Помните ли първия случай, когато бе направен опит да се сложи прът в процеса на разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби след влизане в сила на закона за досиетата, приет с невиждан дотогава политически консенсус в края на 2006 г.?

Това се случи през 2007 г., съвсем в началото на отварянето на досиетата след като новоизбраната от парламента Комисия с председател Евтим Костадинов започна работа.

Тя бе обявила резултатите в няколко институции по списъка в закона за досиетата за проверка на лица, заемащи публични длъжности в България след 10 ноември 1989 г., когато дойде първото съдебно дело срещу решение на независимия държавен орган за установяване и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност.

Случаят с Павел Димитров

Делото бе заведено от адвоката Павел Димитров, по това време координатор на ГЕРБ във Варна (законът за досиетата дава право на всяко лице с разкрита принадлежност към тоталитарните служби да обжалва решението по съдебен път, б. а.).

Комисията по досиетата беше огласила неговата принадлежност към ДС при проверката на членовете на Висшия съдебен съден, по която той е проверен в качеството си на член на ВСС в периода септември-декември 1991 г.

Доказателството за принадлежността му към Държавна сигурност е установена с документ от неговото лично кадрово дело, а именно заповед на министъра на вътрешните работи от 1 юни 1990 г., с която е преназначен от народната милиция за началник отдел
следствен – Варна при Главно следствено управление-МВР и му е
присвоено звание полковник от ДС (принадлежността към тоталитарните служби се установява в срок до 16 юли 1991 г., когато Указът за Държавна сигурност е официално отменен, б. а).

ДС не е Държавна сигурност

Павел Димитров обаче атакува решението на Комисията по досиетата пред Софийския административен съд. Там съдебен състав с председател Ралица Романова отмени решението на Комисията с абсурдния мотив, че от абревиатурата „ДС“ не ставало категорично ясно дали се касае за Държавна сигурност.

Скандалното решение придоби публичност, а Комисията по досиетата го обжалва пред Върховния административен съд (ВАС), който го отмени като „неправилно, необосновано, взето е едностранно и против основните разпоредби в закона за разсекретяване на досиетата“.

Принадлежността на Павел Димитров бе оповестена от Комисията по досиетата през 2009 г. при проверката на народните представители в качеството му като народен представител (ГЕРБ), през 2013 г. при проверката на лицата, заемали или заемащи ръководни постове в община Варна в качеството му на общински съветник (2007-2009), през 2019 г. при проверката на ръководствата на политическите партии в качеството му на член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ (2010-2014) и през 2020 г. при проверката на адвокатска колегия Варна в качеството му на неин член на Адвокатския съвет (2000) и член на Дисциплинарния съд (2000-2004).

Павел Димитров обаче никога повече не си позволи да води други дела срещу Комисията по досиетата.

Нагледен пример за елементарен и непрофесионален подход

Решението на съдия Ралица Романова остана в историята на отварянето на досиетата на ДС като нагледен пример за непрофесионален, елементарен и в същото време изключително опасен подход към процеса на осветяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, чиито явни и неявни противници от 1990 г. по всякакъв начин, включително и по съдебен път, се опитват да го блокират и прекратят.

Защото припомням този скандален случай със съдия Ралица Романова от Административен съд София град (АССГ)? Защото 16 години по-късно същата съдийка е сътворила нов юридически абсурд, който не си го е позволявал нито един съдия досега по случаи на обжалвани решения, с които са осветени сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

Делото, по което тя съвсем скоро се е произнесла, е заведено по жалба на проф. Георги Фотев срещу решение на Комисията по досиетата, с което тя е установила и обявила неговата принадлежност към Държавна сигурност.

Предистория на делото Фотев срещу Комисията

През 2008 г. Комисията по досиетата обявява резултата от мащабна проверка на лицата, заемали ръководни постове в българските правителства след 10 ноември 1989 г. (зам.-министри, министри, зам.-председатели и председатели на Министерския съвет).

Сред обявените от независимия държавен орган 107 души с установена принадлежност към тоталитарните служби е и името на Георги Фотев – уважаван социолог, професор, директор на Института по социология при БАН (1992-2003).

Той е проверен от Комисията по досиетата в качеството му на министър на науката и висшето образование в програмния кабинет на Димитър Попов (22 декември 1990 г. – 8 ноември 1991 г.).

Фотев е един от 7-те безпартийни членове в това правителство, договорено между БСП, СДС и БЗНС след принудителната оставка на еднопартийния кабинет на БСП начело с Андрей Луканов в резултат на тежката икономическа катастрофа, финансов банкрут, и неспособността на БКП/БСП да извърши реформи след 10 ноември 1989 г.

За Фотев е установено, той е вербуван на 3 септември 1987 г. като агент под псевдонима „Йолов“ към Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия, отдел 02 („Младеж, български и чуждестранни студенти, аспиранти и преподаватели“, б. а.), отделение 02 от оперативен работник Недялков. Регистриран е в оперативния отчет на ДС на 18 септември 1987 г.

Принадлежността му е установена въз основа на следните документи, открити за него в архива на ДС: регистрационен дневник; картон обр. 4; писмо вх. № 1035/ 28.02.1990 г. с предложение за унищожаване материалите на „Йолов“; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/ 24.01.2008 г.

Реакцията на проф. Фотев

Шести дни след обявеното решение за сътрудниците по проверката на Министерския съвет в. „Труд“ излиза с подробно интервю с проф. Георги Фотев. В него той заявява, че „агентурното име, което ми се преписва, е абсолютно непознато за мен и аз нямам един написан ред под него. Никога през живота ми не съм се подписвал с чуждо име“.

В интервюто подробно разказва, че произхожда от семейство, подложено на репресии от комунистическия режим. Баща му е политически емигрант от началото на 50-те години в Западна Германия.

Описва срещи с представители на ДС – как е принуждаван да се откаже от баща си, как е поискано сътрудничество от него, след като търси лекарство за болната си майка (по думите му и в двата случая отказва), как е привикван от ДС още като студент.

