В началото на 80-те години на ХХ век Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия се е опитало да контролира нелегалното разпространение на западни видеофилми в Народна република България.

Филми като поредицата за британския агент Джеймс Бонд, уестърна „Джанго” (1966) с Франко Неро, „Шалоко” (1968) с Шoн Кoнъpи и Бpиджид Бapдo,  „Супермен” (1978) със звезди като Марлон Брандо, Джийн Хекман и Кристофър Рийв и дори „Кръстникът” (1972), носител на три награди „Оскар”, са заклеймени от идеологическото управление на ДС като „идейно-естетически неиздържани” и с принизени художествено-технически качества.

Във времето, когато по кината в страната и по Българската телевизия се излъчват предимно съветски филми проникването на западни ленти на видеокасети е определено като безконтролно организиране на обществен и частен бизнес, който „представлява търговия с изкуството, с идеологията и възпитанието на посетителите (на места с видеопрожекции, б.а.)”.

В началото на 80-те години на ХХ век Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия започва да се интересува от влиянието на дискотеките в Народна република България върху подрастващото поколение, както и гледането на внесени от Запад или презаписани видеофилми и програми. В архивите на ДС са запазени няколко документи, които хвърлят светлина върху този момент от дейността на репресивния апарат на БКП.

Сайтът на desebg.com публикува строго секретно писмо на Окръжно управление на МВР-ДС във Варна до началника на Шесто управление от февруари 1982 г. Документът съдържа подробна информация за броя и дейността на атракционните заведения във Варна и околностите й, в това число и дискотеките.

Посочено е, че дискотеките силно привличат младежта, като големи групи се дезинтересират от непосредствените проблеми  и се „формира аполитичност и апатия”. Според ДС в морската столица пристрастеността към опреден стил или група подтиква младежите към събирането на информация по различни канали – слушане на западни станции, събирането на списания, рекламни плакати на западни състави и т.н.

Сайтът desebg.com представя част 29 от документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Документите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по различните окръзи в страната.

В част 29 е публикуван строго секретен доклад относно състоянието на работата на органите на ДС в Смолянски окръг против идеологическата диверсия и опитите на противника за създаване на подполие и легална опозиция.

Агентурно-оперативната дейност на ДС в Смолянски окръг в края на 70-те години на ХХ век е насочена за своевременно долавяне, разкриване и пресичане на идеологическата диверсия. За периода 1977-1979 г. са придобити общо 40 агенти, които работят по следните линии: национализъм, младежи и интелигенция. ДС е водила 115 дела по оперативния отчет за различни прояви, насочени срещу комунистическата власт в окръга.

Сайтът desebg.com представя част 28 от документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Документите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по различните окръзи в страната.

В част 28 е публикувана строго секретна информация за състоянието на борбата на органите на ДС при Окръжно управление на МВР Търговище против идеологическата диверсия в и опитите на противника за създаване на подмолна легална опозиция в страната – окръга.

 Според него негативните изменения в международната обстановка са допринесли за разпалване на „илюзиите за близка реставрация на капитализма при свободно съществуване на легална опозиция”.  Тази констатация идва няколко години след срещата на върха в Хелзинки през 1975 г., когато европейските страни и САЩ подписват протокола за сътрудничество, в който присъства и зачитането и спазването на основните човешки права.