Сайтът desebg.com публикува становището на фондация, „Истина и памет“ внесено в Комисията по бюджет и финанси и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на проекта за Закон за държавния бюджет за 2026 г. за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и преминаване на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“. В двете комисии е разпределен за разглеждане законопроекта за държавния бюджет за тази година, а в всяка организация има право да изрази становище и да го представи в тях.

В становището, подписано от изпълнителния директор на фондацията журналиста Христо Христов, са изложени аргументи и факти за това, че:

• закриването на Комисията по досиетата ще доведе до преустановяване на разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби на ръководни позиции в държавата;
• премахване на законодателната гаранция, че дейностите на Комисията ще бъдат извършвани от независим орган и ще бъдат политически неутрални;
• зачеркване от еднопартийно решение на политическия и обществен консенсус от 2006 г.;
• неоснователни обвинения за раздут щат на Комисията;
• ограничаване на достъпа до документите на тоталитарните комунистически служби;
• нарушаване на важен елемент от националната сигурност на България – проверките при проучване на надеждност за издаване на допуски за класифицирана информация;
• загуба на имидж на България в международен план и нанасяне на репутационна вреда и недоверие в държавните институции.

Ето и пълния текст на становището:

Настояваме от проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г., внесен от Министерския съвет, да отпадне параграф 8 от преходните и заключителните му разпоредби, предвиждащ закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) и преминаване на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“, поради следните съображения:

1.ПРЕМАХВАНЕ НА ПРОЦЕСА ПО УСТАНОВЯВАНЕ И ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БНА

С предвиденото преминаване на дейността на КРДОПБГДСРСБНА към Държавна агенция „Архиви“ ще бъде прекратена основната функция на Комисията, а именно установяване и обявяване на принадлежност на българските граждани към тоталитарните комунистически служби на ръководни постове в държавата след 10 ноември 1989 г.

През 2006 г. законодателят е приел, че това трябва да се извършва от независим държавен орган с определени правомощия и по определена процедура. При преминаването на Комисията към Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) тази дейност ще бъде преустановена, тъй като ръководството и администрацията на ДАА нямат такива законови правомощия.

С премахването на този процес по установяване и обявяване на сътрудниците на тоталитарния режим се отнема правото на обществото да извършва информиран избор и да знае кой кой е на ръководни позиции в България.

2.ПРЕМАХВАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ГАРАНЦИЯ, ЧЕ ДЕЙНОСТИТЕ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ КОМИСИЯТА, ЩЕ СЕ ОСНОВАВАТ НА НЕЗАВИСИМОСТ И ПОЛИТИЧЕСКА НЕНАМЕСА

През 2006 г. законодателят е възложил дейностите по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да се извършват от независим държавен орган – КРДОПБГДСРСБНА. Той осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (чл. 4, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА).

Този независим държавен орган се избира от Народното събрание, отчита се пред парламента и нито една политическа партия или коалиция в парламента не може да има мнозинство в него (чл. 4, ал. 1, ал. 6 и чл. 5, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА).

С предвиденото в параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. цялата дейност на Комисията се прехвърля на друга държавна структура – Държавна агенция „Архиви“, която представлява централен специализиран орган на изпълнителната власт, а именно структура, подчинена е на Министерския съвет. Следователно, дейността на един независим държавен орган, избран и отчитащ се пред Народното събрание, ще загуби този независим статут и ще премине на подчинение на Министерски съвет, като по този начин ще бъде нарушена основната философия на законодателя от 2006 г.

Нещо повече. Комисията и законът, по който тя функционира, не разрешават унищожаване на никакви архивни документи на тоталитарните комунистически служби. За разлика от тях Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) има правомощия да разрешава и одобрява унищожаването на т. нар. неценни документи въз основа на закона за Националния архивен фонд. Кой ще гарантира и дали такива гаранции изобщо могат да бъдат приети на сериозно, че при прехвърлянето на архива на тоталитарните комунистически служби към Държавна агенция „Архиви“ няма да се започне прочистване на тези архиви като „неценни документи“? Това е голям риск, който обществото няма да приеме и ще доведе до обществено недоверие и напрежение.

3. ЕДНОПАРТИЙНО РЕШЕНИЕ СРЕЩУ ПОЛИТИЧЕСКИЯ И ОБЩЕСТВЕН КОНСЕНСУС

Важно е да се припомни на управляващите днес, че ЗДРДОПБГДСРСБНА, който функционира вече 19 години, не е прищявка на едно или друго мнозинство или моментна конюнктура, а е продукт на рядък за България след 1989 г. политически и обществен консенсус. Той беше постигнат през 2006 г. по време на управлението на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) заедно с тогавашната политическа опозиция в лицето на СДС, ДСБ и БНС, както и с висока обществена подкрепа и медиите в България.

