Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува досието на Любомир Драганов – народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991). Освен, че е избран за депутат той е и зам.-министър на земеделието и хранителната промишленост в правителствата на Андрей Луканов, Димитър Попов и Филип Димитров.

Преди 10 ноември 1989 г. работи като зам.-председател на Окръжен народен съвет в Плевен и зам.-председател на Общинския народен съвет в Ловеч.

В кабинета на Андрей Луканов

През февруари 1990 г. влиза в кабинета на Андрей Луканов като зам.-министър на земеделието и хранителната промишленост.

Издигнат е за народен представител от БСП на изборите за 7-то Велико Народно събрание в 47-ми Никополски избирателен район, откъдето е избран.

Въпреки избора той остава на поста си зам.-министър по земеделието. Такъв продължава да бъде и в сформирания в края на декември 1990 г. кабинет с премиер съдията Димитър Попов (правителство на националното съгласие).

С решение от днес Светият синод ще подготви и предаде списък до комисията по досиетата, който ще съдържа необходимите данни на длъжностните лица, които от 2006 г. заемат или извършват публични дейности в Българската православна църква (БПЦ). Тези лица са Българският патриарх, епархийските митрополити, епископите, ректорите на семинариите и игумените на ставропигиите.

Решението беше огласено чрез сайта на Българската патриаршия. То идва седмица, след като проверката за обвързаност с ДС предизвика смут в БПЦ и съпротива от страна на някои нейни представители.

Преди около месец комисията по досиетата изиска от необходимите данни за висшите ръководни служители в БПЦ, той като по закона за досиетата дойде ред за проверка за агентурна принадлежност на религиозните общности.

От БПЦ неколкократно променяха позицията си. Първоначално обявиха, че църквата не може да се третира като религиозна общност. В медиите дори се появиха информации, че представители на Светия синод ще търсят среща с президента Георги Първанов, за да отправи питане до Конституционния съд, въпреки че самият КС преди години има тълкувателно решение, с което се е произнесъл, че православната църква е религиозна общност.

Срещу днешното решение на Светия синод несъгласие е изразил Неврокопският митрополит Натанаил. „Убеден съм, че съдържанието на нормата от закона, според която членовете на управителните органи на религиозните общности подлежат на проверка и разкриване на досиетата им, е противоконституционна. Това, според нас, е грубо нарушаване на отделеността на Църквата от държавата", се казва в становището му, разпространено от агенция „Фокус”.

Той припомня решение на Конституционният съд от 1992 г. в което е посочено, че е недопустима държавна намеса във вътрешно-организационния живот на религиозните институции, както и в тяхното обществено проявление.

Според митрополит Натанаил това публично ритуално действие (проверката за принадлежност, б. .а.) ще злепостави единствено институцията БПЦ и „ще задоволи медийната жажда за сензации за няколко дни, но ще смути душите на много православни християни и ще срине единствената надежда и опора на народа в Църквата”.

Проверката за принадлежност към бившия репресивен апарат на ДС обаче не засяга само БПЦ. Дирекцията по вероизповедания към Министерския съвет е предоставила на комисията по досиетата данни за общо 113 регистрирани в страната религиозни институции. Десет от тях вече са предали необходимите данни на комисията по досиетата. Сред тях са Главното мюфтийство и Арменската църква, научи Държавна сигурност.com.

Духовенството е обект на преследване от БКП и нейният репресивен инструмент Държавна сигурност още веднага след 9 септември 1944 г. В специално решение на Политбюро е обявено, че БПЦ е враг на „народната власт”. ДС следи и разработва църквата в специално направление „Духовенство”. Първоначално за него е отговаряло отделение „А” (1944-1947) на отдел ДС, след това І отдел (1947-1952) на Дирекция „Държавна сигурност”. После преследването на духовенството е поето от Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията (1952-1961).

Последната структура в ДС, която се занимава с духовенството е прословутото Шесто управление на ДС, познато като политическата полиция по време на управлението на Живков. Това показват и част от публикуваните архивни документи в най-новия сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция”, 2011 г.

Безпрецедентен провал на военното разузнаване, състоящ се в разконспирирането на офицери от Разузнавателното управелние на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА и извършена от тях вербовка на български гражданин от турски произход, разкриват архивите на бившето РУ-ГЩ, за които наследниците на БКП твърдят, че по времето на комунизма е работило изключително за защита на България.

Куриозният случай е станал през 1971 г., когато в Шумен офицери от отдел 05 „Турция” на РУ-ГЩ вербуват Мехмед Хаджиюмер (тогава Мехмед Юмеров), преподавател във филиала на Софийския университет в града, за свой сътрудник. Веднага след вербовката той е информирал Окръжното управление на МВР-ДС в Шумен за случилото се, тъй като се е усъмнил във военните разузнавачи, което от своя страна е довело до разконспириране на офицерите и извършената от тях вербовка.

 Архивите, документиращи провала на военното разузнаване в този случай се съхраняват в досието на Мехмед Хаджиюмер, което е общодостъпно, тъй като неговата принадлежност към военното разузнаване е установена и официално обявена от Комисията по досиетата. От днес подробности от съдържанието му са публикувани в Регистъра на сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com).

Ден след оповестяване на агентите на ДС в Светия Синод единствено Врачанският митрополит Калиник от всички 11 обявени с досиетата митрополити поиска прошка.

"Ако някой нещо е засегнат като епархиот (жител) на Врачанска  епархия, вярващ или невярващ, бих помолил за извинение, моля пред Бога и Всечистия кръст да бъда простен", заяви Калиник пред журналисти в сряда в митрополитския параклис по повод официално оповестеното вчера негово агентурно минало.

Врачанският митрополит каза още, че възнамерява да изкара земния си живот по монашеския обет, който е дал, както и да изпълни поетите обети при ръкополагането му като епископ, а след това и като митрополит.

"За никого не съм донасял нищо лошо", увери той и изрази единствено учудване, че е имал псевдоними като агент, като допълни, че при многобройните си пътувания зад граница е правил доклади до председателя на Светия синод.