Сайтът desebg.com публикува интервю с юриста Александър Кашъмов – експерт в областта на достъпа до информация и прозрачността на управлението, защита на класифицираната информация, защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, защита от дискриминация, противодействие на корупцията, административна реформа, правосъдие и обществен ред. Повече от две десетилетия работи като експерт към Програма Достъп до информация (ПДИ), Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други международни организации др. Консултирал е българското правителство, Комисията по досиетата, Държавна агенция „Архиви”, Народното събрание и др. През 2006 г. по време на приемането на закона за досиетата има ключова роля в създаване на рамкатата за достъпа до информация до архивите на бившите комунистически служби, приет в същия закон. Александър Кашъмов е завършил право и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е във Великобритания и САЩ. Носител е на наградата „Адвокат на годината“ за 2008 г. на списание „Правен свят“. През 2014 г. е избран за член на управителния съвет на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията. Дългогодишен ръководител на правния екип на ПДИ, а от 2023 г. е неин изпълнителен директор. Той отговаря на въпроси на журналиста Христо Христов, свързани с поредния опит на партия „Възраждане“ да се прекрати дейността на Комисията по досиетата и законодателството за разкриване на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби на ръководни постове в държавата.

Г-н Кашъмов, от партия „Възраждане“ отново внесоха законопроект за закриване на Комисията по досиетата и отмяна на закона за разкриване на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби и достъпа до техния архив. Казвам отново, защото те вече веднъж се пробваха неуспешно през 2022 г. Според вас действително ли основният мотив е пестене на пари, защото по тази логика на някой друг може да му хрумне да закрива други държавни институции на същия принцип или зад мотива „пестене“ стои друга причина за поредната атака срещу Комисията по досиетата и процеса на осветяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби на ръководни постове в държавата?

– Дебатът за отварянето на документите на бившите тайни служби на комунистическия режим пронизва целия преход. През 2006 г. той бе един от двата най-интензивни дебата в Българското общество наред с дебата относно присъединяването към Европейския съюз. Историята на самия закон е болезнена и драматична. Опитите за отварянето на досиетата през 90-те години на ХХ век завърши с приемането на закон, атакуван незабавно в Конституционния съд и съществено окастрен като ефект, след решението по конституционното дело. Започването на процеса на четене на тези документи в Комисията „Андреев“ и архива на МВР тогава уплаши някои среди до степен, в която тихомълком парламентарното мнозинство на Симеон Сакскобурготски отмени изцяло закона през 2002 г. с параграф от преходна и заключителна разпоредба на Закона за защита на класифицираната информация. Така по един циничен начин закон, предназначен за реформиране на „вечната„ държавна тайна от времето на комунизма и за павиране на пътя на България към НАТО се оказа паралелно и Троянски кон за забулване на мрачните истини за комунистическото минало.

Битката за отваряне отново на архива продължи с дела на разследващи журналисти като вас (с помощта на юристите на ПДИ Христо Христов осъди за отказ за достъп до документи на ДС министъра на вътрешните работи Георги Петканов, а след това и директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров, б. ред.) и на пострадали от комунистическия режим за достъп до документите на Държавна сигурност. Върховният административен съд тогава се оказа на необходимата висота, окрилен и от предизвикателството да възстанови важната роля, която административното правосъдие е имало да озаптява властта преди тоталитарния режим.

Натрупаните обществени очаквания и недоволство от сенчестите политики, инициативата на интелектуалци и общественици „Чисти гласове“, грозното изнасяне на досието на Георги Коритаров и не на последно място, поставеното парламентарно запитване от евродепутата по това време Елз де Хрун в Европейския парламент катализираха процеса на приемането на този закон. Той бе приет със завидно единодушие от всички политически сили в парламента, като само няколко депутата гласуваха „въздържал се“. Подобен консенсус най-новата ни история, изпълнена с разпри и противопоставяне, не познава.

След приемането на закона в край на 2006 г., със създадената през 2007 г. Комисия започна реалното отваряне на документите. Те бяха изискани от институциите, които ревностно пазеха следите за нередностите и престъпленията на комунистическия режим – МВР, НРС, Военното разузнаване и други. Събирането на документите само по себе си беше процес, преодоляваше се упорството и нежеланието на все още живите интереси да не се разкрива истината и връзките, създавани десетилетия наред с цел репресия на гражданите.