Заявява: „ Искам унищоженото досие! Извършена е чудовищна манипулация на моята личност“ и заключава, че „моята съвест е чиста“, като обявява, че няма да спре и да пише и говори за „мракобесната комунистическа система в България“ и „няма да пожаля сили в време да докажа своята съвършена невинност“. Други изявления по повод обявената му принадлежност към ДС той не дава.

Необяснима пасивност

Прави впечатление, че въпреки декларацията в интервюто проф. Георги Фотев не потърсва правата си тогава в съда, предоставена в закона за досиетата, както това правят мнозина други лица, чиято принадлежност към тоталитарните служби Комисията огласява.

Проф. Фотев не предприема нищо и през 2011 г., когато при проверката на Висшата атестационна комисия независимият държавен орган обявява повторно неговата принадлежност, но в друго качество - като член на научна комисия по обществени науки от 1992 г.

Същата пасивност е налице и през 2014 г., когато Комисията по досиетата огласява проверката в Българската академия на науките и по нея принадлежността на Георги Фотев към ДС отново, но в друго качество – директор на Института по социология при БАН до 2003 г. (какво обяснява проф. Фотев за това, че още през 2008 г. не е завел дело вижте накрая на публикацията в блиц интервюто с него).

Завеждане на дело едва през 2017 г.

Георги Фотев завежда дело едва през 2017 г. – 9 години след обявяването на неговата принадлежност към ДС за първи път през 2008 г. Комисията по досиетата е направила пропуск като го е уведомила с писмо и в трите случаи, както това прави и с останалите разкрити сътрудници, но без да е препоръчано и с обратна разписка, поради което съдът приема, че не е изтекъл давностния срок за завеждане на жалба.

Случайно или не през 2017 г. е времето, когато във Върховния административен съд (ВАС) започват процес по създаване на противоречива съдебна практика по дела срещу решения на Комисията по досиетата отменят решения на Комисията по досиетата. Както по-късно се разбра председателят на отделението във ВАС, което гледа делата срещу Комисията по досиетата се оказа, че съжителства с агент на ДС, а други съдии, участващи в съдебни състави, които отменят решения на независимия държавен орган са започнали своето юридическо образование в школата на ДС в Симеоново преди 10 ноември 1989 г., а във ВАС са командировани без да участват в конкурс за това (противоречивата съдебна практика бе отменена от парламента с поправка в закона за досиетата през 2022 г.).

Когато Фотев завежда дело срещу Комисията по досиетата в същия период дела срещу нея водят и други известни публични фигури, чиято принадлежност към ДС е обявена, като проф. Ивайло Мирчев от Националната художествена галерия, председател на Съюза на българските художници (2004-2011), тракологът проф. Иван Маразов, министър на културата в правителството на Виденов (БСП), бившият лидер на партията Български бизнес блок Жорж Ганчев, Иван Гранитски – бивш депутат от БСП, издател и генерален директор на БНБ (1995-1996) при соцкабинета Виденов и др.

Фотев атакува истинността на документите

В жалбата си проф. Фотев твърди, че решението на Комисията е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на административните правила и и материалноправните разпоредби и е в пълно несъответствие с целта на закона.

Той сочи, че Комисията се позовава на материали, които представляват неистински документи – картончета образец 4 и 6 и писмени данни в регистрационен дневник, предвид извършените поправки в картончетата образец.

Твърди, че Комисията е произнесла решението си без да анализира доказателствата по делото и без да извършат оценка, досежно тяхната достоверност. Фотев посочва, че не е знаел, че е бил вербован като агент и не е осъществявал такава дейност.

Оспорва решението като нищожно с оглед на обявяването му за агент на ДС въз основа на писмени материали, нямащи характеристиката на официален документ и съставени чрез престъпно деяние, изготвени с противоправна цел от служител на ДС, уволнен по непригодност.

Отхвърляне на иска на Фотев

През март 2018 г. състав на АССГ с председател Даниела Гунева отхвърля жалбата на проф. Фотев като посочва, че „оспореното решение не страда от посочените в жалбата пороци“.

Съдът разглежда подробно механизма на установяване на принадлежността към ДС на Георги Фотев от Комисията и противно на неговите твърдения прави извода, че „при издаването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което обжалваният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност“.

Съдебният състав е разгледал подробно при какви законови изисквания се установява принадлежност към тоталитарните комунистически служби и как е действала Комисията в случая.

Той приема „за безспорно установена по делото принадлежността на лицето към съответните държавни служби, посочени в закона. Съгласно трайната съдебна практика Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията ѝ, визирани в закона, се свеждат само до констатиране на факта на принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, посочени в чл. 25 от същия“.

Мотивите за отхвърляне на жалбата

Съдът посочва още:
„В контекста на изложеното съдът счита, че описаните във фактическата част документи в своята съвкупност безспорно установяват принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от Закона, съответно законосъобразността на атакуваното решение. Документите, предоставени на Комисията и приложени в административната преписка към момента на издаване на процесното решение си съответстват, включително и по номера, като между тях не са налице противоречия.

Следва да се отбележи, че документите послужили и анализирани от Комисията при издаване на процесното решение не съдържат твърдяните от жалбоподателя зачерквания, отбелязвания и поправки. Представените и оспорени от жалбоподателя картон образец 4-2бр. и образец 6 не са релевантни за спора в настоящото производство, тъй като не са документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл.1.

Въпреки това, съпоставяйки ги с информацията от останали документи съдът намира, че не съществува противоречие на съдържащата се в тях информация – налице е пълно съвпадение на имената, дата на раждане (независимо от поправката, която очевидно се дължи на техническа грешка), псевдоним, вербувалия го служител и дата на вербовка, която с оглед унищожаването на документите през 1990 г. не е възможно да е извършена през 2002г., както твърди жалбоподателя.“

Съдът е подчертал, че „законът придава на абсолютно всички документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на закона качеството на документи, които са годно доказателствено средство за установяване на принадлежност и на които придава еднаква доказателствена сила и в този смисъл възражението на жалбоподателя, настоящия съдебен състав счита за неоснователно и недопустимо“.

С цитирания от съда параграф 1 от точка 1 законодателят е приел, че „документ“ е всяка записана информация независимо от материалния ѝ носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни“.

