Сайтът desebg.com публикува строго секретна информация относно „Дейността на активисти на „клуба” във връзка с материала по повод ексцесиите в средите на лица, възстановили имената си и мерките по тях”.

Документът е на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия и е от 29 май 1989 г., когато в НРБ протичат т. нар. майски събития, при които десетки мюсюлмани, жертва на „възродителния процес”, излизат на мирен протест, за да защитят основните си човешки права.

Строго секретната информация на идеологическото управление на ДС дава представа за следените от репресивния апарат на БКП интелектуалци, участници в една от гражданските организации по това време – Клуба за гласност и преустройство, които се обявяват в защита на правата на насилствено преименуваните мюсюлмани..

В полезрението на ДС влизат фигури като философът Желю Желев, писателите Блага Димитрова, Радой Ралин, Михаил Величков, поетесата Невена Стефанова, литературният критик Йордан Василев, Евгения Иванова, по това време научен сътрудник в института по култура в София, журналистката Копринка Червенкова и др. Посочени са техни коментари по повод бунтовете на насилствено преименуваните турци в НРБ.

Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е разчитало до последно на взаимодействието си и опита на своя по-голям „брат” – Пето управление на КГБ за борба с дисидентите, за да противопостави цялата си агентурно-оперативна мощ срещу задаващите се промени в България през 1989 г.

Това разкрива разсекретен от Комисията по досиетата архивен документ на идеологическото управление, който сайтът desebg.com публикува онлайн.

В началото на септември 1989 г. Шесто управление на ДС изготвя до МВР строго секретна информация за оперативната обстановка и основните насоки в съвместната дейност с Пето управление на КГБ.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен отчет относно: Агентурно-оперативната работа по линия на отдел 03 „Духовенство” на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия за 1982 г.

Според идеологическото управление на ДС духовенството се използва от противниците на комунизма на Запада за компрометиране на световното комунистическо движение, за засилване на позициите на различните религиозни организации в страните от Източния блок и за създаване на „дисиденти” на религиозна основа и на опозиционни групи в средите на вярващите.

 Шесто анализира „подривната” дейност на задграничните религиозни центрове, както в ДС е прието да се определят организациите, свързани с църквата.

Коментирана е политиката на Ватикана за укрепване и разширяване дейността на католическата църква в България.

Според Шесто управление на ДС протестантските организации на Запад пък се стремели да предизвикат у вярващите в НРБ „чувства на недоволство от политиката на БКП спрямо църквите и „липсата” на религиозна свобода”.

Идеологическото управление  отчита, че въпреки „тоталния” натиск от Запада благодарение на „огромната организаторска, политическа и идейно-възпитателна работа на БКП” не са допуснати идеологически и политически пробиви.

Над 5800 анонимни материали годишно срещу управлението на БКП е регистрирала Държавна сигурност в края на комунистическия режим. Това показва разсекретени архивни материали от Комисията по досиетата.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, озаглавен „Състояние и динамика на враждебната анонимна дейност в страната и работата на органите на ДС през 1988 г.”. В него са изнесени подробни статистически данни на структурата в идеологическото управление на ДС, натоварено със засичането, изземването и разкриването на ананимките срещу комунистическата власт.

Според документа  „изготвянето и разпространението на анонимни материали с противодържавна съдържание е остра форма на подривна дейност, която враждебно-престъпните елементи при опитите си за дискредитиране на международната и вътрешна политика на партията и държавата”.