Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Експерти: Връщането на параграф 12 е продължение на политиката Пеевски |
![]() |
![]() |
COMDOS - Закон за досиетата |
Написано от Христо Христов |
Четвъртък, 03 Октомври 2013 16:41 |
Това заяви разследващият журналист и основател на специализирания сайт desebg.com Христо Христов днес на пресконференция по повод внесения миналата седмица от група депутати от БСП и един от партия „Атака” законопроект на промяна на закона за досиетата. С изменението се цели да се върне чадъра върху оповестяване на служителите на ръководни постове в Националната разузнавателна служба (НРС, наследник на Първо главно управление на ДС) и в служба „Военна информация” (наследник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА), които са работили в комунистическите тоталитарни служби. Параграфът беше отменен през декември 2012 г. от парламентарната група на ГЕРБ и Синята коалиция в 41-то Народно събрание. Христов, заедно с председателя на комисията по досиетата в периода 2001-2002 г. Методи Андреев, политолога Антон Тодоров и юриста Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на фондация „Програма достъп до информация”, бяха категорични, че предприетият законодателен ход е връщане назад в разкриването на досиетата на репресивния апарат на БКП и пореден опит да се блокира този процес. „Не отговаря на истината, че с параграф 12 ще бъде защитена националната сигурност на България, напротив той е във вреда на националната сигурност, защото хората, които се защитават, са завършили школи в КГБ и ГРУ (съветското военно разузнаване, б.а.) и са силно уязвими от днешните руски специални служби”, посочи Методи Андреев. Той изтъква, се крият хора, които са от нелегалния щат на НРС и военното разузнаване и това е причината комисията по досиетата да среща твърде големи трудности за получаване на документи, особено от служба „Военна информация”. По думите му в момента съществува сериозен институционален проблем, защото един закон като този за разкриване на досиетата, който е в съзвучие с стремежа на обществото към откритост и информираност, за прекратяване на българското задкулисие и кукловодите му, може да бъде съществено осакатен в една от последните му фази на неговото приложение. „Страхът е, че на показ ще излязат хора, които след 10 ноември 1989 г. са имали реалната власт върху политическите и икономическите процеси в България”, допълни Андреев. Според него не е тайна, че българското задкулисие след краха на комунизма е тясно обвързано с действащите специални служби. „Връщането на параграф 12 е знакова стъпка на управляващото мнозинство на БСП, ДПС и „Атака”. Тя е настроена изключително реваншистки. Всички обещания за социална политика, за решаване на проблемите на най-тежко пострадалите граждани от прехода са оставени на заден план и виждаме колко бързо се вадят за решение неща, които са свързани с този политически Франкенщайн, който управлява в момента”, каза Методи Андреев. Той заяви, че досега няма нито един случай, при който разкрит сътрудник на комунистическите служби да е бил заплашен физически от факта, че е разузнавател зад граница, както и да се създаде опасност за неговото семейство и близки. Политологът Антон Тодоров цитира архивни документи, които разкриват, че професионализмът на бившите разузнавателни служби, особена военното разузнаване е силно преувеличен. По този въпрос са изговорени толкова неверни неща, толкова митология е създадена. Един от големите митове е, че тези разузнавачи, чиито имена продължават да се крият са работили за националната сигурност. Не националната сигурност, а вярност към партията и дружбата със СССР са били водещи в тяхната оперативна работа”, посочи той. Политологът постави под съмнение агентурните позиции на военното разузнаване в Близкия Изток. По думите му имало само един човек, който е владеел арабски. Антон Тодоров разкри документи от архива на военното разузнаване, които доказват, че Веселин Иванов е бил офицер от някогашното Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА. „Това означава, че той също е от старата колода кадри” обясни политологът. Тодоров допълни, че зам.