Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 5 е посветена на Научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност, натоварено с кражбата на западни технологии заради огромното технологично изоставане на съветския лагер от свободния свят. В НТР е работил като щатен служител бащата на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев. Повод за поредицата е позицията на Терзиев за репресивния апарат на БКП, изречена публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

С това наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

Чрез поредицата читателите могат да се запознаят с документалните факти и сами да преценят дали България тогава е била като нормалните държави „от Бангладеш до Бурунди и най-развитите“, както е убеден Васил Терзиев и дали тогавашните „специални служби“ са се грижили „за интереса на държавата“, както той твърди.

Поредицата е адресирана и до лидерите на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“, които премълчаха признанието на Васил Терзиев, очевидно съгласявайки се с него. Те вече показаха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични ценности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на БКП.

Научно-техническото разузнаване – крадците на западни технологии

В структурата на Първо управление на ДС (разузнаването) през 60-те години на ХХ век се обособява звено, което започва да се занимава с „придобиване“ – кражба – на западни технологии, като по този начин тоталитарният комунистически режим се опитва да навакса огромното технологично изостане, което целият съветски блок, включително и НРБ има в сравнение със западните демокрации.

Необходимостта от западния технически напредък принуждава тоталитарното управление на БКП начело с Тодор Живков да издигне статута на научно-техническото разузнаване (НТР) в самостоятелно управление в рамките на Първо главно управление на ДС през 1980 г. За да избегне наложените от Запада технологично ембарго НТР създава специални – т. нар. неявни фирми, чрез които прикрива извършването на тайни операции по кражбата на така ценните западни технологии (в следващите части от тази поредица ще бъдат разгледани неявните фирми, б.а.). С разпада на комунистическият режим милиони долари са източени от неявните фирми на НТР.

По почина на големия „брат” КГБ

Ограниченията в трансфера на технологии от западните държави към съветския блок са наложени още в началото Студената война. През 1949 г. западните държави създават КОКОМ – Координационен комитет за многостранен контрол на износа. Той е натоварен с изработването на единна западна стратегия по проблемите на преноса на технологии и търговията с Кремъл и сателитите му в Източния блок.

СССР се опитва да навакса изоставането в технологичното развитие чрез кражбата на западни технологии или т. нар. промишлен/икономически шпионаж. В КГБ е обособено специално управление „Научно-техническо разузнаване“, чиято задача е да краде технологии от развитите западни страни както за подпомагане на съветската военна промишленост, така и за развитие на други ключови отрасли на икономиката.

В периода на студената война КГБ бележи много по-големи успехи в събирането на научно-техническа информация за главния противник (САЩ, б.а.), отколкото при проникването във федералното правителство. През 1963 г. отделът за научно-техническа информация при съветското ПГУ получава статут на управление „Т“ (техническо).

Повечето от задачите му се определят от Военнопромишлената комисия, която отговаря за военното производство и вниманието й е почти изцяло погълнато от американските оръжия и високи технологии, като останалата част от света остава извън кръга на интересите й. В началото на 60-те години над 90 на сто от задачите, поставяни от комисията, се отнасят до главния противник.

Според оценките на ЦРУ в тази широкомащабна дейност са ангажирани около 100 000 души само за превеждане на техническата документация. „Достъпът до западни технологии несъмнено беше за руснаците спасителен пояс. Така те разрешаваха редица свои затруднения в промишлената сфера“, заявява Уилям Шнайдър, бивш заместник държавен секретар по проблемите на военната помощ и технологиите при президента Рейгън.

Военнопромишлената комисия контролира фонд от 1,4 млрд. долара, предназначен за доставянето на желаните технологии и провеждането на разузнавателни операции. Сред научно-техническата информация от САЩ, до която КГБ успява да се добере, са сведения за технологии, свързани със самолетостроенето и производството на ракети, турбореактивни двигатели, транзистори, радиоелектроника, химическо производство и металургия, компютри. СССР има огромна икономическа изгода от технологичния трансфер.

