Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 5.1 е посветена на опитите на Научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност през 80-те години на ХХ век, чрез кражби на западни технологии, да компенсира огромното технологично изоставане на съветския лагер от свободния свят. В НТР е работил като щатен служител бащата на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев. Повод за поредицата е неговата позиция за репресивния апарат на БКП, изречена публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

С това наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

Чрез поредицата читателите могат да се запознаят с документалните факти и сами да преценят дали България тогава е била като нормалните държави „от Бангладеш до Бурунди и най-развитите“, както е убеден Васил Терзиев и дали тогавашните „специални служби“ са се грижили „за интереса на държавата“, както той твърди.

Поредицата е адресирана и до лидерите на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“, които премълчаха признанието на Васил Терзиев, очевидно съгласявайки се с него. Те вече показаха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични ценности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на БКП.

Форсиране на научно-техническия шпионаж през 80-те години

След икономическата криза и състоянието на неплатежоспособност, която НРБ преживява през 1977-1978 г., следва нова промяна в мащабите на дейността на научно-техническото разузнаване (НТР) на Държавна сигурност, чрез което БКП се опитва да реши някои от все по-задълбочаващите се проблеми в икономиката. През 1980 г. Политбюро на ЦК на БКП издига НТР в самостоятелно управление в рамките на Първо главно управление на ДС.

Решението е взето след националното съвещание през октомври 1979 г., на което Тодор Живков изнася специален доклад. В него са застъпени новите основни насоки на икономиката и новите проблеми, които налагат „решително и качествено“ подобряване и разширяване на дотогавашните, оценявани положително, резултати по придобиване на необходимата разузнавателна научно-техническа документация и образци. За да се осигури изпълнението на новите задачи, Политбюро нарежда преструктурирането на НТР в управление „Научно-техническо разузнаване“ (УНТР).

То е значително подсилено кадрово, като на практика съставът е увеличен двойно. За 1980 г. и 1981 г. Политбюро одобрява отпускането на допълнителни 95 щатни бройки офицерски състав, 65 щатни бройки за работа зад граница и 27 щатни бройки за технически и обслужващ персонал. За началник на УНТР е назначен ген. Георги Манчев, който става и зам.-началник на ПГУ.

Партийното решение за разрастването на НТР се предхожда от секретна докладна на вътрешния министър Димитър Стоянов до Тодор Живков. В нея се посочва, че анализът на развитието и използването на научно-техническия потенциал на САЩ и останалите страни от НАТО се разглежда като едно от основните средства за осъществяване на политически решения, насочени към изменение на стратегическия баланс на силите.

Това обуславя по-широкото използване на фундаментални и приложни изследвания за създаването на нови системи и видове оръжия. Динамиката на развитието се отразява и на инвестициите за научноизследователска дейност. В САЩ през 1980 г. в държавния и в частния сектор са инвестирани общо около 42 млрд. долара срещу 28 млрд. през 1972 г.

Министърът докладва и за друга тенденция – все по-увеличаващото се засекретяване и защита на информацията. Докато в периода на чисто фундаменталните изследвания засекретяването обхваща 5-10 процента, в периода на инженерните разработки и нови открития процентът е 80.

„Развитието на нашата икономика, обективно нарасналите изисквания, свързани с развиващата се научно-техническа революция, и отговорните задачи, поставени от ЦК на БКП, изискват придобиването на огромна информация за най-новите постижения в света, особено в тези сфери, където се очакват важни открития и изобретения“, посочва министър Стоянов.

Увеличаване на щата на НТР

Всичко това определя необходимостта от допълнително укрепване и разширяване на НТР. Като основен проблем е посочен недостатъчният брой оперативни работници. За пример е дадено направление „Електроника“, в което работят общо 42 оперативни работници, от които 20 зад граница. Недостигът на разузнавачи в другите направления е още по-голям.

Към 1980 г. НТР има по щат 98 оперативни работници и 10 служители технически персонал. То извършва разузнавателна дейност в САЩ, Япония, ФРГ, Англия, Франция, Италия, Австрия, Канада. От същата година обсегът му се разширява и на територията на Швеция, Швейцария, Холандия, Индия и Испания. Основното средство е вербовката на агентура в средите на чужди учени и специалисти.

Те са привличани „за оказване на конкретна техническа помощ при внедряването на нови технологии у нас по задачи на електротехниката, химическата промишленост и селското стопанство“. Използват се и български специалисти, които пътуват по различни покани на Запад.

