До 15 септември 2026 г. да се разработи предложение за нормативни промени за закриването на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Това е залегнало в публикувания от Министерството на финансите във вторник проект на Закон за държавния бюджет за 2026 г.

Посочено е още, че с тази задача е натоварен заместник-министър председателя. В случая подготовката на закриването на Комисията по досиетата се пада на вицепремиера в кабинета Радев Иво Христов.

По ирония на съдбата неговият баща е бил щатен служител в Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия (военното разузнаване), който е работил под дипломатическо прикритие в Турция (Иво Христов е роден в Истанбул, именно по тази причина, б.р.), а след това и Брюксел, Белгия (където пък Иво Христов е завършил средното си образование, б.р.).

Информацията за този аспект от биографията на Иво Христов бе публикувана от политолога и изследовател Антон Тодоров още през 2016 г., когато стана ясно, че Иво Христов ще оглави кабинета на президента Румен Радев.

А разкриването на сътрудниците на военното разузнаване по време на тоталитарния комунистически режим на ръководни постове в държавата след 10 ноември 1989 г. е част от дейността на Комисията по досиетата, заедно с осигуряването на достъпа до архива му.

Известно е, че по време на тоталитарното управление на БКП военното разузнаване е пряко подчинено на съветското Главно разузнавателно управление (ГРУ) на въоръжените сили на СССР (бащата на Иво Христов е завършил 10-месечна школа в ГРУ, а след това и курс за ръководни кадри, б.р.).

Само ден преди Министерството на финансите да публикува проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г. стана пък ясно, че съветник на вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев стана политолога Александър Маринов, бивш председател на стратегическия съвет при президента Румен Радев, който е осветен от Комисията по досиетата като съдържател на явочна квартира на ДС под псевдонима "МАЙСТОРА".

В проектозакона за държавния бюджет за 2026 г. е посочено още, че дейността на Комисията по досиетата следва да премине към Държавния агенция „Архиви“.

Desebg.com припомня, че преди две седмици от проруската партия „Възраждане“ внесоха в парламента законопроект за закриване на Комисията по досиетата и отмяна на закона за разкриване на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби с мотива пестене на средства. Комисията по досиетата е една от 9-те държавни институции, които пряко са избрани от Народното събрание.

Юристът Александър Кашъмов от „Програма достъп до информация“, участвал в законодателния процес при приемането на закона за досиетата, коментира пред desebg.com, че „опитите за закриването на Комисията по досиетата обслужват ченгеджийската машина и властта в сянка“.

По думите му „действителност приказките за бюджетни съкращения прикриват, макар и не много добре, истинските намерения – да се обслужи ченгеджийската машина, която държи да не изпуска „кокала“ и да дърпа лостовете на властта, по възможност в условията на сянка и незнание от избирателите кой каква принадлежност е имал“.

Действащият закон за досиетата бе приет в края на 2006 г. с рядък политически консенсус между управляващите – тогава БСП, НДСВ, ДПС – и политическата опозиция след силен обществен натиск и след три неуспешни опити да се отварят досиетата на бившите комунистически тоталитарни служби в периода 1990-2002 г.

Подходът на управляващите от „Прогресивна България“ за закриване на Комисията по досиетата е аналогичен с управлението на НДСВ.

След като коалицията около бившия монарх Симеон Сакскобургготски спечели изборите през 2001 г. първите два законодателни хода, които бяха предприети, бе да бъдат намалени данъците от хазарта (тогава силната фигура в него бе Васил Божков), а след това да бъде закрита тогавашната Комисията по досиетата с председател Методи Андреев.

Това стана с текст, отменящ закона за досиетата, вкаран в преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация през април 2002 г.

Сега първата сериозна законодателна задача, която управляващите от „Прогресивна България“ подхващат, е приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. и веднага в него вкарват закриването на Комисията по досиетата.

Настоящата Комисията по досиетата, като нова държавна институция, бе избрана от Народното събрание през април 2007 г. без нито една политическа сила в нея да има мнозинство, като по този начин бе гарантирана нейната обективна работа.

Независимият държавен орган стана обект на атаки още веднага след избирането му и оттогава досега преодоля над една дузина опити да бъде закрит, а законът за досиетата – отменен.

За изминалото време Комисията по досиетата освети над 18 000 сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателните служби на ръководни постове във всички сектори на държавата и обществото и затвърди факта, че много от политическите и икономически процеси през годините на преход от тоталитарен комунистически режим към демократична държава са били с участието или под контрола на паралелната власт на ДС задкулисието в България.

Вижте защо Комисията по досиетата е трън в очите на противниците на прозрачното управление - ТУК.