Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). В част 6 се разказва за организирането на партийно-държавната контрабанда по време на тоталитарното управление на БКП, извършвана от държавното предприятие „Кинтекс“ под опеката на Държавна сигурност. Повод за поредицата е позиция за репресивния апарат на БКП на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, изречена публично от него:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

С тази оценка наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

Чрез поредицата читателите могат да се запознаят с документалните факти и сами да преценят дали България тогава е била като нормалните държави „от Бангладеш до Бурунди и най-развитите“, както е убеден Васил Терзиев и дали тогавашните „специални служби“ са се грижили „за интереса на държавата“, както той твърди.

Поредицата е адресирана и до лидерите на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“, които премълчаха признанието на Васил Терзиев, очевидно съгласявайки се с него. Те вече показаха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични ценности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на БКП.

„Скритият транзит“ при „Кинтекс“

Висшето ръководство на БКП не се двоуми да канализира тази „скрития транзит” (партийно-държавната контрабанда по време на комунистическия режим, б.а.) – на мястото на търговските централи „Тексим“ и „Булет“ идва ново търговско предприятие „Кинтекс“. То замества „Тексим“ и Инженерното управление в търговията с оръжие, която става негова основна дейност.

В секретното разпореждане на Министерския съвет от юли 1966 на „Кинтекс“ обаче освен търговията със специално имущество се възлагат и „реекспортни и други сделки“. Само година по-късно, през 1967, с „лично строго секретно“ разпореждане на Министерския съвет №189 от 19 юли се задават нови правила за партийно-държавния контрол над контрабандата, определена вече като „транзитна търговия“.

В структурата на оръжейната фирма е създадена специална, Трета дирекция „Скрит транзит“. Тя е разделена на три кантори. Първата осъществява „скрит транзит“ на специално имущество, втората – търговия с цигари и алкохол, а третата – с луксозни стоки. Впоследствие започват да се контрабандират битова електроника, злато, сребро, ценности от благородни метали, забранени лекарствени препарати, психотропни вещества.

Комунистическата власт много добре съзнава, че контрабандата е напълно незаконна дейност. По тази причина Държавна сигурност е натоварена да изгради такава система, която да гарантира дълбока конспиративност. Целта е този вид търговски операции да не бъдат разкрити, а НРБ и тогавашното управление да бъдат предпазени от евентуално компрометиране в международен план.

Това е причината в създадената схема основна роля да играят няколко задгранични фирми. Поради специфичната си дейност те съществено се различават от обичайните търговски дружества, създадени по линия на външната търговия. Водещият принцип в задграничните фирми за „скрит транзит“ е, че те са от типа на днешните офшорни фирми, т.е. със скрит собственик.

Такива задгранични фирми на „Кинтекс“ са „Инар анщалт фюр аусен унд транзитхандел“, „Сокотройд етаблистман“, „Корестал анщалт фюр аусен унд транзитхандел“ и „Гудекс анщалт“. Техен основател е лихтенщайнският адвокат Грегор Щегер. Няма точни данни за годините, когато са регистрирани. От четирите фирми само „Инар“ присъства в отчетите на МВТ през 60-те години, което доказва, че тя е една от първите фирми на „Кинтекс“, образувана след създаването му през 1966 г. Останалите три фирми вероятно са регистрирани през първата половина на 70-те години.

В едно писмо на Антон Салджийски, генерален директор на „Кинтекс“, до министъра на външноикономическите връзки Атанас Папаризов от 1990 г. се посочва, че тези фирми са работили успешно повече от 15 години. Този факт потвърждава, че „Гудекс“, „Корестал“ и „Сокотрейд“ вероятно са образувани преди 1975 г. Въпреки че след 1985 г. е спряно извършването на „скрит транзит“ чрез фирмите на „Кинтекс“, четирите дружества извършват други специфични операции и са заличени в лихтенщайнския публичен регистър едва на 19 юни 1991 г.