И през 80-те години НТР продължава работи в още по-тясно взаимодействие с Управление „НТР“ при Първо главно управление на КГБ. „В редовно провежданите делови и работни срещи се обменя опит и информация по основните обекти за проникване и главните направления на дейността на науката и техниката“, се посочва в секретния документ.

Отчетено е, че „от създаването на отдела са придобити общо 160 600 броя документална информация, голямо количество образци и модели в областта на военната проблематика, електрониката, химията, машиностроенето, роботиката, биологията, селското стопанство и в икономическата област“.

НТР оказва и съществена помощ на химическата и микробиологическата промишленост, като придобива значително количество технологична документация, щамове, образци и техническа помощ чрез чужди специалисти. Предадена е ценна информация за роботиката, хидравликата, корабостроенето, за обезпечаването на безаварийната работа на атомни централи и др.

Секретната програма „Електроника – С“

НТР участва в изпълнението на програмата „Електроника – С“ (секретна, б.а.). Придобити са 487 броя документация с общ обем от 38 582 страници и са доставени 102 образеца, които се използват в разработките на нови технологии и конструкции по проектите „Микроелектроника“ и „Изчислителна техника“.

„За периода 1981-1986 г. по оценки на нашите потребители ефектът от НТР се изчислява годишно на 580 млн. долара. Това означаваше, че такава стойност щяха да имат технологиите, ако ги бяхме купили. Заедно с това са спестени хиляди човекочасове труд“, посочва Георги Манчев. От НТР обаче никога не посочват бюджета, с който са разполагали, нито средствата, хвърлени за купуването „под масата“ на част от технологиите.

Въпреки удвоената мощ на УНТР то не успява да компенсира тромавата и бюрократична планова икономика, нито да предотврати все по-честите трусове от острия валутен недостиг, който НРБ започва да изпитва след 1977 г.

Новите ембаргови ограничения на САЩ

Дори и с удвояването на шпионажа по линия на НТР и с откраднатите от него западни технологии БКП не е в състояние да се справи с икономическото положение в страната. Точно когато в началото на 80-те години Политбюро поставя пред УНТР нови задачи, САЩ предприемат серия от мерки, с които на практика е затворен кръгът от възможности за заобикаляне на технологичното ембарго от Източния блок.

Инициативата е подета от Роналд Рейгън след избирането му за президент през 1981 г. Рейгъновата администрация изготвя и последователно прилага няколко ключови инициативи, които стават основата на цялостната стратегия на американската политика за икономическа и ресурсна война срещу съветския блок. Целите на предприетата офанзива са набелязани в серия свръхсекретни директиви за националната сигурност, подписани от американския президент в периода 1982-1983 г.

Едно от направленията, по което САЩ стягат обръча около социалистическия лагер, са именно технологиите. В началото на 1982 г. американската страна предлага три промени в КОКОМ.

Първата е по-стриктно прилагане на забраната за търговия с най-нови технологии със СССР, включително компютри и електроника, фиброоптика, полупроводници и металургични технологии, а също така ограничаване на строителството на европейски промишлени предприятия на територията на страните от съветския блок, което би допринесло за увеличаването на съветската военна мощ или за подготовката на кадри.

Второто искане е всички спогодби със страните от СИВ на стойност над 100 милиона долара задължително да се представят на КОКОМ за одобрение, за да е сигурно, че няма да има трансфер на технологии. Това означава Вашингтон да получи право на вето върху европейската търговия с Москва.

Третото предложение представлява първият по-сериозен опит да се разшири списъкът на ембарговите стоки след създаването на КОКОМ. Въпреки нежеланието на някои от европейските съюзници да възприемат американската позиция САЩ продължават да действат твърдо. В резултат на активните дипломатически совалки е изработена обща стратегия в рамките на КОКОМ. Членовете на комитета приемат над 100 забележки от САЩ, отнасящи се до износа за съветския блок.

През юли 1984 г. КОКОМ допълва списъците с ембаргови технологии. Добавени са компютърен софтуер, телекомуникационни системи и малки компютри за военни цели. Контролът е затегнат още повече, особено при реекспорта през трети страни, където членовете на КОКОМ се съгласяват до координират усилията си. Оттук нататък получаването на западни технологии става извънредно трудно.