Знаейки това съдът приема, че „направеното оспорване от страна на пълномощника на жалбоподателя на документите послужили да се обяви принадлежността на доверителя му се явява неоснователно“.

Подчертано е, че наличието на само някой от посочените в разпоредбата на чл.25 т.3 документи в архивите на ДС е достатъчен за да бъде установена принадлежността.

„Не е нарушен принципа на истинност, тъй като компетентният административен орган правилно е установил фактите от значение за случая и правилно е приложил закона за досиетата“, е заключил съдът (решението за установяване принадлежността на Георги Фотев към ДС е взето от Комисията единодушно – с 9 гласа „за“, б.а.).

Обжалване пред ВАС и отмяна на първоинстанционното решение

Проф. Фотев обжалва това решение пред Върховния административен съд (ВАС). През октомври 2020 г. съдебен състав с председател Таня Куцарова отменя решението на АССГ и го връща на същия съд, за да бъде разгледано от друг съдебен състав.

В доводите си ВАС посочва, че „съдът не се е произнесъл по направеното оспорване истинността на представените в административната преписка документи, не е открил съответното производство за оспорване вярност или автентичност, респективно не е последвала квалификация на вида на тези документи и не е била разпределена съответно доказателствената тежест“.

Този извод не е точен, защото съдът на първа се е произнесъл много точно, а именно:

„Документите, предоставени на Комисията и приложени в административната преписка към момента на издаване на процесното решение си съответстват, включително и по номера, като между тях не са налице противоречия.

Следва да се отбележи, че документите послужили и анализирани от Комисията при издаване на процесното решение не съдържат твърдяните от жалбоподателя зачерквания, отбелязвания и поправки. Представените и оспорени от жалбоподателя картон образец 4-2бр. и образец 6 не са релевантни за спора в настоящото производство, тъй като не са документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл.1.

Въпреки това, съпоставяйки ги с информацията от останали документи съдът намира, че не съществува противоречие на съдържащата се в тях информация- налице е пълно съвпадение на имената, дата на раждане (независимо от поправката, която очевидно се дължи на техническа грешка), псевдоним, вербувалия го служител и дата на вербовка, която с оглед унищожаването на документите през 1990 г. не е възможно да е извършена през 2002г., както твърди жалбоподателя.“

ВАС, който през първите десетина години има единна практика по дела, заведени срещу решения на Комисията по досиетата, но от 2017 г. трайно започва да излиза с противоречащи едно на друго решения, обаче очевидно си затваря очите за оценката, извършеното съпоставяне и извода, направени от първоинстанционния съд.

ВАС настоява нов съдебен състав да разгледа оригиналите на документите, така, както жалбоподателят е поискал, тъй като оспорва тяхната истинност, както и назначаването на съдебно-графологична експертиза.

„Двете доказателствени искания, които са пряко релевантни към предмета на делото и са част от процеса на събиране на доказателства, са били отхвърлени. Това сочи, че страната е била оставена без процесуална възможност да докаже основната си защитна позиция, заявена още с жалбата, а именно – неистинност на документите, послужили за издаване на обжалваното решение на Комисията“, заключава ВАС.

Делото отива при съдия Ралица Романова

Така след решението на ВАС делото се връща в АССГ и отива при съдия Ралица Романова – същата, чието решение по първото дело срещу акт на Комисията по досиетата през 2007 г. предизвика обществено възмущение със своите абсурден извод и заключение, че от абревиатурата „ДС“ не става ясно дали се отнася за Държавна сигурност.

След разглеждането на казуса в заседание Романова излиза с решение на 17 август 2023 г.. С него тя приема, че решението на Комисията по досиетата от 12 февруари 2008 г., с което тя е установила и обявила принадлежността на Георги Фотев към Държавна сигурност, е „незаконосъобразно“.

Как става това ли? По същия скандален начин, по който и през 2007 г. отменя решението на Комисията по случая с Павел Димитров.

Разделяне на доказателствата за принадлежност към ДС

В решението си съдия Романова посочва:
„Съгласно оспореното Решение № 25 от 12.02.2008 г. на Комисията в частта, касаеща установяване и обявяване принадлежността на жалбоподателя Г. Ф. Г. към органите на ДС и разузнавателните служби на БНА, са установени по отношение на същия следните данни: дата на раждане – 24.08.1941 г.; място на раждане – [населено място]; вербувал го служител – Н., на 03.09.1987 г.; регистриран на 18.09.1987 г.; ръководил го служител – Н.; структури, в които е осъществявано сътрудничеството – ДС – управление 06-02-02; качество, в което е осъществявано сътрудничеството – секретен сътрудник – „агент“; псевдоним – „Й.“. Като основание за постановяване на решението са посочени гореизброените документи.“ (в съботното решение имената са дадени с инициали, но Г.Ф.Г – Георги Фотев Георгиев, Н. – е оперативният работник Недялков, който го вербува и ръководи, „Й.“ – „Йолов“, псевдонимът, под който е привлечен).

Първа грешка съдия Романова – манипулиране на доказателствата

Съдия Романова посочва, че „като основание за постановяване на решението са посочени гореизброените документи“. Това обаче е дълбоко невярно твърдение, следователно и неверен е и изводът!

Защото „гореизброените документи“ всъщност са данните, извлечени само и единствено от картон образец №4.

Видно от решението на Комисията, освен картона, другите документи, които законодателят е включил в закона за досиетата, като основание за установяване на принадлежност към тоталитарните комунистически служби, са регистрационен дневник и писмо с входящ №1035 от 28 февруари 1990 г. с предложение за унищожаване на материалите на „Йолов“.

Защо и откъде накъде съдия Романова разделя тези три документа?! Ами, за да си построи тезата, която ще ѝ даде „основанието“ да отмени решението на Комисията от 2008 г. като „незаконосъобразно“.

Недопустимо вкарване на друго доказателство

Съдия Романова посочва в решението си, че „жалбоподателят [Георги Фотев] оспорва автентичността на представените документи – картон обр. 4 и картон обр. 6, както и счита, че извлечението от регистрационен дневник няма характера на писмен документ.“

Момент! Картон образец 6 ли?! Къде този картон присъства в решението на Комисията по досиетата от 2008 г.?! Ами няма го, той не присъства защото тогава той не е установен и Комисията изобщо не го е разглеждала.

