Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред прие днес (13 януари 2021 г.) промени в закона за досиетата, с които на практика управляващите дават ход на избор на нов състав на Комисията по досиетата, който ще се опитат да осъществят до края на мандата на 44-то Народно събрание.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия беше внесен преди Коледа (на 17 декември 2020 г.), като вносители са му депутати от ГЕРБ и ВМРО.

Той съдържа две важни поправки. С първата настоящият състав на Комисията по досиетата се редуцира от 9 на 5 члена, което на практика означава избор на нов неин състав. Според законопроекта това трябва да стане в едномесечен срок от приемане на поправката.

В края на 44-то Народно събрание управляващото мнозинство предприема опит за избор на нов състав на Комисията по досиетата.

Това стана ясно, след като в четвъртък (17 декември 2020 г.) народни представители от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ внесоха в парламента законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, известен като закона за досиетата.

Промените са в две посоки. С първата се предлага съставът на Комисията по досиетата да се редуцира от 9 на 5 членове, включително председател и зам.-председател.

В мотивите на законопроекта се подчертава, че с него „заявяваме категоричната си позиция, че Комисията трябва да продължи своята дейност“.  

Като аргумент за намаляването на членовете на Комисията е посочено, че „подобен състав според действащото законодателство имат други независими държавни органи, които осъществяват държавната политика в определени сфери“.

Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд (ВАС) днес гласува да се преформулира въпросът по тълкувателно дело № 9 от 2019 г., свързан с прилагането на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Както desebg.com информира Общото събрание на ВАС трябва да уеднакви съдебната си практика по дела срещу решения на Комисията по досиетата, с които тя огласява вече установена принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА на лица, но в качеството им на публични фигури, заемащи различни ръководни длъжности след 10 ноември 1989 г.

Тълкувателното дело във ВАС беше образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров през юли 2019 г., който беше сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Кстадинов.

Тринадесет години след началото на прилагането на закона за досиетата процесът по разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби е изправен пред ново изпитание. Върховният административен съд трябва да уеднакви съдебната си практика по някои дела, свързани с осветяването на агентите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. През последните години някои съдии се опитват да наложат цензура върху дейността на Комисията по досиетата в усилията ѝ да изпълнява закона и информира обществото за това какви ръководни постове са заемали сътрудниците на репресивния апарат на БКП през прехода.

По темата сайтът desebg.com потърси мнението на известния юрист – адвокат Александър Кашъмов, който отговаря на въпроси на журналиста Христо Христов. Адвокат Кашъмов е специализирал във Великобритания и САЩ, ръководител е на правния отдел на фондация „Програма достъп до информация“. Обявен е за „Адвокат на годината“ от сп. „Правен свят“ за 2008 г. Носител е на наградата за правосъдие „Темида – цената на истината” в категорията „Дело на годината“ за 2016 г., организирана от Балканска Медийна Асоциация и Софийска Адвокатска Колегия. Ангажирането му с редица обществени каузи му е извоювало име на един най-влиятелни общественици в България. Александър Кашъмов е безспорен авторитет по проблема с наследството на Държавна сигурност и преодоляването на зависимостите от него. Участва в изработването на закона за досиетата през 2006 г., както и в защитата на процеса по разкриването на сътрудниците на комунистическите служби при редица атаки срещу закона и Комисията в годините след това.