Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). В част 6.3 е се разкрива схемата партийно-държавната контрабанда/“скрит транзит“ на комунистическия режим през втората половина на 80-те години на ХХ век с включването на още фирми като „Гардаг“ и „Тератон“. Повод за поредицата е позиция за репресивния апарат на БКП на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, изказана публично от него:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

С тази оценка наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

Чрез поредицата читателите могат да се запознаят с документалните факти и сами да преценят дали България тогава е била като нормалните държави „от Бангладеш до Бурунди и най-развитите“, както е убеден Васил Терзиев и дали тогавашните „специални служби“ са се грижили „за интереса на държавата“, както той твърди.

Поредицата е адресирана и до лидерите на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“, които премълчаха признанието на Васил Терзиев, очевидно съгласявайки се с него. Те вече показаха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични ценности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на БКП.

Връзката „Икомев” – „Гардаг“ – „Тератон“

През 1989 г. се появява още една задгранична фирма, чрез която „Икомев“ разширява схемата на дейността си, включително и за операции по държавната контрабанда. В справка на Второ главно управление на ДС и на Четвърто управление на ДС от май 1989 г. за „скритата транзитна търговия“ е изтъкнато, че с цел улесняване на задграничната дейност на „Икомев“ е създадена брокерска фирма в Швейцария с директор Никола Попов – бивш зам.-директор на Българската търговско-промишлена палата и зет на Андрей Луканов.

Името на въпросната фирма е „Гардаг“ и въпреки швейцарската й регистрация седалището й се намира във Виена. Тя е създадена с български капитали, но не е установено на коя организация, кога и по силата на какъв нормативен акт на КИНТС или Министерския съвет.

При извършена оперативна проверка по т.нар. скрити (секретни) фондове в БВТБ е установено, че на името на Никола Попов има открита партида, по която е засечено движение на крупни суми във валута. „Гардаг“ се използва от „Икомев“ по различни сделки. Тя се явява получател на среброто от българския стратегически резерв, което БВТБ продава на Запад чрез „Икомев“.

При извършена проверка в МВИВ в касата на Александър Парушев, бивш началник на отдел „Специфични външнотърговски сделки“ в МВИВ, впоследствие директор на задграничната фирма „Ардекс“ – Швейцария, е иззета докладна записка от 10 октомври 1989 г. от директора на представителството на „Икомев“ в София Божидар Йорданов до министър Христо Христов.

От нея става ясно, че с поверителна докладна записка от 17 ноември 1989 г. е разрешено на търговския екип на „Икомев“ да премине на задгранична работа към фирмата „Гардаг“ – Швейцария, чрез „Техноимпекс“. Служителите му получават валутни заплати и времето за престой в България се счита за задгранична командировка. С документа генералният представител на „Икомев“ е поискал договорът за задгранична работата по-нататък вместо от „Техноимпекс“ да се изпълнява от фирмата „Тератон“ – София. Министър Христов е резолирал докладната със „Съгласен“. С включването на „Тератон“ линията „Икомев“ – „Гардаг“ прераства в триъгълник.

Появата на „Тератон“

„Тератон“ по това време също е нова фирма. Предложението за създаването ѝ е на Димо Йончев, председател на СО „Битова електроника“ – Велико Търново, до министъра на икономиката и планирането Стоян Овчаров от юли 1988 г.

Учредена е през октомври 1988 г. със заповед на Йончев, а името „Тератон“ е съкращение от абревиатурата на “телевизия, радио и тон“. Вписана е в регистъра на Търговската палата на 16 януари 1989 г. с решение №284 като самостоятелно юридическо лице - търговско предприятие в системата на „Битова електроника“.

Предметът ѝ е търговска и инженерингова дейност в страната и в чужбина в областта на битовата електроника и друга електронна техника. „Тератон“ притежава утвърдено от министър Христо Христов разрешение за продажба на ловно, декоративно и спортно стрелково оръжие, както и правото за осъществяване на внос на ембаргови стоки и технологии.

Тя има статут на ВТО първа категория при реализиране на специфична външнотърговска дейност. В нея работят редица бивши служители на МВР. Уставният ѝ фонд възлиза на 79 000 лева, а неин генерален директор е Младен Мутафчийски (разкрит като нещатен сътрудник на ДС през 2013 г.), завършил ВИАС, специалност „Строителен инженер“, и следдипломна квалификация по външна търговия.

В периода 1974-1979 г. работи в сдружението за представителство на чужди фирми и търговско посредничество „Интерпред“ като специалист в отдел „Контрол, координация и информация“. От 1980 до 1983 г. е инженер в Етиопия на обект „Посолски комплекс“. Същата година е преназначен за пълномощник на „Кинтекс“ в Адис Абеба до 1987 г. След завръщането си в България продължава работа като главен специалист в Пета дирекция на „Кинтекс“ – „Инженерингова дейност“.

Какви сделки прави "Тератон"?

От едно писмо на Младен Мутафчийски до министъра на МВИВ се добива представа за сделките и за кръга от фирми, с които „Тератон“ осъществява търговски сделки. Той докладва, че „особено се засили работата по компютърни доставки, летателни машини, строителна и транспортна техника, като операциите се извършват главно със Съветския съюз съвместно от „Гардаг“ и тясно свързаните с нея фирми ТКМ – ФРГ, „Клеримекс“ – Австрия, и „Роуматимпекс“ – Ливан“. ТКМ – ФРГ, и „Клеримекс“ – Австрия, получават официално разрешение от българските власти да организират свои представителства в България.

Именно търговията с ембаргови технологии в областта на електрониката е причината „Икомев“ да потърси контакт с „Таратон“. Младен Мутафчийски разкрива подробности от връзката на „Тератон“ с „Гардаг“ и „Икомев“. Неговата първа среща с генералния представител на „Икомев“ Божидар Йорданов е през октомври 1989 г., на която последният е придружен от двама служители на ДС – Четвърто управление, единият от които обслужва „Кинтес“:

„Йорданов обясни, че причината за интереса му към „Тератон“ е нашата специализация в областта на електронната техника – търговска и техническа. Той предложи „Тератон“ да представлява част от служителите на „Гардаг“ – Цюрих, Швейцария. Седем души на брой, български граждани, ръководени от него при извършваната от тях дейност по внос, износ, реекспорт на електронна техника, като искаше да ползва „Тератон“ за търговски и технически консултации.“

За прехвърлянето е необходимо разрешение от МВИВ. Йорданов издейства такова. То се съдържа в негова докладна записка №12 от 10 октомври 1989 г., парафирана от министър Христов на 4 ноември 1989 г. Седем служители, сред които и бивши кадри на „Кинтекс“, са преназначени на задгранична работа към „Гардаг“. Сключват се паралелни договори между „Гардаг“ и „Техноимпекс“ и „Гардаг“ и „Тератон“. Мутафчийски посочва:

„От докладната на Йорданов до министър Христов научих, че министърът е разрешил търговският екип на „Икомев“ да премине на задгранична работа към „Гардаг“ чрез „Техноимпекс“. От това именно разбрах за съществуването и дейността на „Икомев“, работеща със същия търговски екип на Божидар Йорданов до 1987. „Тератон“ не е бил запознат с много от аспектите на дейността на „Гардаг“.

Какво се случва след изтичането на едногодишния договор между „Гардаг“ и „Тератон“? „Служителите на „Гардаг“ – Йорданов и групата му, дойдоха и обявиха, че вече представляват крупни чуждестранни фирми от САЩ и Европа и че имат сключени индивидуални договори с тях. Предложението им беше „Тератон“ да подпише с тях договор за обслужването на тези чуждестранни фирми, представлявани от тях в България, който да включва и осъществяване на финансови услуги с водене на техни банкови сметки в български банки“, допълва Мутафчийски.

Ръководството на „Тератон“ смята, че това е изгодно, и подписва договор, като движението на сумите по банковите сметки се осъществява само по искане на чуждестранните партньори. Директорът на „Тератон” пояснява: „Едната от фирмите в чужбина, която Йорданов представляваше, беше „Лотос“ във Виена и при това положение нямаха нужда от швейцарската „Гардаг“, още повече че Йорданов представляваше и две американски фирми.“

Връзката между „Икомев“ и „Тератон“ протича и по друга линия. Прехвърленият заем от „Кинтекс“ на стойност 7 млн. долара във вид на налични стоки на „Икомев“ впоследствие е повторно прехвърлен, този път за изпълнение на „Тератон“. През 1989, когато кредитът се води още на „Икомев“, МВИВ се разпорежда средствата да бъдат използвани от задграничната фирма като оборотни без определен срок за погашение. Повторното прехвърляне от „Икомев“ към „Тератон“ е разрешено от МВИВ, като „Тератон“ се ангажира към резервната валутна програма на министерството със 700 000 щатски долара годишно. Фирмата ползва складовите помещения на „Икомев“ и групата от митнически служители, които са я обслужвали. Кредитът е прехвърлен с договор от 23 април 1990 г. По това време БКП се е преименувала на БСП, а посветеният в схемите на държавната контрабанда и фирмите изпълнителки министър на външноикономическите връзки Андрей Луканов вече е премиер и управлява с първото си правителство.

Какво се случва с прехвърления кредит?

Младен Мутафчийски обяснява какво се случва по кредита:

„Дадохме предварително принципно съгласие. Условията на писмото от МВИВ за прехвърлянето на кредита не бяха изпълнени. БВТБ в лицето на нейния първи зам.-председател Веселин Ранков отказа да подпише изискващия се от МВИВ тристранен договор. Отпадна и задължението през 1990 за изпълнение от „Тератон“ на държавна задача по валутни приходи по резервната програма на МВИВ. Божидар Йорданов отказа да изготвим съвместно и да подпишем пълни инвентаризационни списъци на наличното имущество – стоките в складовите помещения, ползвани от „Икомев“. Доколкото ми е известно, в тях са съхранявали напитки – вносно уиски, цигари внос и електроника. „Тератон“ не е получил нито цент от заема на въпросните 7 млн. щатски долара. “

При обсъждането на прехвърлянето на кредита Йорданов представя пред Мутафчийски документи за реализирани от „Икомев“ валутни приходи в размер на 23,4 млн. долара в периода 1986-1989 по резервната валутна програма и обяснява, че заемът е върнат. Нито Йорданов, нито Мутафчийски обаче изясняват противоречието защо, след като приемат, че кредитът е изплатен, сключват договор за прехвърлянето му от „Икомев“ на „Тератон“.

Двамата парафират документ, по силата на който уж „изплатеният“ кредит се прехвърля от „Икомев“ на „Тератон“. Това не би било така, ако действително задължението е изплатено. В последвалото разследване на Главна прокуратура се изяснява, че милионите валута, реализирани от „Икомев“, са внасяни по друга сметка на МВТ и МВИВ, а не по сметката, която „Икомев“ е имала за задължение по кредита в БВТБ.

В материалите, събрани от прокуратурата при разследването на случая, съществува и писмо от „Кинтекс“, в което се посочва, че през 1986-1988 г. „по наша банкова сметка в БВТБ са постъпили суми в лева, представляващи прехвърления валутен заем на фирма „Икомев“, общо 9,5 млн. лева“.

В бордерата е посочено „уреждане на взаимоотношения“. Според друго писмо на члена на управителния съвет на БНБ и началник на управление „Банков надзор“ Камен Тошков до Главна прокуратура от 1993 обаче се казва, че „до настоящия момент задължението на „Икомев“ не е погасено, т.е. не е продадена на БВТБ валута, която да възстанови ползвания лимит“.

С аргумента, че трябва да спази изискванията на новото законодателство след 1990 г., БВТБ закрива сметките във валута, по които се води задължението. Закрити са и сметките на фонд „Заеми за оборотни средства“ на бившето МВТ, откъдето първоначално е отпуснат кредитът на „Кинтекс“.

Въпреки че и от „Икомев“, и от „Тератон“ отричат да имат отношение към кредита, двете фирми продължават операцията, с която на практика се реализират продажбите на останалите в складовете на „Икомев“ стоки по същия кредит. В едно изложение на „Тератон“ по съвместната работа с чужди фирми се посочва, че преминавайки на задгранична работа, търговският екип на „Икомев“ не е могъл да приключи продажбата на намиращите се остатъци от стоки по митническите складове и да извърши съответното разплащане с доставчиците на тези стоки от чужбина.

За целта с банково бордеро на Минералбанк от май 1990 са прехвърлени салда от сметките на няколко фирми. От една обяснителна записка на Младен Мутафчийски от 1991 г. до тогавашния министър на финансите Иван Костов се разбира, че това са фирмите „Олтрейд“13, „Икомев“, „Симтекс“ и „Форико“ – по сметка на „Тератон“ в същата банка в размер на около 500 000 долара и 2,4 млн. лева. СОМАТ прехвърля по сметки на „Тератон“ 79 000 долара.

Превъплащенията на "Икомев"

Различните превъплъщения на „Икомев“, която в края на краищата винаги остава основната фирма за реализиране на последните „специфични операции“ на комунизма, са свързани преди всичко с особеното естество на дейността ѝ по „скрития транзит“. Това е и основната причина да се извършват периодични промени на наименованието на седалището ѝ зад граница, като „Икомев“ преминава в „Олтрейд“, а оттам в представителство на „Гардаг“.

Привилегированото положение на „Икомев“ позволява бърза и лесна промяна на представляващите я български предприятия. Така със санкции на МВИВ от „Интеркомерс“ тя преминава в „Техноимпекс“, а оттам в „Тератон“. Прокуратурата също стига до този извод. Тя приема, че за известен период от време „Тератон“ се е явил правоприемник на „Икомев“ при използването на създадената група от митнически служители за обслужване на търговските сделки в страната.

Фирмата има делови и търговски контакти с Божидар Йорданов, директор на „Лотос“ – Виена, като ползва складовите бази на „Икомев“ в с. Лозен край София и в местността Погребите в столицата, където има стокови наличности на „Лотос“.

От всичко това се разбира, че във финалната фаза на „скритата транзитна търговия“ в МВИВ е съществувала идея дейността на фирмите от схемата на “Икомев” да бъде прехвърлена на „Тератон“. Вероятно поради напора на последвалите политически и икономически промени този план не се осъществява. До подписване на приемателно-предавателни протоколи и приемане и предаване на активи така и не се стига.

Ръководството на фирмите в лицето на Божидар Йорданов си запазва правото да се разпорежда с наличните авоари за покриване на съществуващите задължения за плащане към чужбина на наличните стоки в складовете. За стопанисването им през юли 1990 се сключва договор за комисиона дейност между „Тератон“ и представителя на фирмите Божидар Йорданов.

Откриват се сметки на името на „Тератон“ в Стопанска банка, където се съсредоточават привлечените средства. След извършените разплащания с фирмите доставчици салдата по сметките, водени от „Тератон“, показват, че през банката са минали 2,5 милиона долара и около 90 000 лева. Тази дейност продължава до август 1991 г.

СЛЕДВА: Включването на фирмите „Ширио“ и „Лотос“.