Той присъства в следващите две решения за Георги Фотев, с които Комисията излиза през 2011 г. и 2014 г., но не и в първото решение. И другите две решения са обжалвани от Фотев през 2017 г., но са спрени до приключване на първото дело. Картон образец 6 следва да бъде обект на разглеждане едва по тези две дела, но не и по първото.

Защо картон образец 6 отсъства от първото решение на Комисията? Не следва ли съдът, който е призван обективно, професионално и безпристрастно да решава съдебни спорове, да изясни фактите? Защо съдия Романова не го прави?

Ако го беше направила щеше да установи, че през февруари 2008 г., когато Комисията по досиетата излиза с първото решение, касаещо принадлежността на Георги Фотев към Държавна сигурност, архивите, респективно документите, по които законът я задължава да установява тази принадлежност, изобщо не се намират при нея и не са под неин контрол.

Това е факт, защото към 2008 г. Комисията още няма сграда, в която да започне да събира документите на тоталитарните комунистически служби. По това време управлява тройната коалиция с кабинета Станишев и бави не само предоставянето на централна сграда, но и такава, в която да бъде изграден Централизиран архив за тези документи, които поради съпротивата Комисията събира в продължение на години от различни институции, съхраняващи дотогава документите на ДС и разузнавателните служби на БНА (Комисията построи в кратки срокове в предоставените ѝ стари и разрушени казарми в района на гр. Банкя нов архив, който започна да функционира от началото на 2011 г.).

Затова и през 2008 г. картон образец 6 не присъства в решение на Комисията, той е открит по-късно при събирането и обработването на различните картотеки, които са предадени от МВР по време на министър Цветан Цветанов.

Това е и причината в решение от 2008 г. да фигурира и доклад на МВР от 24 януари 2008 г., с който от вътрешното министерство изпращат информацията за наличните документи, открити в архива за Георги Фотев като сътрудник, съгласно изискванията на закона за досиетата.

За разлика от съдия Романова, съдиите в първия съдебен състав на АССГ, който разглежда жалбата на проф. Фотев, са изяснили това и са направили съответните правилни изводи.

Смачкване на важно доказателство за принадлежност

В жалбата си проф. Фотев, както посочва съдия Романова „счита, че извлечението от регистрационен дневник няма характера на писмен документ“.

Обяснимо е, че жалбоподателят прави такова твърдение, но е недопустимо, че съдията по делото го приема.

Хората, които оспорват решенията на Комисията могат да твърдят много неща, дори и истинността на документи, по които независимият държавен орган е установил и обявил тяхната принадлежност, както това прави проф. Фотев, но важното е какво е приел законодателят. А той е приел и то с голямо политическо мнозинство през 2006 г. в закона за досиетата, че:

„По смисъла на този закон: „Документ“ е всяка записана информация, независимо от материалния и носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни.“

Ясно и точно. Но откъде накъде съдия Романова приема твърдението на жалбоподателят, че регистрационният дневник, в който се съдържа псевдонима на агент „Йолов“, датата на вербовката му и регистрационния номер, който съответства във всички картони с неговото име, „няма характер на писмен документ“?!

Професионалният съд не само не би си позволил да приеме такова твърдение, но би изяснил фактите защо изобщо са налични само картони, данни от регистрационен дневник и писмо с предложение за унищожаване материалите на агента.

Съдия Романова изобщо не прави това и поради липсата на задълбочен и прецизен анализ нейните заключителни изводи и „мотиви“ за незаконосъобразност на решението на Комисията по досиетата са погрешни.

Как действа един професионален съд?

Как обаче действа един наистина професионален и високо отговорен съд по подобни съдебни казуси? Образец за това е Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.

През 2018 г. той излезе с решение по делото Хараламби Анчев срещу България. Принадлежността на Анчев, който е вицепремиер и министър на правосъдието в служебния кабинет на Софиянски (1997), съдеше държавата с мотива, че са му нарушени човешките права.

Той, както и в случая с Фотев, в архива на ДС няма запазени материали от самия сътрудник и също е установена неговата принадлежност към Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Както и Фотев, и той е водил делото срещу Решението на Комисията по досиетата, което обаче е загубил.

Какво прави ЕСПЧ, за да вземе обективно решение? Това, което прави е пълен обзор не само на цялото българско законодателство, свързано с отварянето на досиетата на комунистическите служби, но и изяснява обстоятелствата и следните факти:

• Какво е представлява Държавна сигурност;
• Каква е нейната структура (от какви управления се състои), респективно как е създадено Шесто управление на ДС и какви задачи са му възлагани;
• Какви видове дела и архиви са водени от ДС;
• Как се стига до закриването на Държавна сигурност и частичното унищожаване на нейните дела.

Един от основните мотиви на съда в Страсбург за отхвърлянето на жалбата на Анчев е свързана с нерегламентирания процес на унищожаването на досиетата на ДС в началото на прехода през 1990 г, при който делата на агентите на тоталитарните служби са прочистени от компрометирани материали (виж цялото решение на ЕСПЧ – ТУК).

Изясняването на тази картина от българския съд, включително и от съдия Романова не е направено. А тя е важна, защото задълбоченото разбиране за механизмите за създаването на документите на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, както и процеса на незаконното им унищожаване през 1990 г. преди първите демократични избори (юни 1990 г.) са задължително условие за обективно изясняване на цялата фактология и съответно за взимането на правилните изводи.

Невиждано съдебно своеволие и опорочаване на съдебния процес

Нищо подобно. Съдия Романова тръгна по друг път. Назначава извършването на експертизи върху картоните. Скандалното е, че тя включва и по-късно появилия се картон образец 6, който изобщо не трябва да е предмет по делото, тъй като принадлежността на Фотев към ДС не е установена от Комисията по него.

Това е невиждано съдебно своеволие от страна на съдия Романова и показва не само нейната некомпетентност, но и лековатостта, с която тя опорочава целия съдебен процес.

Картоните от картотеките на ДС, свързани с Георги Фотев за общо три. Два от тях са образец 4 и един, както вече бе посочено, открит на по-късен етап – картон образец 6, който е посочен от комисията при решенията за социолога през 2011 г. и 2014 г.