По думите на Стеф Халпър, изпълнителен директор на американския Междуведомствен комитет за технологичен трансфер, от данните на разузнаването става ясно, че „СССР беше взел стратегическо решение да избягва изразходването на средства за научно-развойна дейност и да се снабдява със западни технологии чрез кражба и нелегални покупки. За целта беше създаден голям щаб със задачата да обобщава нуждите на производствените обединения от нови технологии и да посочва приоритетните области за кражби от Запада. Технологичният трансфер вероятно спестяваше на съюза десетки милиарди долари годишно от икономии в областта на научно-техническата и развойната дейност“.

През 60-те и 70-те години НТР на КГБ има известни успехи, в резултат на които Съветският съюз действително спестява значителни средства, както и време на съветските учени за изследвания и експерименти. Същата тактика прилага и Политбюро на ЦК на БКП, като една от функциите, поставени на Първо главно управление на ДС, е да придобива и да предоставя научно-техническа информация от значение за развитието на комунистическата планова икономика.

Създаване на Научно-техническо разузнаване

За година на създаването на българското Научно-техническо разузнаване (НТР) се смята 1964 г., когато в структурата на Първо управление на ДС е обособен самостоятелен 07 отдел „Научно-техническо разузнаване“. За негова основа служи изведеното през 1959 г. от 13-ти отдел „Икономически“ научно-техническо отделение.

Промяната е базирана на общото преструктуриране на разузнаването, което през 1963 г. получава първия цялостен нормативен документ за дейността си, приет от Секретариата на ЦК на БКП. В секретната от особена важност докладна записка до Политбюро тогавашният министър на вътрешните работи Дико Диков посочва: „Във връзка с направените в управлението структурни изменения в новия проект се дават конкретни задачи на новосъздаденото отделение за научно-техническо разузнаване”.

Една от задачите, които се поставят на Първо управление на ДС с нормативния документ от 1963 г., е „придобиване на научно-технически информации, имащи практическо значение преди всичко за народното стопанство на НРБ и социалистическите страни - членки на СИВ; придобиване на информация по теоретически въпроси на науката и техниката и образци и данни за новите открития на капиталистическите страни във военнотехническата област“.

За нуждите на икономиката председателят на Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП) е задължен всяка година да изпраща на министъра на вътрешните работи списък от проблемни въпроси, които разузнаването да има предвид при планирането на операциите за придобиване на научно-техническа информация от развитите капиталистически страни. По това време председател на ДКНТП е проф. Иван Попов, член на Политбюро на ЦК на БКП.

Той се смята за един от създателите на българското научно-техническо разузнаване и редица негови инициативи дават тласък на развитието му. В този период Попов е ключовата фигура, която координира дейността на разузнаването, на държавните ведомства, свързани с икономиката, и българската техническа мисъл. Като учен има особени заслуги за създаването и развитието на българската електроника и е смятан за бащата на българската електронноизчислителна техника, а впоследствие е и министър на машиностроенето.

НТР и електрониката

През 1963 г. Секретариатът на ЦК на БКП приема, че по линия на научно-техническото и икономическото разузнаване трябва да се вербуват „сътрудници на научноизследователски институти и центрове; инженерно-технически персонал на фирмите и лицата, имащи достъп до научни и технически открития и до секретните материали на същите; лица, които притежават данни относно основни икономически обекти“. НТР използва секретни сътрудници, служители на МВнР, МВТ, Българската телеграфна агенция и други ведомства, командировани в капиталистически страни. Използва посещенията и на научни и стопански делегации в западни страни.

Акцентът върху дейността на НТР съвпада и с полагането на основите на тежкото машиностроене и особено на електрониката, която в развитието си изпитва нужда от нови западни технологии. За начален етап на електрониката в НРБ се смята пускането на слаботоковия завод през 1949 г.

Вторият етап е през 60-те години, когато от този завод се отделят 12 предприятия – 11 в провинцията и завод „Електроника“ в София. Третият по-сериозен етап започва с развитието на изчислителната техника след средата на 60-те и обособяването на Министерството на електрониката през 1973 г.

Възходът на електрониката става в период, в който България си е осигурила суровинна база с новия договор за сътрудничество и взаимопомощ със СССР от 1967 г. за следващите 10 години. През различните етапи от развитието ѝ в нея се обособяват няколко подотрасъла:

• съобщителна техника и битова радиоелектроника;
• градивни елементи с направления полупроводникови елементи и пасивни електронни елементи;
• приборостроене и автоматизация.

Ключовото направление обаче е изчислителната техника. „Като най-голяма заслуга считам създаването и развитието на електрониката и по-точно на електронноизчислителната техника. Началото беше поставено през 1965-1967 г. с решение на Политбюро по мое предложение, като бяха отпуснати 120 млн. лева за организиране на производството и на изследователската дейност“, посочва проф. Иван Попов. В течение на две години са изградени редица нови предприятия и един научноизследователски институт. Това е една от предпоставките, с помощта на които НРБ печели специализирането в тази област в рамките на СИВ.

На Септемврийския пленум на ЦК на БКП през 1969 г. се взема решение за ускоряване на процеса на концентрацията на производството на научните и на техническите изделия; за модернизация и внедряване на автоматизирани системи на управление и електронноизчислителна техника. По доклад на проф. Иван Попов се предлага нов структурен модел на стопанското обединение за автоматизирани системи за управление. Така се създава ДСО “Изчислителна и организационна техника – ИЗОТ.

Развитието на НТР

Паралелно с българската електроника се развива и НТР. През 1965 г. правителството приема строго секретно решение за създаването на отдел „Научно-техническа информация“ към Държавния комитет за наука и технически прогрес със задача „да получава, обработва и се грижи за внедряването на материалите, получавани по линия на научно-техническото разузнаване“. Решението е взето на базата на строго секретен доклад на проф. Иван Попов, председател на ДКНТП, и ген. Ангел Солаков, председател на Комитета за държавна сигурност, до премиера Тодор Живков.

В документа се посочва, че НТР „дава възможност постиженията на водещи капиталистически фирми и научноизследователски институти, които не могат да се получат чрез закупуване на лицензи или по друг начин, по-бързо, с по-малко материални средства и научно-технически опит да станат наше достояние и умело да се използват за нуждите на социалистическото строителство“. Още през 1962 г. ДКНТП е създал сектор по обработване на получените материали, но това се прави само от един щатен служител и е недостатъчно.

През 1966 г. Секретариатът на ЦК на БКП увеличава щата на разузнавачите от НТР, като отпуска 30 офицерски и две сержантски длъжности. През следващата година започва изпращането на оперативните работници на едногодишна школа в КГБ.

През 1973 г. Политбюро на ЦК на БКП приема нов устройствен документ за дейността на разузнаването, което заменя предишния от 1963 г. Със строго секретния от особена важност документ висшият партиен орган определя, че разузнавателното управление е предназначено да придобива различна разузнавателна информация, включително и научно-техническа, „необходима на ЦК на БКП и висшите държавни органи на държавната власт при решаване задачите на външната политика, сигурността на страната и при изграждането на развито социалистическо общество“.

Целите на НТР

Пред ПГУ е поставена задача да прониква в научно-техническите учреждения на Турция, Гърция, САЩ, Англия, ФРГ, Франция, Италия и НАТО, както и да придобива „секретна информация и образци от най-новите научно-технически, конструкторски и технологически постижения на напредналите капиталистически страни“.

