Депутатът Велизар Енчев, който влезе в 43-то Народно събрание от листата на коалицията „Патриотичен фронт – НФСБ и МВРО-БНД”, но веднага след това напусна групата й и стана независим народен представител, поиска да бъде отменен закона за достъп до документите на Държавна сигурност и разкриване на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби.

В петък (17 април 2015 г.) той е внесъл в Народното събрание законопроект, с който предлага отмяна на закона за досиетата и закриване на Комисията по досиетата.

В мотивите си е посочил, че много от документите на бившите служби, съхранявани от Комисията, били секретни и тяхното разкриване ще увреди интересите и авторитета на България (това твърдение е невярно, тъй като със самия закон документите на тоталитарните комунистически служби до юли 1991 г. са обявени за разсекретени).

По негово мнение законът е твърде либерален и това позволявало на чужди граждани или свързани с тях лица да четат и преснимат разузнавателна информация.

Според Енчев дейността на Комисията по досиетата можело да се извършва и от специалните служби, поради което със закриването щяло да се постигне сериозна икономия в бюджета.

Освен като народен представител, който преди това водеше предаване по телевизия „Скат”, Велизар Енчев е бивш щатен служител на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност от 1985 г. и  член на БКП от 1984 г. Според документите в личното му кадрово дело при постъпването си в ПГУ той подписва клетва, с която се врича в безпределна вярност на БКП и „дружбата с великия Съветски съюз”.

Крахът на комунизма заварват Енчев на служба в ПГУ. Като оперативен работник той е преназначен през 1990 г. в сформираната на мястото на ПГУ Национална разузнавателна служба и работи в нея до 1995 г., когато е уволнен по време на управлението на БСП.

Принадлежността на Велизар Енчев към Държавна сигурност е обявена от Комисията, която той иска да бъде закрита, неколкократно при проверки на различни институции, в които е заемал ръководен пост или е кандидатствал за изборна длъжност.

Още след като беше избран за народен представител от Патриотичния фронт през есента на 2014 г. Енчев заяви, че първото нещо, което ще направи като влезе в парламента, е да внесе законопроект за закриване на Комисията по досиетата, но заканата му става факт половин година по-късно.

„Законотворчеството” на Енчев е деветия опит за блокиране на процеса на отваряне на архивите на комунистическите служби откакто през декември 2006 г. беше приет закона за досиетата в резултат на рядко срещан политически и обществен консенсус. Всички предшестващи го не са успели.

За последно през есента на 2013 г., по време на кабинета Орешарски, кръгът около Станишев в БСП заговори за закриване на Комисията по досиетата, но наследниците на комунистическата партия така и не бяха подкрепени от никого в парламента. Тогава БСП (подкрепила закона през 2006 г. и втория мандат на Комисията през 2012 г.) не получи обществена подкрепа за замисъла си, освен гласовете на няколкото асоциации на бивши служители на Държавна сигурност.

Представително социологическо проучване, обявено тогава (декември 2013 г.) по БНТ, показа, че 73,5% от хората са „за” приемането на законова забрана (лустрация) бивши сътрудници на Държавна сигурност да заемат ръководни постове. При 88,3 процента надделява общественото мнение, че е задължителна проверка за принадлежност към тоталитарните комунистически служби на лицата, заемащи държавни постове и 66,7% смятат, че е необходимо да има постоянно действащ независим орган за разкриване на сътрудниците на тоталитарните служби.