Пълно фиаско претърпяха противниците на осветяването пред обществото на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА днес в българския парламент.

Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред гласува на второ четене поправка в закона за досиетата, с която се преодолява опита на Върховния административен съд (ВАС) да наложи цензура върху процеса по разкриването на агентите на тайните комунистически служби.

С 13 „за“ и 6 „против“ законовата поправка, внесена от депутати от „Демократична България“ бе приета на второ чете и остава само да бъде гласувана в парламента окончателно.

Изненада в гласуването бе гласуването „против“ на депутатите от ДПС, защото на първо четене в парламента лидерът на партията Мустафа Карадайъ заяви, че те ще подкрепят поправката.

Очевидно противниците на отварянето на досиета се опитват да окажат задкулисен натиск върху парламентарните групи, подкрепили първоначално поправката.

Според източници на desebg.com задкулисният натиск ще продължи до последно, докато поправката не мине окончателно на второ четене в парламента, което се очаква да стане идната седмица.

С поправката се потвърждава законовото право на Комисията по досиетата да огласява принадлежността на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА на различните им ръководни постове, които са заемали от 10 ноември 1989 г. насам.

През декември 2021 г. общото събрание на ВАС излезе с тълкователно решение, че Комисията не може да огласява принадлежност с повторно или последващи решение, ако не представя нови доказателства.

След 15 години от прилагането на закона изведнъж ВАС най-нагло прие, че еднократното огласяване на принадлежност е достатъчно изпълнение на закона, нещо което на практика подменя духа на закона за досиетата, приет при пълен политически консенсус през 2006 г., чиято цел е да се информира кой от сътрудниците на тоталитарните служби на комунистическия режим какви ръководни постове е заемал, заема или кандидатства за такива.

Поправката бе приета на първо четене от парламента след ожесточена съпротива от страна на БСП и пропутинската партия „Възраждане“ в началото на април 2022 г., а с днешното решение на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред стана ясно, че няма да се получи пропукване в държавната политика по разкриването на тоталитарните зависимости, прилагана вече 15 години.
Заседанието на парламентарната Комисия бе водено от нейния председател Атанас Атанасов, който бе категоричен в подкрепата си на процеса на отварянето на досиетата.

За да спасява положението на заседанието дойде лично председателят на ВАС Георги Чолаков, който се опита да убеди депутатите, че такава поправка не е необходима.

Той влезе в словесен спор с председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов без да може да отговори на въпроса как така чак от 2017 г. се появи противоречива съдебна практика във ВАС, който преди това 10 години не виждаше никакъв проблем в прилагането на закона за досиетата.

Чолаков си позволи да обвини Евтим Костадинов, че си позволявал да тълкува решение на над 80 съдии, но председателят на Комисията по досиетата му отговори, че не тълкува чужда работа, а изпълнява закона за досиетата, приет от над 160 народни представители преди 15 години.

В защита на закона и дейността на Комисията участие в дебата взе и Екатерина Бончева, член на независимия държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби.

След успешното гласуване в полза на поправката председателят на ВАС Георги Чолаков видимо ядосан и изнервен от резултата буквално излетя от залата.