Сайтът Държавна сигурност.com ви предлага интервю с историка Момчил Методиев, един от най-компетентните изследователи на Българската православна църква по време на комунизма. Той е доктор по история от СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите”Папите и тяхната империя – ІІ-VІІ век” (2002), „Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава” (2008) и „Между вярата и компромиса” – Българската православна църква и комунистическата държава (2010). Редактор е на списание „Християнство и култура”. Един от съставителите на документалния сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция” (2011).

Г-н Методиев, какъв анализ следва да се направи след обявяването на сътрудниците на ДС в Светия Синод, които се оказаха 11 души от 15 членове?

- Резултатите са ясни – имаме много лоши и една добра новина. По-точно лошите новини са 11, а много добрата новина е чистото минало на патриарх Максим. Следва анализът на оповестените данни – същински дълбокия анализ ще мога да направя след като прочета самите досиета, но и сега е ясно, че някои от оповестените данни са направо шокиращи. Най-силно в това отношение ме впечатли обемът на досието на Западноевропейския митр. Симеон – автор на 27 тома донесения и щатен ДС служител. Разбирам, че тези 27 тома съдържат преди всичко справки за българските църковни общности в Америка и Западна Европа, както и че включването му в свръхсекретния щат е вероятно средство за повишение на неговата заплата, докато е в чужбина, но това не променя нищо. Освен това той е бил привлечен, докато е бил учител-възпитател в Семинарията в Черепиш, което също ми изглежда осъдително.

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува личното кадрово дело на Таско Ерменков – депутат от БСП в 42-то Народно събрание (2013-2014) и 43-то Народно събрание (2014 – ), изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност (2003-2010), бивш щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА (1984-1992).

Неговото име нашумя наскоро като автор на поправката „Бакалов” в Закона за военното разузнаване, приета от парламента с гласовете на БСП и ГЕРБ, целяща смяната на назначения през май 2015 г. за директор на служба „Военна информация” (военното разузнаване) Йордан Бакалов, срещу което се обяви премиерът Бойко Борисов, а президентът Росен Плевнелиев наложи вето миналата седмица и върна закона за ново разглеждане в Народното събрание.

От досието става ясно, че като военен разузнавач РУ-ГЩ не е оценило положително работата на Таско Ерменков, особено по време на задграничния му престой в Западен Берлин (1987-1990), откъдето се е завърнал след скандал при опита да закупи служебен автомобил. РУ-ГЩ заключава, че той не е показал качества за работа зад граница и придобитите от него данни са от средствата за масова информация.

Сайтът desebg.com продължава с поредицата, в която публикува досиетата на председателите на Българската народна банка. През първите 7 години от прехода след 10 ноември 1989 г. БНБ е ръководена все от сътрудници на бившата Държавна сигурност. След досиетата на председателите на БНБ Иван Драгневски (1989-1991 г.) и проф. Тодор Вълчев (1991-1996) desebg.com публикува досието на Любомир Филипов, председател на БНБ от януари 1996 г. до юни 1997 г.

Произход и образование

Любомир Филипов е роден в Берковица през 1945 г. Произхожда от учителско семейство. Баща му е член на БКП от 1928 г., политзатворник и политически емигрант, участник в Септемврийското въстание през 1923 г. След 9 септември 1944 г. работи  държавна и партийна работа. Майка му учителка, член на БКП.

Вчера, 17 април 2013 г., комисията по досиетата официално обяви първите си две решения за сътрудниците на комунистическите тайни служби сред кредитните длъжници. Едно от по-известните имена в списъка е това на Младен Мутафчийски. Той е привлечен през 1980 г. секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС (разузнаването) под псевдонима „МИХАЙЛОВ”. След това, през 1983 г. е оформен като ОРОН – оперативен работник на обществени начала. В годината на вербовката му – 1980 г. – той е изпратен като инженер в Етиопия за строежа на обект „Посолски комплекс“. През 1983 г.  е преназначен за пълномощник на „Кинтекс“ в Адис Абеба до 1987 г. От края на 60-те години „Кинтекс” е външнотърговското дружество, което осъществява оръжейната търговия на НРБ. В края на 80-те години Мутафчийски е назначен за ръководител на фирмата „Тератон”, която се занимава с инженерингова дейност, но също така се намесва с схемата за търговия с ембаргови стоки.

След промените Мутафчийски развива самостоятелен бизнес. Собственик е в множество фирми, свързани с туристическия бизнес по българското Черноморие.  До 2009 г. е в ръководството на „Слънчев бряг” АД, а след напускането му в различни публикации в пресата се сочи, че активите на дружеството са източени. Името му нашумя през септември 2008 г. след побоя на главния редактор на сайта „Фрог нюз“ Огнян Стефанов. При старта Мутафчийски е собственик на електронно издание, а Стефанов е негов съдружник.

Следващият текст е посветен именно на дейността на „Тератон” под ръководството на Младен Мутафчийски. Текстът е част от разследването на журналиста Христо Христов за източването на българските капитали зад граница в книгата му „Империята на задграничните фирми” (2009).