По същото време българската комунистическа върхушка натоварва УНТР с нови задачи, опитвайки се да избегне затягането на технологичните ограничения и неминуемите отрицателни последствия от политиката на САЩ и съюзниците й в НАТО.

Непосилните задачи пред НТР

През 1984 г. Партийно-държавната комисия по научно-техническа политика към ЦК на БКП съставя дълъг списък с технологични доставки, чието осигуряване става приоритет за НТР. Една част от тях засягат елементната база, която българската електроника не е успяла да изгради и затова хвърля милиони в конвертируема валута за купуване на липсващите части. Списъкът съдържа следните елементи:

• рецептури, технологии и оборудване за производство на нови материали, в това число фина керамика, ферити и магнитни материали, стъклокомпозитни материали и специални сплави за нуждите на електронната промишленост;
• технологии и оборудване за производство на изчислителна техника, средства и системи за автоматизация;
• технологии и оборудване за получаване на свръхчисти химикали, полупроводникови материали и метали;
• рецептури и технологии за производство на органични и неорганични продукти на финия синтез за нуждите на малотонажната химия, биохимията, фармацията;
• технологии за производство на модифицирани полимерни материали и пластмаси, в това число и за производство на модификатори, пласификатори, оцветители и др.;
• доставка на системи за автоматизация на проектирането на интегрални схеми по поръчка;
• оборудване на производството на електронни елементи и полуфабрикати за тях;
• образци и конструктивна документация за матрични, векторни, символни и други специализирани процесори и програмни продукти за тяхното използване в автоматизацията на конструирането и проектирането на сложни изделия, за разработването на нови материали, електронни елементи, биопродукти, изчислителна техника;
• доставка на програмно осигуряване, което да осигури многократно разширяване на областите на приложение на изчислителната техника и да повиши ефективността от нейния износ;
• образци за специалното производство и преди всичко електронни системи за управление на оръжията и войските, образци на военна техника в областите, в които е специализирана страната, образци и технологии за производството на специфични материали за военна техника.

Организацията на изпълнението на спуснатите задачи е поверена на Огнян Дойнов, на вътрешния министър Димитър Стоянов и на министъра на външната търговия Христо Христов. Целта на комисията е да се запази „водещото място, което нашата страна има в производствата, в които сме се специализирали, за ускорено внедряване на авангардни технологии в тези производства и за укрепване на отбранителната мощ на страната“.

Дотогава държавната политика на комунистическа България не включва в тактиката си решения, с които износът на електроника да се обърне към западните пазари, и усилията за развитието на този сектор се ограничават единствено в надпреварата за техническо предимство само в рамките на социалистическия лагер.

Технологично изоставане с 10 години от Запада

Съветският блок никога не е успява да настигне Запада или поне да се доближи до него. Според различни оценки в края на комунизма социалистическият лагер е с около 10 години назад.

Това изоставане е валидно и за България и тенденцията проличава още през 60-те и 70-те години. То предопределя и едностранното развитие на електрониката в рамките на СИВ, тъй като българската електроника трудно може да представи, от една страна, модерна и качествена продукция на западния пазар и, от друга, цената й да е под стойностите на западното производство.

В програмата за развитие на българската електроника от 1986 г. е отчетено технологичното изоставане на Източния блок:

„В страните - членки на СИВ, е налице общо изоставане в областта на електрониката в сравнение с развитите капиталистически страни. Това се отнася както до нивото на крайната електронна продукция, така и до обезпечаващата я елементна база, микроелектроника и специфични материали и технологии. Това състояние на електрониката дава своето негативно отражение практически върху всички сфери на социалистическата икономика. Допълнително неблагоприятно въздействие оказва и широко налаганото ембарго за доставки от несоциалистическите страни на съвременни електронни съоръжения и технологии“.

От 1985 г., когато НРБ влиза в третата икономическа криза, започва обратна тенденция в електрониката – понижаване на приходите от нея. В международен план СССР започва да отказва прекалено завишената в ценово отношение българска продукция, като я замества с внос от ГДР или Чехословакия.

Във вътрешен план в страната липсват валутни средства за увеличаване на мощностите, а в същото време държавните субсидии в сектора са намалени в резултат на общата финансова криза. Предвиденият ръст на стоковата продукция не се постига и пада надолу. Въпреки това НТР е натоварено с извършването на няколко строго секретни операции, от които комунистическото управление се надява да спечели свежа валута.
СЛЕДВА: „Неявните“ фирми на НТР.