Картон образец 6 името на Георги Фотев е изписано на ръка. Направена е и поправка на рождената му година.

В един от двата картона образец 4 са поправени годината на раждане (от 1041 на 1941 г.), както и датата на вербовката му (от 03.02.02 на 03.09.87). 02.02 може да се адресира към номерацията на отдела и отделението, което го е вербовало, което е записано, но в графата, където се попълва уникалния номер, под който е регистриран и управлението към което се води.

Поправки в картоните – обичайна практика на ДС

Във втория картон образец 4 обаче не съществуват никакви поправки. За него съдия Романова няма никакъв коментар и го ингорира напълно от кръга на доказателствата.

Ако тя искаше да установи истината би следвало да поиска от Комисията доказателства дали поправките върху два от картоните с имена на Фотев и други негови данни са прецедент или е често срещана практика.

Защото истината е, че има десетки, ако не и стотици картони в картотеките на ДС, върху които са нанасяни различни поправки, включително на имена, места на раждане и т.н. (виж тук сходни поправки в картони на други сътрудници, които са получени официално от Комисията по досиетата и са публикувани на сайта agentibg.com).

Също така спецификата на работа с оперативния отчет изисква да се знае, че картоните не са попълвани единствено от един от съответния оперативен работник.

За това функционира цял отдел в ДС – отдел 03 „Картотека и архив“. В Инструкцията за оперативен отчет е посочено, че „за всички изменения в установъчните данни за лицата, взети на оперативен отчет, в социалното им положение, образование, в окраската на делата, линията и др., станали след регистрацията, оперативните работници са длъжни своевременно да съобщят в 03 отдел (секцията – отнася се за поделенията на ДС в страната, където отделът има съответната секция, б.а.), за отразяване на тези изменения в документите по отчета“.

Това означава, че корекциите, поправките се извършват от служителите на 03 отдел „Картотека и архив“ в ДС.

От тази гледна точка назначената от съдия Романова експертиза няма особен смисъл, защото няма как да установи, кой е правил поправките на картоните на Фотев.

Неизясняване на системата за оперативен отчет на ДС

По делото съдия Романова не изяснява системата на създаване на оперативния отчет, респективно регистрирането на сътрудниците на ДС. За това съществува специален документ строго секретна от особена важност Инструкция за оперативния отчет от 1978 г., която е в сила и към годината на вербовка, посочена в картоните – 1987 г.

Документът носи най-високия гриф на секретност за времето си и е утвърден с подписа на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов. Инструкцията е публично достъпна, публикувана в интернет, както и в един от първите сборници на Комисията по досиетата, и българският съд лесно може да се запознае с нейното съдържание, защото то е важно, особено при изясняване на казуси като този с Георги Фотев.

В инструкцията е посочено, че всички секретни сътрудници се водят на централизиран отчет. Уточнено е, че „в картотека №4 се подреждат по фонетичен ред всички картони образец 4 на действащите и изключените от сътрудническия апарат секретни сътрудници [към секретните сътрудници се води и категорията агент]“.

В статистическата картотека №6 се подреждат картони образец 6 на действащите секретни сътрудници.

„Трети отдел ДС (секцията) след получаване от оперативния работник на документите за регистриране на секретния сътрудник размножава на машина картоните в толкова екземпляри, колкото са необходими за различните картотеки“, е записано в инструкцията.

Експертиза след експертиза

По делото са назначени няколко екпертизи по един и същ въпрос. По първата вещото лице установява, че положения подпис (на оперативния работник) е едно и също лице, но изразява съмнение, че това не е на оперативния работник Недялков, „поради установените разминавания в почерка“.

Нанесеното в картон №6 име на Фотев също не е написано от него. Тук е важно да се подчертае, че това първото вещо лице извърши сравнителен анализ на подписа на оперативния работник, който е жив и здрав, без да работи с документи от неговото лично кадрово дело, съхранявано в Комисията по досиетата, които са относими към периода на съставяне на картоните.

Нова експертиза вече с образци от ЛКД на оперативния работник

Поради тази причина юристите на Комисията оспорват по делото тази експертиза и настояват да бъде назначена нова тройна съдебно-графологична експертиза. Тя вече работи с образци на документи на оперативния работник Недялков от периода на съставяне на картоните и потвърждава, че подписите в картоните са негови.

Експертите не са категорични, но, но изразяват вероятност, че поправките на датите в единия от картоните образец 4 са също негови. По отношение на изписаното ръкописно име на Георги Фотев заключението е, че то не е негово.

Заключението на тази експертиза е оспорено от социолога с настояване от негова страна за назначаване на нова тройна експертиза, която обаче да работи с образци от почерка на оперативния работник, които са извън Комисията по досиетата (защо ли, при условие, че той присъства в картоните именно като оперативен работник от ДС, извършил вербовката, а не като друго лице?).

В тази връзка за изготвяне на експертизата са представени сравнителни образци от личния архив на Недялков, както и такива, които е изготвил пред експертите при проведена среща с тях.

Заключението на експертизата е, че положените в представените документи подписи са на едно и също лице, а поправките не са на оперативния работник. Пред съда е представено цялото му лично кадрово дело.

Погрешният извод, че Комисията по досиетата

не била анализирала документите

В решението си съдия Романова приема, че „задължение на Комисията, изведено от чл. 9, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е не само да издири и събере документи съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1, но и да проучи, анализира и оцени същите относно дейността на органите по чл. 1 от същия закон. В конкретния случай не са изложени в обжалваното решение на Комисията съображенията на нейните членове в резултат от проучване и обсъждане на наличните материали за жалбоподателя“.

Този извод е абсолютно неверен и показва неинформираността на съдия Романова за дейността на Комисията и процедурата по установяване на принадлежността на сътрудниците към тоталитарните комунистически служби.

