В началото на 80-те години  Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия изготвя серия от сигнали до ръководството на МВР и ЦК на БКП за проникването на западно влияние сред младежта чрез дискотеките в НРБ. През март 1982 г. идеологическото управление на Държавна сигурност информира за проблема в столицата.

В строго секретна информация, озаглавена относно: Дискотеките на територия на София и тяхната дейност идеологическото управление излага обобщени данни за броя на дискотеките в София. От 50 дискотеки 32 са под ръководството на районните комитети на ДКМС, 11 – на „Балкантурист” и „Обществено хранене” и 7 на районните съвети. Въпреки че в 30 от дискотеките не е допускан алкохол Шесто управление констатира, че поради занижения контрол „във всички дискотеки се внася алкохол отвън”.

Идеологическото управление коментира, че в повечето от дискотеките няма специално утвърдени програми, които да са „издържани в идейно-естетически вкус”.

Изключение правят дискотеките „Христо Ботев” в студентския град, градска младежка дискотека „Лиляна Димитрова” (на името на една от най-известните ремсистки и нелегалка на комунистическата партия до 1944 г., б.а.), районна градска дискотека „Лилия Карастоянова” (на името на членката на Ленинския комсомол и участничка в съветски партизански отряд по времето на Втората световна война, б.а.) и в НДК. Същите дискотеки са дадени като пример на организирани посещения на студенти и работнически колективи. В останалите възрастта на посетителите в софийските дискотеки варира между 14 и 18 години.

Шесто посочва, че столичните дискотеки „са се превърнали в свърталище на криминално проявени лица, такива, неангажирани в обществено-полезен труд и момичета с леко поведение, хулигански прояви не са рядко явление”.

От анализа на справките на районните управления Шесто стига до извода, че „в по-голямата си част дискотеките не допринасят за естетическото, патриотичното и интернационалното възпитание на младежта”.

Констатирано е липса на документи, които да регламентират работата им, а контролът от страна на комсомолските ръководства е занижен.

Шесто излиза с конкретни предложения за подобряване на положението. То предлага контролът да мине изцяло в ръцете на комсомола и да се провежда щателен подбор – от барманите и сервитьорите до дисководещите.

Лансирана е и идеята за цензура на програмите, така че те да отговарят на изискванията за  естетическо, патриотично и интернационално възпитание.

Дотук в поредицата:
За дискотеките във Варна - строго секретно писмо на Окръжно управление на МВР-ДС във Варна до началника на Шесто управление за броя и дейността на атракционните заведения във Варна, февруари 1982 г.
За западните видеофилми - строго секретна информация на Шесто управление относно: Прожекции на идейно-естетически неиздържани видеофилми и програми, март 1982 г.

Документът е включен в разширеното издание на сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция”, 2012 г.