Разузнавателното управление изпраща оперативни работници в задграничните български официални учреждения и представителства, както и в смесени дружества, международни организации, учебни заведения, институти и други, където се допускат български граждани. Документът указва, че основните обекти на научно-техническото разузнаване са „военни институти и предприятия, научно-изследователски центрове и институти, висши учебни заведения, инженерно-технически организации в съюзи, лаборатории, предприятия и заводи, организации за регистриране на патенти и др.“

Основната подготовка на оперативните работници се извършва в специализираната разузнавателна школа на КГБ в Москва. За прикриването им и за придобиване на необходимата квалификация по линия на официалните ведомства ПГУ изпраща на работа свои оперативни работници в МВнР, МВТ, Комитета за наука и технически прогрес, Комитета за приятелство и културни връзки в чужбина, Комитета за отдих и туризъм при МС, научни институти, висши учебни заведения и други учреждения и организации.

Сътрудничеството със съветското разузнаване

С КГБ не е свързана единствено подготовката на кадрите в НТР. През 70-те години на ХХ век се утвърждава практиката на интензивен обмен на разузнавателни данни между двете страни, както и на извършването на двустранни операции. Още с първия по рода си перспективен план между разузнаванията на НРБ и СССР от 1972 г. в раздела за НТР е посочено, че планираните обекти за проникване са общо 31.

Отчетено е, че „в различни страни беше активираната работата с осем агента, от които се получава ценна устна и документална информация. За отбелязване е резултатната работа с „Ханц“ и „Фредерик“, от които се получава ценна научно-техническа информация, а от агент „Хамлет“ се получава такава, свързана с военните проблеми. Подготвени бяха 10 секретни сътрудници от български произход, които са внедрени като специалисти в различни обекти и от които също се получава документална информация. За отчетения период са получени общо 1461 НТР-информации, от които 459 са предадени на съветските другари. Като особено ценни са определени 150, а ценните са 420“.

През 1975 г. е подписан нов перспективен план между двете разузнавания, с който обменът на важни данни по линия на НТР се затвърждава. В строго секретния документ е посочено, че „двете разузнавания ще работят постоянно за разширяване на своите агентурни възможности с цел получаване на материали и образци, които имат важно значение за отбраната, и за най-новите научно-технически постижения на САЩ и техните съюзници от НАТО в областта на електронноизчислителната техника“.

По линия на НТР българското и съветското ПГУ си поставят за цел да „съсредоточат усилията си за разширяване на агентурните възможности в САЩ, ФРГ, Италия, Франция, Швейцария и Япония за агентурно проникване в научноизследователските органи и агенции на НАТО“, както и в „научноизследователските институти, експериментални бази и производствени предприятия на капиталистическите страни“.

Обмяна на данни между НТР и КГБ

В един от отчетите на разузнаването от този период са посочени и конкретните изражения на взаимодействието с КГБ по тази линия:

„В изпълнение на перспективния план през 1975 са изпратени на съветските другари 647 научно-технически информации и 42 образци. 12 процента от тях е по-конкретни военно-стратегически задачи. За същия период от съветските другари сме получили 124 материали. През 1975 г. по линия на НТР съвместно с ПГУ-КГБ са разработени общо 30 обекта за проникване. В САЩ – 4, Англия – 4, Япония – 3, ФРГ – 4, Франция – 4, Италия – 5, Австрия – 6. “

Методите и способите на действие са споделяни на най-високо професионално равнище. В едно свое изложение пред Колегиума на МВР вътрешният министър Димитър Стоянов излага подхода на КГБ, споделен пред него от ръководителя на съветския комитет Юрий Андропов:

„По линия на НТР работата се провежда, както в самите САЩ, така и в трети страни. В това отношение се използват възможностите на различни фирми.“ Други архивни материали на ПГУ разкриват постоянния обмен на придобити научно-технически данни от двете разузнавания. В един отчет от 1977 г. например се посочва, че „през 1976 г. на ПГУ-КГБ са изпратени 716 информации по линия на НТР. За същия период от ПГУ-КГБ са получени 189 информации по линия на НТР“.