Напротив, Комисията е извършила много ясна оценка на документите, а именно анализирала е дали има съответствие между съдържанието на документите, определени от законодателя за доказателство за принадлежност, а именно:
картон образец 4, в който не фигурират никакви поправки (интересно защо съдия Романова така леко пренебрегва този факт и го игнорира напълно?!);
регистрационен дневник със вписван псевдоним „Йолов“ и същия като от картона номер и идентична дата на вербовка;
писмо от края на февруари 1990 г. с предложение за прекратяване на работа с агенти и унищожаване на материалите им от началник отдел във Второ главно управление на ДС до отдел 03 на ДС „Картотека и архив“, в което е включен агент „Йолов“ и неговия регистрационен номер (предложението идва от ВГУ, защото по това време Шесто управление на ДС вече е разформировано и част от оперативните работници преминават към ВГУ, б.а.).

Съответват ли данните от картон образец 4 с данните от регистъра? Съответват. Съответват ли данните от тези два документа на писмото на ВГУ до отдел „Картотека и архив“? Съответват. Ако тези данни се разминаваха тогава Комисията със сигурност щеше да извърши допълнителни проверки и да постави под въпрос случая.

Именно с извършване на този сравнителен анализ на документите Комисията по досиетата е извършила оценка на документите.

Работа, която или е останала напълно неразбрана и неосмислена от съдия Романова или тя тенденциозно я пренебрегва, за да вмени „аргументи“ за пропуск от страна на независимия държавен орган.

Защо някои сътрудници се установяват

само по картони и регистрационни дневници?

И още нещо. За разлика от съдия Романова в Комисията по досиета много добре знаят, че датата на писмото от края на февруари 1990 г. с предложение за унищожаване на материали на действащи агенти съвпада с периода на тайното и паническо прочистване на досиетата от ДС зад гърба на политическата опозиция на Кръглата маса и зад гърба на обществото.

Ако беше обективна съдия Романова щеше да види, че в строго секретната от особена важност заповедта, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев (БКП) на 25 януари 1990 г. се отнася до унищожаването на „действащите и архивни оперативни дела и агентура“.

В нея е посочено следното: „личните и работни дела на секретните сътрудници български граждани да се унищожат“.

Наредено е „картотека №4 на секретните сътрудници да се микрофилмира. Картотеката се запазва като се създават условия за бързото ѝ унищожаване“.

Там е наредено също: „оперативните поделения предават в архив личните дела на чужди граждани и личните дела на български граждани по изключение и преценка. Всички останали материали се унищожават в поделенията.“

Така че досието „Йолов“ никога не е влизало в архив. Отговорност за унищожаването му пада върху водещия офицер Недялков.

Той обаче не може да унищожи картоните в картотеката, нито регистрационния дневник, защото те се намират в отдел „Картотека и архив“ на ДС.

А БКП/БСП/ДС не ги унищожава, защото се изкушава да запази контрола върху част от агентурата си през годините на прехода, именно като ги постави в зависимост с подобни документи. Компартията и ДС обаче допускат една грешка, че е възможно един ден тези архиви да се отворят.

Статистиката на МВР след 1990 г. показва, че са прочистени около 40% от досиетата. По тази причина не малка от лицата, чиято принадлежност към тоталитарните комунистически служби е обявена, имат само картони, запис в регистъра и документ за унищожаване на документите от 1990 г., когато все още БКП/БСП е на власт и в МВР са нейни министри.

Възможно ли е да бъдат фалшифицирани едновременно

картони и регистрационни дневници?

Възможно ли е да бъдат фалшифицирани едновременно и картони, и записа в регистъра, и документа с предложението за унищожаване на материалите на един и същ сътрудник? Категорично не.

Начинът на воденето на оперативния отчет на ДС, включително и процедурата по регистрацията на сътрудниците е заимствана от КГБ и такава възможност е изключена.

Въпросните три документа се създават от различни длъжностни лица в различни структури на ДС.

Това обаче не е разбрала съдия Романова или не е поискала да разбере.
Затова в решението си по делото Фотев тя е приела, че „действително не е налице законова възможност за Комисията да събира допълнителни доказателства, а дължи произнасяне по предоставените такива от органите по чл. 16 от Закона. Това обаче не освобождава административния орган от вмененото му задължение да извърши оценка и анализ на наличните такива“.

Съдийката посочва следното:
„Изразената воля на административния орган за принадлежност на дадено лице към органите по чл. 1 от Закона трябва да следва именно от преценката на наличните документи за лицето, нормативните актове, регламентиращи създаването им, поддържането им и съхраняването на информацията, установяват ли същите фактите, подлежащи на вписване в решението по чл. 29, ал. 2 и ал. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това е наложително в още по-голяма степен в случаи като разглеждания, когато са представени само документи, съставени от оперативен работник, представляващи регистрационни картони и извлечение от регистрационен дневник.“

Отново нещо недопустимо – променя волята на законодателя

Съдия Романова отново прави нещо недопустимо. В закона за досиетата законодателят е изброил, а не е степенувал по значение какви документи са необходими за установяване на принадлежност към ДС.

Точно това обаче съдия Романова прави и по този начин на практика подменя волята на законодателя. Така стига до „извода“:

„Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва: за секретен сътрудник - със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Съгласно използваната формулировка на горната разпоредба е видно, че законодателят дава предимство на документите, изхождащи/подписани от
проверяваното лице, като такива с по-голяма степен на достоверност, след което на документи, изхождащи от ръководилия го щатен или нещатен служител, и едва след това на данни в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители.“

Абсолютно не е видно, че законодателят е дал предимство на определени документи, а други е преценил като по-маловажни, което съдия Романова си позволява да прави, за да стигне до напълно тенденциозен и погрешен извод, който не си е позволил да направи нито един друг съдия по дела срещу решения на Комисията по досиетата от 2007 г. насам.

"Фантазиите" на Романова продължават

Съдийката твърди, че „използваният израз „данни“ води до извод, че последните са индиция, насока за съпричастността на едно лице към службите, но не задължават органа да се произнесе с положително решение по чл. 29, ал. 1 от Закона.“

Моля?! Тук вече съдия Романова наистина се изравнява със своя правен „шедьовър“ от 2007 г., че „ДС“ не е достатъчно де разбере, че е Държавна сигурност.

Нейното твърдение, че Комисията не е задължена да обявява принадлежност на лица с прочистени досиета е далеч, много далеч от правото, закона и волята, която политическите сили, вложиха в закона за досиетата, приет през 2006 г.

