В началото на 80-те години на ХХ век Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия се е опитало да контролира нелегалното разпространение на западни видеофилми в Народна република България.

Филми като поредицата за британския агент Джеймс Бонд, уестърна „Джанго” (1966) с Франко Неро, „Шалоко” (1968) с Шoн Кoнъpи и Бpиджид Бapдo,  „Супермен” (1978) със звезди като Марлон Брандо, Джийн Хекман и Кристофър Рийв и дори „Кръстникът” (1972), носител на три награди „Оскар”, са заклеймени от идеологическото управление на ДС като „идейно-естетически неиздържани” и с принизени художествено-технически качества.

Във времето, когато по кината в страната и по Българската телевизия се излъчват предимно съветски филми проникването на западни ленти на видеокасети е определено като безконтролно организиране на обществен и частен бизнес, който „представлява търговия с изкуството, с идеологията и възпитанието на посетителите (на места с видеопрожекции, б.а.)”.

В тази връзка през март 1982 г. Шесто управление на ДС изготвя специална строго секретна информация относно: Прожекции на идейно-естетически неиздържани видеофилми и програми. Тя е подписана от началника на управлението ген. Петър Стоянов, известен още като бивш партизанин от отряда „Чавдар” и по думите на служители на ДС ограничен човек, който често злоупотребява с алкохола, но назначен на поста поради близостта си с Тодор Живков.

В строго секретният документ се излагат подробни данни за разпространението на западни филми на видеокасети в страната. Такива филми по това време са излъчвани и в най-големите хотели в столицата, сред които „Витоша”, „Балкан”, „София” и други.

Описани са и конкретни случаи и начините на прожектиране на видеофилми от САЩ, Англия, Франция и Япония. Освен в столицата явлението е валидно и за Варна, Пловдив, Бургас, Плевен, Враца, Стара Загора, Кърджали, Хасково, Силистра и курорта Боровец.

Шесто управление посочва, че чрез излъчваните уестърни, криминални и други кинопродукции се рекламира западния начин на живот и морал.

Изложени са и отделни примери на разпространение на „частният видеобизнес” в градове като Ловеч, Преслав и др.

Идеологическото управление на Държавна сигурност изразява притеснение и от проявите на младежи след гледането на подобни западни видеофилми. Те се изразявали в „извършване на нелоялни и антиобществени прояви като демонстративно палене на банкноти и чупене на чаши” и др.

Шесто управление предлага да бъде информиран ЦК на БКП и да бъде изготвена нормативна база, чрез която да се регулира „цялата обществена и частна дейност в сферата на видеокасетъчното кино”.

Поне за последното информацията на Шесто изиграва роля, тъй като видно от приложен ръкописен текст към документа няколко месеца по-късно, през юли 1982 г., Комисията за наука, образование и подготовка на кадри при Министерския съвет взима решение за регламентиране правата и създаване на организация за производство, внос, презаписи и разпространение на видеофилми и видеопрограми.

Строго секретната информация от 1982 г. е изпратена на тогавашните зам.-министри на вътрешните работи генералите Григор Шопов и Стоян Савов, на съветския съветник Галустов и на Второ главно управление на ДС.

Документът е публикуван в разширеното издание на сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция”, 2012 г.