Сегашното намерение да се закрие Комисията по досиетата изпратя управляващите от „Прогресивна България“ срещу този политически и обществен консенсус и заплашва да го разруши вместо да го продължи. Политическите и обществените реакции срещу това намерение са показателни, че „Прогресивна България“ не решава проблем, а създава такъв, който отново предизвиква разделение и напрежение в обществено-политическия живот.

4.ФАКТИТЕ ПРОТИВ „АРГУМЕНТИТЕ“, ЧЕ ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА Е НЕСЪЩЕСТВЕНА И СЛЕДОВАТЕЛНО БРЮДЖЕТЪТ ЗА НЕЙНАТА ИЗДРЪЖКА Е НЕОСНОВАТЕЛЕН

В публичното пространство бяха изтъкнати аргументи (от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев), че Комисията извършва много малко проверки за принадлежност и това не оправдава издръжката на нейната администрация и ръководство. Фактите опровергават тези „аргументи“. Публичните отчети на КРДОПБГДСРСБНА, приети от Народно събрание, показват, че само през последните три години независимият държавен орган е извършил над 72 000 проверки за принадлежност, а за целия период от функционирането си от 2007 г. насам – над 508 000 проверки.

Статистиката, публикувана в Интегрирана информационна система на държавната администрация, ясно показва, че от общо 9-те Комисии, които Народното събрание е избрало като независими държавни органи, които се отчитат пред него, КРДОПБГДСРСБНА е тази, която работи с най-малък административен капацитет. Нейният щат е 102 бройки, от които незаетите са 42 бройки. Тоест, Комисията функционира с 51 души администрация и 9 души комисари.

Ако правителството има претенции към щата на Комисията, защото единствено тя е нарочена за закриване, като останалите комисии, избрани от парламента, имат по-голям щат, за които дори не е поискано оптимизиране и съответно редуциране на бюджетите им?

5.НАРУШАВАНЕ НА ДОСТЪПА ДО АРХИВИТЕ НА ТОТАЛИТАРНИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ СЛУЖБИ

Със замисленото закриване на КРДОПБГДСРСБНА и прехвърлянето на дейността ѝ и към Държавна агенция „Архиви“ ще бъде нарушен достъпа до документите на тоталитарните комунистически служби, които сега се съхраняват от Комисията и се предоставят от нея на ползвателите.

Архивът на Държавна сигурност и разузнавателните служби възлиза на близо 15 000 линейни метра. Прехвърлянето му от една институция на друга ще продължи с години, време през което достъпът до него ще бъде силно ограничен именно поради извършването на инвентаризация. А това означава нарушаване на правата на ползвателите – жертви на комунистическия режим, техни наследници, граждани, изследователи, журналисти и други.

Представител на правителството (вицепремиерът Иво Христов) публично заяви в парламента, че с прехвърлянето на КРДОПБГДСРСБНА към Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) няма да се закрие достъпът до документите на тоталитарните комунистически служби, а „тъкмо обратното – ние възнамеряваме да го демократизираме и да го улесним, като дигитализираме досиетата, така че всеки от нас да може да чете това, което го интересува.“

Това непрофесионално и безотговорно изявление категорично доказва, че в правителството изобщо не са запознати с реалната ситуация в Държавна агенция „Архиви“, въпреки че тя е към Министерския съвет. И това е така, защото в ДАА са дигитализирани едва 1% от държавните архиви, а с това темпо има архивни документи за дигитализиране десетилетия напред. Причината е липсата на средства.

Изводът е, че огромният масив от документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА няма да бъде дигитализиран в някакви разумни срокове и твърдението, че именно чрез дигитализацията гражданите ще получат по-лесен достъп не отговоря на истината и реалността. Напротив достъпът до тези архиви категорично ще бъде затруднен, ако не и напълно блокиран.

Нещо повече, към документите на ДС и разузнавателните служби на БНА в Комисията по досиетата стриктно се прилага Законът за защита на личните данни по отношение на т. нар. трети лица, тъй като тоталитарните служби са събирали чувствителна информация от личен, здравен, интимен и друг характер, както за обектите, така и за сътрудниците си.

Подобна практика в ДАА не се прилага, тъй като там архивните документи са напълно достъпни. Това означава, че администрацията на ДАА тепърва трябва да бъде обучавана да извършва процедури на аномизиране на архивни документи по смисъла на Закона за защита на личните данни, което е още един аргумент, че с прехвърлянето на архивите сегашния достъп, който Комисията предоставя, ще бъде нарушен.

6.НАРУШАВАНЕ НА ВАЖЕН ЕЛЕМЕНТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

С намерението на управляващите за прехвърлянето на КРДОПБГДСРСБНА към ДАА ще бъде нарушен важен елемент от националната сигурност на Република България. През 2016 г. законодателят въведе процедура, свързана пряко с дейността на КРДОПБГДСРСБНА и законодателството, по което тя функционира, предвиждайки извършването на проверки за надеждност по Закона за защита на класифицираната информация.