Започна проверката на политици, държавни служители, общественици, бизнес. Започнаха да четат изследователи и журналисти. Пишат се книги и в ден днешен, тъй като става въпрос за огромен масив записи с историческо значение. Преди всеки избор се оповестяват резултатите от проверката, за да може гражданите да осъществят „информиран избор“, по думите на Конституционния съд в негово знаково решение от 2012 г. С този закон България се нареди, макар и позакъсняла, редом с другите държави от Източна Европа, днешни членки на ЕС. Навсякъде има такива закони и функционират институции, които поддържат архива на бившите служби на комунистическия режим.

Приказките за бюджетни съкращения са несериозни. Публичен бюджет винаги има и ще има, въпросът е за какво да се харчат парите, какви ще са приоритетите. В случая се подхожда без никакви знания и без желание за познаване на проблемите на държавата. През 2025 г. не е закрита нито една институция в рамките на изпълнителната власт от общо 581, според Доклада за състоянието на администрацията. В момента работят 133 хиляди държавни служители в изпълнителната власт, а незаетите щатни бройки са над 12 хиляди.

Независимите органи на власт, създадени от Народното събрание, са само 9 на брой, след закриването на Комисията за противодействие на корупцията през февруари 2026 г. Комисията по досиетата е само една от тях. Всяка от тези комисии е създадена със закон, приет от Народното събрание, с цел извършване на важна по приоритет общественополезна дейност. Най-голям е консенсусът за създаване на Закона за досиетата, тоест – и на Комисията по досиетата. В действителност приказките за бюджетни съкращения прикрива, макар и не много добре, истинските намерения – да се обслужи ченгеджийската машина, която държи да не изпуска „кокала“ и да дърпа лостовете на властта, по възможност в условията на сянка и незнание от избирателите кой каква принадлежност е имал.

За разлика от лидера на „Възраждане“ и неговите съпартийци днес в парламента, които през 2006 г., когато се създаваше закона за досиетата кой знае къде са били, вие участвахте в процеса на приемането на основната структура на закона. Бихте ли припомнили най-важните му характеристики?

– По закона се проверяват кандидати за изборни позиции, както и служители, които са заемали такива и лица, извършващи обществена дейност. Комисията съхранява и предоставя достъп до документите и осигурява спазването на процедурите по закона. Тъкмо това е гаранция срещу избирателното „изваждане“ на досиета по инициатива на укрили ги мрачни сили.

Изглежда законопроектът е писан на коляно, защото в него се говори за секретни документи, а е известно, че документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА не са секретни. Какъв е вашият коментар за невежество ли става въпрос или за евтина манипулация?

– Това е само едно от доказателствата за некомпетентност. Вижда се, че не се познава историята на това законодателство у нас, която описах, не се познават основните моменти на обществения дебат. Тази политическа партия от години е свързвана в публичното пространство с нескрити симпатии към Кремъл, а знаем, че документите на руските комунистически служби не са отворени и до ден днешен, че правото на информация на руския гражданин е потъпкван, а техните журналисти като Анна Политковская и демократични политици като Немцов и Навални са разстрелвани по улицата или избивани в затворите. Същата партия през 2022 г. извади ЕГН-та на над 800 български граждански активисти, за да ги трича и стигматизира като „чуждестранни шпиони“, за което я осъдихме в Комисията за защита на личните данни. Тези инициативи са против гражданите, които партията видимо недолюбва, а не в полза на тяхната информираност и право на свободен избор.

Като „мотив“ за закриването на Комисията от „Възраждане“ сочат, че изборът на членове на държавния орган бил съставен на партийно-квотен принцип и това поставяло под съмнение обективността в нейната работа. Изглежда тези, които искат да закриват Комисията, изобщо не знаят, че именно този избор гарантира, че нито една партия не може да има превес. Бихте ли разяснили това условие, прието от законодателя още през 2006 г., което не е създавало нито веднъж проблем или съмнения за необективност вече 20 години?

