Сайтът desebg.com публикува строго секретен отчет относно: Агентурно-оперативната работа по линия на отдел 03 „Духовенство” на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия за 1982 г.

Според идеологическото управление на ДС духовенството се използва от противниците на комунизма на Запада за компрометиране на световното комунистическо движение, за засилване на позициите на различните религиозни организации в страните от Източния блок и за създаване на „дисиденти” на религиозна основа и на опозиционни групи в средите на вярващите.

 Шесто анализира „подривната” дейност на задграничните религиозни центрове, както в ДС е прието да се определят организациите, свързани с църквата.

Коментирана е политиката на Ватикана за укрепване и разширяване дейността на католическата църква в България.

Според Шесто управление на ДС протестантските организации на Запад пък се стремели да предизвикат у вярващите в НРБ „чувства на недоволство от политиката на БКП спрямо църквите и „липсата” на религиозна свобода”.

Идеологическото управление  отчита, че въпреки „тоталния” натиск от Запада благодарение на „огромната организаторска, политическа и идейно-възпитателна работа на БКП” не са допуснати идеологически и политически пробиви.

В същото време обаче ДС отбелязва, че в България има духовници, които по „произход и разбирания са чужди на социализма”. Такива провеждат „вражеска” агитация и пропаганда, „разпространяване на слухове, хули и клевети”. Изброени са и конкретни примери за прояви на такива духовници.

В доклада е подчертано засилващото се влияние на религията в НРБ, изразяващо се в увеличаване на посещенията в църквите, църковните обреди, свързани с погребения, венчавки и особено с кръщенета.

Отдел 03 „Духовенство” на Шесто управление отчита и своята агентурна дейност. От нея се разбира, че в Духовната академия то има 12 агенти, в Светия синод – 10, в Църковно-историческия институт и музей – 3, в задграничните епархии на БПЦ – 3 и др. През 1982 г. Шесто управление на ДС е водило общо 16 разработки.

Документът е включен в разширеното електронно издание на Комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция”, 2011 г.