Сайтът desebg.com публикува пълен списък на едноличните търговци, които са организирали или организират хазартни игри, а също така и членовете (бивши и настоящи) на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица, организиращи хазартни игри, оповестени в понеделник (29 юни 2015 г.) от Комисията по досиетата.

Във вчерашната публикация сайтът акцентира върху имената на трима от тях, свързани с „Мултигруп”, като лица, заемащи ръководни длъжности в управата на закупения през 90-те години на ХХ век от групировката на Илия Павлов „Гранд хотел” – Варна, а именно: Дарина Павлова – съпруга на Илия Павлов, Павел Найденов – негов баща и Сандалска Недялка Стоева Сандалска-Генкова – бивш вицепрезидент на „Мултигруп”.

 Прави впечатление, че от 45-те огласени от Комисията лица, сътрудници на тоталитарните комунистически служби, свързани с извършване на хазартна дейност, 17 души са щатни служители на ДС, предимно работили в Шесто управление на ДС и в Софийско градско управление на МВР-ДС. Сред щатните служители са о. р. ген. Георги Ламбов, главен секретар на МВР в еднопартийния кабинет на БСП начело с Жан Виденов (1995-1997) и о. р. полк. Любен Левичаров, директор на Централната служба за борба с организираната престъпност (1994-1995), както и двама бивши членове на Управителния съвет на Българския спортен тотализатор Константин Симеонов (към 2009 г.) и Огнян Мутев (2005-2009).

Имаше натиск върху управляващите за връщането на параграф 12 в закона за досиетата. Това призна вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов по време на пресконференцията във вторник, на която отчете дейността на екипа си в МВР.

Той не уточни повече подробности, но специално благодари на парламента за принципната позиция и за отстояването на отпадането на параграф 12. Сайтът desebg.com припомня, че през декември 2012 г. парламентарната група на ГЕРБ подкрепи предложението на депутатите Иван Костов (ДСБ) и Йордан Бакалов (СДС) за отмяната на параграф 12 от закона за досиетата, с който тройната коалиция през 2006 г. опъна чадър върху кадрите на комунистическите тайни служби в двете съвременни разузнавания на България – служба „Военна информация (военното разузнаване) и Националната разузнавателна служба.

БСП направи опит да блокира отпадането на параграф 12 още в парламента преди четири месеца, но не успя. От левицата дори поискаха президентът Росен Плевнелиев да наложи вето, но той не възприе доводите им.

Какво се случи на Патриаршеския събор на 24 февруари 2013 г., който избра Русенският митрополит Неофит за нов патриарх? Как да разчитаме този избор и какво може да се очаква от новия глава на БПЦ? Ще бъде ли забравена темата за досиетата в църква и комунистическото минало? Отговор на тези и други въпроси дава пред сайта desebg.com историкът Момчил Методиев. Той е един от специалистите с най-добри познания за процесите в БПЦ и е автор на задълбоченото изследване за църквата през периода на комунизма в България – „Между вярата и компромиса”, а също така и на книгата за Държавна сигурност при управлението на БКП "Машина за легитимност".

Г-н Методиев, как оценявате избора на митрополит Неофит за патриарх на БПЦ?

- Това беше първият свободен, прозрачен и лишен от външни влияния избор на Български патриарх в модерната история на Българската патриаршия. В този смисъл легитимността на патриарх Неофит е безспорна, а кредитът на доверие, с който той започва своето служение, е много голям.

Сайтът Държавна сигурност.com представя досиетата на кандидатите за президент, разкрити като сътрудници на бившата ДС.

Целта е чрез публикуването на документите онлайн преди вота на 23 октомври 2011 г. гражданите, които се интересуват, да добият представа за някои от зависимостите на кандидатите в миналото, които са спестени в техните биографии.

22 години след промените за първи път медия предлага възможност на гражданите преди избори да се запознаят онлайн с досиета на участници в изборна надпревара.

Досието на Алексей Петров е публикувано от Държавна сигурност.com още преди той да се кандидатира за президентските избори през 2011 г. Макар и да не са изложени всички документи, неговото кадрово дело на служител в Милиционерския батальон през 80-те години, водещ се на щат към Шесто управление на ДС, е представено обективно и може да бъде прочетено тук.

Материалите за агентурното минало на Венцислав Йосифов могат да бъдат прочетени тук.

Настоящата публикация представя досието на Красимир Каракачанов (1965). Той е завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „История” през 1990 г.