Какво казва Конституционният съд

Това напълно лишено от смисъл и логика твърдение, с което за пореден път се показва, че в българския съд се намират магистрати като Романова, които вместо за прилагат закона за досиетата, се опитват да го преиначат по някакви свои разбирания, е много далеч и от разбирането на смисъла на разкриването на сътрудниците с прочистени досиета, дадено единодушно от Конституционния съд през 2012 г.

Тогава той се произнесе по дело, заведено по искане на ВАС за установяване на противоконституционността точно на тези законови текстове, по които парламентът е определил, че Комисията по досиетата установява принадлежност и при наличие на документи от картотеките и регистрите.

Делото във ВАС бе заведено от Стоян Сталев, министър на външните работи в служебния кабинет Софиянски (1997), който сходно като проф. Фотев заявява, че въпреки интереса на ДС към него през 1988 г. и никога не е давал формално съгласие за сътрудничество, както и не е оказвал съдействие под каквато и да е форма на органите на Държавна сигурност.

Тогава Конституционният съд с пълно единодушие потвърди, че тези атакуваните разпоредби съответстват на Конституцията (виж цялото решение - ТУК).

КС отбелязва, че философията на закона, видно от съдържанието му, от мотивите за приемане и от изказванията по време на приемането му, е да се отворят посочените документи на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия и да се обяви принадлежност към тях на всички категории лица, посочени в обсега на закона.

„Законодателят използва понятието „принадлежност”, което означава качество на някой да бъде част от състава на нещо. Той не възлага на комисията правомощие да прави оценка на лицата, за които установява принадлежност при извършената проверка по наличните документи. Комисията не извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения”, отбелязват в мотивите си конституционните съдии.

За документите от картотеки и регистри

Съдът е на мнение, че разпоредбата на чл. 25, т. 3 от закона, по която става установяването на принадлежност на лица към ДС на базата на документи на оперативните работници, на картотеки или на регистри, „не е противоконституционна, защото не противоречи на конституционни принципи или на конкретни разпоредби на основния закон” (за разлика от съдия Романова КС не говори за регистрите като някакви вторични документи, б.а.).

КС изтъква, че не е противоконституционно принадлежността да се установява от определен орган по законово регламентиран ред въз основа на различни по вид документи като източник на информация.

„Законодателят е преценил да уреди в закон проверката за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на лицата, заемащи определени длъжности или изпълняващи определени дейности”, подчертава КС.

КС е единодушен, че Народното събрание разполага със законодателна целесъобразност не само да предостави достъп до документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, но е свободно и в избора на допустимите доказателства.

„В рамките на законодателната целесъобразност парламентът е преценил, предвид унищожаването на голяма част от личните и работните дела на секретните сътрудници, че принадлежност към посочените органи може да се установява с всякакви по вид документи от архивите им при осигуряване на гаранции за правата на засегнатите лица“, посочва съдът.

КС е възприел следните аргументи за необходимостта от използването и на други документи извън собственоръчно подписани или написани от сътрудниците при установяване на тяхната принадлежност от комисията:

„Идеята на законодателя е до оспорените документи да се пристъпи, когато личните и работни дела и съдържащите се в тях собственоръчно написани от секретния сътрудник документи са унищожени, тъй като е общоизвестен фактът на унищожаване на досиета на част от секретните сътрудници. С включване на оспорените документи сред доказателствата за установяване на принадлежност законодателят цели да избегне неравното третиране на гражданите, които са сътрудничили на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и да не бъдат поставени в привилегировано положение лицата, чиито документи по различни причини са унищожени. Следва да се отчете и обстоятелството, че не винаги е искано писмено обещание (декларация) за сътрудничество при вербуване на секретните сътрудници или декларация за неразгласяване на връзките и работата с органите на Държавна сигурност при изключването им.”

Стриктният отчет на сътрудниците на ДС

За разлика от съдия Романова Конституционният съд подробно е разгледал и системата, по която в ДС са водели стриктен отчет на агентите и техните дела. Конституционните съдии са приели, че „възможностите за злоупотреби при съставяне на документите на бившата Държавна сигурност са били ограничени от нормативната уредба на дейността ѝ, видно от приетите като доказателства по делото Заповед № 3900 от 11.11.1974 г. на министъра на вътрешните работи и Инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност № І-20/20.01.1978 г. на Министерството на вътрешните работи. Съгласно тях за секретните сътрудници е създаван оперативен отчет, образувани са лично и работно дело, а за делата им е воден общ регистър, в който регистрирането става по установения ред, като секретните сътрудници са имали индивидуални регистрационни номера, които не се повтарят. За всички секретни сътрудници е воден централизиран отчет, а за организирането му са водени справочни картотеки № 4 и № 5 и статистическа картотека № 6 при спазване на съответните правила.”

КС подчертава, че по прилагането на този закон е натрупана значителна практика както в правоприлагащите органи, така и в правораздаването.

„Всички граждани, заемащи публични длъжности или изпълняващи публични дейности по смисъла на закона за досиетата, с принадлежност към специалните служби трябва да бъдат третирани по еднакъв начин.
Това означава, че трябва да бъде обявена принадлежност както на гражданите с налични досиета, така и на тези с унищожени досиета. Еднакво трябва да бъде отношението към всички подлежащи на обявяване лица с доказана принадлежност - тези, чиято принадлежност вече е обявена, и лицата, на които предстои да бъде обявена“, заключава в мотивите си Конституционният съд.

Какво от тук не е разбрала съдия Романова, за да си измисля на границите на фантазията, че законодателят е степенувал документите за доказателства за признателност и че Комисията не е задължена да обявява такава на лица с прочистени досиета?!

Затваряне на очите за кристално чистия картон образец 4

Съдия Романова обаче не се интересува нито от философията на закона и решението на Конституционния съд.

Тя продължава с необективните си изводи. В тях очевидно напълно умишлено пропуска да коментира, че освен два от картоните, по които има поправки, има и един картон образец 4, който е без никакви дописвания и отметки и чието съдържание съответства на регистъра и писмото с предложението за унищожаването на материалите на агент „Йолов“ от 1990 г.