Използване на опита на „Тексим“

В държавната контрабанда „Кинтекс“ използва опита на „Тексим“ при регистрирането на „Имекстраком“ и копира схемата за прикриване на следите към НРБ, като също избира Лихтенщайн за място, където регистрира своите фирми. „Инар“, „Соколи“, „Корестал, „Сокотрейд“ и „Гудекс“ са основани като фирми тип „Анщалт“ – пощенски кутии с генерално представителство в София, представлявано от генералния директор на „Кинтекс“ Иван Дамянов, откъдето всъщност се извършва реалната дейност.

Именно от представителствата се ръководят контрабандните операции. Те разполагат със специални бази и складове в близост до София, както и на пристанищата във Варна и Бургас. Архивните документи разкриват, че в базите си представителствата на задграничните фирми на „Кинтекс“ разполагат с над 70 леки и товарни коли.

Организиран е специален режим, който позволява безпрепятственото преминаване на контрабандните стоки през страната и през гранично-пропускателните пунктове и митниците на влизане и на излизане от България. Дейността е обезпечена от ДС, а нейни служители не само оглавяват фирмите и представителствата им в София, но и работят във всички свързващи звена по веригата.

Нивото на конспиративност се качва с още едно стъпало през 1978 г., когато правителството на Станко Тодоров приема „лично строго секретно“ решение №148 от 31 юли за „скритата транзитна търговия“. По това време управлението на БКП изправя страната пред ново затъване с външния дълг, тъй като за втори път след 1960 г. е поставена пред неплатежоспособност. Живков измолва от Леонид Брежнев спасителен кредит, но съветският ръководител поставя условие – настоява ръководството на БКП да ограничи валутните си разходи и да увеличи валутните постъпления, за да укроти дълговете си към западните банки.

През тези години като партийна задача №1 е спуснато указанието да се правят валутни икономии по всички линии и на всяка цена, като в същото време се търсят допълнителни източници за валутни приходи. Един от тях е увеличаването на постъпленията от контрабанда. Затова през 1978 г. правителството концентрира „скрития транзит“ в „Кинтекс“ и представителствата на фирмите на предприятието. Ето как тогавашният министър на външната търговия Христо Христов обяснява „скрития транзит“ пред прокуратурата в показанията си по дело №4 от 1990 г. на Главна прокуратура за изясняване на причините за икономическата катастрофа, завещана от БКП:

„Дейността започна със секретно разпореждане №189 от 19 юни 1967 г. на Министерския съвет. През март 1978 изготвих доклад до председателя на Министерския съвет Станко Тодоров, с който исках да се измени първоначалната база по този въпрос. Действително моят доклад беше възприет и с решение №148 на правителството от 31 юли 1978 г. беше създадена нова уредба на секретната транзитна търговия в България.

Именно поради това, че имаше нормативна уредба, считам, че се касае за законна търговия, а не за контрабанда. С цел да се подобри „транзитната“ търговия беше разрешено само на ДТП „Кинтекс“ и на представителствата му да извършват такава търговия. Това не е контрабанда за България, а е контрабанда спрямо страната краен получател. Бяха взети мерки за осигуряване секретност на „скрития транзит“ с цел да не се допусне компрометиране на България. За целия период от приемане на решението през 1978 г. до отменянето му през 1985 г. мога да кажа, че печалбата на България от „скритата транзитна търговия“ не е повече от 150-200 млн. долара.“

Прикрития, за да не се компрометира режима на БКП

С новите правила Министерският съвет нарежда да се използват фирми зад граница за прикриване на държавната контрабанда, за да „не се допуска компрометиране на български физически и юридически лица“. Според строго секретния правителствен документ контрабандата обхваща търговията по суша, море и въздух със стоки, „поставени под особен международен търговски режим, операции с парични ефективни и ценни книжа, както и стоки с особени качества и високи стойности, за които клиентите доставчици нямат официално разрешително за преминаване транзит през съседни на България страни и вносно разрешително за страната получател“.

Транзитирането на контрабандните стоки се извършва по начин, при който имуществената отговорност се носи от чуждестранни фирми и лица. Използването на български превозни средства извън страната става само при предварителна писмена договореност между министъра на външната търговия, министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи. Представителствата на фирмите и „Кинтекс“ могат да използват спедиторските и други специализирани предприятия или самостоятелно да извършват оперативната работа, като експлоатират гаровите и пристанищните площи и съоръжения.