„Работата ни не е задоволителна“

Подробни указания не са давани само от Андропов. През юни 1975 г. в София пристига шефът на ПГУ-КГБ ген. Владимир Крючков. Пред българското разузнаване той посочва необходимостта от активизиране на НТР. Изводите, които ПГУ прави, са следните:

„Като най-важна, главна задача се определя разширяването на агентурните възможности с цел получаване на информация, материали и образци, които имат важно значение за отбраната и по-специално за най-новите научно-технически постижения на САЩ и техните съюзници от НАТО в областта на ракетостроенето, лазерното, бактериологичното, химическото, биологичното и термоядрено оръжие, космическата и електронно-изчислителната техника, самолетостроенето, използването на атомната енергия за мирни цели.

В разговорите, които водихме, съветските другари подчертаха многократно важността на този проблем. Да не се допусне противникът да ни изпревари в производството на тези качествено нови видове оръжия, с които ще наруши равновесието във въоръжението. Тук трябва да се подчертае, че в това отношение работата ни е незадоволителна. Миналата година само 6 процента от информацията на НТР е от военен характер“.

Комунистическото разузнаване се самокритикува:

„Агентурният апарат по брой и качество не задоволява. Малко са агентите с добри разузнавателни възможности в обектите за проникване.“

Архивите на разузнаването разкриват, че понякога обменът на важни информации между българското и съветското е бил директен и в двете посоки. Това се потвърждава в отчетите на ПГУ:

„За 1976 г. продължи успешното развитие на информационния обмен между НТР на НРБ и СССР. На съветските другари бяха изпратени общо 716 материали в това число 505 материали от агент „Делон“, предадени директно за ползване в СССР“.

От съветските другари получихме 189 информации. От тях 26 за секретно ползване, 35 за служебно, 128 за официално ползване и 59 бюлетини. От НРБ са изпратени в СССР 185 научно-технически информации по военната промишленост, което е 26 процента от предадената на руснаците информация за година по линия на научно-техническото разузнаване.

От друг строго секретен документ от края на 70-те години става ясно, че съветското разузнаване е подпомагало българското с информация, която е използвана успешно в различни отрасли на икономиката:

„Значително количество ценна научно-техническа информация получихме от съветското разузнаване, болшинството от която намира приложение в нашето производство и особено в електротехниката и химията. Съдействие и помощ ни беше оказана и за доставянето за НРБ на ембаргово оборудване.“

НТР под ръководството на Огнян Дойнов

За преодоляването на все по-големите ограничения на ембарговата политика на Запада с решение на Министерския съвет под контрола на НТР е създадена специализирана външнотърговска дирекция „Производствено сътрудничество“. По предложение на ръководството на МВР и ДКНТП Бюрото на Министерския съвет през 1973 г. одобрява „Основни положения за изграждането на Подсистема за научна, техническа и икономическа информация с ограничено разпространение“.

Целта е да се повиши ефективността от дейността на НТР по планирането, придобиването, обработването и внедряването на тази информация. Основният координиращ орган на подсистемата е Центърът за приложна информация (ЦПИ), който е включен организационно в Централния институт за научна и техническа информация (ЦИНТИ) към ДКНТП, ръководен и обезпечаван кадрово от НТР.

През 1973 г. министърът на машиностроенето проф. Иван Попов е освободен от поста, а министерството е разделено на две – Министерство на електрониката и Министерство на машиностроенето. На политическата сцена изгрява звездата на Огнян Дойнов. Той бързо се издига в Министерския съвет и в Политбюро. През втората половина на 70-те години Дойнов вече пряко отговаря за българската електроника и е висшето политическо лице, което координира и дейността на научно-техническото разузнаване в тази област.

През 1977 г. Дойнов поема ръководството на работната група за координация и внедряване на научно-техническия прогрес. Тя е оперативният орган на Партийно-държавната комисия по научно-техническа политика с председател Тодор Живков. От 1977 г. Дойнов поема стратегическото ръководство на НТР до 1987 г., когато Андрей Луканов заема мястото му.

СЛЕДВА: Форсиране на опитите за технологични кражби от комунистическия режим през 80-те години.