В началото на декември 2019 г. председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков образува тълкувателно дело за уеднаквяване на практиката на съда по дела, заведени от сътрудници на тоталитарните комунистически служби срещу решения на Комисията по досиетата, с които тя огласява тяхната принадлежност в качеството им на лица, заемали или заемащи различни ръководни длъжности.

За това той е сезиран още през лятото от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който от своя страна е информиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

За докладчик по новообразуваното тълкувателно дело председателят на ВАС е определил съдия Румяна Лилова. Сайтът desebg.com припомня в ръцете на кого е поверен този случай.

Съпруга на магистрат, замесен в корупционен скандал

 Румяна Лилова е съпруга на съдията Андрей Икономов, председател на Пето отделение във ВАС (2004-2010). През 2010 г. той се оказа един от цяла група висши магистрати, замесени в схема за придобиване на апетитни имоти в Приморско чрез „нуждаещи се” членове на семействата им.

„Не намира законова опора разбирането на съставите на Върховния административен съд (ВАС) за нищожност на последващи решения [за лица с принадлежност към тоталитарните служби] на Комисията, когато тези решения са издадени съгласно закона по повод на заемане или кандидатстване на лицето на различни публични длъжности”.

Това е посочил главният прокурор Сотир Цацаров в своето искане за уеднаквяване на противоречивата съдебна практика по дела срещу решения на Комисията по досиетата, с които е оповестена принадлежност на сътрудници на Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА повече от веднъж, но в качеството им на лица, заемащи или заемали различни ръководни длъжности.

Както desebg.com писа Цацаров е изпратил искането си до ВАС още през месец юли тази година, след като е бил сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, но едва миналата седмица председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков е разпоредил да се образува тълкувателно дело.

Цели пет месеца Върховният административен съд (ВАС) е забавил разглеждане на искането на главния прокурор Сотир Цацаров за разрешаване на проблема с противоречивата съдебна практика, създадена от съда по дела срещу осветяването на сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

Това стана ясно днес от публикуваната на сайта на ВАС документация по казуса.

Както desebg.com информира миналата седмица на 5 декември 2019 г. председателят на ВАС Георги Чолаков се разпореди да бъде образувано тълкувателно дело по поставеното от главния прокурор искане за уеднаквяване на съдебната практика по дела срещу решения на Комисията по досиетата, с които тя огласява повече от веднъж сътрудници на Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА, в качеството на лица, заемащи различни ръководни постове след 10 ноември 1989 г.

 От искането на Сотир Цацаров обаче се вижда, че той е сезирал ВАС преди пет месеца – от 29 юли 2019 г.

Върховният административен съд (ВАС) ще направи втори опит да уеднакви противоречивата си съдебната практика, която възприе през последните няколко години по отношение на дела, заведени от лица, разкрити от Комисията по досиетата като сътрудници на тоталитарните служби.

Това стана ясно от съобщение, публикувано на страницата на ВАС. В него се посочва, че председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков е издал разпореждане за образуване на тълкувателно решение по искане на главния прокурор на следния въпрос:

„Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материалноправна компетентност (извън случаите по чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА) да се произнася с второ и последващи решения за конкретно лице с обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при едни и същи доказателства, след като то е заемало и друго публично качество, след постановяване на първоначалния административен акт, предвид императивната разпоредба на чл. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА?"