Потвърдено е правото на „Кинтекс“ „да създава представителства на чуждестранни фирми за прикриване и обслужване на дейността по транзита, които могат да бъдат регистрирани в НРБ“. Тяхната дейност се регламентира от министъра на външната търговия. На министъра на вътрешните работи е възложено да вземе мерки, с които да се пресекат опитите на специални служби на чужди държави да използват каналите за контрабанда, за подривна или друга дейност. Кабинетът се разпорежда „органите на МВР със своите специфични средства да подпомагат дейността по транзита“.

Печалбата от партийно-държавната контрабанда

В един „лично строго поверителен“ доклад на министъра на външната търговия Христо Христов до министър-председателя Станко Тодоров от 1978 г. се посочва, че годишната печалба от контрабандата по това време е между 12 и 17 млн. долара, а оборотът е над 100 млн. долара. „Кинтекс“ и задграничните му фирми се отчитат по специална извънбюджетна сметка към отдел „Специален“ в Министерството на финансите, създаден през 1959 г., за който знае само съответният финансов министър.

От 1968 г. от тази черна каса се финансира ЦК на БКП и се изплащат хиляди левове представителни пари на правоимащите (върхушката на компартията, б.а.). В същия отдел се формират бюджетите на МВР и Държавна сигурност, които са строго пазена държавна тайна и не са включени в общия държавен бюджет на Министерството на финансите. Само за осмата петилетка (1980-1985) от „скрит транзит“ е отчетена чиста печалба от над 49,5 млн. валутни лева.

Отчитането на контрабандната става по т.нар. резервна валутна програма. Финансирането и кредитирането на тази дейност се извършват по необнародваната „Наредба за финансиране и стимулиране на специфичните външнотърговски операции“, утвърдена от министъра на външната търговия, „Кинтекс“, БНБ, министъра на финансите и Държавния комитет по планиране. Бившият министър на външната търговия Христо Христов посочва пред прокуратурата:

„Резервната валутна програма беше за реекспорт, преработвателни и транзитни операции. Това мероприятие по моя инициатива беше наречено „Резервна валутна програма“. Същата беше регламентирана с наредбата за т.нар. специфични операции, а утвърждаването й стана с решение №331 от 1977 г. на Политбюро на ЦК на БКП и се възложи като план на МВТ. Средногодишно размерът на валутните постъпления беше около 130 млн. щатски долара. По мои груби изчисления за периода, през който съществуваше резервната валутна програма, в страната са внесени 1,4 млрд. долара.“

Наредбата разпределя постъпленията по следния начин: 5 процента за ВТО, 10 процента за целеви награди, а останалата валута се предлага за изкупуване от БВТБ. Специално за „Кинтекс“ до 1985 г. отчитането става по схемата – 17,6 процента от средствата за „Кинтекс“, а останалите 82,4 процента – в черната каса на Министерството на финансите. След тази година 50 процента остават за „Кинтекс“, а от 1989 г. – 100 процента.

С наредбата се позволява на „Кинтекс“ и на други външнотърговски организации да осъществяват и реекспортни операции, както и да извършват суичови, компенсаторни и обменни сделки. Тази политика е следствие на решение на ЦК на БКП от 1977 г. за повишаване на ефективността и усъвършенстване на организацията и управлението на външноикономическата дейност като изход от икономическата криза.

С него е прието „по-широко да се използват колебанията в капиталистическата конюнктура и временните конюнктурни различия между отделни страни и райони за реализиране на максимален валутен ефект чрез реекспортни, транзитни, преработвателни и други операции. Държавните институции в лицето на БНБ, МФ, МВТ и ДКП са задължени да утвърдят нормативни положения и да създадат необходимите предпоставки за разгръщането на тези операции“.

Бившият министър на външната търговия Христо Христов обяснява: „Със средствата, получавани от резервната валутна програма, се отчиташе изпълнението на държавния план, а оборотните средства, които бяха предоставени на МВТ от държавния бюджет – общо 50 млн. долара, се предоставяха по обосновани искания от МВТ като заеми на съответните външнотърговски организации, които са получавали задачи за приходи от реекспортна дейност.“

Само през петата петилетка приходите от тази дейност имат следното изражение – 2,1 млн. валутни лева от износ, 238,1 валутни лева от реекспорт (в това число 49,5 млн. от „скрит транзит“). От едно писмо на „Кинтекс“ до Главна прокуратура се разбира, че за периода 1985-1987 по сметките на отдел „Специален“ в МФ са преведени 71,3 млн. лева от специфични операции.