Става въпрос за процедурата по проучване за надеждност, която „се извършва след писмено съгласие на проучваното лице, включително и да бъде извършена проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“. Тези проверки за надеждност, извършвани от Държавна агенция „Национална сигурност“, се осъществяват във взаимодействие с КРДОПБГДСРСБНА.

Нейните публични отчети пред Народното събрание ясно показват, че този елемент от националната сигурност на Република България е работещ и се е превърнал в утвърдена практика вече 10 години. Статистиката от докладите на КРДОПБГДСРСБНА е категорична – годишно тя извършва проверки на над 7000 души по линията за надеждност при издаването на допуск до класифицирана информация от ДАНС.

С прехвърлянето на КРДОПБГДСРСБНА към Държавна агенция „Архиви“ този вид проверки автоматично ще бъдат преустановени, тъй като председателят на т. нар. Комисия по досиетата, заместникът му, секретарят на Комисията и нейните членове притежават допуск до класифицирана информация на ниво „Строго секретно“, а ръководството на „Държавна агенция „Архиви“ не притежава такъв допуск и не е законово оторизирано да извършва дейностите по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА.

Следователно, ако намерението на управляващите за закриване на КРДОПБГДСРСБНА бъде осъществено, ще се наруши националната сигурност на Република България. Ще бъде неоснователно прекратена 10-годишна работеща и доказана практика, включена от законодателя като важен елемент в инициалната сигурност на страната.

7.ЗАГУБА НА ИМИДЖ НА БЪЛГАРИЯ В МЕЖДУНАРОДЕН ПЛАН, НАНАСЯНЕ НА РЕПУТАЦИОННА ВРЕДА И НЕДОВЕРИЕ В ДЪРЖВАНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Не на последно място по значение намерението на управляващите от „Прогресивна България“ да закрият КРДОПБГДСРСБНА ще нанесе сериозна репутационна щета на България в международен план и ще засили недоверието в нейните институции, защото такова решение недвусмислено ще покаже, че страната не може да са справи с тоталитарното комунистическо наследство и се отказва от държавна политика в тази област, след като близо 20 години я е утвърждавала.

КРДОПБГДСРСБНА представлява България в Европейската мрежа на официалните органи, натоварени със съхранението и достъпа до архивите на тоталитарните комунистически служби. Комисията е един от 8-те пълноправни членове на Европейската мрежа заедно с Германия (BStU), Полша (IPN), Румъния (CNSAS), Чехия (USTR), Словакия (UPN), Унгария (ABTL) и Албания (AIDSSH) (наблюдатели са Естония, Латвия, Литва, Украйна и Словения).

Мрежата, която работи на европейско ниво за преодоляване на наследството от комунистическите диктатури, за улесняване на научните изследвания и повишаване на обществената осведоменост по отношение на тоталитарното минало, има строги регламенти за членство:
• да бъде правителствена (държавна) организация, създадена от националния парламент на основата на специален закон;
• да притежава пълна независимост от други държавни архивни администрации;
• да има самостоятелна юрисдикция над документите на тоталитарните комунистически служби и да осигурява публичен достъп до тях.

С намерението за закриване на КРДОПБГДСРСБНА и прехвърлянето на архива ѝ към Държавна агенция „Архиви“ България ще загуби сегашния си статут в Европейската мрежа и положителния имидж, който е изградила с дейността си през години (през 2027 г. Комисията по досиетата трябва да поеме ротационното председателство на Европейската мрежа).

Това ще бъде много ясен отрицателен знак към европейските партньори на България за липсата на политическа воля в настоящото политическо мнозинство за прекъсване на зависимостите от тоталитарното комунистическо минало.

Водени от гореизброените аргументи настояваме за отпадане на параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на проекта за Закон за държавния бюджет, за да преустанови опита за унищожаване на една държавна политика, провеждана в България по време на различни парламентарни мнозинства и правителства с обществена подкрепа вече в продължение на 19 години, постигната в резултат на рядък политически консенсус между управляващи, политическа опозиция и българското общество.

*Фондация „Истина и памет“ изигра основна роля за спирането на фалшивите учебници по история за 10-ти клас през 2019 г. в частта им по новата учебна програма за изучаването на комунистическия режим в самостоятелен раздел с нови факти и термини. Нейни представители са участвали в различни публични инициативи на Комисията по досиетата, включително в организирането на посещения на ученици и студенти в Централизирания архив за документите на ДС в гр. Банкя, както и в представянето и популяризирането на изследователската дейност на Комисията. Фондацията е сред инициаторите за възстановяване на годишното поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим в концлагера „Белене“ през 2023 г. и част от Инициативната група за провеждането на възпоменателното събитие в периода 2023-2026 г.