Министър-председателят Бойко Борисов призна, че личното му отношение към владиците, разкрити като агенти на бившата Държавна сигурност, няма вече да е същото.

В интервю за в. „24 часа” премиерът  заяви, че „аз самият по друг начин ще ги гледам тези владици”,  коментирайки факта, че 11 от 15-те членове на Светия синод на Българската православна църква се оказаха агенти на бившата Държавна сигурност.

Министър-председателят Бойко Борисов е доволен, че патриарх Максим, че не е бил агент на ДС. „Хубавото е, че патриархът не е бил сътрудник”, казва Борисов.

Той обяснява, че ще продължи да целува ръката на владиците „заради църквата и вярата в Господ. В края на краищата, щом Началникът ги е допуснал, и аз като този владика го приемам за даденост. Но явно в един момент Началникът е казал да дойде такава власт, която да им извади досиетата на всички и миряните да си направят изводите."

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува личното кадрово дело на Емил Филипов – кадрови служител на Първо главно управление (ПГУ) на ДС (1965-1975), депутат в първите три парламента след промените в периода 1990-1997 г.

По-голям брат е на Любомир Филипов, подуправител на БНБ (1994-1996) и управител на БНБ в периода на рухване на банковата система 1996-1997 г., след което е прокурист на банката на „Мултигруп” – Кредитна банка, разкрит като агент на ПГУ под псевдонима „РОВЪР” от 1972 г. (виж досието му – ТУК).

Произход

Емил Филипов произхожда от семейство на комунистически функционер и учителка. Баща му е от Берковица, член на БКП от 1929 г., участник в Септемврийските събития през 1923 г., за което е награден с орден. През 1925 г. като член на нелегална комсомолска организация е осъден на 8 години и половина затвор. Следващата година е амнистиран. През 1926 г. при провал отново е арестуван и осъден на 9 години лишаване от свобода. През август 1929 г. е амнистиран. Следващата година при провал на партията емигрира в Югославия. След 2 години се завръща и става партиен секретар на район Берковица. От 1936 г. се премества в Бургас.

В края на август 1944 г. дезертира с група войници, като 9 септември 1944 г. го заварва в района около Пирот. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма. От 1946-1949 г. е секретар на околийския комитет на БКП в Берковица. През 1950 г. е издигнат за секретар на Окръжния комитет на БКП, а от септември 1950 г. е председател на окръжния народен съвет на Враца. От 1960 е пенсионер. Майка на Емил  Филипов е учител в Берковица и Враца, а в София е директор на 119-то основно училище.

Един от разкритите  като агенти на бившата Държавна сигурност владици – Неврокопски митрополит Натанаил  се опълчи срещу продължаващата проверка на ръководните органи на църквата, извършвана от комисията по досиетата, стана ясно днес.

Става въпрос за проверка на председателите на църковните настоятелства, на игумените и членовете на манастирските събори.

Агенция „Фокус” разпространи негово становище по въпроса, внесено в Светия Синод на заседанието му в понеделник 23 януари 2012 г. В особеното мнение на митрополит Натанаил се казва:

„Не сме били доносник, не сме и няма да станем сега, предавайки списък с имената и ЕГН на свещенослужителите – председатели на църковните настоятелства и на църковните настоятели, както и игумените/игуменките и членовете на манастирските събори в диоцеза на Богохранимата ни Неврокопска епархия.” .

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува досието на Добромир Задгорски – председател на Обществения комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ), депутат от листата на БСП в 37-то (1995-1997) и 40-то Народно събрание (2005-2009).

Образование и кариера

Завършва Софийския университет „Климент Охридски”, специалност „Българска филология” през 1985 г. и факултативно специалност „Журналистика”. Изявява се като поет. Работи като редактор във в. „Пулс”.

След промените: в ОКЗНИ

Влиза в основания в началото на януари 1990 г. Общонароден комитет за защита на националните интереси, създаден непосредствено след решението на ЦК на БКП за отмяна на „възродителния процес” и връщането на имената на насилствено преименуваните мюсюлмани в България от 29 декември 1989 г.