Държавна сигурност е отчитала, че е увеличавала своята агентура, но в същото време изобщо не е имала представа какви процеси протичат сред интелигенцията.

За това противоречие в края на 70-те години на ХХ век признава самият началник на отдел 01 (натоварен със следенето на творческата интелигенция, б.а.) на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия полк. Найден Петров.

Той прави това в Бележки към по доклада за агентурата и вражеския контингент, които desebg.com публикува онлайн.

В него е посочена и причината за противоречието, а именно липсата на агенти в някои ключови звена в окръжните управления на МВР-ДС, като театрите, журналистите, писателите, художниците и др.

Наред с репресиите срещу българите Държавна сигурност се е занимавала и със събиране на доноси кой какво е говорил за партийните функционери, включително и разказването на вицове за тях.

Това става ясно от стотици архивни документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн. Той представлява строго секретна докладна записка относно: Лидия Тановска, хористка от Музикалния театър.

От него става ясно, че през 1977 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е слухтяло около словоохотливата хористка, която имала неблагоразумието да приказва за дъщерята на генералния секретар на БКП Людмила Живкова, както и за нейния баща – Тодор Живков. В случая за Тановска донасяла нейна колежка, която е водена в Шесто като доверено лице (ДЛ) под псевдонима "ЦОНЕВА".

Точно преди 30 години, през декември 1987 г., Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия се е занимавало със слухтене около положението на изключени от БКП преподаватели в Софийския университет „Климент Охридски”.

Архивните документи на ДС разкриват интересни подробности от дейността на идеологическото управление на репресивния апарат на комунистическата партия, известно още и като политическата полиция, защото основната му работа е да следи кой какво говори (неофициално) за партията, нейните ръководители и тези на Съветския съюз сред интелигенцията.

Проблемът с нарушаването на основните човешки права в Народна република България е възприеман от тоталитарната комунистическа власт като „антибългарска пропаганда”, а за неин главен проводник са се смятали чуждестранните радиостанции, определяни от БКП като „вражески”.

Това разкриват документи на Държавна сигурност от 70-те години на ХХ век, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той е строго секретна справка относно: Чуждата пропаганда против НР България през 1978 г. на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

В него ДС посочва, че антибългарската пропаганда срещу реалния социализъм активно използва „лозунга за правата на човека”.