– Всъщност тази Комисия се състои от членове, посочени от всяка парламентарно представена партия. Този способ за избор преодолява мнозинствата, които понякога назначават политически зависими комисии в други сфери. Когато се предлагаше създаване на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, която изначално предупредих през 2018 г., че съсредоточава по неоправдан начин огромна репресивна власт, предлагах поне да бъде възприет модела на избор на членове на Комисията по досиетата. Това не се прие.

В действителност тази комисия винаги е работела при забележително доверие от страна на читателите – общественици, изследователи, журналисти, и на обществото като цяло. Опитите за подриване на дейността ѝ винаги са издвали от кръговете на бившиге служби, които явно продължават да имат значително влияние в обществения живот. Разкриването на информация за това как са работели, както и кой кой е, продължава да е най-сериозният дезинфектант срещу опитите им да установят олигархично обвързана власт. Това не се харесва на малцината, които желаят олигархия.

Също така изглежда вносителите му изобщо не знаят кръга от хора, които от 2007 г. активно ползват закона – жертви на тоталитарния комунистически режим, наследници на жертви, граждани, изследователи и журналисти.

– Законът се ползва до ден днешен, излизат филми, книги, статии, проучвания, които обогатяват обществото с повече знания за близкото минало и механизмите на действие на тоталитарната власт и тайните ѝ служби. Проучването на кандидати за публични длъжности е само част от полезния ефект на този закон.

Не е ли обидно за младите хора в администрацията на Комисията, твърдението на Костадин Костадинов, че тя била „санаториум за политически пенсионери“?

– Дали една институция е полезна или не, се определя от дейността ѝ и продукта, който се създава. Броят на публикуваните над 60 документални солници от самата Комисия, на публикациите и изследванията на читателите на документите са достатъчно доказателство. Излязоха от печат и продължават да излизат елитни произведения на видни наши журналисти и изследователи. Дали харесваме или не членовете на Комисията, е отделен въпрос, в политиката никой никого не харесва. Въпросът е дали съществуващото ръководство способства за отварянето и лесния достъп до документи или го препятства. За момента, това е ново ръководство на няколко месеца, аз не съм видял доказателства Комисията да работи по-зле отпреди.

Как си обяснявате факта, че след като през 2007 г. законът и Комисията заработи основните атаки срещу тях бе от страна на БСП, а през последните години атаките идват от проруската „Възраждане“?

– Репресивните режими не искат да се знае за тях, нито го искат наследниците им. Разкриването на човеконенавистническите практики и механизми обогатява знанията и кръгозора на гражданите, но намалява и шанса те да гласуват за формации и хора, свързани с тези режими и техните механизми. БСП гласува закона през 2006 г. по времето на кабинета Станишев, но се обърна срещу него почти веднага след това тъкмо по подобни причини. Нежеланието за промяна може би надделя там и това доведе постепенно и неотклонно до краха им, след като за първи път от много десетилетия те не влязоха в Народното събрание на последните парламентарни избори.

Подобна съдба е надвиснала и над „Възраждане“, които едва прескочиха бариерата. Нежеланието да се знае повече за престъпното комунистическо минало и ролята на Кремъл в българската политика е истинският двигател на волята за атаки.

В заключение бихте ли казали защо не само, че не е състоятелно закриването на Комисията и отмяната на закона, но тази дейности и законодателство са изключително важни да продължат да функционират?

– Вижте, институции се създават и закриват постоянно във всяка държава. Дали една институция трябва да продължи да съществува се определя от нейната функция и роля и обществената потребност. Има институции, като Министерството на финансите и на отбраната, например, които не си представяме да се закриват, и е така от столетия.

В другите държави на Централна и Източна Европа, в която действаха службите на комунистическия режим, архивите са запазени, налични и удобни за достъп и работят институции, които ги поддържат. Дали става въпрос за архива на ЩАЗИ, Унгария, Чехия, Румъния, дейността по проучване, изследване, осветляване продължава. Някъде се създават институти за памет. Подобно е положението в Латинска Америка, където също през ХХ век действат поредица авторитарни режими. Хората трябва да се справят с историята си, но като я изучават, не като я забравят и захвърлят. Иначе никога няма да научат уроците, да разбират границата между добро и зло, да набележат пътища за преодоляване на проблемите, за помирение, за тактики да не повтарят грешките, довели до страдания и гибел за хиляди и милиони.

Благодаря ви за това интервю.