Общо за периода 1980 – април 1990 г. валутните постъпления от специфични външнотърговски операции възлизат на 1 117 869 000 валутни лева.

Производство на фалшиво уиски

Освен с търговия на оръжие и контрабанда „Кинтекс“ се занимава и с производство на фалшиви стоки. Такъв е примерът с нелегалното производство на уиски „Джони Уокър“. През 1979 партийното и държавното ръководство разрешава на оръжейната фирма да организира производството на уиски „Джони Уокър“ в базата си „Ивайло“ в Пазарджик.

За партньор е избран Пиер Галиберти, подвизаващ се под името Ален Вейл, с когото „Кинтекс“ се споразумява устно. Той осигурява доставката на машините, материалите и специалистите. Оборудването е доставено от френски и италиански фирми, а като получател е посочен „Деспред-транзит“.

Осигурена е и линия за бутилиране на името на несъществуващата чужда фирма „Оемоимпекс“, като реалният получател е задграничната фирма на „Кинтекс“ „Соколи“. Производството започва в средата на 1980. „В резултат на сътрудничеството ни до септември 1983 бяха произведени 25 000 кашона уиски. Качеството му обаче съществено се отклоняваше от това на оригинала“, пише в поверителна докладна генералният директор на „Кинтекс“ Иван Дамянов.

Отношенията с Вейл са прекратени, като той е задължен да подпише документ, че цялата дейност с фалшивото уиски е извършена по негово нареждане и за негова сметка. Той се ангажира при евентуални претенции от чужда страна да не бъде направена връзка със „Соколи“. „Кинтекс“ обаче решава да продаде фалшивото уиски чрез същия този Вейл. Той намира и купувач – фирмата „Студи пер индустри“ – Цюрих, а крайната дестинация е Южна Африка. Купувачът открива акредитив в андорска банка в полза на испанската фирма „Прокоекс“, през която сумите от продажбата се превеждат в Минералбанк на сметка на кухата „Оемоимпекс“.

Каналът е изпробван с прекарването на 2400 каси уиски, продадени за 46 800 долара. По искане на купувача „Студи пер индустри“ българското СП „Деспред“ транспортира с гръцки камиони фалшивото уиски до гръцкото пристанище Пирея, където товарът е приет от агенцията на купувача „Женерал аженси ЛТД“.

Уискито е пренатоварено на камиони с нови документи, издадени от Гърция, но въпреки това е заловено от италианските власти. За случая италианският в. „Стампа“ публикува статия под заглавието „Една българска следа за фалшиво уиски“, а фирмата „Джони Уокър“ отправя официален протест до българската страна. Каква е реакцията на комунистическите власти се разбира от поверителната докладна на генералния директор на „Кинтекс“, в която се посочва, че „в случаи само на официални запитвания да се държи линия на пълно отричане, че в НРБ се е произвеждало фалшиво уиски“17.

Временна отмяна на „скрития транзит“ след „възродителния процес“

През 1985 Живков и Политбюро на ЦК на БКП нареждат провеждането на т.нар. възродителен процес. Дейността на задграничните фирми на „Кинтекс“ по транзитната търговия е отменена със строго поверително решение на Бюрото на Министерския съвет №П-163 от 9 август 1985 г.

Трета дирекция „Скрит транзит“ в оръжейната фирма е закрита. Висшето партийно и държавно ръководство предприема тази мярка, тъй като се опасява, че Турция може да разкрие извършваната контрабанда като реакция срещу насилственото преименуване на българските турци, защото основният канал на стоките продължава да минава през нейна територия.

Четирите лихтенщайнски фирми на „Кинтекс“ са запазени за извършване само на реекспортни и на някои други специфични операции. Въпреки страховете от международно компрометиране на НРБ, не след дълго на партийното ръководство е предложено държавната контрабанда да продължи с друг задграничен участник.

СЛЕДВА: Партийната контрабанда с фирмата "Икомев".