-директор в служба „Военна информация” и то в най-важната част – оперативното ръководене на службата е Митко Троански, който в средата на 80-те години той също е на работа в РУ-ГЩ, част от секретните тоталитарни служби, директно подчинени на ГРУ. „Ако се перифразира предизборното обещание на БСП „Да върнем България на хората” само три месеца след управлението на кабинета Орешарски зад него може да се разчете посланието „Да върнем България на хората от комунистическите тоталитарни служби”, заяви журналистът Христо Христов. По думите му сред серията от назначения в законодателната, изпълнителната власт и в администрацията връщането на параграф 12 е своеобразен връх в политиката на рекомунизацията на България. Според него БСП демонстрира завиден тоталитарен рефлекс, когато вземе властта със социални обещания, да се обръща много бързо, но към специалните служби и тяхното задкулисие, скрито зад думи като национална сигурност. „Това показва, че за 24 години БСП не успя да скъса пъпната връв на зависимост от комунистическите служби”, допълни той. Журналистът припомни, че през месец април тази година на безпрецедентна среща на върха при президента Росен Плевнелиев директорите на НРС и служба „Военна информация” ген. Драгомир Димитров и Веселин Иванов са декларирали, че ще спазят закона за досиетата и ще предадат списъците с щатно разписание и други все още непредадени архиви. „Директорите на разузнавателните служби би следвало да са мъже на честта и след като са дали дума, следва да я изпълнят. Нека излязат пред обществото и да декларират дали ще изпълнят това джентълменско споразумение или ще изчакат първо да бъде приета поправката на параграф 12 и тогава ще се оправдават”, заяви Христов. Той призова българската прокуратура да се самосезира от публично изнесените факти на пресконференцията за нарушаването на закона за досиетата в продължение на 9 месеца от страна на ръководствата на НРС и военното разузнаване. Според него президентът Росен Плевнелиев незабавно следва да разпореди на пряко подчинената му НРС да спази и изпълни закона. Юристът Александър Кашъмов заяви, че в случая с параграф 12 тайната, която пази националната сигурност, се оказва, че не пази националната сигурност, а е в нейна вреда. Той беше категоричен, че прозрачността е далеч по-голям стожер на сигурността. Той критикува Народното събрание за това, че за пореде път това мнозинство внася законопроект за изменение на действащ закон без да се спазва законовата процедура. А тя изисква да се публикува и оценка за прилагането на закона за закона, не е обявено обществено обсъждане. „Нищо от това не е направено. За пореден път това Народно събрание, което започна своята дейност с гафа с избора на Пеевски за шеф на ДАНС, продължава този стил”, добави юристът. Той припомни редица международни документи, свързани с предприемането на стъпки за преодоляване на тоталитарното комунистическо наследство, сред които една от най-важните крачки е отварянето на архивите на репресивния апарат на БКП. Александър Кашъмов подчерта, че предложената от БСП поправка в закона за досиетата за параграф 12 всъщност не се отнася само и единствено за защита на разузнавачи, заемащи действащи постове, но и на всички други с досиета от 10 ноември 1989 г. насам. „Не отговаря на действителността претенцията в мотивите на вносителите, че се защитават действащи служители на разузнавателните служби”, беше категоричен юристът. Той заключи, че законът за досиетата не е само важен за разкриване на миналото, а и за разкриването на българския преход, защото българското общество се нуждае от много прозрачност и знание защо и при какви условия едни или други фигури са се оказали водещи в този преход. В заключение Александър Кашъмов цитира една декларация Асоциацията на офицерите от резерва "Атлантик" по повод тежките проблеми в служба "Военна информация отпреди две години, която е красноречиво говори за реалността във военно разузнаване: "За всеки офицер, запознат в детайли с кадровата политика в служба „Военна информация”, е ясно, че през целия период на прехода там кадруваше една политическа сила. Затова всеки опит за външна намеса от административен или друг фактор среща истеричен отпор. В това затворено феодално владение, скрито зад високите стени на класифицираната информация, са пуснали дълбоки корени фамилните и приятелските връзки. Чести са случаите, когато подборът на кадри се извършва въз основа на отдавна отпадналия чл. 1 от старата конституция. Тази кадрова политика е заложила „приемственост” поне за 20 години напред." По-късно днес пред БНР председателят на комисията Евтим Костадинов свърза искането за промяна в закона за досиетата с работата на комисията по проверката на т.нар. кредитни милионери, която тече от месеци. Костадинов, коментира още , че връщането на параграф 12 ще постави в неравностойно положение хората, чиято принадлежност към бившите служби вече бе обявена. Това се отнася за малко над 20 души, чиито имена вече бяха огласени при проверки на комисията. |