През 1984 г. Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия вече убедително е играeло ролята на Големия брат, така както го е описал Оруел в своя роман „1984”, по отношение на творците в България.

Доказателства за това са архивите на бившето идеологическо управление. От тях става ясно, че Шесто е водило разработки и е следяло, както писатели с дисидентски прояви като Блага Димитрова, така и творци, членове на БКП, но с различни позиции от официалната на комунистическата партия като писателя Давид Овадия и сценариста Христо Ганев.

Сайтът desebg.com публикува три строго секретни документи, които се отнасят до дейността на изброените автори през 1984 г. И трите документа са подписани лично от началника на Шесто управление на ДС ген. Петър Стоянов, бивш партизанин от отряда „Чавдар”. С подобни справки е захранвано ръководството на МВР, а то от своя страна е информирало висшето партийно ръководство, в повечето случаи Тодор Живков.

От архивните материали става ясно, че Шесто управление е било „Големият цензор”, който изкъсо е следял идеологическата линия на подготвените от писателите творби. При установяване на разминаване с официалните постановки на партията в литературата, то е цензурирало произведенията още преди те да видят бял свят.

В строго секретната информация относно: „Подготвяна иделно-неиздържана книга от Блага Димитрова” началникът на Шесто управление ген. Стоянов информира за подготвян ръкопис, озаглавен „Обезглавена София”. Идеята му е да разкаже спомените на интелектуалци за бомбардировките над София преди 1944 г. Шесто е следяло творческия процес по ръкописа още от 1977 г., когато за първи път е докладвало на ръководството на МВР. Според „Големият цензор” проблем на произведението е факта, че Блага Димитрова е щяла „да реабилитира царското офицерство”, както и това, че в книгата няма да се включва „установяването на народната власт”.

„От отдел 01 (отговарящ за интелигенцията, б.а.) се провеждат активни мероприятия по наблюдението на Блага Димитрова”, докладва началникът на Шесто управление и уверява, че ще се вземат мерки, които да ограничат публичните изяви на писателката, за да не може „да рекламира” неиздадената книга. Това става три години, след като комунистическата власт забранява романа на Блага Димитрова „Лице”. От други архиви на Шесто е известно, че то разработва писателката като обект под кодовото име „МОНАХИНЯ”. Чрез агентурата на КГБ тя е била следена и при пътуванията й в други страни от Източния блок.

Друг обект на идеологическото управление на ДС е писателят Давид Овадия, член на БКП, бивш партизанин, признат за борец против фашизма и капитализма. Той е следен заради опитите да издаде книга за отряда „Антон Иванов”. И тя според „Големия цензор” се оказва идейно-неиздържана. От строго секретната информация за него става ясно, че Шесто е разполагало с агентура сред най-близкото обкръжение на писателя, тъй като е придобивало информация дори за медийните му изяви още преди интервютата с него да бъдат публикувани. Следени са и срещите му с гражданството в провинцията. За това, че си е позволил да каже, че книгата му разкрива някои истини и поради този факт трудно би била издадена, Шесто предлага да бъде информиран ЦК на БКП.

Третият случай е със сценариста и режисьора Христо Ганев. Той също е бивш партизанин, изключен от БКП през 1974 г. заради отказа му заедно с още няколко писатели да бъде заклеймен с декларация от името на Съюза на българските писатели (СБП) руския писател Александър Солженицин. „Инициативата” на верния на комунистическата партия СБП става,  след като руския дисидент е лишен от съветско гражданство и изгонен от СССР заради романа му „Архипелагът Гулаг”.

Шесто оценява сценария на Христо Ганев „Нощем по покривите” отново като идейно-неиздържан. Въпреки че художественият съвет към държавно обединение „Българска кинематография” дава положителна оценка на сценария Шесто вижда подозрителен елемент, че той е подкрепен от творци като Радой Ралин, Валери Петров, Анжел Вагенщайн и др., които също са следени от идеологическото управление.

Генералният директор на „Българска кинематография” Николай Ненов обаче е спрял работата по сценария. Това е довело до открита критика на неговата работа е методи от страна на автора Христо Ганев. Това е станало на годишно събрание на обединението. Агентите на Шесто, участвали в него, донасят, че Ганев „е направил пропаганда на американското кино и филмова техника и заел нихилистична позиция по отношение на българското филмопроизводство. Отправил остра критика към генералния директор Нинов, като го обвинил в авторитарство и груба намеса в дейността на творческите колективи”.

В строго секретната информация по случая Шесто си позволява детайлно да посочи, кои елементи от сценария са „идейно неиздържани”. Идеологическото управление е разполагало с широка агентурна мрежа, която е предала придобити данни за реакциите на различни творци от ранга на Радой Ралин и Блага Димитрова, които са се обявили в подкрепа на сценария на Христо Ганев.

В заключение „Големият цензор” посочва, че „от анализа на досега получените данни, може да се направи извода, че случаят със сценария на Христо Ганев може да се използва от някои нездрави в идейно-естетическо отношение творци за конфронтация с ръководството на Комитета за култура, кинематографията и внасяне смут и разединение във филмовите среди.”

Документите са публикувани в разширеното електронно издание на сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция”, 2012 г.