Игнорирайки тези безспорни доказателства тя изгражда тезата си за отмяна на решението на Комисията коментирайки поправките в другите два картона, единият от които – образец 6 както вече бе посочено – изобщо не трябва да е предмет на делото, защото той отсъства от оспорването решение на Комисията.

На съдия Романова обаче изглежда изобщо не ѝ пука от това и приема, че поради поправките в двата картона „съдът намира, че е разколебана доказателствената му стойност.“

„Още повече че от останалите материали по делото не се доказа Георги Фотев да е бил съпричастен с лични действия към дейността на ДС и разузнавателните служби на БНА“, твърди тя.

Омаловажаване на важни законови доказателства

Романова отново омаловажава останалите два документа регистъра (определя го като вторичен документ противно на законодателя!) и писмото с предложение за унищожаване на материалите на агент „Йолов“ от 1990 г. по време на тайната операция по унищожаването на досиетата в Държавна сигурност. Съдия Романова приема:

„Регистрационният дневник сам по себе си също не може да се счита за безспорно доказателство за горното, доколкото представлява вторичен документ и се основава на горните картони (доколкото липсват други материали за лицето), които не са годни да обосноват извод за принадлежността на Георги Фотев към службите в качеството му на агент. Липсва отбелязване на лицето, което се е подписало за тази дейност в дневника, както и на длъжността на последното“.

Незнание за работата с регистрите

В нито един регистър на ДС няма вписване на лицата, които го попълват, нито длъжност, но очевидно това е напълно неизвестно на съдийката.

Въпреки, че тя все пак признава, че гореизброените материали действително представляват документи по смисъла на закона, въз основа на които следва да се установи и обяви принадлежността на лицето към службите на ДС и БНА, „нередовността им от външна страна осуетява доказателствената им сила. Наличните поправки и дописвания с неустановен автор в картон обр. 4 и картон обр. 6 компрометират достоверността на съдържащата се в тях информация.“

„Отделно от горното, не са налице в материалите по делото данни, които обосновават извод за съпричастност на жалбоподателя в дейността на службите на ДС и БНА, както изхождащи от него, така и от други лица, а представените картон обр. 4, картон обр. 6 и регистрационен дневник са негодни писмени доказателства и не изпълняват изискванията на закона относно документите, въз основа на които може да бъде установена и обявена принадлежността на лицата към службите на ДС и БНА“, заключава съдия Романова и така се аргументира , че решението на Комисията за Георги Фотев е незаконосъобразно и го отменя.

Преиначаване на закона за досиетата

И от този финален „мотив“ става ясно, че съдийката или не е разбрала смисъла на закона, или не е искала да го направи, защото никъде в него на Комисията не е възложено да установява съпричастност на проверяваните лица към ДС или разузнавателните служби на БНА, а само принадлежност към тоталитарните служби въз основа на документи, съхранени в архивите на ДС, включително данни за лицата в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), а също така и в протоколите за унищожаване или други информационни носители.

Обжалване на решението на съдия Романова

Сайтът desebg.com потърси за коментар представители на Комисията по досиетата, но оттам заявиха, че вече са обжалвали решенето на съдия Романова пред Върховния касационен съд и ще се въздържат от коментари до окончателното приключване на делото.

Знае ли човек как ще завърши тази съдебна сага, след като има служители на Темида, които никога не са си отворили очите за фактите и закона.

Определено това дело ще е текст за съдебната система, която в процеса на отварянето на досиетата вече многократно показа, че е най-уязвимата институция от влияние на противниците на отварянето на досиетата на ДС, които и днес продължават да се опитват да изопачават волята на законодателя по недопустим начин.

Георги Фотев: Започнах делата през 2017 г., защото имах други преживявания

Сайтът desebg.com публикува блиц интервю с проф. Георги Фотев по повод неговия казус. Със социолога по телефона разговаря журналиста Христо Христов. В блиц интервюто са включени само отговорите по конкретните въпроси, тъй като в отделни пасажи от разговора проф. Фотев се отклонява.

Професор Фотев, здравейте. Обажда ви се журналиста Христо Христов. Дали е удобно да разговаряме или да ви потърся в удобно за вас време?

– Здравейте. Да, разбира се.

Търся ви по повод делата, които водите срещу решенията на Комисията за обявяване на вашата принадлежност към Държавна сигурност. През 2008 г., в интервю за в. „Труд“ разказахте колко драматично се е отразила новината за обявяване на вашата принадлежност към ДС. Запознахте ли се тогава с материалите за вас, открити в архива на ДС?

– Това, което аз видях, беше обявено картонче. Аз знам какво съм правил в този живот и тъй като бях категоричен и ясен в такъв смисъл се изразих [в интервюто от 2008 г.]. Аз предполагах, че там [в архивите на ДС] могат да бъдат открити доноси за мен, но заявих, че няма нито един ред от мен. Сега всъщност това се доказа. Не съм ходил аз да ровя в архивите. Имам органическо отвращение към цялата тази работа.

Защо не потърсихте правата си по съдебен път още през 2008 г.?

– Как защо не съм ги потърсил? Аз оттогава се занимавам с този въпрос.

А каква е причината да започнете делата чак през 2017 г., а не през 2008 г.?

– Сега, това не може да стане така по телефона и набързо. Въпросът е много по-сериозен отколкото си го представяте. Аз имах други преживявания.

Един последен въпрос, проф. Фотев. Защо не заведохте дело и не съдите оперативния работник от Държавна сигурност, чието име фигурира на картоните за вас?

– С такива телефонни отговори на въпросите… В самото задаване на въпросите аз имам проблеми. Трябва да ги уточним тези неща. Трябва да знаете, че още тогава аз съм предприел търсене на този, който е писан за вербовчик.

Да, той е жив.

– Не го знам дали е жив.

Как да не знаете като е правена експертиза по делото на неговите подписи и е установено, че подписите са негови.

– Абе, недейте така да ме подлагате на такъв разпит сега по телефона!

Не ви подлагам на разпит.

– Тези неща за мен са много важни и не искам така откъслечно да се развие нещо. Ако не ви познавах аз изобщо нямаше да искам да разговарям.