране и разлагане на вражеската емиграция”.


Вербовки с подаръци и пари

Определена е и йерархията на агентурния апарат. Той е разделен на агенти-маршутници, агенти-вербовчици и агенти за специални задачи. Посочени са и принципите за придобиването на агентите – идейна основа, материална заинтересованост и компрометиращи материали. Указано е при вербовката да се използват личните слабости, амбиции и склонности на лицата. „Независимо от базата, на която е придобита агентурата, работниците на разузнавателното управление трябва да работят системно и упорито за нейното правилно възпитание и идейно укрепване”, са част от партийните указания.

 

alt

 

Узаконено е и материалното поощряване на най-ценните сред агентурния апарат – „агентите, които работят честно и добросъвестно и дават добри резултати по възложената им работа, могат да бъдат поощрявани с подаръци и пари”.

В периода 1964-1968 г. началник на разузнаването е ген. Янко Христов. През 1969 г. Първо управление на ДС е издигнато в Първо главно управление (ПГУ като аналог на Първо главно управление на КГБ. Заедно със Второ главно управление (контраразузнаването) – са единствените главни управления в структурата на Държавна сигурност.

През 1972 г. за началник на ПГУ е назначен ген. Димитър Кьосев. След него за ръководител на разузнаването е определен ген. Стоян Савов. Той през 1973 г. е издигнат за зам.-вътрешен министър, който отговаря за ПГУ до края на комунизма. На неговото място в разузнаването е издигнат Васил Коцев, който се превръща в най-дългогодишния ръководител на ПГУ (1973-1986). Всички те са членове на компартията и имат участие в нейната нелегална дейност преди 1944 г. Последен началник на ПГУ става ген. Владимир Тодоров, който преди това е дългогодишен зам.-началник на разузнаването.


Пълната подчиненост на съветския КГБ

През всичките години обаче пълната подчиненост на разузнаването на БКП на съветското не се обяснява само с това, че към ПГУ има назначен специален съветски съветник, но и самото Политбюро поставя зависимостта от „Лубянка” на първо място, както с обучението на кадрите там, така и с клетвена вярност към Съветския съюз:

„Оперативният състав на разузнавателното управление се комплектува от български граждани – комунисти и комсомолци, безпределно предани и верни на българския народ, на БКП и на дружбата със СССР...”

Политбюро задължава разузнавателното управление да „работи в най-тясна връзка и сътрудничество със съветското разузнаване, като непрекъснато разширява и задълбочава интеграционните процеси между двете разузнавания в страната и в чужбина”.

Тази политика се засилва с избирането на Юрий Андонов за председател на КГБ. Той е първият ръководител на комитета, който посещава София за сключването на двустранно споразумение за взаимодействие между комитета и българската ДС. Делегацията, водена от него, е в България между 5 и 9 април 1972 г. От българската страна домакин е тогавашният вътрешен министър Ангел Цанев, а ПГУ е представено от неговия началник ген. Димитър Кьосев.

 

alt

 

Присъства официалният ръководител на представителството на КГБ в България ген. Иван Савченко (1969-1980). Андропов и генералите му са приети лично от Живков. На 8 април е подписано първото по рода си споразумение за сътрудничество между КГБ и МВР. В речта си пред съветските гости министър Цанев заявява:

„Няма успех, няма разработка и реализация на обект и подготовка на оперативни действия, при които съветските органи за сигурност да не са ни оказали съдействие, да не са ни насочвали, помагали и съветвали. Положителните резултати от съвместните мероприятия по линия на разузнаването, контраразузнаването, оперативно-техническата служба, в борбата против идеологическата диверсия на противника и контрареволюционните остатъци биха били немислими без помощта, сътрудничеството и съдействието на съветските органи за Държавна сигурност.“

Той подчертава че „повелята на ЦК на БКП и лично на нейния първи секретар другаря Тодор Живков е и в бъдеще нашите взаимоотношения да се развиват, задълбочават и обогатяват, да се укрепи с всички сили братството, единомислието и единодействието с органите на КГБ”.

Веднага след визитата на Андонов в София делегация на българското ПГУ, водена от неговия началник ген. Димитър Кьосев, посещава Москва. Домакин е началникът на ПГУ-КГБ Фьодор Мортин. Там е подписано споразумение между двете разузнавания. След завръщането си началникът на ПГУ изнася през оперативния състав на разузнаването подробна беседа за посещението.


ПГУ – филиал на съветското разузнаване

В нея той заявява, че „както винаги, и този път съветските другари проявиха готовност да оказват помощ на своя по-малък брат, на своя съюзник. Нашата гордост е още по-голяма, защото за първи път в половинвековната история на разузнаването на СССР се подписва такъв план за съвместни действия с друго разузнаване и това разузнаване е българското”. Подчинеността на българското разузнаване на съветското намира израз в думите:

„Нашите чувства на гореща благодарност, уважение и братска обич отново се отправят към нашите учители – съветските чекисти, които в първите дни на съществуването ни с братска любов, настойчивост и търпение ни показаха първите стъпки в разузнавателната работа.“

През септември 1974 г. и вътрешният министър Димитър Стоянов посещава Москва. В речта си пред домакините от КГБ начело с Андропов Димитър Стоянов не се колебае да цитира Тодор Живков: „Ако в другите области на нашия живот ние говорим за творческо прилагане на съветския опит, то в областта на дейността на МВР той може и трябва да се ползва направо.”

„Филиалът” на КГБ в България постига нова договореност с „по-големия брат” през 1975 г., когато е подписан следващият перспективен план за взаимодействие между двете разузнавания за 1975-1980 г. Делегацията на МВР посещава Москва между 18-21 юни 1975 г. По-късно министър Димитър Стоянов отчита:

„В изпълнение на указанията на другаря Тодор Живков координацията и взаимодействието между ДС и КГБ да се издигат на такова равнище, че те да функционират като единна система, ДС да работи като филиал на КГБ. Утвърдени бяха НАСОКИ за по-нататъшно развитие и задълбочаване на сътрудничеството. Проведени са срещи между началниците на централните управления на ДС и КГБ за изготвяне на перспективни планове и уточняване на обектите и проблемите, по които ще се работи съвместно.”

ПГУ-ДС плътно следва повелите на Живков. През следващите години „големият брат“ дава добри оценки на българското разузнаване. В архивните документи на ПГУ от този период може да се срещне на доста места позицията, че тези оценки са „чест и гордост за нас, но те същевременно ни задължават да подобряваме и издигаме нашите разузнавателни работи на още по-голяма висота, за да изпълним указанието на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се наречем филиал на съветското разузнаване”.

СЛЕДВА: Мокрите поръчки на ПГУ-ДС.



 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов