Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). В част 6.4 се разкрива включването в схемата на „скрит транзит“ в края на комунистическия режим фирмите „Ширио“ и „Лотос“. Повод за поредицата е позиция за репресивния апарат на БКП на инфарктно избрания за кмет на София Васил Терзиев, издигнат от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, изказана публично от него по време на предизборната кампания:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

С тази оценка наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

Чрез поредицата читателите могат да се запознаят с документалните факти и сами да преценят дали България тогава е била като нормалните държави „от Бангладеш до Бурунди и най-развитите“, както е убеден Васил Терзиев и дали тогавашните „специални служби“ са се грижили „за интереса на държавата“, както той твърди.

Всички лидери на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ премълчаха признанието на Васил Терзиев, очевидно съгласявайки се с него. Те вече показаха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични ценности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на БКП.

Създаването на фирмата „Ширио“

През 1988 г. Вадуц, Лихтенщайн, е избран за регистрирането на ново българско задгранично дружество – „Сироко“ (Sirocco). Неговото седалище в княжеството е формално, защото и тук се прилага познатата схема при регистрацията на фирмите на „Кинтекс“ и фирмата „Икомев“.

Цялата дейност и ръководството на „Сироко“ се осъществяват от разкритото в София генерално представителство. Инициативата за тази фирма идва от СО „Комплексна автоматизация на технологичните процеси“ (КАТП). Това става през декември 1987 г., когато с докладна записка до председателя на КАТП Ненко Горанов директорът на дирекция „Задгранични фирми, дружества и износ“ в предприятието Емилиян Гебрев (днес известен като един от най-крупните оръжейни търговци, собственик на дружеството „Емко“, б.а.) предлага създаването на фирма тип „Анщалт“ (пощенска кутия) в системата на КАТП.

Предложението е прието след съгласуване с министър Христо Христов и през март 1988 г. е утвърдено с резолюция на министъра на външноикономическите връзки Андрей Луканов. В поверителната докладна записка до него министър Христо Христов и председателят на КАТП Ненко Горанов изясняват мотивите за създаване на новото задгранично дружество:

„При направените проучвания в системата на МВИВ се оказа, че няма свободно „замразено“ дружество тип „Анщалт“, което да бъде предоставено на СО КАТП да оперира с него. Външнотърговските централи, собственици на такива дружества, започват масово да оперират с тях. Поради тази причина СО КАТП пристъпи към проучване на възможностите за създаване и регистриране на такова дружество.“

Предметът на дейност на дружеството е износ, внос, реекспорт и транзит на всички видове стоки. В докладните към създаването се посочва, че „дружеството ще бъде използвано и за внос на ембаргови елементи, възли и детайли, необходими за производството на различни видове машини с цифрово-програмни устройства, без тази дейност да бъде обявявана пред довереното лице – адвоката“.

Предвидено е вместо данъци дружеството да плаща глобална сума във валута, определяна ежегодно от министъра на МВИВ, която министерството ще отчита като свой план за печалба или по друго правителствено предназначение. Методическото ръководство на дружеството следва да се извършва от звеното „Задгранични дружества“ при МВИВ.

Прикриване на приходите и разходите

Както и при „Гардаг“ и „Лотос“, липсва разрешение на Министерския съвет за създаването на фирмата, каквото е изискването на действащата по това време наредба за дейността на задграничните фирми от 1983 г.

В друг поверителен доклад за създаването на „Сироко“ министър Христо Христов посочва, че „за прикриване собствеността на фирмата местният администратор издаде бланкова (чиста) цесия, която ще се съхранява в БВТБ“. В същия доклад се посочва, че фирмата „се използва и за внос на ембаргови стоки, като част от тях ще бъдат реекспортирани за СССР“.

Министър Христов подробно обяснява, че „с цел прикриване приходите и търговските операции всички по-специфични и крупни сделки няма да бъдат обявявани пред властите в Лихтенщайн, като за целта изискваният годишен баланс от местните власти предварително ще бъде манипулиран“.

Емилиян Гебрев поема „Сироко“

Уставният капитал е определен в размер на 30 000 швейцарски франка, които КАТП трябва да плати. Щатът е около 10 души. За генерален представител на дружеството е упълномощен директорът на дирекция „Задгранични фирми, дружества и износ” в КАТП Емилиян Гебрев, който прави предложението за създаването му.

Той е с висше икономическо образование, а баща му е служител в системата на МНО. Може би това обяснява факта, че в периода 1979-1981 Гебрев работи в Централния съвет на Организацията за съдействие на отбраната като специалист в отдел „Материално-техническо снабдяване“. После до ноември 1988 г. постъпва на работа в „Кинтекс“. В началото е специалист в отдел „Международен транспорт и застраховка“, а впоследствие е негов ръководител. От ноември 1988 до септември 1989 е в СО КАТП като директор на дирекция „Задгранични дружества“.

Проблем с регистрацията във Вадуц

Въпреки че е дадена зелена светлина и в София се открива представителство на „Сироко“, регистрацията във Вадуц се оказва проблемна. Гебрев разкрива:

„В края на първото полугодие на 1988 интересът към създаване на фирмата беше значително намалял. На практика се оказа, че няма кой да финансира формирането й. СО КАТП не разполагаше със средства. Самофинансирането се оказа извънредно трудно и нейната регистрация се забави. Държавата не предостави каквито и да било средства за необходимия уставен капитал. Междувременно фиксираното от нас име на фирмата, препоръчано от адвоката, се предоставя на други, за което не бяхме уведомени, и преведените средства, набрани с много усилия, попаднаха в сметката на „Сироко“, но с друг собственик. По този начин те на практика се оказаха неизползваеми. Средствата, внесени за самата регистрация, са от личните средства на д-р Димитър Скендеров, тогава президент на „Интертранс“ – Цюрих. Това стана по моя лична молба. Издадената бланкова цесия оставих на съхранение у д-р Скендеров до възстановяването на средствата.“

Така вместо Sirocco („Сироко“) на 14 декември 1988 г. във Вадуц е регистрирана фирмата Scirrio Establisshment („Ширио“). Сметките на „Сироко“ са прехвърлени на „Ширио“. Дружеството във Вадуц се представлява от местния адвокат Ханс Гаснер, доверено лице на българската страна, който обаче не е посветен в някои от „специфичните“ операции на фирмата, свързани с държавната контрабанда. Доказателство, че още в началото „Ширио“ се включва в тази схема, територия на „Икомев“, дава един документ за дейността на фирмата, подписан от ръководителя й Гебрев:

„Успоредно с официалния транзит по желание на клиента ще се организира и скрит транзит на някои видове луксозни стоки, благородни метали, електроника и др. Стоките ще се доставят от самите партньори и в някои случаи от нас. При нужда ще се съхраняват в нашите складове и по желание на партньора ще се препращат в съответната страна. В такива случаи ползваните транспортни средства, били те водни съдове или МПС, са съоръжени със специални скривалища и са собственост на партньора – с чужд водач и регистрация. Отговорността пред чуждите власти за скрития транзит изцяло ще пада върху нашите партньори.“

Освен за „скрития транзит“ „Ширио“ е създадена и за „внос на по-специални и ембаргови стоки за нашата машиностроителна, електронна и специална промишленост. Фирмата ще подсигурява на наши предприятия специални стоки или резервни части, каквито те по нормален път не могат да си доставят.“

Специални привилегии

Всички служители се назначават след даване на специален допуск от МВР – „държавна тайна“. От КАТ осигуряват 15 специални регистрационни талона и табели, които да не подлежат на проверка. За прикриване на дейността фирмата се снабдява и със специален склад на пристанището в Бургас. В едно писмо до главния директор на пристанищния комплекс в морския град Гебрев пише, че „видът и характерът на стоките е такъв, че не могат да бъдат приемани и обработвани в магазиите на пристанището съгласно обичайните условия“.

В тази връзка от „Ширио“ искат да им бъде предоставена отделна магазия и петно на пристанището за постояване на хале, което е направено. На фирмата са открити сметки в левове, долари и германски марки в БВТБ, Минералбанк и „Биохим“. „Ширио“ се ползва и с други привилегии. Първата е, че в ситуацията на остра икономическа криза получава финансова инжекция в размер на 1 млн. долара. Емилиян Гебрев потвърждава:

„Тъй като финансовото състояние на фирмата беше критично, единственият начин за нейното пълноценно съществуване беше получаването на някакъв кредит. Поради това, че дружеството не разполагаше с каквито и да било активи и имущества, не можеше да даде гаранция пред банките и получаването на кредит от тях беше невъзможно. След многократни молби МВИВ отговори положително и предостави краткосрочен кредит, който беше използван.“

Това става през януари 1989 г., когато след 1960 г. и 1978 г. управлението на БКП отново е изправило България пред неплатежоспособност и се намира в реална финансова и икономическа криза. Министър Христо Христов разрешава „Ширио“ да бъде кредитирана от фонд „Финансиране дейността на задграничните дружества“. Срокът на кредита е едногодишен при три процента лихва, като е изплатен през юли 1990 г.

Втората привилегия е, че фирмата е освободена от данъци. В една от докладните, част от кореспонденцията на Гебрев с министър Христо Христов, генералният представител на „Ширио“ посочва, че с дейността си тя „подпомага външноикономическата дейност на българските стопански организации и съдейства за развитието на икономиката на страната и решаването на редица специфични задачи“.

Със същия документ е поискано дружеството да бъде освободено от данък върху общия доход. „Ширио“ действително е освободена от плащането на този данък за периода 1988-1990.13 Министерският съвет обаче дава съгласие на персонала на фирмата да се изплащат допълнителни трудови възнаграждения за работа по линия на промишлените и други специални дейности за нуждите на отбраната и сигурността на страната.

Със „специфичната дейност“ на „Ширио“ са запознати вицепремиерът и министър на външноикономическите връзки Андрей Луканов и министърът на икономиката и планирането Стоян Овчаров. Въпреки това „Ширио“ навлиза в територия, в която доскоро монополно се разпорежда „Икомев“, и реакцията не закъснява. Половината от състава на „Ширио“ начело с Гебрев са кадри на „Кинтекс“ и оръжейната централа налага забрана да влизат в сградата й. Служители от Четвърто управление на ДС и неговият началник ген. Кирил Величков се обявяват против „Ширио“. Емилиян Гебрев разкрива: „Започнаха упорито да заплашват, че ще закрият фирмата. Не знам по какви причини и на какво основание те виждаха в „Ширио“ опасен конкурент на закриляната от тях фирма „Икомев/Олтрейд/Симпекс/Лотос“.

С въвеждането след 1988 г. на фирмената организация на държавните предприятия в България правоприемник на СО КАТП става държавната фирма „Завод за металорежещи машини“ – София. „Ширио“ се опитва да установи преки контакти с южнокорейски фирми, където дотогава се работи чрез посредници. Една част от търгуваните стоки, включително и ембаргови, са реекспортирани за СССР, за турския и за гръцкия пазар. Предвижда се за нуждите на българското машиностроене да се внасят окомплектовки за производство на машини с цифрово-програмни устройства.

С идването на политическите промени

Политическите промени и рязко изменената икономическа конюнктура насочват дейността на „Ширио“ в друга посока. Фирмата развива търговия с ловно и спортно оръжие и боеприпаси. Преди това обаче, през 1989, тя се отделя от стопанското обединение, към което се води, и извърша пререгистрация и промяна на името по Указ №56. Цесията на фирмата се съхранява от Гебрев и това го прави едноличен собственик. На 12 октомври 1989 г. в Софийския градски съд е регистрирана чуждестранна фирма – филиал „Ширио“, а човекът, който я представлява, е отново Емилиян Гебрев.

По-късно в следствените документи по случая „Ширио“ се посочва, че от установените обстоятелства може да се направи предварителният извод, „че се касае за скрита приватизация“15. В предмета на дейност на филиала в София влиза трансфер на технологии и тяхното информационно и търговско осигуряване.

Въпреки това основна дейност на „Ширио“ през следващите две години става оръжейната търговия, за която получава лиценз. Нещо повече, през фирмата минава голяма част от вноса и износа на основните български оръжейни заводи. От един архивен документ се разбира какви са мащабите:

„До момента филиалът оперира в страната като чужда фирма. Основни нейни контрагенти в България са ДФ „Арсенал“ – Казанлък, ВМЗ – Сопот, и „Дунарит“ – Русе. Около 80 процента от вноса и част от износа на продукцията минават през „Ширио“. За по-голяма оперативност при извършването на различни плащания част от валутните средства на държавните фирми са преведени по сметките на „Ширио“ в австрийска и швейцарска банка. В един момент фирмата оперира с общо 3,4 млн. долара, от които 2,4 млн. долара собственост на „Арсенал“, 860 000 долара – на ВМЗ, и 80 000 – на „Дунарит“.

В периода 1990-1992 само от оръжейния завод „Арсенал“ през „Ширио“ се извършват преводи на над 3 млн. долара за доставки на суровини и материали. През 1992 г. пак с „Арсенал“ е сключен договор за доставка от ОНД за нуждите на МВР на 15 000 броя спортен тренировъчен малокалибрен самозаряден пистолет „Иж“, модел 75. Общата стойност на сделката е 1,1 млн. долара при единична цена 86 долара.

По същото време „Ширио“ се занимава и с транспортирането, охраната и експедирането на цигари „Марлборо“, собственост на швейцарската „Табако овърсиз експортс“, използвайки базата си на пристанището в Бургас.

Очевидно търговският опит и връзките, които Гебрев натрупва, му помагат да се ориентира бързо в първите години на промените, защото става собственик на няколко частни фирми за търговия. Фирмените регистри показват, че „Ширио“ още се води на негово име.

Появата на фирмата „Лотос“

„Лотос дженерал трейдинг лимитед“ е регистрирана в търговския съд във Виена на 16 януари 1989 под №40725 като частна търговска фирма, занимаваща се с произведения на изкуството. Президент на фирмата е ръководителят на „Икомев“ Божидар Йорданов. Ето какво казва за нейния произход бившият министър на външната търговия Христо Христов:

„От разговор с Божидар Йорданов през 1989 по искане на министър Луканов разбрах, че това е фирма, образувана от българин, живеещ в Хамбург, чието име не ми беше казано. Неговото участие е с капитал от 50 000 щатски долара. Фирмата „Лотос“ щяла да се занимава с търговия на предмети на изкуството, нумизматиката, антикварни предмети. Интересът на Луканов беше базиран на това, че Кольо Попов, който беше негов зет, е заминал на работа в тази фирма.“

„Лотос“ се занимава с търговия с юбилейни и нумизматични монети, медали, ордени, значки, ценни книжа, репликации. За развитието на тази дейност по предложение на БНБ в сдружение с БВТБ, СК „Монетен двор и ценни книжа“ и „Лотос“ – Виена, в България е регистрирана смесената дружествена фирма „Лотекс“. Тя развива дейност от ноември 1989 г.
„Първите ни контакти със западногерманската фирма „Борекс“ доведоха до споразумение за износ на юбилейни сребърни монети за 1990 в размер на 1 млн. западногермански марки“, посочва директорът на „Лотос“ Божидар Йорданов. Средствата в левове за купуване на продукцията „Лотекс“ набира от доставка на цигари, които „Икомев” продава на вътрешния пазар на цени на дребно без търговски отстъпки.

Със същата докладна Йорданов иска, а министър Христов разрешава „Лотекс“ да продаде намиращите се в складовете на монетния двор медали и ордени за храброст от преди 9 септември 1944 г., които са с нумизматична стойност. Базираната във Виена „Лотос“ обаче остава в периферията на прокурорските разследвания.

СЛЕДВА: „Приватизиране“ на контрабандните канали след 1989 г.