Трансформираната в нови структури Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Българската народна армия (БНА) са възприемали НАТО като заплаха за влияние върху резултатите от първите многопартийни избори през юни 1990 г. след краха на комунистическия режим.

Това разкрива разсекретен наскоро документ от Комисията по досиетата от архива на ДС, който сайтът desebg.com публикува онлайн.

В началото на май 1990 г. в Националната служба за защита на конституцията (НСЗК) е изготвила строго секретен план относно: Обезпечаване на необходимите условия за провеждането на свободни и демократични избори.

НСЗК е приемник на Второ главно управление (ВГУ) на ДС (контраразузнаването) от края на януари 1990 г., когато по съветски образец се трансформира в нова контраразузнавателна служба, чието име дори е копирано от аналога й в КГБ, а в състава й влизат оперативни служители от разформированите ВГУ, Четвърто (икономическо) управление на ДС и някои офицери от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Преди първите свободни избори „новата” контраразузнавателна служба си поставя за цел да разкрива и пресича „евентуални противоречащи на международните норми и съглашения, както и на Конституцията и законите на страната опити на чужди сили за пряко вмешателство или влияние под различни форми върху предизборната борба и резултатите от изборите”.

В този период Народна република България продължава да е член на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ и е изцяло в орбитата на СССР.

По това време, пролетта на 1990 г., управлява правителството на Андрей Луканов, а току що преименуваната от БКП в БСП продължава да държи монопола върху специалните служби и изцяло контролира трансформирането на Държавна сигурност без каквото и да е намеса от страна на политическата опозиция, като главният съветник на преструктурирането на репресивния апарат в „нови” служби продължава да е КГБ и ГРУ (съветското военно разузнаване).

Сред набелязаните мероприятия в плана на новата контраразузнавателна служба НСЗК, чийто началник ген. Георги Пилев е доскорошен кадрови служител на ДС, е набелязано мероприятие, което цели чрез подходяща задгранична агентура да бъде придобита предварителна информация за „замислите на враждебни сили зад граница за директна или косвена намеса в политическия живот у нас”.

НСЗК си поставя за цел с военното разузнаване и контраразузнаване да вземи мерки за предотвратяване на „евентуална дейност на военните резидентури на НАТО на дипломатическо прикритие, насочена към провеждане на противоконституционна дейност”.

На практика контраразузнаването и военно разузнаване и контраразузнаване в началото на промените са продължили да работят за оставането на България под опеката на Съветския съюз.

По ирония 14 години по-късно България става пълноправен член на Северноатлантическия пакт и на Европейския съюз от 2007 г., а още през февруари 1991 г. излиза от Варшавския договор.

Изборите през юни 1990 г. за 7-мо Велико Народно събрание са спечелени от БСП с 47,2% , следвани от СДС – 36,2%, БЗНС – 8% и ДПС – 6%. Избирателната активност е 90,3% или гласувалите са 6,3 млн. души. Избрани са общо 400 депутати.

През 1997 г. проверка на тогавашната Главна прокуратура установява, че изборите през 1990 г. са фалшифицирани и констатира редица нарушения, но не е потърсена наказателна отговорност от отговорните лица.

Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника на Комисията по досиетата „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990”, 2013 г.