|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
„Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 6.2: Контрабандата на БКП при фирмата „Икомев“ ПДФ Е-мейл
СИСТЕМАТА ДС - Структура на ДС
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 02 Ноември 2023 18:22

alt

 

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). В част 6.2 е представено развитието на партийно-държавната контрабанда/“скрит транзит“ на комунистическия режим през втората половина на 80-те години на ХХ век, организирана чрез регистрираната още през 60-те години в Лихтенщайн от офицера от ДС Георги Найденов („Тексим“) фирма „Икомев“. Повод за поредицата е позиция за репресивния апарат на БКП на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, изказана публично от него:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

 

alt

 

С тази оценка наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

Чрез поредицата читателите могат да се запознаят с документалните факти и сами да преценят дали България тогава е била като нормалните държави „от Бангладеш до Бурунди и най-развитите“, както е убеден Васил Терзиев и дали тогавашните „специални служби“ са се грижили „за интереса на държавата“, както той твърди.

Поредицата е адресирана и до лидерите на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“, които премълчаха признанието на Васил Терзиев, очевидно съгласявайки се с него. Те вече показаха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични ценности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на БКП.


„Икомев“ и скритата транзитна търговия

Малко след като правителството на Гриша Филипов замразява „скритата транзитна търговия“, министърът на външната търговия Христо Христов предлага на правителството тя да се поднови, като се прехвърли на една-единствена задгранична фирма – „Икомев“. Фирмата е създадена от ръководителя на „Тексим“ Георги Найденов през 1964 г.

Тя е регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн, от адвоката д-р Иво Бек, администратор на една част от фирмите на „Тексим“, базирани в княжеството. Оригиналната цесионна бланка на „Икомев“ показва, че фирмата е вписана в регистъра на 10 декември 1964 г. „Икомев“ оцелява, въпреки че след закриването на „Тексим“ задграничните му фирми са ликвидирани.

 

alt

 

Първоначално тя също е обявена за закриване. Процедурата по заличаването на фирмите на „Тексим“ и „Булет“ е възложена на ВТО „Интеркомерс“. От една кореспонденция между външнотърговската организация и МВТ се разбира, че и при „Икомев“ възниква същият проблем, както и при „Имекстраком“. От „Интеркомерс“ информират МВТ за следното:

„Неколкократно сме правили опит да изясним собствеността на тази фирма („Икомев“, б.а.). По непотвърдени данни фирмата е наша. Заявява ни се обаче от г-н Мабет Шареф и д-р Иво Бек, че този етаблистман е образуван от Мабет Шареф, но че е бил използван от бившето „Тексим“ и „Имекстраком“ за прокарване на някои сделки и операции по лична устна договореност с Георги Найденов. Не можем да пристъпим към ликвидация на една фирма, която формално правно не ни принадлежи, нито знаем къде се намира цесията за собственост. Молим да ни се снеме от отчет „Икомев“.

През септември 1972 г. обаче неяснотите около „Икомев“ отпадат и тя е прехвърлена към ВТО „Интеркомерс“. Цесията ѝ е предадена на ръка от д-р Иво Бек на главния директор Стойне Николчев. Чрез фирмата ВТО „Интеркомерс“ извършва различни сделки, сред които и реекспорт на компютри от Далечния изток за други страни.


Подновяване на „скрития транзит“

От 1985 г. на нея е възложено осъществяването на „скрития транзит“, който дотогава се извършва чрез лихтенщайнските фирми на „Кинтекс“. Открито е представителство на “Икомев” в София към външнотърговската организация „Интеркомерс“ с адрес ул. „Граф Игнатиев“ №10. Това става с поверителна заповед на министъра на външната търговия Христо Христов, като в нея е посочено, че целта на откриването на представителството е „получаване на допълнителни валутни постъпления за страната“. Самият Христов обяснява пред прокуратурата през 1990 г. следното:

„След излизането на разпореждане №П-163 на Министерския съвет от 1985 г. възложих на група специалисти начело със зам.-министъра на външната търговия Спас Георгиев да обмислят съображения как да се легализира дотогава съществуващият „скрит транзит“, като се използват натрупаният опит и възможностите в това отношение. Тази група след съгласуване с първия зам.-министър Петър Башикаров [щатен служител на ПГУ-ДС] направи предложения за създаване на нова фирма или предприятие за реекспортна дейност, или за създаване на клон на фирма на „Интеркомерс“ със седалище в Лихтенщайн. Спомням си, че възприех втория вариант – да се създаде клон на чужда фирма. Самата заповед е подготвена за подпис от работната група, ръководена от зам.-министър Спас Георгиев.“


Какво се контрабандира чрез „Икомев“?

Предмет на дейност на представителството стават: реекспортни операции с цигари, напитки, медикаменти, часовници, битова електроника и ширпотребни стоки; посреднически услуги при транспортиране, съхранение, преопаковка на чужди стоки като скъпоценни метали, скъпоценни камъни, перли, валута, медикаменти, цигари, напитки, часовници; сътрудничество в преработка на скъпоценни метали, камъни и перли.

Представителството на „Икомев“ е оглавено от бившия кадрови служител на МВР Божидар Йорданов. Той е роден през 1940 г. в с. Галиче, Врачанско. До 1984 е служител в едно от елитните управления на МВР, след което преминава на ръководна работа в Трета дирекция „Скрит транзит“ на „Кинтекс“. Неговото име се свързва с ръководството на фирмите „Корестал“, „Сокотрейд“ и „Инар“.

В своите показания пред прокуратурата Божидар Йорданов посочва как се е стигнало до активирането на „Икомев“:

„С излизането на правителственото разпореждане №163 беше закрита Трета дирекция при „Кинтекс“. Тъй като не бяха изчистени всички въпроси с устройството на служителите на дирекцията, голяма част от тях останаха без работа. Във връзка с това аз излязох с аргументирано предложение пред ръководството на МВТ за създаването на легални форми за търговска реализация на същите стоки. Поддържаше ме и Иван Дамянов. Предложението не беше прието в този вид. По повод на разговорите обаче министър Христо Христов изказа предложение за изнасянето на дейността на дирекцията зад граница – само търговията с цигари, напитки и луксозни стоки. Идеята беше да се използват замразени в момента фирми, регистрирани зад граница. Христов лично предложи това да бъде фирмата „Икомев“.


Наследяване на каналите на „Кинтекс“ и финансиране

„Икомев“ наследява схемата и каналите на държавната контрабанда от фирмите на „Кинтекс“. Активите и пасивите на фирмите „Сокотрейд“, „Корестал“ и „Гудекс“ са прехвърлени на представителството на „Икомев“ в София. „Икомев“ получава безвъзмездно тяхното недвижимо имущество в България. Наследството е голямо – няколко бази, складове, товарни и леки автомобили.

„Икомев“ е захранена от „Кинтекс“ не само с бази и със смазана контрабандна схема, но и с кредит от 7 млн. долара (8,2 млн. валутни лева). Преди това оръжейната фирма през 1983-1984 го е получила с разрешение на МВТ като част от по-голям безлихвен кредит в размер на 31,4 млн. валутни лева от фонд „Заеми за оборотни средства“.

Милионите, които „Икомев“ получава, всъщност представляват стойността на контрабандния алкохол и цигарите, които фирмата „наследява“ в секретните складови бази. В едно писмо на МВТ се посочва, че става дума за цигари „Ротманс“, „Дънхил“, „Пал Мал“, „Марлборо“, водка „Русская“ – 200 000 бутилки от 0,5 литра, и 200 кашона различни видове уиски.

Според план-сметката за материалните и трудовите разходи на представителството на „Икомев“ в София годишният му бюджет възлиза на 628 167 лева. Като се има предвид, че щатният състав не надхвърля 25 души, за заплати са предвидени 48 240 лева; за допълнително стимулиране до 50 процента – 24 120 лева; за персонални и целеви награди – 17 700 лева, за извършване на специфична дейност – 11 080 лева. Административно-стопанските разходи са за 500 000 лева.


Транзитни и реекспортни операции за милиони

„Икомев“ продължава традицията на задграничните фирми на „Кинтекс“ и извършва „транзитни“ и реекспортни операции с цигари, напитки, медикаменти, луксозни стоки, битова електроника, комисионни услуги и валутни операции. По договореност с Главно управление „Митници“ при Министерството на финансите извършва и спедиторски и митнически услуги за чужди фирми и лица. „Печалбата на „Икомев“ от 1985-1990 г. беше около 25 млн. щатски долара и мисля, че не възникнаха никакви проблеми както зад граница, така и в България“, посочва бившият министър на външната търговия Христо Христов.

По това време и редица други търговски организации правят постъпки за осъществяване на подобни сделки. Сред тях са „Трансимпекс“, „Индустриалимпорт“, „Разноизнос“ и „Агрокомерс“. Заради създаването на негативна конкуренция и влошаване на този вид търговия МВТ дава преимущество на „Икомев“ в сделките с цигари, напитки, парфюмерия и козметика, медикаменти, часовници и битова техника. Фирмата запазва изключителното си право да осъществява сделки със скъпоценни материали и камъни, бижутерия и валута.

В периода октомври 1987 – март 1990 г. „Икомев“ провежда операция по превоза на над 40 тона сребро от София до Цюрих със самолети на БГА „Балкан“. Среброто е изнесено от БВТБ за продажба и купуване на злато, а „Икомев“ е посредник на комисионни начала.

С настъпването на политическите промени в България малцината посветени в операциите на фирмата бързат да заличат доказателствата. „Търговската документация за дейността на „Икомев“ в София беше унищожена по лично разпореждане на министър Христов“, признава бившият ѝ ръководител Божидар Йорданов, който избира да остане да живее в Австрия.


СЛЕДВА: Специфичните операции на фирмите „Тератон“, „Гардаг“ и „Ширио“.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов